Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр. Враца, 23 април 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание
на 25.03.2021 г. в състав:
Районен съдия: Иван Иванов
при участието на секретаря А. П.
като разгледа докладваното
от съдия Иванов гражданско дело № 3008 по описа за 2020 г. на Врачанския районен съд,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на „АСМ“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Монтана, ул. „Гоцо Митов“ № 5 срещу ЗП Н. Р. А. с ЕГН ********** и адрес ***.
В същата се твърди, че страните са в облигационни отношения във връзка с доставени от ищеца на ответницата стоки (семена, торове и препарати за растителна защита, подробно описани в три броя приемо-предавателни протоколи между страните) въз основа на договори за търговска покупко-продажба от 24.03.2017 г., 29.05.2017 г. и 30.03.2018 г., за които са издадени посочените в исковата молба фактури, както и че ищецът точно е изпълнил задълженията си по облигационните правоотношения между страните. Ответницата била неизправна страна, тъй като не е заплащала получените стоки на падежа. Ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК, било образувано ч. гр. дело № 2081/2020 г. на Врачански районен съд, по което със заповед № 1010 от 28.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК било разпоредено ответницата да заплати на ищеца процесните суми. Поради подадено от ответницата в срок възражение по чл. 414 от ГПК са предявени настоящите установителни искове.
Искането към съда е да признае за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 19 635,23 лева, представляваща неплатения остатък от сбора от продажната цена с начислен ДДС на доставени стоки (семена, торове и препарати за растителна защита) по сключени между страните договори за търговска покупко-продажба, за които са издадени следните фактури: № **********/24.03.2017 г., № **********/29.05.2017 г. и № **********/02.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.08.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 4 583,23 лева, представляваща сбор от мораторни лихви върху главните задължения, считано от падежа на всяко от вземанията, за периода от 30.09.2017 г. до 26.08.2020 г., за които е издадена заповед № 1010 от 28.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 2081/2020 г. на Врачански районен съд. Претендират се разноски както по заповедното, така и по исковото производство.
Предявените обективно кумулативно
съединени искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 79 и чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
Ответницата ЗП Н. Р. А. е подала отговор в срока по чл. 131 от ГПК, с който взема становище, че изложеното в исковата молба от ищеца отговаря на действителното фактическо положение между страните по спора и че не оспорва, че е получила стоките, описани в трите приемо-предавателни протоколи между страните. Навежда твърдения, че след 2018 г. е имало няколко поредни стопански години с изключително лоша реколта, което представлява форсмажорно обстоятелство, пречещо й да погаси процесните задължения, както и че въпреки наличието на това форсмажорно обстоятелство е положила дължимата грижа, свързала се е с ищцовото дружество и е предложила споразумение, съгласно което да отдаде на същото под наем стопанисваната от нея земя, като задълженията на ответницата се удържат от наемите, но до споразумение така и не се стигнало. Предвид така изложените съображения искането на ответницата към съда е да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани, алтернативно да уважи исковете, като възложи разноските по водене на делото на ищеца на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК.
С определение от съдебно заседание, проведено на 25.03.2021 г. съдът прие, че не са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска по чл. 239 от ГПК, поради което се произнася с решение по общия ред.
Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено следното:
В подкрепа на твърденията си в исковата молба ищецът е представил фактури № **********/24.03.2017 г., № **********/29.05.2017 г. и № **********/02.04.2018 г., както и три броя двустранно подписани приемо-предавателни протоколи към тях и изходяща от него справка за мораторните лихви.
Между страните не е спорно, че посочените във фактурите и приемо-предавателните протоколи стоки (семена, торове и препарати за растителна защита) са доставени от ищеца на ответницата, както и че сумите по фактурите не са платени и към датата на приключване на съдебното дирене.
Възраженията на ответницата в отговора по чл. 131 от ГПК са неоснователни, не само защото същата не е посочила обстоятелства, които да са непредвидими и непредотвратими и да представляват непреодолима сила по смисъла на закона, но и тъй като липсата на парични средства не освобождава длъжника от задължението да плати – чл. 81, ал. 2 от ЗЗД. В същия смисъл е и разрешението, дадено с новата редакция от 09.04.2020 г. на чл. 6 от Закона за извънредното положение, като съгласно същото задължения за заплащане на доставени стоки и услуги следва да бъдат изпълнени на съответния падеж, независимо от обявеното извънредно положение.
От гореизложеното следва, че предявеният главен иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Уважаването на главния иск обуславя основателност и на обективно
съединения с него и имащ аксецорен характер иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Върху
дължимата сума 19 635,23 лева следва да бъде начислена и лихва за забава.
В съответствие с установеното в чл. 327, ал. 1 от ТЗ правило, забавата в случая
е настъпила на датата на издаване на съответните фактури, когато е извършено и
предаването на стоките, посочени във всяка от фактурите. Обезщетението за
забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде присъдено в претендирания с исковата
молба размер, като до този извод съдът стигна при използване на безплатния
програмен продукт balans.bg.
По разноските:
При този изход от делото право на разноски възниква за ищеца, който е представил доказателства за направени такива, както следва: за държавна такса-484,37 лева и определено от исковия съд юрисконсултско възнаграждение-50,00 лева, или общо 534,37 лева по заповедното производство – ч. гр. дело № 2081/2020 г. на Врачански районен съд, както и за държавна такса-484,37 лева и юрисконсултско възнаграждение-100,00 лева, или общо разноски в размер на 584,37 лева по гр. дело № 3008/2020 г. на Врачански районен съд.
Неоснователно е възражението на ответницата, че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК за възлагане на направените от ищеца деловодни разноски в негова тежест, тъй като ответницата не оспорва, че не е заплатила процесните суми не само към подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК, но и към приключването на съдебното дирене по иска по чл. 422 от ГПК, следователно с това си поведение ответницата е дала повод за завеждането на делото.
Воден от всичко гореизложено, Врачанският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по
отношение на ЗП Н.Р. А. с ЕГН ********** и адрес ***, че дължи
на „АСМ“ ЕООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Монтана, ул. „Гоцо Митов“ № 5 сумата от 19 635,23 лева, представляваща
неплатения остатък от сбора от продажната цена с начислен ДДС на доставени
стоки (семена, торове и препарати за растителна защита) по сключени между
страните договори за търговска покупко-продажба, за които са издадени следните
фактури: № **********/24.03.2017 г., № **********/29.05.2017 г. и №
**********/02.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 28.08.2020 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 4 583,23
лева, представляваща сбор от мораторни лихви върху главните задължения,
считано от падежа на всяко от вземанията, за периода от 30.09.2017 г. до
26.08.2020 г., за които суми е издадена заповед № 1010 от 28.08.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 2081/2020 г.
на Врачански районен съд.
ОСЪЖДА ЗП Н. Р.А. с ЕГН ********** и адрес *** да заплати на „АСМ“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Монтана, ул. „Гоцо Митов“ № 5 сумата 534,37 лева – направени по ч. гр. дело № 2081/2020 г. на Врачански районен съд разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и сумата 584,37 лева – направени по гр. дело № 3008/2020 г. на Врачански районен съд разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: