РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. Девня, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И. ИЛ. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Административно
наказателно дело № 20243120200355 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба на К. М. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б*******, чрез
проц. представител – адв. Й. А. от ВАК против Наказателно постановление №
BG19122023/4000/Р8-1119/23.05.2024 г., издадено от и. д. Директора на
Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“
/АПИ/ гр. София, с което на въззивника за нарушение по чл. 179 ал. 3а от
Закона за движение по пътищата /ЗдвП/ е наложено наказание глоба в размер
на 1 800 лева.
Жалбоподателят счита обжалваното НП за незаконосъобразно,
неправилно и постановено в нарушение на материалния закон и моли за
неговата отмяна. Твърди, че за датата на твърдяното нарушение е закупена
маршрутна за целия маршрут, по който преминава процесното ППС, вкл. и за
мястото на извършване на нарушението, поради което счита, че е
санкциониран за нарушение, което не е извършил. Сочи, че дори и да е
допуснато нарушение, то неплатената тол такса е нищожна в сравнение с
наложената санкция, а наказателното постановление е издадено в нарушение
на разпоредбата на чл. 10б ал. 9 от ЗП, в сила от 01.01.2024 г., като не му е
предоставил възможност в 14 дни да заплати дължимата тол такса. Отделно от
това сочи на допуснати съществени процесуални нарушения при издаването
на обжалваното наказателно постановление, касаещи описанието на
нарушението. На последно място счита, че наказателното постановление е
издадено в нарушение на чл. 27 и чл. 28 от ЗАНН, поради което претендира
1
цялостната му отмяна. Претендира и разноски по делото.
В с.з. жалбоподателят се представлява от своя редовно упълномощен
представител, който поддържа жалба и исканията в нея. В писмена молба, чрез
проц. си представител допълва доводите си за незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление с постановеното Решение от
21.11.2024 г. на СЕС по дело С-61/23 относно тълкуването на нормите на
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999
г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури.
Въззиваемата страна, чрез свой проц. представител оспорват жалбата
и молят обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
РП – Варна, редовно уведомени за с.з. не изпращат представител за
участие в делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 19.12.2023 г., в 14:27:23 часа, в направление излизане от
територията на Република България, на ГКПП Русе – Дунав мост е
пристигнало ППС с per. № ТХ****** АМ, вид: влекач, марка и модел
С******* Р *******, с обща техническа допустима максимална маса - над 12
тона, управлявано от жалбоподателя К.. След извършена проверка от страна
контролните органи е установено, че горепосоченото ППС с рег. № ТХ
********АМ, попада в категорията на ППС, за което е дължима, но не е
заплатена такса по чл. 10 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, тъй като е било
засечено на 11.12.2023 г., в 13:29:49 ч. на територията на Община Девня, по
път А-2, отсечка 399+703, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като
за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10 ал.
1 т. 2 от ЗП. За извършеното административно нарушение е бил генериран
доказателствен запис /доклад/ от електронната система по чл. 167а ал. 3 от
ЗДвП със съответен номер на нарушението, който заедно с приложените към
него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения - видеозаписи, представлява доказателство за отразените в него
обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с
регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на
техническото средство /контролно устройство с идентификатор № 10072/ -
част от системата.
На същата дата – 19.12.2023 г. срещу К. е съставен АУАН за
нарушение по чл. 179 ал. 3а от ЗДвП, който му бил връчен и подписан от него
без възражения.
Въз основа на акта, на 23.05.2024 г. от и.д. Директора на НТУ към
АПИ гр. София е издадено атакуваното пред настоящата съдебна инстанция
наказателно постановление, като наказващия орган приел, че жалбоподателят
2
е извършил административно нарушение по чл. 179 ал. 3а от ЗДвП и му
наложил административно наказание глоба в размер на 1 800 лева. НП е
връчено на жалбоподателя на 05.06.2024 г., а на 19.06.2024 г. в НТУ е
постъпилата въззивната жалба, въз основа на която е образувано настоящото
съдебно производство по оспорването му.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на гласните и писмените доказателства, събрани по делото, които
преценени в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи.
Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за
цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността,
обосноваността и справедливостта на наказателното постановление
направи следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок срещу
подлежащ на атакуване електронен фиш и от лице, което има право на жалба.
Относно компетентността на административно наказващия орган:
Наказателното постановление е издадено от оправомощено на
основание чл. 189е ал. 12 от ЗДвП лице със Заповед № РД-11-518/21.05.2024 г.
на председателя на управителния съвет на АПИ.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд констатира, че в хода на
административно – наказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в следното:
Законосъобразността на съставения АУАН и издаденото НП е
обусловена от спазването на въведените с чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН
императивни изисквания към тяхното съдържание. Абсолютно задължително
е в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление, санкционираното нарушение да бъде описано пълно,
прецизно и разбираемо, като се съдържат всички признаци на посочената като
нарушена норма от съответния нормативен акт. Наличието на пълно описание
на нарушението и съответствието на словесното му описание с правната
квалификация са основна гаранция за осъществяване на съответна на
административното обвинение право на защита.
В настоящия случай, както в АУАН, така и в издаденото въз основа
на него наказателно постановление е посочено, че извършеното деяние
представлява административно нарушение по чл. 179 ал. 3а от ЗДвП, която
разпоредба е санкционна и предвижда наказание глоба за водач, който
управлява ППС от съответна категория по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за
установяване на изминатото разС.ие, съгласно изискванията на Закона за
пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
3
който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата,
съобразно категорията на пътното превозно средство.
С разпоредбата на чл. 139 ал. 7 от ЗДвП е въведено в задължение на
водачите на ППС от категорията по чл. 10б ал. 3 от ЗП /каквото е и
процесното/, преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, да закупят маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа,
които ще ползват или да изпълнят съответните задължения за установяване на
изминатото разС.ие и заплащане на дължимата такса по чл. 10 ал. 1 т. 2 от ЗП,
освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. Съответно в чл. 179
ал. 3а от ЗДвП е предвидена санкция за лицата, които управляват ППС, без да
са изпълнили тези задължения. Както вече бе споменато, задължителен
реквизит от съдържанието както на АУАН, така и на НП е нарушената
материално правна норма. В процесният случай както в АУАН, така и в НП е
посочена само санкционната норма на чл. 179 ал. 3а от ЗДвП, която е
поместена в Глава седма „Административно - наказателна отговорност" от
ЗДвП заедно с останалите санкционни норми по този закон. Съответна на нея
законова норма, установяваща правилата за поведение, е именно
императивната разпоредба на чл. 139 ал. 7 от ЗДвП. В този смисъл се налага
извода, че в АУАН и в НП не е налице реквизит по чл. 42 ал. 1 т. 5, съответно
на чл. 57 ал. 1 т. 6 от ЗАНН. Порокът е съществен, тъй като нарушава правото
на защита на санкционирания субект, а също така препятства възможността за
извършване на контрол за законосъобразност от съда.
Извън гореизложеното и за прецизност относно процесуално
правната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление
следва да се отбележи, че е нарушена и процедурата за констатиране и
санкциониране на нарушения, установени в отсъствие на нарушителя,
регламентирана в ЗДвП. След като контролните органи са решили да потърсят
отговорност за нарушение, установено в отсъствие на нарушителя /на базата
на генериран запис от системата/, то и те е следвало да процедират по реда на
чл. 187а ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Едва след това и само ако собственикът възрази
е следвало да съставят АУАН срещу водача, посочен от собственика в нарочна
декларация, придружена и от СУМПС, което в настоящия случай не е сторено.
Вместо това е бил съставен АУАН срещу жалбоподателя за нарушение,
допуснато на 11.12.2023 г., без каквито и да било доказателства към този
момент, че на въпросната дата процесното ППС е било управлявано от него.
Така за съда остава недоказано твърдението на наказващия орган, че именно
жалбоподателят е извършителят на вмененото му нарушение.
Гореизложените констатации налагат извода, че атакуваното
наказателно постановление страда от пороци от процесуален характер,
даващи основание за неговата самостоятелна отмяна поради допуснати при
издаването му съществени процесуални нарушения, като обсъждането на
останалите доводи в жалбата се явява безпредметно.
Въпреки това за пълнота на изложението съдът ще изложи доводи и
4
за материалноправната незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление:
Издавайки оспорваното наказателно постановление АНО е допуснал
и нарушение на материалния закон - на Регламент за изпълнение (ЕС)
2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 година относно подробните
задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно
таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на
Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните
интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната
съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, в сила от 19.10.2021 г. и
на чл. 10б ал. 9 от ЗП. Според цитирания Регламент - чл. 2 § 7 "Доставчиците
на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на
недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат
възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на
принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното
законодателство". Тази разпоредба задължава АПИ преди да започне
административно - наказателно производство да изпълни процедурата,
разписана в чл. 2 § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията
от 28 ноември 2019 година. Нито данни, нито твърдение за изпълнението са
налице в настоящия случай. Именно с оглед текста на този Регламент, макар и
със закъснение, българският законодател предприе изменение в чл. 10б ал. 7 -
9 от ЗП, в сила едва от 01.01.2024 г., въпреки прякото приложение на
регламента. С тях законодателят е приел много по - облекчен режим по
отношение на ползвателите на пътищата за движение, по които за съответния
тип ППС следва да се заплати или ТОЛ такса /таксата за преминаване през
съответните участъци/ или ползват маршрутна карта за календарния ден и
извършването на определени процедури преди налагането на
административни санкции, които следва и да са съразмерни и
пропорционални на извършеното нарушение. От изложеното следва, че
нормите на вътрешното законодателство, въвеждащи нарушения на режима на
деклариране на тол - данни и заплащане на тол - такси и по - конкретно
текстовете на чл. 179 ал. 3а от ЗДвП и чл. 10б от ЗП /в редакцията преди
изменението от 01.01.2024 г./, послужили като основания за идването на
процесното наказателно постановление, не са били съобразени и противоречат
на пораждащите пряко действие норми на акт от общностното право, какъвто
е регламентът.
В заключение, в постановеното от СЕС решение по дело С-61/2023 г.
е прието, че не се допуска система от наказания, която предвижда налагане на
глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на
правилата относно задължението за предварително заплащане на такса за
ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.
Предвид това следва да се приеме, че е налице непропорционалност и
несъразмерност на наложеното наказание с обжалваното наказателно
постановление, а именно глоба в размер на 1800 лева.
5
Поради изложените съображения обжалваното наказателно
постановление подлежи на отмяна от съда като изцяло незаконосъобразно.
При този изход на делото разноски се дължат в полза на
жалбоподателя. Същият претендира и доказва такива в размер на 570 лева за
платено в брой адвокатско възнаграждение на един адвокат. Възражението за
неговата несъразмерност се приема за неоснователно, доколкото същото
надвишава несъществено установения минимален размер на адвокатско
възнаграждение по този вид дела и съответства напълно на обема на
извършената от пълномощника работа /изготвяне на въззивна жалба и
писмено становище по нея, изготвяне на въпросен лист досежно разпита на
свидетели по делегация, явяване в съдебно заседание/, а така също и на
фактическата и правна сложност на делото. Затова и следва да се присъди в
тежест на ответната страна в пълен размер.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал. 1 пр. 3 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG19122023/4000/Р8-
1119/23.05.2024 г., издадено от и. д. Директора на Национално тол управление
/НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ гр. София, с което на К.
М. К., ЕГН: ********** за нарушение по чл. 179 ал. 3а от Закона за движение
по пътищата е наложено наказание глоба в размер на 1 800 лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София ДА
ЗАПЛАТИ на К. М. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б********* сумата от
570 лева /петстотин и седемдесет лева/, представляваща направени по делото
разноски, на основание чл. 63д от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред
Административен съд Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
6