Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янка Павлова | |
за да се произнесе съобрази следното: С решение № 516 от 08.06.2015г. по гр.д.№3091/2014г. Районен съд В.Търново е оставил без разглеждане предявения от "Е." Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.В., ул."Н. С." №3 отрицателен установителен иск за собственост с правно основание в чл.124 ГПК с искане за установяване,че ответника "Т. С. 2." О., ЕИК *,със седалище и адрес на управление гр.Г.О., ул."Ф.Т." №4, не е собственик на Паркинг с 24 паркоместа, с площ 813кв.м., организиран върху покрива на сградата,с достъп към него от улицата на запад от имота, като недопустим поради липса на правен интерес от предевяването му, оставил е без разглеждане и предявения от ответника "Т. С. 2." О., ЕИК *,със седалище и адрес на управление гр.Г.О., ул."Ф.Т." №4, насрещен отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ГПК , с искане за установяване,че ответника "Е." Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.В., ул."Н. С." №3, не е собственик на паркинг от 1306кв.м. с 25 паркоместа ,принадлежащ към самостоятелен обект в сграда с идентиф.№ 10447.514.364, като недопустим поради липса на правен интерес за предевяването му и е прекратил производството о делото като недопустимо. Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът по насрещния установителен иск ответника "Т. С. 2." О. Г.О.,който чрез процесуалния си пълномощник и в предвидения за това срок го обжалва в частта,с която този иск е оставен без разглеждане като недопустим и е прекратил производството по делото. Във въззивната жалба се твърди,че неправилно съдът се е позовал на същите доводи,с които е приел и иска на ищеца по главния иск за недопустим.Записал е в мотивите,че жалбоподателят излагал в насрещния иск твърдения процесния паркинг да е тяхна собственост като организиран върху покрива на сграда,за която твърдяли да е тяхна собственост и поради невъзможността да се притежава собственост върху паркомясто. Приел е същите да не заявяват самостоятелни права доколкото е невъзможно притежаване на такова върху паркомясто.Твърдят, макар и принципно да са правилни тези изводи на съда, те не са относими към търсената с насрещния иск защита. Излагат за това съображения в посока,че всъщност в съдебно заседание от тях изрично е уточнено,че от тях няма твърдение относно собственост на процесния паркинг, доколкото такъв обособен имот няма, всъщност твърдението им е,че са собственици на сградата,подробно описана в насрещния иск и чрез този иск търсят защита на тази собственост.Твърдят от Община В.Търново да са получили административно разрешение върху покрива на тази сграда да паркират до 24 бр. автомобила. Твърдят решението да не е обосновано на всички събрани доказателства , в т.ч. на предварителен договор с който ответникът по този иск е предприел действия по прехвърляне на собствеността на процесния имот ,за който не се спори,че е разположен върху покрива на тяхната сграда.Именно тези действия на ответника по този иск обосновавали интереса им да се предприемат действия по предевяване на иска по чл.124 ГПК.Освен това и искането на ищеца по главния иск да бъде отменен на осн.чл.537,ал.2 ГПК констативния акт за собственост върху имота им също обосновавало интереса от защита, предприета с отрицателния установителен насрещен иск.Молят за отмяна на решението в тази част и постановяване на ново,с което предевения иск се уважи като основателен и доказан, претендират се разноски. От ответника по жалба "Е." Е. В. е подаден отговор чрез пълномощник със заето становище по неоснователността на жалбата и правилността на решението в обжалваната част, с която е приет за недопустим предявения от "Т. С. 2." О. Г.О. иск и го оставил без разглеждане. Претендират се разноски. По делото е постъпила и частна жалба от "Е." Е. В. чрез пълномощник против решение № 516/08.06.2015г. по делото в частта му,с която съдът е приел предявения от дружеството иск за недопустим и го е оставил без разглеждане.Твърди решението в тази част да е неправилно като постановено в противоречие с относимите материалноправни и процесуалноправни разпоредби, освен това е и необосновано. Излага съображения в подкрепа на твърденията си, като посочва,че съдът не се е съобразил с ТР № 8/2012г., освен това не е подложил на задълбочен анализ събраните по делото доказателства, при което е направил и неправилни изводи.Моли решението с характер на определение в частта на оставения без разглеждане главен иск да бъде отменено, вместо което се постанови друго с което да се приеме,че предявения иск от дружеството е допустим и да се укаже на ВТРС да разгледа спора по същество. От ответника по тази жалба- "Т. С. 2." О. Г.О. е постъпил отговор със заето становище по неоснователността на същата и правилността на решението в обжалваната от това дружество част на решението.Излагат се съображения по всяко от оплакванията в жалбата. Прави се искане същото да бъде потвърдено като правилно, претендират се разноски. Подадена е и частна жалба от "Т. С. 2." О. Г.О. против определение от 09.09.2015г. по делото,с което в производство по чл.248 ГПК дружеството е осъдено да заплати на другата страна разноски по насрещния иск от 1650лв.Излага съображения по неоснователността му и прави искане да се отмени . Постъпил е отговор от "Е." Е. В. по частната жалба със становище по правилността на определението с искане да се потвърди. Окръжният съд като съобрази оплакванията в жалбата,становищата на страните и развитите доводи и след като обсъди събраните по делото доказателства,намира за установено следното: Производството пред Районен съд В.Търново е образувано по подадена на 15.10.2014г. искова молба от "Е." Е. гр.В. чрез пълномощник с предявен против "Т. С. 2." О. Г.О. отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК с искане да се признае за установено,че ответното дружество не е собственик на Паркинг с 24 паркоместа с достъп до него от към улицата на запад от имота с площ от 813кв.м., който е организиран върху покрива на сградата и на осн.чл.537,ал.2 ГПК да се отмени констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот,вписан под № 12,т.26,вх.№ 10799/13.12.2013г. от Служба по вписванията при ВТРС, с твърдение този имот да е собственост на дружеството му съгл. Постановление за възлагане от 20.12.2012г. на ЧСИ Косева по изп.д.№ 215/12г.,съотв. вписан в Служба по вписванията с вх.№ 703/22.01.2013г. ,акт № 196,т.1.Ответникът по този иск -"Т. С." О. Г.О. в подаден писмен отговор е заел становище по недопустимостта на така предявения иск с твърдение ,че за паркинга не е отреден самостоятелен имот и не е било възможно прехвърлянето му като реална собственост независимо,че е отразен в посоченото постановление, при което не е налице правен интерес от този иск и съотв. от искането по чл.537,ал.2 ГПК за посочения КНА. По делото е приет за съвместно разглеждане и предявен насрещен отрицателен установителен иск от "Т. С. 2." О. Г.О., с искане да се приеме за установено,че ответникът по него не е собственик на Паркинг от 1306кв.м. с 25 бр. паркоместа,принадлежащ към самостоятелен обект в сграда с идентиф.10447.514.364.1.15,разположен в ПИ с идентиф.104.577.364 като е обосновал правния си интерес от наличие на самостоятелно право,оспорвано му от ответника - право на собственост на паркинг с 24 бр. паркоместа, с достъп до него от към улицата и организиран на покрива на сграда,която е тяхна собственост,оспорвана от ответника, освен това и от искане да се отмени целия КНА за правото им на собственост върху тази сграда и за паркоместата върху нея. От ответника е постъпил отговор със становище по допустимостта,но неоснователността на този иск. За да остави без разглеждане като недопустими предявените главен иск и насрещен иск по чл.124 ГПК съдът е приел,че предмет и на двата иска е защита на правото на собственост върху процесния паркинг , но след като същият не е самостоятелен обект на право на собственост ,то не може да се приеме да са налице хипотезите в които могат да упражнят правото си на отрицателен установителен иск ищците по двата иска, като е и прекратил производството по делото по така приетите за недопустими искове при липса на правен интерес от предевяването им. Великотърновският окръжен съд намира,че жалбите като подадени от надлежна страна и в преклузивния за това срок са допустими и следва да се разгледат. По жалбата на "Т. С. 2." О. Г.О. против решението в частта с която насрещния им отрицателен установителен иск е оставен без разглеждане като недопустим при липса на правен интерес и е прекратено производството по него: По делото е безспорно,че имота ,притежаван от това дружество е с идентиф. 10447.514.364.2 и е разположен в ПИ с идентиф.104.577.364 -за това съотв. скица на сграда №15-448320-04.12.2014г. и скица на поземлен имот №15-448315-04.12.2014г. на СГКК гр.В.Търново, последния с площ от 4404кв.м.Безспорно е и,че притежавания от ""Е." Е. В. имот се намира в същия поземлен имот и е с идентиф. към 13.10.2014г. 104.514.362.1.15 за което е и издадената схема на самостоятелен обект в сграда под № 15-367101-13.10.2014г., посочен неправилно от дружеството като 10447.514.364.1.7, какъвто идентификатор е имал имота му през 2012г. Безспорно е и,че по силата на постановление за възлагане на недвижим имот от 20.07.2011г. на ЧСИ Колева по изп.д.№ 40/2010г. "Т. С. 2." О. се легитимира като собственик на недвижимия имот ,посочен там като склад № 7,намиращ се на кота 5.90 от обект "Търговски комплекс и складова база на "Виктория ин" и офис сграда със застроена площ от 735.75кв.м. при посочени граници, заедно с 12.5454% ид.части от общите части на сградата и съответното на имота право на строеж върху 745.08кв.м. отстъпено върху целия УПИ, а съгл. Скица на сграда с идентиф.10447.514.364.2 по КККР ,одобрени със заповед № РД -18-86/19.09.08г. на изп.директор на АГКК, последно изменение със заповед КД -14-04-407/16.11.09г. на н-к СГКК В.Т. ,адрес на сградата е ул."М." 3, разположена е в ПИ с идентиф. 10447.514.364, застроена площ 813кв.м. ,брой етажи 1, предназначение :промишлена сграда, стар идентиф. 10447.514.364.1. От представен констативен НА за собственост № 605,т.ІV,рег.№ 8773, дело № 489/13.12.2013г. на пом.нотариус Кръстев е видно,че за сградата с посочения идентификатор дружеството се е снабдило с документ за собственост в който освен сградата на 1 етаж посочена като сграда на транспорта- автосервиз, фигурира и паркинг за 24 броя леки коли с достъп към него откъм улицата ,който е организиран върху покрива на сградата от запад. По жалбата на "Е." Е. В. : от постановление за възлагане на недвижим имот от 20.12.2012г. по изп.д.№ 215/2012г. по описа на ЧСИ Косева е видно,че дружеството е обявено за купувач от проведена публична продан на следния имот: самостоятелен обект в сграда с идентиф.10447.514.364.1.17 съгл. схема от 2012г. представляващ Магазин за промишлени стоки ,намиращ се в сграда 1/ докато имота на "Т. С. 2." О. се намира в сграда 2 на същия ПИ -скица на поземлен имот стр.59 на делото/, , със застроена площ на обекта от 2115.70кв.м. , заедно с 36.0753% ид.части от общите части на сградата и паркинг от 1890кв.м. и ведно със съотв. ид.части от правото на собственост върху прилежащия терен, представляващ ПИ с идентиф. 10447.514.364 ,целия с площ от 404кв.м. при посочени граници. В постановлението е посочено,че върху паркинга са 40 паркоместа от които 15бр. пред магазина и 25 в източната площадка до магазина. При така изяснената фактическа обстановка, правилно възприета от всички събрани доказателства от ВТРС, е безспорно,че предмет на спора и по двата иска е един и същ : сътв. за "Е." Е. е право на собственост върху паркинг с 24 паркоместа с площ от 813кв.м., организиран върху покрив на сграда ,която е собственост на "Т. С. 2." О. , а за "Т. С. 2." О. по предявения насрещен иск е право на собственост върху паркинг с площ от 1306 кв.м.с 25 паркоместа като част от този паркинг е притежавания от тях върху покрива на сграда им паркинг с площ от 813кв.м. Безспорно е и,че процесния паркинг не е самостоятелен обект на собственост, за същия няма отреден по предвидения ред имот, няма нанасяне в кадастралната карта на града.Обособено е по административен ред ползване на покрива на сградата за паркиране на автомобили, но след като паркоместата на брой 24 върху покрива с площ 870кв.м. не представляват самостоятелен обект на строеж или реална част от строеж съгл. пар. 5,т.39 ДР на ЗУТ,същите не са недвижима вещ по см. на чл.110 ЗС,респ. не могат да бъдат обект на прехвърлителна сделка. С оглед на изложеното паркоместата не могат да бъдат обект и на защита по предявените отрицателно установителни искове при наличие и на ТР № 8/27.11.2013г. по т.д.№ 8/2012г. на ВКС съгл. което налице е интерес от отрицателен установителен иск за собственост, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта,както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект. Освен това с решение по така повдигнатия спор не би се решил възникналия между страните гражданскоправен спор и не би допринесло защита на претендираното от всеки ищец материално право в по-голям обем или интензитет.Твърдяното поведение на "Е." Е. да пречи на "Т. С.-2." О. да упражнява правото му на ползване върху имота,не е свързано и с хипотезата на другите две на защита на правото на собственост съгл. ТР № 8/2012г. При така изложените съображения , предявените главен и насрещен иск следва да се оставят без разглеждане като недопустими при липса на правен интерес от предевяването им, а производството по същите следва да се прекрати, до който извод правилно и законосъобразно е стигнал и ВТРС.Жалбите на двете страни са неоснователни и като такива следва да се оставят без уважение, а обжалваното прекратително решение следва да се потвърди. Основателно е оплакването в частната жалба на "Т. С. 2." О. против определението от 09.09.2015г. по делото,с което е допълнено решението в частта му за разноските в полза на "Е." Е. В. за сумата от 1650лв. Съгл. т.2 ТР № 6 от 06.11.2013г. по т.д.№ 6/2012г. страната следва да представи списък на разноските по чл.80 ГПК дори да е направила само един разход в производството,за който е представено доказателство.При липса на списък страната няма право да иска изменение или допълване на решението в частта за разноските.При така посоченото частната жалба е основателна и като такава следва да бъде уважена с отмяна на атакуваното определение и постановяване на ново, с което молбата по чл.248 ГПК бъде отхвърлена при липса на процесуална предпоставка заразвитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските. Водим от горното ,Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 516/08.06.2015г. по гр.д.№ 3091/2014г. по описа на Районен съд В.Търново изцяло. ОТМЕНЯ определение от 09.09.2015г. по гр.д.№ 3091/2014г. с което е допълнено решението в частта му за разноските ,вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ молбата по чл.248 ГПК на "Е." Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.В., ул."Н. С." №3, за допълване на решението с присъждане на сумата от 3500лв. разноски в размер на заплатено адвокатско възнаграждение. Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |