№ 50
гр. Варна , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на първи
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора Вилен Стефан Мичев (АП-Варна)
като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Въззивно частно наказателно
дело № 20213000600162 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.341 ал.1 вр. чл.306 ал.1 т.1 НПК.
С определение №346/21.04.2021г. по чнд №393/2021г. Варненският
окръжен съд на основание чл.25 НК е групирал наказанията на осъденото
лице КР. Р. КР., наложени му с общо две присъди, като е определил за
изтърпяване по-тежкото от тях – три години лишаване от свобода, след което
на основание чл.24 НК го завишил с една година – до размера на осем години
лишаване от свобода, и е постановил първоначален строг режим за
изтърпяване на така определеното наказание. На основание чл.23 НК е
присъединил и наказанието глоба в размер на 10 000лв.
Срещу така постановеното определение е постъпила жалба от адв.М.Д. в
качеството му на защитник на осъдения К.К., в която се изразява недоволство
от завишаването на общо определеното наказание по реда на чл.24 НК. В тази
насока е и отправеното към съда искане – да се премахне приложението на
чл.24 НК, и осъденото лице да търпи общо наказание в размер на три години
лишаване от свобода.
1
В съдебно заседание жалбоподателят и защитникът му поддържат
изцяло искането за отмяна на определението в частта му досежно
приложението на чл.24 НК.
Представителят на Варненска апелативна прокуратура намира жалбата
за неоснователна, а обжалваното определение – за правилно и
законосъобразно, поради което и моли за неговото потвърждаване.
Варненският апелативен съд на основание чл.341 ал.1 вр. чл.314 ал.1
НПК извърши изцяло проверка правилността на атакуваното определение и
като взе предвид жалбата, както и становищата на страните, констатира:
Жалбата е неоснователна.
КР. Р. КР. е осъждан многократно /общо двадесет и шест са
отбелязванията в бюлетина му за съдимост/, като предмет на настоящото
производство са последните му две присъди, както следва:
1. Споразумение по НОХД №108/2021г. по описа на Районен съд- Бургас
за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 НК, извършено на 09.11.2020г., за което му
е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години при строг
режим. Определението е влязло в сила на 19.01.2021г.
2. Споразумение по НОХД №364/2021г. по описа на Окръжен съд-Варна
за престъпления по чл.354а ал.2 НК, чл.234 ал.1 НК и чл.293 ал.1 НК,
извършени в периода 27.09.2019 - 28.10.2019г., за което му е наложено общо
наказание лишаване от свобода за срок от три години при строг режим, както
и глоба в размер на 10 000лв. Определението е влязло в сила на 07.04.2021г.
Очевидно е от изложеното, че са налице условията за определяне на
общо наказание измежду тези, наложени на осъденото лице с определение за
одобряване на споразумение по НОХД №108/2021 г. по описа на Бургаски
районен съд, и с определение за одобряване на споразумение по НОХД
№364/2021 г. по описа на Варненски окръжен съд. Деянията по тези два
съдебни акта са извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да е
от тях, поради което и налице са основанията за приложението на чл.25 ал.1
НК. Затова и правилно, и съответно на закона на осъденото лице е било
определено за изтърпяване наказание от три години лишаване от свобода,
2
към което е присъединено и наказанието глоба в размер на 10 000лв.
Основното възражение и на защитата, и на осъденото лице е по
отношение приложението на чл.24 от НК. То обаче е неоснователно.
И въззивният съд намира, че са налице материалноправните
предпоставки за приложението на чл.24 от НК, доколкото наложените
наказания са от един и същи вид - „лишаване от свобода“. За да бъде
увеличено наказанието, следва определеното общо наказание да е
несправедливо и несъответно на съвкупността от престъпните деяния и със
същото да не могат да се постигнат целите на наказанието по чл.36 от НК.
Очевидно в случая е така.
Окръжният съд прилагайки разпоредбата на чл.24 от НК е завишил
определеното общо наказание от три години с ЕДНА ГОДИНА. За да стигне
до този извод е приел, че се касае за разностранна, квалифицирана и
интензивна престъпна дейност, осъществява в периода 2008 – 2013 година,
деветнадесет от осъжданията са за тежки престъпления, а и както лицето, така
и деянията му са с висока степен на обществена опасност. Към изложеното от
първостепенния съд е необходимо да се добави следното: Престъпната
дейност на осъденото лице е започнала през далечната 1981 година, и с
периодични малки прекъсвания продължава и до днес. Почти всички
извършени от К. престъпления са такива против собствеността /кражби/, като
както правилно е отбелязал окръжният съд интензитетът им на извършване
след 2008 година значително се е завишил. До 2018 година са извършени от
К. множество кражби в най-различни градове на страната – Варна, Добрич,
Шумен, Русе, Бургас, Стара Загора, Велико Търново. Търпял е множество
наказания лишаване от свобода. Очевидно е, че те не са изиграли своя
поправителен и превъзпитателен ефект. Нещо повече – деянията по нохд
№364/2021г. на ОС-Варна К. е извършил докато търпи последното си
наказание лишаване от свобода, а по предходно дело е осъждан и за
престъпление по чл.297 ал.1 НК, което е повече от показателно за
отношението на това лице към налаганите му санкции. Т.е. престъпната
дейност на осъдения не спира дори и през времето, през което се е намирал в
местата за лишаване от свобода. Затова и категорично се налага извода, че К.
реализира интензивна престъпна дейност, която се е превърнала за него в
3
начин на живот, отличава се с упоритост и градация на престъпните
посегателства и липса на трудови навици, както и със стремеж към
осигуряване на средства за съществуване единствено по престъпен начин.
Което пък еднозначно сочи, че К.К. е личност с висока степен на обществена
опасност и трайно установени престъпни навици. В момента той е на 55
/почти 56/ години, поради което изключително трудно е за настоящия състав
да приеме, че може да бъде поправен и превъзпитан. Може обаче да му се
отнеме възможността да върши други престъпления /макар и това да не много
сигурно – предвид извършените в затвора деяния/, а това би могло да се
случи при една по-дълга изолация от обществото, каквато наказание от три
години лишаване от свобода не предлага. Поради това правилно
определеното общо наказание от три години лишаване от свобода е било
увеличено при спазване изискванията на чл.24 НК с една година, и
атакуваният съдебен акт се явява напълно законосъобразен – определеното
общо наказание от четири години лишаване от свобода е ответно на целите на
закона, а като такова - и справедливо. Най-малкото ще препятства
извършването на престъпления от страна на К. поне още за година.
Предвид изложеното, и като намира че не са налице основания за отмяна
на обжалваното определение, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №346/21.04.2021г. по чнд №393/2021г. на
Варненски окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4