№ 2702
гр. Варна, 19.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501460 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба вх. №40536/16.06.2022г., подадена
от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София, срещу
разпореждане №19078/01.06.2022г., постановено по ЧГД №20223110105528 на 50 състав на
Районен съд – Варна, с което е отхвърлено заявление вх. № 40692/04.03.2022г. от
жалбоподателя за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
срещу длъжника Д. Г. АЛ., ЕГН **********, за сумата от 1591,97 лева главница, което
вземане е прехвърлено на заявителя с договор за цесия, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението /04.03.2022г./ до окончателното изплащане
на задължението.
Твърди се в жалбата, че неправилно първоинстанционният съд е приел
заявлението за нередовно. Сочи се, че заявлението съдържа съществените юридически
факти, от които произтича претендираното вземане и които позволяват индивидуализацията
му. Посочва се, че производството е едностранно, като не е необходимо за конкретизиране
на вземането да бъдат посочвани всички обстоятелства от значение за основателността на
вземането. По изложените съображения жалбоподателят моли съда да постанови
определение, с което да отмени разпореждането и постанови издаването на заповед за
изпълнение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и същата е редовна, тъй
като изхожда от легитимирано лице, чрез пълномощник с надлежна представителна власт.
1
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК, образувано по подадено
заявление от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Д. Г. АЛ., ЕГН **********, за сумата от
1591,97 лева главница по договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги, което
вземане е прехвърлено на заявителя с договор за цесия, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението /04.03.2022г./ до окончателното изплащане
на задължението.
Претендират се и сторените в заповедното производство разноски в размер на
31,84 лева за заплатена държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане №15216/04.05.2022г. заявлението е оставено без движение, като
са дадени указания до кредитора да индивидуализира договора/договорите, от които
произтича вземането – номер, дата на сключване, предмет, срок, както и да конкретизира
вида и характера на вземането за главница, остойностено по всяка от фактурите и
основанието, от което произтича, в случай, че договорното правоотношение е повече от
едно.
По делото е постъпила уточняваща молба, в която заявителят не е уточнил
вземанията съгласно дадените указания, като изразява становището си за липса на
необходимост от такова уточнение. Същевременно от молбата е видно, че претендираните
суми са по два договора, сключени с длъжника, за мобилни услуги на два телефонни номера
и за интернет услуги.
При така установените факти, съдът съобразява следното:
Заявлението по чл.410, ал.2 от ГПК следва да отговаря на законовите изисквания
за редовност по смисъла на чл.127, ал.1 и ал.3 и чл.128, т.1 и т.2 от ГПК. След като
заявлението не отговаря на изискванията за редовност, съдът се произнася с разпореждане
за отхвърлянето му, след като даде възможност за отстраняване на нередовностите.
Съгласно чл.127, ал.1, т. 4 от ГПК заявлението следва да съдържа изложение на
обстоятелствата, на които се основава искането. В случая подаденото заявление е
нередовно, тъй като в него не са индивидуализирани вземанията, произтичащи от два
договора, по пет фактури – същите не са уточнени като основание и размер, макар да е
посочен период на задължението. Не е уточнено както в заявлението, така и уточняващите
молби каква част от общата сума се дължи по всеки от посочените договори за всяка една от
мобилните услуги, интернет и съответно какъв е размера на търсената вноска и от какво е
съставена. Не е посочено от заявителя в изброените фактури, по кои от двата договора се
отнасят задълженията.
Горната индивидуализация е необходима, тъй като всеки от процесните договори
е самостоятелен правопораждащ факт за ползване на независима от другите договори услуга
/или услуги/, която има своя индивидуална цена, падеж и е зависима от конкретното
потребление. Издадените фактури не представляват основание на вземането, поради което
2
не е достатъчно посочването им в заявлението. Правилно заповедният съд е отчел, че този
начин на заявяване на претенцията на кредитора не дава възможност да се прецени по кой
от договорите каква сума се дължи, което представлява пречка длъжникът да прецени
необходимостта от защита срещу заповедта, да упражни съответните възражения. Правилно
съдът е отчел и обстоятелството, че чрез посочването на обща сума се осуетява проверката
на съда за наличие на неравноправни и нищожни клаузи.
Въз основа на горното, настоящият състав споделя извода на заповедния съд за
липса на редовно заявление, по което дължи произнасяне с издаване на заповед по чл.410
ГПК, поради което първоинстанционният акт следва да бъде потвърден.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №19078/01.06.2022г., постановено по ЧГД
№20223110105528 на 19 състав на Районен съд – Варна, на основание чл.413, ал.2 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3