РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. Златоград, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на единадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Фиданка Ал. Етимова
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20205420100206 по описа за 2020 година
Постъпила е искова молба от С. АС. С., ЕГН ********** с адрес: с. С.,
общ. З., обл. С., ул. „М.“ №.чрез адв. К.Г. АК С. със съдебен адрес: гр. З., ул.
„С. С.“ № . и С. С. - неин син, срещу К. МЛ. М., ЕГН ********** от с. С. общ.
З., обл. С., ул. „В. Л.“ № . , с правно основание чл. 108 ЗС.
Ищцата твърди в исковата си молба, чрез пълномощника си адв. К. Г.,
че е собственик на УПИ, съставляващ парцел XIII-99, кв. 24 по ЗРП на с. С. с
площ около 590 кв.м., при граници на парцела: улица, парцел XI-98, парцел
XII-100 и парцел XIV-329 по ЗРП на с. С., по Договор за продажба на
недвижими имот по реда на ППЗДС от 25.06.2021 г., надлежно вписан.
Сочи, че в имота има построена триетажна жилищна сграда, върху 81
кв.м. Една част от посочения на ищеца недвижим имот, находящ се в нейната
северозападна част с площ от 110 кв.м., с форма на триъгълник с пресечен
връг, се владее неправомерно от ответника. Обработва и сее площта със
земеделски култури, най-често царевица.
С Покана от 15.09.2020 г., с оглед избягване на съдебно дело, в
двуседмичен срок от получаването й, поканила ответника доброволно да
освободи посочената от имота част, като премести неговата ограда в посока
северозапад и я разположил на парцелната граница. Поканата е получена от
ответника на 17.09.2020 г., като двуседмичният срок е изтекъл на 01.10.2020 г.
С оглед на това, че ответникът не е приел поканата за доброволно
уреждане, завел настоящото дело.
Моли, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да
предаде собствеността и владението върху претендираната част от имота,
1
посочен в исковата молба имот, а именно: 110 кв.м. с формата на триъгълник
с пресечен връх, представляващи част от парцел XIII-99, кв. 24 по ЗРП но с.
С., при граници: УПИ XIII-99; УПИ XII-100 и УПИ XIV-329, кв. 2 по плана
на с. С., разположена в северозападната част на парцел УПИ XIII-99, кв. 24
по плана на с. С.. Претендира за разноски по делото.
Първоначално ищцата претендира, че е собственик въз основа на
Договор за покупко-продажба с областен управител, като на по-късен етап с
Молба, вх. № 2492/23.12.2020 г. претендира, да е собственик освен, чрез
покупко-продажба на процесната част, също така и чрез придобиване по
регулация и по давност.
В съдебно заседание, чрез адв. Г. и сина си С. С., ищцата поддържа
предявения иск.
В съдебно заседани на 11.10.2021 г., съдът е допуснал на осн. чл. 214,
ал. 1, изр. последно от ГПК изменение на иска, в частта му до размера на
претендираната площ, като същият се счита предявен за площ 112 кв. м., а не
за 110 кв.м.
Ответникът чрез адв. Б. М. с писмен отговор оспорва предявения иск
като неоснователен. Оспорва нотариален акт за придобиване на имот по
регулация № 17, том IV, нот. д. 119/1985 г. на нотариус при РС гр. З. и
сключеният договор за продажба. В съдебно заседание, чрез пълномощника
си адв. М. уточнява, че представеното Решение на АдмССм е отменено. В
писмени бележки аргументира, защо счита иска за неоснователен.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
С Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Правилника за приложение на Закона за държавната собственост от
25.06.2001 г., Областен управител на Област - С. е продал на С. АС. С.
недвижим имот, собственост на държавата, находящ се в с. С., общ. З.,
представляващ урегулирано дворно място, парцел XIII-99, кв.24 по ЗРП на с.
С., обл. С. с обща площ на парцела 582 кв.м., при граници: улица, парцел XI-
98, парцел XII-100 и парцел XIV. Имотът е продаден за сумата 106,13 лева.
Към договора е приложена скица. Преди подписване на този договор е
издадена Заповед № 224/21.07.1999 г. на Областен управител на Област – С., с
която за купувач на горепосочения имот е определена С. АС. С.. Заповедта й е
съобщена с писмо от 04.06.2001 г.
Докато е вървяла процедурата по продажба е издадена друга заповед
на Областен управител на област С., а именно: Заповед № 36-ДС/13.02.2001
г., с която е заповядано да се отпишат от актовите книги на недвижими
имоти, държавна съсобственост и се предадат в собственост на община З.
имотите, описани в Приложение № 2 - с. С.. Под № 24 фигурира парцел XIII,
кв. 3.
По делото е издадено удостоверение от кметство Старцево, община
Златоград, от което се установява, че съгласно действащия план на с. С.,
2
одобрен със Заповед № 16 от 07.03.1978 г. на председателя на ОНС - С., УПИ
XIII-99, кв.24 е с площ 582 кв.м., ведно със застроена триетажна жилищна
сграда върху 81 кв.м. Собственик на това УПИ, считано от 25.06.2001 г. е
посочено, че е С. АС. С.. Границите на УПИ XIII-99, кв.24, съгласно
действащия план на с. С. са: на север - УПИ XI-98; на изток – улица; на юг –
УПИ XIV-329, УПИ XVII-329 и на запад - УПИ XII-100, кв. 24.
С.С. е отправила покана до К. МЛ. М. с искане да й предаде
владението на 110 кв.м. от парцела му, сега УПИ XIII-99, кв. 24.
По делото са приложени документите за собственост, въз основа на
които ответникът К.М. се легитимира като собственик на съседния УПИ XII-
100, кв. 24. В двата броя нотариални актове праводателят му М. И. М. е
записан с имената М. И. Х.. Това са имена на едно и също лице, което се
установява от приложеното по делото Удостоверение да идентичност на лице
с различни имена, изх. № 22/03.02.2020 г.
Ответникът К. МЛ. М. е законен наследник на М. И.М., което пък се
установява от приложеното по делото Удостоверение за наследници, изх. №
129/10.08.2020 г.
За парцел XIII-99, кв. 24 има съставен Акт за държавна собственост №
115/01.10.1986 г. Посочено е, че собственик е АПК.
На 25.05.1989 г., комисията по чл. 95 ЗТСУ е взела решение за имоти,
които се предават към парцел XIII-99 по ЗРП на Старцево, собственост на С.
АС. С., като е посочено, че се предава част от имот пл. № 100, собственост на
М. Ил. М., а именно: празно място с площ 85 кв.м., чиято стойност е 127,50
лева. посочено е и дюли - 1 брой на 10 години, на стойност 10,69 лева.
По делото е приложен Нотариален акт № 17/04.09.1989 г., том IV, дело
№ 119/1989 г. В този нотариален акт нотариусът при ЗлРС е посочил, че го
издава на основание Писмо № 194/25.08.1989 г. на Кметство с. С. и Скица №
81/23.08.1989 г. Нотариусът е посочил, че издава нотариалния акт на
основание чл. 134, ал.2 ЗТСУ и с него признава С. АС. С. от с. С. за
собственик на следния недвижим имот, придаден по регулация към нейния
парцел XIII-99, кв. 24, по плана на с. С., а именно: 85 кв.м. от имот, пл. № 100,
кв. 24, собственост на М. И. М., ведно с една дюля в тези 85 кв.м. на обща
стойност 138,19 лева.
Посочено е, че придаващите се кв.м. са придобити по силата на
утвърдения със Заповед № 16 от 07.08.1978 г. ЗРП на с. С.. Посочва се, че
стойността на мястото, ведно с дюлята от 138,19 лева са внесени в „ДСК - З.“
на името на правоимащия с квитанция № 1359/29.08.1989 г.
Въз основа на издадения Нотариален акт за придаване по регулация е
извършен въвод във владение на 16.02.1990 г., който е отменен с решение на
ЗлРС от 25.11.1990 г., но е извършен нов въвод на 13.05.1991 г. В решението
на ЗлРС в правните изводи е посочено, че регулацията е приложена.
По делото е приложена и Заповед № 35/12.04.1976 г. на Председателя
на ОНС - С., с която е отстъпено право на строеж на С. АС. С. по отношение
на парцел VII, кв. 14 по плана на С., с обща площ 590 кв.м. В Заповед №
3
224/21.07.1999 г., с която С. е определена за купувач е посочено, че правото
на строеж върху държавната земя е придобито въз основа на договор за ОПС
от 1976 г., т.е. продажната цена явно включва разликата между цената на
ОПС и цената на правото на собственост.
По делото е приложено и Решение № 110/01.06.2020 г., постановено по
адм. дело № 37/2020 г., по описа на АдмССм, което е влязло в сила на
20.06.2020 г. С това решение съдът е отхвърлил оспорването на К. МЛ. М.
срещу отказа за изменение на ПУП на с. Старцево на кмета на община З.,
даден с Писмо, изх. № 94-00-257/20.07.2020 г.
По делото са разпитани като свидетели Р. Д. С., М. Р. И. и А. Ц. М.
От показанията им съдът приема за установено, че спорната част се
владее от ответника, което обстоятелство се признава и от самия ответник.
По делото е изпълнена СТЕ от вещото лице М. Ат. Т.. Съдът приема
заключението на вещото лице, като обективно, компетентно и пълно. От
същото приема за установено, че на комбинираната скица със син цвят е
тонирал частта от имот пл. № 100, която по регулационния план от 1978 г. се
придава към парцел XIII-99, кв. 24 и тази част е с площ 85 кв.м. Със зелен
цвят е тонирана частта от имот пл. № 99, за който е отреден парцел XIII-99,
заключена между имотната граница между имот пл. № 99 и имот пл. № 100 и
ограда, която част е 24 кв.м. и се ползва от ответника. С жълт цвят вещото
лице е тонирало част от дере, по плана от 1978 г., която се ползва от
ответника с площ 3 кв.м. и е придаваема част към парцел XIII-99, кв. 24. С
червен цвят е тонирал част от дере - 15 кв.м., която е придаваема част към
парцел XIII-99, кв. 24. Със сив цвят, вещото лице е тонирал частта от парцел
XIII-99, кв. 24, която се ползва от ищеца - 455 кв.м.
Вещото лице прави извод, че процесното място е с площ 112 кв.м. и
представлява сбор от тонираните части в син, зелен и жълт цвят на
комбинираната скица. Точно частта тонирана в сиво е била предмет на въвода
във владение.
Вещото лице Т. дава заключение, че ответникът владее 112 кв.м., от
които 85 кв.м. са придадени от имота на ответника, а именно, имот пл. №
100.Същият владее и 24 кв.м., представляващи част от имот, пл. № 99 и 3
кв.м. представляващи част от дере, придаваеми отново към парцел XIII-99.
Площта на парцел XII-100 по данни от комбинираната скица е 494
кв.м. Придаваемата част от имот пл. № 100 към парцел XIII-99, кв. 24,
сравнена с регулационния и кадастрален план на С. от 1962 г. попада в имот
пл. № 81, за който е отреден парцел VIII-81, кв.14 и в разписната книга
имотът е записан на И. М. Х. (името е зачертано и е дописано името на М.
Ил.Х.).
В съдебно заседание вещото лице поддържа своето заключение и
уточнява, че кадастралната основа е попълнена точно с границите на имотите.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде
4
уважен.
За да бъде успешно проведен иск по чл. 108 от ЗС следва в условията
на кумулативност да са налице следните предпоставки: ищецът да е
собственик на процесният имот, имотът да се владее от несобственик
(ответника) и да липсва правно основание за владение на имота.
В настоящият случай ищецът е собственик на владяната част от
ответника и повдигната в син, зелен и жълт цвят на комбинираната скица.
Частта повдигната в синьо е придадена към парцел ХIII-99, кв. 24 и
регулацията е приложена. Този извод е направен още в НА издаден от ЗлРС,
във връзка точно с придаването по регулация.
По въпроса кога е приложен един регулационен план има многобройни
произнасяния на ВКС и те са еднородни. Така в Решение № 103/03.08.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 905/2010 г.,първо ГО се приема, че стабилизиране на
отчуждителното действие на плана настъпва при наличието на няколко
алтернативни хипотези: заплащане на парично обезщетение за
придаваемите части; заемането им по законноустановения ред, чрез
доброволно отстъпване; въвод във владение след снабдяване с НА за
собственост по регулация на новия собственик след погасяване вземането за
обезщетение на бившия собственик по давност, или след изтичане на 10
годишен срок на владение на придаваемите места.
В настоящият случай ищцата се легитимира като собственик на
придадената част, тъй като наследодателят и е заплатил съответното
обезщетение и то е внесено по сметка в ДСК.
В Решение № 388/29.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 679/2009 г. второ
ГО се приема, че действително оценката на придаваемите части следва да
бъде съобщена на заинтересованите лица, които имат право да обжалват
размера на обезщетението. Но само заради това, че липсват данни оценката да
е била съобщена не може да се направи извод, че плащане не е извършено.
Ако са налице доказателства, че е извършено плащане а заинтересованата
страна не представя доказателства, че е обжалвала оценката, то придаването е
извършено по съответния ред. Само ако оценката е обжалвана и по
съответния ред е изменена може да се направи извод, че е платена сума
различна от дължимата като обезщетение, а от там да се направи извод, че
регулацията не е приложена.
ВКС приема, че след като е изпратено писмо до нотариуса и
общинският орган е удостоверил факта, че са налице предпоставките за
завземане на имота и в съдебното производство тази констатация не е
опровергана, регулацията следва да се счита приложена.
Друг аргумент в подкрепа на виждането, че регулацията е приложена е
липсата на доказателства, че издаденият нотариален акт е обезсилен по реда
на чл.136 от ЗТСУ.
Допълнителен аргумент в полза на тезата, че придаването е извършено
законосъобразно въпреки, че липсва съобщение по ГПК по делото до
праводателя на ответника за заплащане на обезщетението, е приетото в
5
Определение № 399/27.06.2016 г. на ВКС, гр. д. № 2013/2016 г. първо ГО. В
това Определение се приема, че съобщение по ГПК за внесеното
обезщетение следва да се прави само при отчуждаване на имоти за
мероприятия на държавата и общините по ЗПИНМ. В останалите случаи,
какъвто е и предаването по регулация на части от имот към съседен такъв,
това правило не важи, т.е. достатъчно е сумата да бъде внесена по сметка.
Това виждане на касационната инстанция се споделя и от ОС-Смолян,
доказателство за което е Решение № 254/06.11.2020 г. по в.гр.д. № 411 по
описа за 2020 г.
В случая регулацията е приложена в момента на плащане по сметка в
ДСК, когато е издаден и НА въз основа на нея. При това положение параграф
8, ал. 1 от ПР на ЗУТ е неприложим. Тази разпоредба е била приложима след
приемане на ЗУТ и касае неприключилите производство във връзка с приети
дворищнорегулационни планове, които имат непосредствено отчуждително
действие, т.е. за заварените случаи е даден шестмесечен срок за прилагане на
регулацията. ЗУТ е приет през 2001 г. т.е. много години след като в
конкретният случай е приложен плана.
От всичко гореизложено се налага изводът, че по безсъмнен и
категоричен начин се установява, че ищцата е собственик на придадената част
от имота на ответника, а именно имот пл. № 100.
Ответникът владее не само частта повдигната в синьо на
комбинираната скица, която е собственост на ищцата чрез придаване по
регулация, но владее и частта в зелено, която е част от имот пл. № 99, който е
собственост на ищцата въз основа на покупко-продажба от областна управа, а
също така ответникът владее и повдигнатата част в жълто, която част също е
придадена по регулация към парцел ХIII-99 на ищцата. Сборът от тези три
части тонирани в синьо, зелено и жълто дава посочената площ от вещото
лице и претендирана от ищцата, а именно 112 кв.м.
Неоснователно е възражението на пълномощника на ответника, че
покупко-продажбата от областен управител в полза на С.С. на процесния
парцел е недействителна. Много преди издаване на заповед за прехвърляне на
парцел ХIII е била започната процедура по продажба на процесния парцел на
С.С.. Издадена е и заповед, с която тя е определена за купувач и тази заповед
представлява административен акт, който е създал права за нея и задължения
за издателя. В договора е посочено, че С. е платила на купувача продажната
цена в едноседмичен срок от деня на връчване на заповедта. Заповедта е
връчена на 14.06.2001 г. Поради това този парцел не е трябвало да се отписва
от актовите книги и да се прехвърля на Община – З.. Всички тези
разсъждения са актуални при условия, че става въпрос за един и същи парцел.
Явно служителят изготвил списъка е установил, че е започнала процедура по
продажба и срещу парцел ХIII кв. 24 е изписан израза „продаден“.
Вярно е, че процесните части – 112 кв.м. от парцела на С. са се владели
от ответника К.М., но в случая е важала забраната за придобиване по давност
на части от парцели, които не отговарят на изискванията за образуване на
самостоятелен парцел.
6
Както се посочи по-горе ищцата е въведена във владение от Съдия
изпълнител само в частта тонирана в сиво, но не и върху останалите части, а
идеята е била този въвод да се извърши съобразно придадената част от имот
пл. № 100,т.е. ищцата ще следва да бъде призната за собственик по
отношение на ответника, въз основа на два от претендираните способа, а
именно покупко-продажба и придаване по регулация. Възможно е в случая,
след като в полза на С. е учредено ОПС, а по-късно са и продадени 582 кв.м. с
договор от областна управа, то да се получава припокриване, като на същата
са продадени и придадените части от парцел ХII-100. Това е така защото тя е
закупила 582 кв.м., а са и придадени 85 кв.м. от имот пл. № 100. Не би
следвало да и се продават придадени части, които вече са платени.
В съдебно заседание вещото лице прави едно много важно уточнение а
именно, че кадастралната основа е попълнена точно с границите на имотите.
Въпреки това ако се сборуват различните части тонирани от вещото лице и
представляващи части от парцел ХIII-99 общата площ на този парцел възлиза
на 567 кв.м.(сбор от 455 кв.м. тонирани в сиво, 85 кв.м. тонирани в синьо, 24
кв.м. тонирани в зелено и 3 кв. м. тонирани в жълто).
Въпреки това разминаване искът на ищцата е доказан по основание, а
като размер (площ). По сходен случай има произнасяне на ОС – С. – Решение
№ 254/06.11.2020 г., по в.гр.д. 411/2020 г. на ОС – С.н, с което решение е
потвърдено Решение № 104/29.07.2020 г. по гр.д. 260/2020 г. на ЗлРС, като
решението на ОС – С. не е допуснато до касационно обжалване с
Определение № 135/05.04.2021 г.
Неразделна част от настоящото решение следва да се счита
изготвената скица от вещото лице М.Т..
С оглед изхода на делото, ответникът ще следва да бъде осъден, да
заплати на ищцата направените по делото разноски, в размер на 1001,00. лева
– ДТ, възнаграждение за вещо лице и адв. хонорар.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 108 от ЗС К. МЛ. М., ЕГН ********** от с. С.,
общ. З., обл. С., ул. „В.Л.“ № ., да предаде собствеността и владението върху
част от недвижим имот, съставляващ дворно място, а именно от парцел XIII-
99, кв. 24 по ЗРП на с. С. с площ 112 кв.м. при граници УПИ ХIII-99, УПИ
ХII-100 и УПИ ХIV- 329 кв. 24 по плана на селото, разположен в
северозападната част на УПИ ХIII-99 (която част се владее от К. МЛ. М.) и
която част от 112 кв.м. е повдигната в син, зелен и жълт цвят на приложената
по делото комбинирана скица на вещото лице М.Т., която скица
преподписана от съдия-докладчика да се счита неразделна част от
настоящото решение.
ОСЪЖДА К. МЛ. М., да заплати на С. АС. С., разноски по делото в
размер на 1001,00 лева.
7
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС - С.. в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: ______Д.Х._________________
8