МОТИВИ на присъда № /28.01.2014 г. по НОХД № 1307 / 2013 по описа
на Районен съд Свиленград, 11.02.2014г.
Против подсъдимия Е.Х.А. , роден на *** ***, ром, български гражданин,
живущ ***, неграмотен, но можещ да полага подпис и чете, неженен, ЕГН:**********,
безработен, неосъждан /реабилитиран/,
,е повдигнато обвинение от РП-Свиленград за престъпление по чл.234в, ал.1 от НК за това, че в периода 02.09.2013-18.09.2013 г.
в дома си, намиращ се в град Свиленград, област Хасково, ул. „Обединение"
№6 чрез неустановено по делото лице осъществил неправомерно въздействие върху
уред за търговско измерване на електрическа енергия /електромер с марка
«Siemens» с фабричен №00270229/ чрез пробиване на отвор в корпуса на
електромера и прокарване на меден едножичен проводник, опиращ върху
алуминиевият диск, чрез който се постига затрудняване въртенето на диска на
средството за търговско измерване, с което е създал условия за непълно отчитане
на потребената електрическа енергия
Съдът след като взе предвид
искането на надлежно ангажирания защитник
на подсъдимия на основание чл. 275 от НПК,за разглеждане и провеждане на
съдебното следствие по реда на глава ХХVІІ, чл.371, т.2 от НПК намери, същото
за своевременно направено, преди започването на съдебното следствие. В случая
съдът прецени дали са налице условията за разглеждане на делото по реда на
глава ХХVІІ, чл.371, т.2 от НПК, като разпореди предварително изслушване на страните.Подсъдимия
Е.Х.А. – призна изцяло фактите, описани в обвинителния акт, като даде съгласие да не се събират доказателства за
тези факти. Изрази желание делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно
следствие. На основание чл.372, ал.1 от НПК съдът разясни на подсъдимия правата
му по чл.371 от НПК и го уведоми, че съответните доказателства от досъдебното
производство и направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК, ще се
ползва при постановяване на присъдата. На основание чл.372, ал.4 от НПК, съдът
след като установи, че самопризнанията, които подсъдимия направи в съдебно
заседание, относно фактите и обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт
изцяло се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства с
определение обяви , че при постановяване
на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. След като, съдът установи, че са налице условията за разглеждане на делото
по реда на глава ХХVІІ, чл.371, т.2 от НПК, определи да продължи разглеждане на делото с провеждане на
съкратено съдебно следствие по глава ХХVІІ, чл.371, т.2 от НПК, поради
което освободи свидетелите от
задълженията им по НПК.След даване ход на съдебното следствие на основание чл. 276, ал. 1 от НПК, и се
прочете обвинителния акт на подсъдимия, бе осигурена възможност да даде
обяснения , отчитайки факта , че те не следва да се отнасят до обвинителния
акт и изложените в него обстоятелства. Подсъдимия
не пожела да даде обяснения,като заяви, че поддържа изразеното по време на
предварителното изслушване становище .
Призна се за виновен и потвърди , че разбира обвинението.
На основание чл. 283 от НПК бяха прочетени и
приобщени към доказателствата по делото писмените материали и документи , намиращи
се в ДП № 608/2013г. по описа на РУП– Свиленград които имат характер и значение
на доказателства т. с. да съдържат фактически данни свързани с обстоятелствата
по делото, допринасящи за тяхното изясняване и са установени при условията и по
реда на НПК На основание чл. 284 от НПК бе предявено вещественото доказателство
едножичен проводник и приобщен към
доказателствената съвкупност.
След , като страните заявиха ,
че нямат искания допълнителни с оглед всестранното , пълно и обективно
изясняване на обстоятелствата по делото , съдът обяви с определение ,
съдебното следствие за приключено и даде ход на съдебните прения.На основание
чл. 297 от НПК се даде и последна дума на подсъдимия.
Подсъдимия Е.Х.А. живеел в
къща, находяща се в гр. Свиленград, ул. „Обединение" № 6, на семейни
начала със свидетелката А.Ш.М.. С тях живеели и синът им Сашо Емилов А., жена
му - свидетелката М.Х.А. и двете им деца. Тъй като семейството било в тежко
материално положение, електричеството им често било прекъсвано, като не били
плащали сметките си за ток от януари 2013 г. Електромерът им с марка «Siemens»,
с фабричен №00270229, бил поставен отвън на една от стените на къщата, а
партидата се водела на името на подсъдимия Е.А.. В началото на м.септември 2013
г. А. отишъл до магазина до Химическото чистене в центъра на гр.Свиленград. Там
се заприказвал с непознати за него мъже и станало дума, че сметките за ток в
България са високи и не могат да ги плащат. В хода на разговора един от мъжете
предложил на обвиняемия да му помогне, като направи така, че електромерът му да
спре да отчита ток. А. се съгласил и завел непознатия в къщи. Там човекът
поискал от обвиняемия отвертка и парче медна тел, които той намерил в дома си и
му предоставил. В присъствието на обвиняемия, мъжът пробил с отвертката отвор
от дясната страна на уреда за търговско измерване и пъхнал парчето тел в
дупката. Казал на А., че така електромерът няма да отчита изразходваната
електрическа енергия и си тръгнал. Обвиняемият не споделил с никого от
семейството си за стореното.Междувременно, на 18.09.2013 г. свидетелят А.В.
изпълнявал служебните си задължения като електромонтьор към КЕЦ-Свиленград при
„ЕВН-България". На посочената дата В. бил изпратен да прекъсне нередовните
абонати в квартал „Простор" в гр. Свиленград, сред които бил и подс. А..
На електромера в дома на последния било извършено отчитане последно, на
2.09.2013 г, като към онзи момент свидетелят Г.Т. - отчетник към
„ЕВН-България" не бил констатирал никакви нарушения по целостта на уреда.
На 18.09.2013 г. обаче, отивайки на адреса на обвиняемия на ул.
„Обединение" № 6 в гр. Свиленград, където по това време била само
свидетелката М.А. с двете си деца, св.В. забелязал, че от дясната страна на
електромера, гледан фронтално, стърчи медна тел, с дължина около 9 см.
Проследявайки я, установил, че същата минава през отвор, пробит в дясната
страна на корпуса на електромера, и опирала върху диска на уреда,
възпрепятствайки движението му. В. уведомил за констатираната манипулация
ръководителя си - св.П.. Последният му указал да се свърже с колегата си А.Т.,
който да уведоми за случая полицията. За случая бил уведомен и Н.С. ***,
упълномощен да представлява „ЕВН-България" пред органите на досъдебното
производство. Т. изпълнил указанията на П.,***, след което отишъл на адреса на
ул. „Обединение" № 6, където била изпратена и оперативна дежурна група от
РУП-Свиленград. Пристигналият на място разследващ полицай извършил оглед на местопроизшествие
и със съставянето на протокола за него започнал досъдебно производство по реда
на чл.212, ал.2 от НПК. С посочения акт като веществено доказателство по делото
била приобщена медната тел. Освен това, в присъствието на колегата си Т. и разследващия
полицай, свидетелят В. съставил констативен протокол за установеното от него
нарушение, който бил подписан от св. М. Ангелов като обитател на къщата.
В хода на така образуваното
досъдебното производство било постановено извършването на електротехническа
експертиза. От заключението по нея е видно, че с поставянето на медната тел
/представляваща меден едножичен проводник/ в пробития с отвертка отвор от
дясната страна на уреда за търговско измерване на електрическа енергия /електромер
с марка «Siemens» с фабричен №00270229/ е постигнато затруднение движението на
алуминиевия диск, което има за резултат непълно отчитане на потребената
електрическа енергия.
От така изяснената фактическа
обстановка на ДП е видно, че от обективна и субективна страна, подсъдимия Е.Х.А.
е извършил престъпление по чл.234в, ал.1 от НК.Подсъдимия А. при извършване на
престъплението е действал при пряк умисъл, като е съзнавала
общественоопасният му характер, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването им.
Подсъдимия Е.Х.А. е роден на *** ***, ром, български гражданин,
живущ ***, неграмотен, но можещ да полага подпис и чете, неженен, ЕГН:**********,
безработен, неосъждан /реабилитиран/,
Смекчаващи вината
обстоятелства — чисто съдебно минало, сравнително ниска стойност на размера на
причинените вредни последици.Отегчаващи вината обстоятелства - не са
налице.
Фактическата обстановка по
обвинителния акт, както и самото престъпление се доказват по безспорен и
категоричен начин от извършените множество процесуално следствени действия на
Досъдебното производство , както и от предварителното изслушване по време на съдебното заседание.Съобразно
разпоредбата на чл. 373 ал. 3 от НПК вр. с чл. 372 ал.4, съдът прие за
установени обстоятелствата , изложени в обвинителния акт, като се позовава на
направеното самопризнание и на
доказателствата, събрани в досъдебното производство , които го подкрепят
напълно.
Подсъдимия А. се възползва от правото си да не дава обяснения в
процеса , което не следва да се отразява по никакъв начин на спрямо него.Още повече същите биха имали
необходимата стойност , на такива , ако касаят елементи извън състава на
престъплението.
По време на съдебните прения
прокурорът поддържа обвинението , като акцентира върху конкретизацията и
индивидуализацията на наказанието което следва да бъде наложено на подсъдимия.Изтъкват се
редицата смекчаващи отговорността обстоятелства.Обосновавайки обвинителната си теза прокурорът,счита , че
на подсъдимия следва да се наложи наказание при условията на чл. 66 от НК, с
изпитателен срок от три години ,като намери приложение и разпоредбата на чл.
58а от НК. Отделно от това счита , че наказанието „глоба „ следва да бъде в
размер около 200 лева. Защитата на подсъдимия излага подробни аргументирани
съображения в насока да бъде приложен чл. 58а ал.4 от НК , като „лишаването от
свобода” , като наказание да се замени с „пробация „ с двете задължителни пробационни мерки за срок от шест месеца и да не се налага наказанието предвидено кумулативно „глоба „.
Защитата на подсъдимия , намира , че са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства и в конкретния случай по
благоприятна била разпоредбата на чл.55 от НК,
която моли да бъде приложена от съда, като наказание отговарящо на
всички изисквания при определяне на вида и размера на санкцията.
Съдът , след като внимателно ,
задълбочено и обстойно се запозна с
достатъчния по обем доказателствен материал и с оглед приетия ред на провеждане
на съдебното следствие, както и с доводите на страните и изложените от тях
съображения преди всичко относно наказанието , дължи следните съждения.
Наказателното производство е за
престъпление по чл.234в, ал.1 от НК
Общите правила относно определяне
на наказанието са дадени в чл.54 и 55от НК. Те биват три вида: съдът на тази
плоскост трябва да се ръководи: от наказанието предвидено в специалната част и
в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи
от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на
обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието
и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.Смекчаващите
обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите – на
по-тежко наказание.
Първите две категории правила
визират еднакви за всички положения. Третата категория е свързана вече с
индивидуалните особености на конкретното извършено престъпление и неговия деец,
те са израз на особено съществения принцип в разглежданата материя – принципа
на индивидуализацията Тези принципи за определяне на наказанието не са нещо
самостоятелно.
На първо място наказанието,
което може да се наложи на конкретния деец за извършеното от него престъпление,
трябва да бъде определено в пределите на предвиденото от съответната норма на особената част. Това всъщност е началото за
законоустановеност на наказанието. Така установеното ограничение е абсолютно,
що се касае до възможно максимално наказание за даден вид престъпление. По
отношение на минимума обаче съобразно с изразените в принципа на
индивидуализацията изисквания за хуманност и демократизъм е възможно при
предпоставките на чл.55 да се слезе под минимума и по-ниско респ. да се наложи
по-леко по вид наказание.
Степента на
обществена опасност се определя от:
обществената значимост на обекта на престъплението; начинът и средствата
за извършване на деянието; конкретните условия – време, място,
обстановка, при които е извършено деянието ; личността на престъпния деец:
съдебно минало, трудова и обществена характеристика, здравословно състояние,
семейно положение и материално състояние, признава ли се за виновен; форми и
степен на вината;/ цел на деянието и мотиви/подбуди, които са движили дееца. Преценката
на елементите от съвкупността определяща степента на обществена опасност, сочи
на една открояваща се сравнително невисока степен на обществена опасност.
При
индивидуализацията на наказанието по отношение на подсъдимият., съдът прецени
следното: съгласно разпоредбата на чл. 373 ал. 2 от НПК, в случаите по чл. 372
ал. 4 от с. к., при провеждане на съдебното следствие не се извършва разпит на подсъдимия,
на свидетелите и вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като съдът, ако постанови осъдителна присъда, определя
наказанието при условията на чл. 58а от НК. Разпоредбата на чл. 58а НК, в
настоящата си, нова редакция, предвижда, че при постановяване на осъдителна
присъда в случаите по чл. 373 ал. 2 от НПК, съдът определя наказанието лишаване
от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и
намалява така определеното наказание с една трета.
Разпоредбата на чл.
58а ал. 4 НПК предвижда възможност съдът
да определи наказанието при условията на чл. 55 НК, ако са налице условията за това, като при едновременно наличие на
предпоставките на разпоредбите на чл. 58а НК и чл. 55 НК, съдът следва да
приложи тази на чл. 55 НК.
Разпоредбата на чл.
58а НК, в настоящата си редакция е в сила от 10.04.2010г. Престъплението, в
което подсъдимия е обвинен е извършено след влизане в сила на изменението на
чл. 58а НК.
При обсъждане на
размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия съобразно
разпоредбите на Общата част на НК и съответното намаляване на така определеното
наказание с една трета, то съдът намира, че така определеното наказание по
размер ще бъде по-неблагоприятно за него от приложението на чл. 58а ал. 4 НК –
наличие на предпоставки за приложение на чл. 55 НК. Законодателят с
разпоредбата на чл. 58а, ал.4 от НК е дал възможност на решаващият съд да
избере коя норма да приложи, при едновременното наличие на условията по чл.
58а,ал.1 – 3 и условията на чл. 55 от НК, като е поставил условие приложението
на чл. 55 от НК да е по- благоприятно. Действително към настоящия
момент подсъдимия не се отличава с трайно установена склонност да дерогира
разпоредбите на закона. Подсъдимия е извършил инкриминираното деяние, но следва
да се отчете смекчаващото вината обстоятелство, че същия е с чисто съдебно
минало , с тежко материално и семейно
положение , на сравнително млада възраст, независимо от обичайния характер на
някои обстоятелства;ниската правна култура и ограничените възможностите да прецени рисковите последици от
извършеното;подбудите ,като движещ мотив, които са го мотивирали и подтикнали
към извършване на деянието описващо признаците от състава на престъпление за
което му е повдигнато и предявено обвинение.Съдът дължи да отбележи , че пробацията
е комплексна наказателна мярка, която включва мерки за надзор и
подкрепа.Осигурява се възможност да се адаптира към нормален живот и разумно
поведение в обществото. Пробацията може да се разглежда и като
“правоограничение”, което е наложено на осъдения от съдебния орган и при неспазване на
неговите разпореждания и на модел, който трябва да следва, зададен му
предварително, пробационното наказание може да бъде заменено във всеки един
момент с друго по тежко и неблагоприятно за осъдения. По този начин заплахата
от налаганото на по-тежката наказателна репресия, стимулира извършителите да се
придържат към пробационния режим .
По своята
същност пробацията представлява налагане на строги мерки,ограничаващи,част от
правата на осъдения,без той да бъде настаняван в затворническо заведение и да
бъде изолиран изцяло от обществото. Като безпричинното неизпълнение на една или
повече пробационни мерки води до задължителното налагане на наказанието
"лишаване от свобода". Предназначението на пробацията е да служи като
алтернатива на наказанието "лишаване от свобода", а не като
допълнение към него.
При замяна
на наказанието "пробация" с наказание "лишаване от свобода"
лицето се счита за осъдено на лишаване от свобода.
Изнесените характеристики на наказанието «пробация« сочат за ролята
която може да изпълни с оглед постигане
на специалната и генерална превенция на самото наказание. Съдът , счете че
следва да се приложи чл. 55 , като по благоприятен , предвид разпоредбата на
чл. 58а ал. 4 от НК и реда на проведеното съдебно следствие. Според настоящия
състав не само са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства ,
но и най лекото предвидено в закона наказание
ще се окаже несъразмерно тежко. Самопризнанието направено от подсъдимия подкрепящо се от събраната достатъчно по обем
доказателствена съвкупност е взета предвид и инкорпорирана в начина и реда на
разглеждане на делото с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371 т. 2 от НПК, като една по
благоприятна , нестандартна , диференцирана процедура и не следва да се цени повторно.Въпреки
това,редица обстоятелства намиращи се извън състава на престъплението сочат
за многобройност на същите и то като
смекчаващи отговорността.
С оглед на приетия ред за разглеждане на делото, съобразявайки се с
критериите за индивидуализация на наказанието и отчитайки смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства , съдът постанови присъдата си .
Съдът призна Е.Х.А. - роден на *** ***, ром, български гражданин, живущ ***,
неграмотен, но можещ да полага подпис и чете, неженен, ЕГН:**********,
безработен, неосъждан /реабилитиран за ВИНОВЕН, поради което и на основание чл.234в, ал.1 от НК вр.чл.54 вр. чл.58а ал. 4 вр. чл.
55 ал.1
т. 2, б.”б” от НК вр. чл. 42а ал.4 вр. с ал. 2 т.1 и т. 2 и т. 6 вр. с ал.3 т.1 и т.3 ,вр. с ал. 1 от НК , вр.
чл. 42б от НК,вр. чл. 55 ал.3 от НК,замени
предвиденото наказание „Лишаване от свобода” и го осъди ,като определи наказание “ПРОБАЦИЯ” чрез следните
пробационни мерки:задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 (една) година с периодичност три пъти
седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1
/една / година;безвъзмезден труд в полза на обществото – от 200 часа
годишно ,за срок от една
година и не наложи наказанието „глоба „.
Осъди подсъдимия Е.Х.А. да заплати в полза на
МВР направените по делото разноски, в размер на 90 /деветдесет / лева
произтичащи от възнаграждение на вещо лице за изготвена електротехническа експертиза . Отне в полза на Държавата на
основание чл. 53 ал.1 б.”а” от НК приложеното по делото веществено
доказателство –меден едножичен проводник с дължина 9/девет/сантиметра/.
Постанови вещественото
доказателство ,поради ниската му стойност да бъде унищожено , след влизане на
присъдата в законна сила.
Съдът счете, че с така наложеното
наказание ще се постигнат целите на личната и генералната превенция, като се
въздейства предупредително и възпитателно, както по отношение на подсъдимият,
така и по отношение на останалите членове на обществото
Мотивиран от гореизложеното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: