РЕШЕНИЕ
№ 332
гр. гр. Хасково, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20225640200757 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Г. Н. Г. от град Хасково срещу Наказателно
постановление № 22-1253-000764 от 22.06.2022 г. на Началник Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр.
чл. 174, ал. 3, предл. 2 - ро от Закона за движението по пътищата, на
жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба” в размер на
2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за
нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират
оплаквания за неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление,
тъй като жалбоподателят не бил извършил нарушението, за което му било
наложено наказание, позовавайки се на резултата от образуваното срещу
жалбоподателя досъдебно производство за управление на МПС в срока на
изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане
на свидетелство за управление. Моли съда да постанови решение, с което да
1
отмени атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
редовно призован, се явява, като лично и чрез упълномощения по делото
процесуален представител – адв. Д. Г. от АК – Хасково заявява, че поддържа
подадената жалба и в хода по същество развива конкретни съображения за
нейната основателност. Изрично заявява, че не прави искане за присъждане
на разноски.
Административнонаказващият орган – Началник Сектор „ПП“ при ОД
на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител
по делото. В съпроводителното писмо заявява становище по жалбата и моли
изложените в нея оплаквания да не бъдат взети предвид и да бъде оставена
без уважение. При условията на евентуалност, възразява за прекомерност на
разноските, в случай че такива се претендират в размер на установения в
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размер на адвокатските
възнаграждения.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 07.06.2022 г., свидетелите С. Д. Г. и Г. А. Т., двамата на длъжност
„младши инспектор“ в РУ на МВР - Хасково били на работа, като в около
15:50 часа при излизане от сградата на РУ на МВР – Хасково и
приближавайки служебния автомобил, паркиран на бул. „България“
забелязали движение на лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. №
***** движещ се по същия булевард в посока към кръстовището с бул.
„Съединение“. При преминаването му покрай тях забелязали, че зад волана –
автомобилът бил с дясна проекция на управление бил жалбоподателят Г. Н.
Г., който извършвал дейността по управление на моторното превозно
средство. Същият бил познат на органите на МВР. Поради тази причина,
свидетелите С. Д. Г. и Г. А. Т., със служебен автомобил на ОД на МВР –
Хасково последвали превозното средство и без да губят визуален контакт с
2
него, след подаден звуков и светлинен сигнал, го спрели за проверка на бул.
„**“ № ** в град Хасково, малко след кръстовището с бул. „Съединение“. В
хода на проверката установили, че превозното средство е регистрирано като
собственост на M. S. **, *****, *****, като водачът не пътувал сам, а с друго
лице – Г. П., което също било известно на органите на МВР. При изискване на
необходимите документи водачът в лицето на жалбоподателя Г. Н. Г.
представил лична карта, тъй като бил с отнето свидетелство за управление на
МПС и по този начин установили неговата самоличност. Другото лице,
пътуващо в лекия автомобил – Г. П. се отдалечило от мястото на проверката
пеша, а междувременно непосредствено пред превозното средство лек
автомобил марка „****“, модел „**“, с рег. № *****, зад който пък бил спрян
патрулния автомобил на МВР спряла с лек автомобил марка „***“, модел
„***“, рег. № **** майката на жалбоподателя Г. Н. Г. – свид. С. А. Г..
След като преценили наличието на основание, било поискано от
свидетелите С. Д. Г. и Г. А. Т. чрез ОДЧ съдействие от Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Хасково, за да бъде тестван жалбоподателят Г. Н.
Г., възприет като водач на превозното средство, за употреба на алкохол или
наркотични и/или упойващи вещества. Наложило се, обаче, за целта,
свидетелите С. Г. и Г. Т. да отведат водача на спряното за проверка моторно
превозно средство в сградата на РУ на МВР – Хасково за извършване на
проверката. След като пристигнали в сградата на РУ на МВР - Хасково и
посочили жалбоподателя Г. Н. Г. като водач на лек автомобил марка „***“,
модел „**“, с рег. № ****, свид. К. М. М., на длъжност „мл. автоконтрольор“
в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково го приканил да бъде
тестван с техническо средство - Drager 7510 с номер ARВА – 0065 за
употреба на алкохол, но Г. Н. Г., след като отрекъл да има качеството на водач
на МПС, отказал да даде проба с техническо. С оглед констатациите в хода на
проверката, на същата дата, срещу жалбоподателя, в негово присъствие, бил
съставен от свид. К. М. М., Акт за установяване на административно
нарушение, серия GA, № 550294 за нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 1 от
ЗДвП. Жалбоподателят отказал да подпише съставения и предявен акт за
установяване на административно нарушение, а на същата дата отказал и да
получи екземпляр от него, според отразеното в приложената разписка. В хода
на проверката междувременно, бил издаден талон за медицинско изследване
№ 110262 жалбоподателят да се яви в Спешно отделение при МБАЛ –
3
Хасково, но в съответното време, същият е отразено, че не се е явил да даде
кръвна проба за медицинско и химическо изследване.
Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили допълнително в
рамките на законоустановения срок от съставянето му и връчване на
екземпляр.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН
фактическа обстановка и на основание цитираната разпоредба наложил
процесните административни наказания съответно „глоба” в размер на 2000
лева за нарушението по чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, както кумулативно
предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
24 месеца, като конкретизирал, че водачът отказал да даде кръвна проба и
санкцията се налага за отказа на водача да бъде тестван за употреба на
алкохол с техническо средство, описано в съставения АУАН.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите С. Д. Г., Г. А. Т. и К.
М. М. относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с извършване на
процесната проверка и с поведението на жалбоподателя Г. Н. Г. след
спирането на моторното превозно средство, а по отношение на свид. К. М., и
относно действията му по приканване на посочения като водач на спряното
МПС жалбоподател Г. Н. Г. да бъде тестван с техническо средство за
употреба на алкохол и отказа за това, съответно изложените причини от
лицето. Всъщност, относно единствения спорен момент, а именно факта на
управление от жалбоподателя на процесната дата на спряното за проверка
моторно превозно средство, съдът намира, че именно показанията на първите
двама от посочените по – горе свидетели се приемат за истинни и в частта
относно качеството на жалбоподателя на „водач“ на моторното превозно
средство, спряно за проверка, като за този факт, последният всъщност
възразява, имащо отношение към последващия въпрос за авторството на
деянието, описано в съставения акт за установяване на административно
нарушение и издаденото впоследствие въз основа на него наказателно
постановление. Тези му възражения обаче, не се потвърждават от показанията
4
на свидетелите С. Д. Г. и Г. А. Т., които са очевидци на разигралите се
събития и са всъщност участници в тях при изпълнение на служебните им
задължения. Показанията им са еднопосочни и последователни, без вътрешни
противоречия и детайлно в необходимата хронология пресъздават събитията.
По отношение на тези свидетели, следва да се отбележи, че липсва каквато и
да било индиция за възможна заинтерисованост от изхода на делото или за
предубеденост, които да дискредитират изложеното от тях откъм
достоверност. Нещо повече, същите след като са предупредени за
отговорността, са обещали да говорят истината за факти, за които имат
непосредствени впечатления и ясен спомен, като особено показателно е
изложеното от тях, че са възприели жалбоподателя като водач на
преминалото покрай тях превозно средство и тъй като, във връзка с
изпълнение на служебните им задължения в предходни случаи, бил за тях
познато лице, което било с отнето свидетелство за управление на МПС, са
решили да предприемат проверка. Показателно е, че от това им решение до
спирането на превозното средство, не са губили в нито един момент визуален
контакт, а в резултат именно жалбоподателят Г. Н. Г. е възприет да излиза от
мястото на водача. От друга страна, в опит с ангажираните от самия
жалбоподател гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетели на
лицата Т. Г. Р. и С. А. Г., да се опровергаят анализираните до момента, е
налице формирана друга група гласни доказателства, за които обаче е налице
основание да се смята, че лицата дали показания, поради наличие на близка
роднинска и приятелска връзка със страна по делото, са лишени от нужната
обективност. По – важно обаче е, че това не освобождава съда от анализ на
тяхната достоверност, нито я предопределя, но в рамките на същия анализ
следва, освен да се съпоставят с останалия годен доказателствен материал, за
тях да бъде изтъкнато и това, че свид. Т. Г. Р. не разполага с ясен спомен с
датата на разигралите се събития, а показанията му за причината той като
водач на МПС да спре в района на едно от най – оживените и натоварени
откъм трафик кръстовища в град Хасково и то за време от порядъка не на
минута или няколко, а на 40 минути, за да свърши работа с недотам ясен
характер и естество, при положение, че се твърди, поне от свид. С. А., че
същият се е ангажирал с автомобила ползван от жалбоподателя да го превози
от кв. Болярово до МБАЛ – Хасково и след това на частен преглед с уговорен
час е най – малкото в ярко противоречие с всякаква житейска логика. Както и
5
тези за последващото му поведение, след като все пак е установил превозното
средство на място, а жалбоподателят – че е отведен в сградата на РУ на МВР
– Хасково, което е единствената връзка на показанията му с процесния
случай. Далеч по – логически издържани изглеждат показанията на свид. С.
А. Г., но твърденията й относно фактите от значение за разкриване на
обективната истина не могат да бъдат споделени, доколко става ясно, че
същата не е пътувала в процесния автомобил, за да бъде убедена, кой все пак
е поел управлението и е имал качеството водач в момента на спиране за
проверка, а полицейските служители ясно сочат, че не са губили визуален
контакт и не са възприели слизането на друго лице – конкретно свид. Т. Р. и
отдалечаването му от мястото на проверката, а единствено пътуващ в
автомобила е било лицето Г. П., който си е тръгнал, но липсват основание и
въобще твърдения за друго някакво негово различно качество в тази
ситуация. За тази група факти, свързани с управлението на МПС, освен
преките показания на свидетелите С. Г. и Г. Т., опосредено впечатления има и
свид. К. М., комуто именно жалбоподателят е бил посочен като водач на
спряното за проверка МПС. За останалите обстоятелства, свързани с
проверката и установяване на фактите от значение по делото, същият има
преки и непосредствени впечатления. За тази група факти, пряко касаещи
въпросите за наличие на деяние, конкретно за отказа на водача да бъде
тестван с техническо средство за употреба на алкохол, показанията на тези
трима свидетели са вътрешно безпротиворечиви и еднопосочни с останалия
събран по делото доказателствен материал, поради което тази група гласни
доказателства се възприемат от съда като достоверни, а отделните нюанси във
възприятията касаят не толкова противоречия, а липсата на ясен спомен у
някои от свидетелите, преодолян с предприемане на допълнителни
процесуални действия и след съвкупен анализ на изложеното от всички
разпитани в това процесуално качество лица.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по
пътищата, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
6
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Следователно, деянието, за
което на жалбоподателя са наложени административни наказания е обявено
от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление
съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените,
които да налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално
отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на
чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето, предявяването и връчването му
лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с
неговото съдържание, както и да направи възражения по него, от която не се е
възползвал.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено
от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и
редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл.
57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити, като ясно е дефинирано и
за коя от проявните форми на съставомерна деятелност по чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП е наложено административното наказание, а именно за описаната в
съставения акт за установяване на административно нарушение, с който
жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна отговорност.
От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон
доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен
начин, не само относно факта на движение на процесното моторно превозно
средства, при спирането му повторно за проверка от органите на МВР, но и
най – вече за това, че водач на същото в този момент е бил жалбоподателят Г.
Н. Г., като изводите на контролните органи от състава на Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Хасково и на органите на РУ на МВР - Хасково
7
намират необходимата опора в приобщените доказателствени източници,
подложени на съответния анализ за достоверност по – горе, който не е
необходимо да бъде повтарян и на това място.
След като, въз основа на анализа на доказателствените източници, бе
потвърдено качеството на жалбоподателя водач на моторно превозно
средство, се решава основният въпрос за авторството на нарушението,
описано в наказателното постановление, предмет на обжалване. Така също, че
той се явява годен субект на административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП. В тази връзка, установено е по отношение на жалбоподателя
съответното фактическо качество на водач, съобразно дадената легална
дефиниция на това понятие по т. 25 на Пар. 6 от ДР на ЗДвП, а в това
качество именно е било необходимо, след като е надлежно поканен да бъде
тестван за употреба на алкохол с техническо средство от оправомощен орган,
той да изпълни това си задължение, чийто адресат се явява. Отказът му се
явява съставомерен именно по предложения текст от закона, по който е
квалифицирано и реализирана отговорността за деянието, описано в НП.
Оттам се потвърждава и извода на съда за съответствието на дейността по
реализиране на административнонказателна отговорност по чл. 174, ал. 3,
предл. 1 от Закона за движенето по пътищата с доказателствата по делото и
материалния закон. Установените по делото факти, въз основа на годни
доказателства и техният детайлен анализ не оставят съмнение, че всички
елементи от обективна страна на извършеното нарушение са
безпротиворечиво и категорично установени.
От субективна страна, нарушителят е действал виновно, като не налагат
извод, различен от възприетия изложените в хода по същество съображения,
че не бил се подложил на проверка с техническо средство за употреба на
наркотични вещества, тъй като не бил водач на моторното превозно средство
и проверката била инициирана преждевременно. Навеждането на такива пред
съда, след събирането им и анализирани поотделно и в съвкупност,
обосновават извода, че са касае за изградена защитна теза, която обаче в
никакъв случай не може да бъде споделена като фактор от естество за
изключване на отговорността. Тъкмо напротив, установено е, че
жалбоподателят е имал качеството водач на МПС още преди спирането му, а
действията му сочат и на проявената форма на умисъла, формиран у дееца.
Извод, който не може да бъде преодолян по никакъв начин от
8
заключителното мнение на разследващ полицай в хода на образувано ДП,
което не обвързва решаващия орган, след като съдът в условията на
непосредственост, в отделно производство, за друго деяние, макар и касаещо
същия акт на управление на МПС, сам е събрал и анализирал всички
относими доказателства, давайки отговор на кои от тях и по какви
съображения дава вяра и кои не кредитира с доверие.
На следващо място, по отношение вида и размера на наложеното
наказание, по чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, законодателят, не е предвидил
възможност за преценка у наказващия орган, с оглед начина на формулиране
на санкцията в цитираната норма, като същата в случая е правилно
приложена в рамките на установените факти, след като е съобразено, че
жалбоподателят притежава издадено на негово име валидно свидетелство за
управление на МПС, тоест същият е правоспособен водач на моторно
превозно средство и поради това, може и следва да бъде лишен от право.
Следователно, обосновано е наложено кумулативно предвиденото, наред с
глобата, административно наказание лишаване от право да управлява МПС в
предвидения от закона размер, а именно за срок от 24 месеца, като
материалният закон е спазен изцяло и в този аспект от дейността на
наказващия орган.
В обобщение, по изложените по – горе съображения, подадената жалба
се явява неоснователна, поради което атакуваното с нея наказателно
постановление, като правилно и законосъобразно е необходимо потвърдено
от съда.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1253-000764 от
22.06.2022 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете.
9
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
10