№ 923
гр. Благоевград, 21.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно
гражданско дело № 20221200500144 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413 ал. 2, във вр. чл. 274 и следващите от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от "Т.Б." ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление: гр. С., п.к. 1606, ул. „Ш.П.“ № 10, чрез адвокат В. Н., срещу Разпореждане №
77 от 01.02.2022г. по ч.гр.д. № 86/2022г. по описа на РС Разлог, в частта му, в която е
отхвърлено подаденото заявление от "Т.Б." ЕАД срещу В. Г. Л., ЕГН **********, за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за присъждане на сума за неустойки в
общ размер от 185.89лв., за неизпълнено задължение по договор за кредит и по
допълнително споразумение по договор за кредит.
С частната жалба са наведени доводи за неправилност и необоснованост, както и за
неправилното приложение на материалния и процесуалния закон и несъобразяване на акта
на съда с установената съдебна практика.
С частната жалба се цитира изрично уговорената между страните по делото неустоечни
клаузи- Раздел IV, чл. 2 б. „а“ от Допълнителното споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359********* и т. 11 б.“а“ от Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер + +359********* и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +
+359*********, в които изрично е предвидено че „максималният размер на неустойката не
може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти“ Излагат се доводи че
съобразно установената трайна съдебна практика, неустоечна клауза в която се предвижда
размера на неустойката да не надвишава тримесечни абонаментни такси, не е неравноправна
по смисъла на ЗЗП. Цитира се съдебна практика на съдилища на ниво районен съд и
окръжен съд.
Излагат се съображения, че така уговорена между страните неустойка не води до
1
незначително неравновесие между страните и отговаря на изискването за
недобросъвестност. Поддържа се още с частната жалба, че при наличието на неустоечната
клауза, предвиждаща същата да не надвишава по размер три пъти размера на месечната
погасителна вноска, уговорената неустойка не излиза извън присъщите и функции и не е
прекомерна, като в този случай същата не надвишава размера на действително
претърпените вреди- претърпени загуби и пропуснати ползи.
При направените с частната жалба оплаквания, иска се от съда да отмени обжалваното
Разпореждане № 77 от 01.02.2022г. по ч.гр.д. № 86/2022г. по описа на РС Разлог, в частта
му, в която е отхвърлено подаденото заявление от "Т.Б." ЕАД за издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, за присъждане на сума за неустойки в общ размер от
185.89лв., за неизпълнено задължение по договор за кредит и по допълнително
споразумение по договор за кредит.
Претендират се и направените разноски пред настоящата въззивна съдебна инстанция.
Препис от частната жалба не е изпратен до длъжника, в който смисъл е разпоредбата на чл.
413 ал. 2 от ГПК.
Подадената частта жалба е допустима – налице са всички предпоставки за разглеждането й
по същество.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Аргументите за това са следните:
Районен съд Разлог е сезиран от "Т.Б." ЕАД със заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение за неизплатени суми с настъпил падеж, въз
основа неизпълнение задължения по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +
+359*********, Договор за мобилни услуги с предпочетен номер + +359********* и
Допълнителното споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********, срещу длъжника В. Г. Л., ЕГН **********, формирани от неизплатени
месечни абонаментни такси и ползвани услуги, лизингови вноски, дължими суми за
мобилни устройства и неустойки по посочените в заявлението фактури, издадени от "Т.Б."
ЕАД, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението, до окончателното
изплащане на дължимото.
По отношение на вземането за неустойки в общ размер от 185.89лв., претендирано от
кредитора на осн чл. 2 б. „а“ от Допълнителното споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359********* и т. 11 б.“а“ от Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер + +359********* и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +
+359*********, съставът на РС Разлог е приел, че същото произтича от уговорки, които имат
неравноправен характер. В тази връзка първоинстанционният съдебен състав е посочил, че
клаузата, посредством която се предвижда, че при прекратяване на договора по вина или по
инициатива на потребителя последният дължи неустойка в размер на сбора от стандартните
месечни абонаментни вноски, дължими до края на срока на договора, но не повече от три
вноски, е неравноправна тъй като същата създава значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя на услугата. Изложени са съображения, че когато
2
уговорената неустойка при предсрочно прекратяване на договора за услуга, в размер на
всички или на няколко неплатени абонаментни такси, всъщност се цели от мобилния
оператор по прекратения договор, да получи имуществена облага от насрещната страна в
размер, какъв би получил ако договора не беше прекратен, без да се предоставя ползването
на услугата по договора, като на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК частично е отказал
издаване на заповед за изпълнение за претендираното обезщетение за неустойка.
Същността на производството по чл. 410 от ГПК е да се установи дали едно вземане е
спорно или не. Затова проверката, която сезираният със заявлението съд извършва по
подаденото заявление, се ограничава до неговата редовност. С изменението и допълнението
на ГПК, посредством ЗИДГПК, обнародван в ДВ, бр. 100 от 2019г., в чл. 410, ал. 3 от ГПК се
предвиди, в изключение от общото правило, че когато вземането произтича от договор,
сключен с потребител, към заявлението по чл. 410 от ГПК задължително се прилагат
договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и
приложимите общи условия, ако има такива. В чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, посредством
горепосочено изменение и допълнение е разписано, че съдът отказва издаване на заповед за
изпълнение и в случаите, когато искането се основава на неравноправни клаузи или на
клаузи, за които съществува обоснована вероятност да са неравноправни. По този начин
законодателят вменява в задължение на съда в хода на заповедното производство да следи
не само за формалната редовност на заявлението, но и за съществуването или
предполагаемото съществуване на неравноправни клаузи. Това задължение произтича и от
общия принцип за служебно начало, тъй като в чл. 7, ал. 3 от ГПК се въвежда изрично
задължение съдът служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител. Предвид изложеното по-горе, правилно районният съд е осъществил
проверка, имаща за цел да установи налице ли е неравноправна клауза, във връзка с която е
породено процесното парично вземане.
Съгласно параграф 13 т. 1 от ДР към ЗЗП потребител е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, като и всяко физическо лице, което е страна по договор с
търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност. В настоящия случай от
доказателствата по делото и най-вече от приложените към заявлението договори за мобилни
услуги е видно, че В. Г. Л., ЕГН ********** - лицето, за което се твърди, че е длъжник, в
договорните си правоотношения с "Т.Б." ЕАД има качеството на потребител.
Въззивният състав на ОС Благоевград, счита че РС Разлог правилно е отказал издаването на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за присъждане на сумата от 185.89лв.,
съставляваща общия размер на претендираните суми за неустойки, на осн. чл. 2 б. „а“ от
Допълнителното споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* и т. 11 б.“а“ от Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +
+359********* и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер + +359*********.
Аргументите за това са следните:
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в
3
частност да уговарят неустойка е ограничена от това, че съдържанието на договора не може
да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Съгласно мотивите
към т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по т. д. № 1/2009г. на ОСTK
на ВКС условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от
нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Според същото тълкувателно решение преценката за нищожност на
неустойка следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора, а не към последващ момент, какъвто последващ момент е и неизпълнението на
договора или прекратяването на договорното правоотношение.
При сключване на договор за мобилни услуги мобилният оператор поема ангажимент да
предостави на потребителя ползването на телекомуникационни услуги срещу абонаментна
такса, а потребителят – да заплаща таксата ежемесечно или на друг уговорен времеви
интервал.
От нормата на чл. 143 от ЗЗП може да се направи извод, че неравноправни са онези клаузи,
които не отговарят на изискванията за добросъвестност и добри нрави и посредством тях се
създава значително неравновесие /неравнопоставеност/ между търговеца, който е
икономически по-силната страна и потребителя – икономически по-слабата страна.
От съдържанието на Договор за мобилни услуги с предпочетен номер + +359********* и
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер + +359*********, от Допълнителното
споразумение към договор за мобилни услуги, както и от общите условия към тези
договори, представляващи неразделна част от съглашението, става ясно, че всяка от
страните по облигационното правоотношение има възможност едностранно да го прекрати,
когато другата не изпълнява своите задължения. Въпреки това, в договора за мобилни
услуги е предвидено единствено, че когато се стигне до прекратяването му по вина на
потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка, съдържаща няколко
компонента– оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от
три стандартни месечни абонаментни такси без вкл. ДДС, както и такава част от разликата
между стандартната цена на предоставеното на потребителя мобилно устройство съгласно
ценовата листа към момента на сключване на договора и действително заплатената от
потребителя цена за устройството, каквато съответства на оставащия срок на договора.
Подобна уговорка в полза на потребителя, респективно – в тежест на търговеца, липсва.
Тоест, ако потребителят се възползва от възможността да прекрати едностранно договора
поради вина на мобилния оператор, не е регламентирано изрично дружеството да заплати
неустойка при същите или различни условия.
В същото време, видно е от договора за мобилни услуги, че той е бланков, съдържанието му
не е предмет на предварително договаряне между страните и физическото лице-потребител
не е имало възможност да влияе върху разпоредбите му и клаузите по него не са
индивидуално договаряни. От изложеното се налага извод, че мобилният оператор,
встъпвайки в договорни отношения с В. Г. Л., ЕГН **********, се е възползвала от
положението на икономически по-силна страна, която има възможност да повлияе върху
4
правата и задълженията, които всеки един от контрагентите ще поеме. Именно поради тези
обстоятелства „Т.Б.“ ЕАД са предвидили в предварително изготвения бланков договор, че
неустойка се дължи само от потребителя, когато договорът е прекратен по негова вина.
Уговорка, даваща право на потребителя да претендира неустойка при неизпълнение на
договора от мобилния оператор, липсва в така сключения договор за предоставяне на
мобилни услуги.
Предвид гореизложеното, въззивният съдебен състав стига до извод, че така, както са
уговорени клаузите за неустойка, същите създават значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и правата и задълженията на потребителя на мобилната
услуга. Поради тези съображения разпоредбите, регламентираща неустойка в тежест на
физическото лице - потребител, имат неравноправен характер.
В допълнение трябва да се има предвид, че когато е уговорена неустойка при предсрочно
прекратяване на договор за услуга, в размер на всички или дори само няколко /в случая три/
неплатени абонаментни вноски, всъщност мобилният оператор по прекратения договор цели
да получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако
договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора.
Следователно, уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза
извън обезпечителната и обезщетителната функции на неустойката, създава условия за
неоснователно обогатяване на мобилния оператор, нарушава принципа за справедливост и
също има /и на това основание/ неравноправен характер.
В конкретния случай РС Разлог правилно е отказал издаването на заповед за изпълнение за
вземането за неустойка на основание чл. 2 б. „а“ от Допълнителното споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и т. 11 б.“а“ от Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер + +359********* и Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер + +359*********. Вземането, предмет на въззивната проверка, е породено
от клаузи, за които настоящият състав приема, че са неравноправни по смисъла на чл. 143,
ал. 2, т. 5 и т. 19 от ЗЗП. В тази част обжалваното разпореждане е правилно и същото следва
да бъде потвърдено.
Жалбата е неоснователна и разноски пред настоящата съдебна инстанция не следва да се
присъждат.
Настоящият акт на Окръжния съд не подлежи на касационно обжалване, съгласно т. 5 г от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от "Т.Б." ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1606, ул. „Ш.П.“ № 10, чрез адвокат В. Н.,
срещу Разпореждане № 77 от 01.02.2022г. по ч.гр.д. № 86/2022г. по описа на РС Разлог, в
5
частта му, в която е отхвърлено подаденото заявление от "Т.Б." ЕАД срещу В. Г. Л., ЕГН
**********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за присъждане на сума за
неустойки в общ размер от 185.89лв., за неизпълнено задължение по договор за кредит и по
допълнително споразумение по договор за кредит.
Определението на съда е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6