МОТИВИ
към присъда по НОХД № 3530/2020 г. по описа на СГС, НО, 24-ти състав
Софийска
градска прокуратура е повдигнала обвинение против Р.С.Г. за това, че на
30.06.2019 г., около 16:00 часа, по ул. „Буховски път“, с посока на движение от
гр. Бухово към кв. „Сеславци“ в гр. София, е управлявал лек автомобил марка
„АУДИ“, модел „А4“, с рег. № BIR **** (немски регистрационен номер), като на
около 115 метра след разклона за Буховски манастир, е нарушил правилата за
движение по пътищата, предвидени в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а
именно:
чл. 20,
ал. 2 от Закон за движение по пътищата: „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват … със състоянието
на пътя … за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие…“
чл. 20,
ал. 1 от Закон за движение по пътищата: „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“,
като
заобикаляйки дупка на пътя е изгубил управлението над автомобила, който
управлява, като е реализирал пътнотранспортно произшествие, след като е излязъл
от пътната лента, по която се е движел и самокатастрофира в тревната площ, вдясно
от пътното платно, като по непредпазливост причинил смъртта на Г.М.Г. с ЕГН **********,
като деянието е извършено в пияно състояние (съгласно съдебна химикотоксикологична
експертиза Р. С.Г. е управлявал моторното превозно средство с алкохол в кръвта
над 1,2 промила, а именно 2,61 промила) – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр.
първо, б. „б“ във вр. с ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
В
съдебно заседание в качеството на частни обвинители са конституирани наследниците
на починалия Г.М.Г. – родителите му Е.Ю. В.и М.В.Г..
В хода
на разпоредителното заседание подсъдимият Р.Г. прави искане за провеждане на
съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, поради което
непосредствено след това бе даден ход на съдебното заседание по реда на
съкратената процедура. Подсъдимият Г. изрази ясната си воля съдебното
производство да протече по реда на диференцираната процедура, признавайки
изцяло фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, след като
същият беше запознат със същността на съкратеното производство, последиците от
съшото и неговите права. Г. изрази информирано и свободно съгласието си да не
бъдат събирани доказателства за признатите от него факти. Съдебният състав при
преценка, дали така направено самопризнание се подкрепя от събрания и проверен
в хода на досъдебното производство доказателствен материал, намери за изпълнени
предпоставките на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК. В резултат на това
съдебното следствие пред настоящата инстанция протече по реда на съкратената
процедура без провеждане разпити на свидетели и изслушване заключения на
експертизи.
Представителят
на държавното обвинение в хода на съдебните прения намира, че инкриминираното
деяние и съпричастността на подсъдимия Г. се доказват по категоричен начин,
поради което моли той да бъде признат за виновен в извършване на
престъплението, вменено му с обвинителния акт. Прокурорът пледира за налагане на
справедливо наказание при съобразяване на чистото съдебно минало на подсъдимия
и на обстоятелството, че деянието е извършено в пияно състояние.
Повереникът
на частните обвинители – адв. Дончев в съдебната пледоария посочва, че
инкриминираното деяние и неговото авторство са установени непротиворечиво от
самопризнанието на подсъдимия и събирания доказателствен материал. Моли при
индивидуализацията на наказанието като отегчаващи вината обстоятелства да се
вземе предвид, че процесното пътнотранспортно произшествие е настъпило
единствено вследствие поведението на подсъдимия Г., както и младата възраст на
пострадалия. Като смекчаващите вината обстоятелства повереникът счита, че
следва да бъдат отчетени доброто процесуално поведение на подсъдимия Г. и
фактът, че същият е баща на две деца.
Адв. Й.–
защитник на подсъдимия, в своята защитна реч пледира за справедлива присъда,
като намира, че наказанието следва да бъде индивидуализирано при превес на
смекчаващите вината обстоятелства – признаването на вина, разкаянието, чистото
съдебно минало, трудова ангажираност и полагането на грижи за две малолетни
деца.
Другият
защитник – адв. М., пледира за налагането на условна присъда, тъй като
подсъдимият Г. трябва да се грижи и да издържа две деца, едното от които е
бебе.
В своята
лична защита подсъдимият Г. поддържа изложеното от защитниците си.
При
предоставеното право на последна дума подсъдимият Г. изказва съжаление за
случилото се и моли за справедлива присъда.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателствени материали по реда на чл.14 и
чл.18 от НПК, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
Р.С.Г. с ЕГН ********** е роден на ***г. в гр. Пазарджик, българин, български
гражданин, с основно образование, неосъждан, неженен, баща на две деца, работи,
с адрес гр. София, ж.к. ****.
На
30.06.2019 г. около 12 часа подсъдимият Р.Г., пострадалият Г.Г. и свидетелите Р.В.и
Н.В.отишли в гр. Бухово, където се провеждал събор. Там те употребили известно
количество алкохол, като около 16:00 часа решили да си тръгват. Четиримата се
насочили към лекия автомобил, с който били дошли – марка „АУДИ“, модел „А4“,
с Per. № BIR **** (немски регистрационен номер), собственост на свидетеля Р.В..
Тъй като последният не се чувствал сигурен да шофира, преотстъпил управлението
на лекия автомобил на подсъдимия Р.Г.. Подсъдимият, въпреки че също употребил
алкохол, се качил на шофьорското място и привел МПС-то в движение. Неговите
спътници в превозното средство се настанили както следва – пострадалият Г.Г. –
на пасажерското място до шофьора, свидетелите Р. В.– на задната седалка зад
пострадалия и Н.В.– също на задната седалка зад подсъдимия.
Подсъдимият
Г. управлявал посочения по-горе лек автомобил по ул. „Буховски път“, с посока
на движение от гр. Бухово към кв. „Сеславци“ в гр. София. Този път бил
предназначен за движение на пътни превозни средства в двете насоки, като същият
се състоял от две ленти за движение – по една в посока, всяка с широчина от
3,50 метра. Двете ленти били отделени помежду си посредством прекъсната
единична линия M3 от ЗДВП. Пътната настилка била суха, покрита с асфалт, без
неравности и с няколко дупки.
Подсъдимият
Г. управлявал моторното превозно средство със скорост от порядъка на 70 км/ч,
като се движел по ул. „Буховски път“ към кв. Сеславци в дясната от двете пътни
ленти, предназначена за движение в неговата посока. След разклона за Буховски
манастир подсъдимият, опитвайки се да заобиколи намиращи се на платното за
движение дупки посредством отклоняване на волана, е вкарал автомобила в
траектория със завой наляво, в който силите породени от центробежната сила при
завиването превишили силата на сцеплението на гумите с пътя, което довело до
изгубване на контрола над управлението на МПС-то. В резултат на това
автомобилът се отклонил на дясно и преминал през тревната площ, където
последвало преобръщане и превозното средство останало на дясната си страна.
Така
реализираното пътнотранспортно произшествие оставило на 115м след началото на
ориентира /началото на пътното платно водещо към Буховския манастир/ следи от
протектори от гуми, а на 147м се намирал спрелият вследствие на настъпило ПТП автомобил.
Самото мястото на преобръщането се намирало по широчина – на 2,0÷5,0 м
вдясно от десния край на платното за движение, където се намира затревената
площ, считано в посоката на огледа, по дължина – на 120÷130 м след
ориентира, считано в същата посока.
Вследствие
ПТП-то на подсъдимия Г. и свидетелите Р.В.и Н.В.не били причинени сериозни
телесни увреждания, докато пострадалият Г.Г. бил изпаднал от автомобила и бил
частично затиснат от него. В същия момент през мястото на инцидента преминавал
автобус, който свидетелят Р.В.спрял и помолил пътниците за помощ. Свидетелят Д.
М.се отзовал, като помогнал катастрофиралият автомобил да бъде избутан на
четирите си гуми. След това той се обадил на тел. 112, подал сигнал за
случилото се и изчакал пристигането на органите на реда и на спешна медицинска
помощ.
Междувременно
през мястото на инцидента преминал свидетелят В.Т.заедно със съпругата си,
която управлявала автомобила. Свидетелят Т.забелязал катастрофата, поради което
помолил жена си да спрат и той отишъл да провери, дали катастрофиралите лица се
нуждаят от помощ. Т.също се обадил на тел. 112 и подал сигнал, като изчакал
пристигането на органите на реда и на спешна медицинска помощ.
Пострадалият
Г.Г. бил откаран от пристигналата на мястото линейка в УМБАЛ „Царица
Йоанна-ИСУЛ“, където по-късно починал.
От заключението
на изготвената в хода на досъдебното производство автотехническа експертиза се
установява, че управляваният от подсъдимия Г. лек автомобил марка „АУДИ“, модел
„А4“, с Per. № BIR **** (немски регистрационен номер) е бил технически изправен
и настъпилите деформации по автомобила са в резултат на преобръщане.
От
заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство
съдебномедицинската експертиза по писмени данни, автотехническата експертиза и
комплексната медико-автотехническа експертиза се установява, че пострадалият Г.Г.
е получил следните травматични увреждания: открита черепно-мозъчна травма – многофрагментни счупвания на черепния
покрив и основа; масивни крьвонасядания по вътрешната повърхност на меката
черепна покривка; крьвоизливи над и под твърдата мозъчна обвивка; кръвоизливи
под меките мозъчни обвивки; контузионни огнища предимно в челните дялове на
мозъка; кръв в мозъчните стомахчета; две разкъсно-контузни рани в челната
област; контузно-порезна рана в окосмената част на главата, челно към теменно;
разкъсване на ушните миди; масивен оток на мозъка с вклиняване на
малкомозъчните сливици в големия тилен отвор; охлузвания и кръвонасядания по
лицето, шията и горната част на гръдния кош; гръдна травма – счупване на 2-ро ребро в дясно, на 2.8-3.0 см от
залавното място с гръдната кост. От заключенията е видно, че причината за
смъртта е несъвместима с живота открита черепно-мозъчна травма, получена при
ПТП-то, причинило преобръщане на МПС и изпадане на пострадалия от същото,
довело до притискане на главата от част от автомобила към терена. Описаните
травматични увреждания са резултат от действието на удари с и върху твърди тъпи
предмети, като добре отговарят да са получени именно при посочения вид ПТП с
преобръщане на МПС, като са налице морфологични данни за изпадане на
пострадалия от превозното средство и притискане на главата от част на
автомобила към терена – „Под вратата – предна дясна, в областта под страничното
огледало са наблюдава вдлъбнатина покрита с червеникаво-кафява течност“. Според
вещите лица е налице пряка причинно-следствена връзка между установените
процесното ПТП, травматични увреждания и настъпилата смърт.
Съгласно
КМАТЕ резултатите от токсикологичния анализ показват, че подсъдимият Р.Г. е
управлявал автомобила под въздействие на етилов алкохол, с концентрация 2,61 ‰
в кръвта и 3,65 ‰ в урината, като кръвната концентрация на алкохола отговаря на
тежка степен на алкохолно опиване, а по-високата стойност на алкохола в урината
показва, че алкохолната употреба е била в стадии на елиминиране. При тежка
степен на алкохолно опиване (2,50 до 3.00 ‰) при употребилия човек са налице
значителни нарушения в мисловната дейност, речта, съобразителността, на
вниманието и способността за ориентиране, значително нарушаване на
координацията, силно забавени реакции, съпроводени със сънливост, като тези
прояви са налице още в по-лекия стадии на алкохолната употреба, но тук те са
по-тежко изразени. От гореизложеното вещите лица заключват, че важна
предпоставка и фактор за настъпване на произшествието е състоянието, в което се
е намирал водачът Г..
Като
причина за настъпване на произшествието от техническа гледна точка експертите
посочват субективните действия на водача на автомобила Р.Г. с органите за
управление на автомобила. Според тях в конкретната пътна обстановка, при
управление на автомобила в пътната лента за посоката му, без резки завъртания
на волана, водачът е имал техническа възможност да предотврати загубата на
контрол над управлението на същия, отклонението на дясно и последвалото
преобръщане. Произшествието е станало в светлата част на денонощието при добра
видимост и сухо платно за движение.
От
заключението на съдебната химико-тоскикологична експертиза се установява
наличието на алкохол в кръвта на подсъдимия Г. в концентрация 2,61 ‰, както и в
урината – 3,65 ‰. Установената концентрация на етилов алкохол в кръвта към
момента на вземане на пробите, съгласно таблицата на DUBOWSKI (2006) за фазите
на острото алкохолно повлияване/интоксикация, се отнася към фаза 4 – объркване,
характеризираща се с дезориентация, психическа обърканост, световъртеж,
потиснатост и раздразнителност; засилени емоционални състояния (страх, ярост,
скръб и т.н.); нарушшения на зрението (диплопиа и др.) и възприятията за цвят,
форма, движение, размери; повишен болков праг‘ повишена мускулна
некоординираност; залитаща походка, атаксия; апатия, летаргия. От получения
резултат за изследването на алкохол в урината вещото лице заключва, че
подсъдимият е бил в процес на елиминиране на алкохол от кръвта при запазена
нормална чернодробна и бъбречна функция. Това предполага по-висока концентрация
на етанол в кръвта при извършване а ретроспективното преизчисляване на
съдържанието му в кръв, към минал момент от време.
От
изготвените в хода на досъдебното производство спрямо свидетелите Р.В.и Н.В.се
установява, че двамата са били в състояние на обикновено алкохолно опиване,
като психичното им състояние им е позволявало правилно да възприемат факти,
имащи значение по делото и да дават достоверни обяснения за тях.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на направеното
признание от подсъдимия Г. по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и на подкрепящия го
доказателствен материал, събран в хода на досъдебното производство, а именно: гласни доказателствени средства –
показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели Е.Ю.Г.,
Д.Е.Г., М.Е.Ю., М.В.Г., Р.С.В., Н.Р.В., Д. Р.М.и В.В.Т.; писмени доказателства и доказателствени средства – протокол за
оглед на местопроизшествието, както и изготвените към него скици и албум;
констативен протокол № К-375; справка за съдимост, справка картон на водача и
други приложени по реда на чл. 283 НПК; способи
за доказване – изготвените в хода на досъдебното заключения на
съдебномедицинска експертиза по писмени данни; автотехническа експертиза /2
бр./; комплексна медико-автотехническа експертиза; химико-токсологична
експертиза /2 бр./.
Изложената
по-горе фактическа обстановка, макар и допълнена и прецизирана в сравнение с
тази от обвинителния акт, по съществото си кореспондира с нея. Не са възведени
нови съставомерни факти, нито са съществено изменени описаните в
обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимия
обстоятелства, което да налага изменение на обвинението. Направените от съда
допълнения и конкретизации не засягат правнорелевантните факти, нито утежняват
положението на подсъдимия, а имат за цел да внесат по-голяма яснота в развоя на
събитията от инкриминирания ден.
Възприетата
по-горе фактическа обстановка се базира изцяло на събрания в хода на
досъдебното производство доказателствен материал, който в своята съвкупност е
еднопосочен и категоричен досежно главния факт на доказване. Събраната
доказателствена маса в пълнота и по категоричен начин изяснява обстоятелствата
по делото, като събраните доказателства и доказателствени средства са логични,
последователни, взаимно допълващи и подкрепящи се. Липсват каквито и да е било
противоречия в доказателствената съвкупност, които да налага задълбоченото
ѝ изследване, анализиране и съпоставяне по смисъла на чл. 305, ал. 3,
изр. 2 от НПК. Същевременно съдът в развилото се производство по
диференцираната процедура е задължен да посочи в кои доказателства и
доказателствени средства намира подкрепа признанието на подсъдимия. Императивно
вмененото задължение се основава на забраната осъдителна присъда да почива
единствено на направено самопризнание от подсъдимото лице.
В
светлината на гореизложеното настоящата инстанция намира, че самопризнанието на
подсъдимия Г. се подкрепя от показанията на свидетелите Е.Г., Д.Г., М.Ю., М.Г.,
Р.В., Н.В., Д. М.и В.Т.. Всеки един от тях внася съществена информация в
процеса относно различни времеви прозорци от развилите се събития на
инкриминирания ден, които разгледани съвкупно разкриват една хомогенна картина
относно събитията предхождащи, съпътстващи и последващи реализираното
пътнотранспортно произшествие. От съществено значение за разкриване на
обективната истина по делото са показанията на свидетелите Р.В.и Н.В., който
освен че са участници в катастрофата, часовете преди нея са прекарали с
подсъдимия Г.. Те дават еднопосочни сведения за причината, поради която двамата
заедно с пострадалия Г.Г. и подсъдимия отишли в гр. Бухово, относно употребата
на алкохол и от четиримата; за времето, около което те решили да си тръгват от
събора; местоположението на всеки един от пътниците в лекия автомобил, марката
и моделът на МПС-то, кой точно е управлявал автомобила, мястото на инцидента и
последиците от него. Именно от показанията на свидетелите Р.В.и Н.В.съдът черпи
преки доказателства касателно авторството, времето и мястото на извършеното
деяние.
На следващо
място, съдът констатира, че останалите свидетели – Е.Г., Д.Г., М.Ю., М.Г., Д. М.и В.Т.споделят съществени
данни относно последващите катастрофата събития и тежкото състояние на
пострадалия Г.. М.и Т.внасят първична информация касателно местоположението и
състоянието на автомобила и физическото състояние на четиримата пътници
непосредствено след произшествието, тъй като те първи се притекли на помощ на катастрофиралите лица и
подали сигнал на тел. 112. Останалите четирима свидетели не са възприели
събития около катастрофата, а пресъздават споделени им факти от други лица.
Въпреки че депозираната от свидетелите Е.Г., Д.Г., М.Ю. и М.Г. информация е
производна по своя характер, тя се намира в пълна корелация с останалия
доказателствен материал, без да са налице каквито и да е било противоречия. Предвид
изложеното съдът намира, че първичните и производните доказателства, изводими
от показанията на посочените по-горе свидетели, се намират в синхрон помежду
си, поради което същите в своята корелация и съвкупност установяват по
непротиворечив начин обстоятелствата последващи реализираното пътнотранспортно
произшествие.
Показанията
на така разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели кореспондират
изцяло и с писмената доказателствена маса, в частност с протокола за огледа на
местопроизшествието и констативния протокол № К-375. Еднопосочността на
свидетелските показания, разгледани съвкупно с корелацията помежду им и с
писмената доказателствена съвкупност, установяват по категоричен и еднозначен
начин обстоятелствата от главния факт на доказване, а именно – авторството на
деянието в лицето на подсъдимия Г., времето и мястото на инкриминираното деяние.
както и настъпилата вследствие на получените от ПТП-то травми смърт на
пострадалия Г.Г..
По-нататък
настоящата инстанция прецени, че за изясняване на механизма на реализиране на
ПТП-то и свързаните с него обстоятелства, както и за изясняване на характера и
вида на травматичните увреждания и конкретната причина за смъртта, приоритетно
значение имат назначените и изготвените в хода на досъдебното производство
експертизи. Съдът кредитира всички експертни заключения с доверие, тъй като
вещите лица са отговорили задълбочено и обосновано на поставените им въпроси и
в своята съвкупност те подкрепят направеното от подсъдимия Г. самопризнание.
Така от изготвените в хода на досъдебното производство съдебномедицинска
експертиза по писмени данни, автотехническа и комплексна медико-автотехническа
експертизи съдът черпи данни относно конкретните травматичните увреждания,
причинени на пострадалия Г., вследствие на които е настъпила смъртта му, както
и относно механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие, мястото
на преобръщане на автомобила, скоростта на движение. Вещите лица при изготвяне
на експертизите еднозначно са достигнали до извода, че причината за ПТП-то са
действията на подсъдимия Г., който е предприел рязко отклонение на волана наляво.
Това е породило, от своя страна, центробежна сила, превишаваща силата на
сцепление на гумите с пътя, в резултат на което подсъдимият Г. е изгубил
контрол над управлението на автомобила. Невъзможността му овладее движението на
автомобила е довело до отклоняване надясно през тревната площ, където е
последвало преобръщане и автомобилът е останал на дясната си страна. За да
достигнат то този извод, експертите са обсъдили всички налични данни по делото
– оставените следи на пътя, деформациите по автомобил, травмите на пострадалия,
както и свидетелските показания, поради което за настоящата инстанция не
съществува съмнение относно правилността
на заключенията им.
Гореизложеното
води до единственият правилен извод, че направеното самопризнание от подсъдимия
Г. се подкрепя категорично от събрания и проверен по делото доказателствен
материал, който в своята съвкупност е еднопосочен относно правнорелевантните
факти.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
По
изложените съображения подсъдимият Р.С.Г. на осн. чл. 303, ал. 2 от НПК беше
признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено по непредпазливост
престъпление по чл.343, ал. 3, пр. 1, б. „б”, вр. ал. 1, б. „в”, вр. с чл. 342,
ал. 1, пр. 3 от НК.
От
обективна страна се установи, че подсъдимият Р.Г. на 30.06.2019 г., около 16,00
ч., при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ауди“,
модел „А4“ с немски регистрационен номер BIR ****, с концентрация на алкохол в
кръвта 2,61 промила, по ул. „Буховски път“, с посока на движение от гр. Бухово
към кв. „Сеславци“ на град София, на около 115 м. след разклона за Буховски
манастир, нарушил правилата за движението по пътищата, съдържащи се в
разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като заобикаляйки дупка
на пътя изгубил управлението над автомобила, излязъл от пътната лента, по която
се движел, и реализирал ПТП като самокатастрофирал в тревната площ вдясно от
пътното платно, в резултат на което причинил смъртта на Г.М.Г..
Безсъмнено
се установява по делото, че подсъдимият Г. е привел посочения по-горе лек
автомобил в движение и управлявайки същия по ул. „Буховски път“, с посока на
движение от гр. Бухово към кв. „Сеславци“ в гр. София, със скорост от порядъка
на 70 км/ч е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП. Съгласно чл.
20, ал. 2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват със състоянието на пътя, за да могат
да спрат пред всяко предвидимо препятствие, а съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗДвП
водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват. В процесния случай подсъдимият Г. не е съобразил скоростта с наличието
на видими дупки по пътното платно, поради което при предприетото отклонение на
волана наляво и при скорост 70 км/ч е загубил управлението над автомобила и е
реализирал процесното ПТП. Съгласно изготвената КМАТЕ при конкретната пътна
обстановка – суха пътна настилка, добра видимост, ненатовареност на движението,
подсъдимият Г. без резки завъртания на волана е имал техническата възможност да
предотврати загубата на контрол над управлението на автомобила, отклонението
надясно и последвалото преобръщане. Вместо това обаче подсъдимият при поява на
дука на пътното платно, продължавайки да се движи със 70 км/ч и опитвайки да я
заобиколи, отклонявайки рязко волана наляво, е вкарал автомобила в траектория
със завой наляво, в който силите породени от центробежната сила при завиването
превишават силата на сцеплението на гумите с пътя, което е довело до изгубване
на контрола над управлението на същия. Поради така предприетите действия от
подсъдимия Г. автомобилът се е отклонил на дясно и преминал през тревната площ
където е последвало преобръщане и моторното превозно средство е останало на
дясната си страна. Така описаният механизъм на настъпилото пътнотранспортно
произшествие се намира в пряка причинно-следствена връзка с действията на
подсъдимия Г. и допуснатите от него нарушения на правилата за движение на пътя,
който е имал реална възможност да предотврати катастрофата и да не губи контрол
над управлявания от него автомобил, ако беше съобразил скоростта си на
движение.
Налице е
и съставомерният противоправен резултат – смърт на пострадалия. В резултат на
реализираното пътнотранспортно произшествие Г.Г. е получил подробно описаните в
заключенията на СМЕ и КМАТЕ травми. И двете заключения са категорични, че
причината за смъртта му е получената несъвместима с живота черепно-мозъчна
травма. Установените травматични увреждания, довели до леталния изход за
пострадалия Г., се намират в пряка причинно-следствена връзка с реализираното
пътнотранспортно произшествие, което се установява по категоричен начин от СМЕ
и КМАТЕ.
На
следващо място, по категоричен начин се доказва и квалифициращият елемент „в
пияно състояние“. Съгласно константата съдебна практика „пияно състояние“ е
налице, когато установеното количество алкохол в кръвта на дееца е над 0,5 ‰,
без да е необходимо да се доказва, че деецът при управлението на автомобила се
е повлиял пряко от употребения алкохол. В конкретния случай установеното количество
надвишава многократно изискуемата стойност от 0,5 ‰ алкохол в кръвта, а именно
– 2,61 ‰, поради което е осъществен и този елемент от обективната страна на
вмененото на подсъдимия деяние.
От
субективна страна инкриминираното деяние е осъществено от подсъдимия Г.
непредпазливо при форма на вината небрежност. Същият не е предвиждал, че
управлявайки автомобила на инкриминираното място и отклонявайки волана наляво
ще предизвика пътнотранспортното произшествие с причинения съставомерен
резултат – смъртта на пострадалия Г.Г.. Въпреки това той е бил длъжен и е могъл
с оглед конкретната пътна обстановка – добра видимост, дневна светлина, сухо
време, да не предприема рязко завъртане на волана, а да намали, т.е. да
съобрази скоростта си на движение, след което да премине през препятствията на
пътя. Същевременно подсъдимият е осъзнавал, че е употребил известно количество
алкохол, което може да му повлия негативно върху реакциите при управлението на
лекия автомобил, но въпреки това се е качил и го е привел в движение.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За
престъплението по чл.343, ал. 3, пр. 5, б. „б”, вр. ал. 1, б. „в”, вр. с чл.
342, ал. 1, пр. 3 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от три до
петнадесет години, а в чл. 343г от НК е предвидено кумулативно и наказанието
лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.
При
определяне наказанието на подсъдимия Г. съдът с оглед разпоредбата на чл. 373,
ал. 2 от НПК индивидуализира същото при условията на чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54
от НК.
Отмервайки
справедлив размер на наказанието, съдът отчете като смекчаващи вината
обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия Г., обстоятелството, че е
баща на две малолетни деца, едното от които е бебе, поради което семейството му
се нуждае от неговата подкрепа, както и доброто му процесуално поведение и
съдействието на органите на реда. При така отчетените смекчаващи обстоятелства
съдът не счита, че са налице предпоставките на чл. 55, ал. 1 от НК спрямо
подсъдимия Г.. Нито същите са многобройни, нито е налице едно изключително
такова, при които и най-ниското предвидено в закона да се окаже несъразмерно
тежко. Поради това съдът индивидуализира наказанието на подсъдимия Г. по реда
на чл. 54 от НК.
За да
определи конкретния размера, съдът взе предвид и отегчаващите вината
обстоятелства, а именно, че количеството алкохол в кръвта на подсъдимия
многократно надвишава изискуемото такова за съставомерността на квалифицирания
състав.
При това
положение е очевиден превеса на смекчаващите винта обстоятелства, поради което
съдът намира за справедливо наказание „лишаване от свобода“ в размер от три
години. Така определеното наказание в законоустановения минимален размер съответства на съвкупната
оценка на обществената опасност на деянието и на дееца. Несъмнено извършеното
деяние е тежко такова, съпроводено с тежък вредоносен резултат, но същевременно
подсъдимият Г. не се отличава с висока лична обществена опасност, която да
налага по-висока наказателна репресия. Съдът, счита, че така определеното
наказание е от характер да постигне индивидуалната спрямо подсъдимия и
генералната спрямо всички членове на обществото превенция.
Въпреки
че са налице и отегчаващи вината обстоятелства, настоящата инстанция намира за
справедливо наказание „лишаване от свобода“ в законоустановения минимален
размер. Процесното деяние е инцидентна проява в живота на подсъдимия Г., поради
което същият не се отличава със завишена обществена опасност. В действителност
самото деяние е тежко с оглед настъпилия противоправен резултат, но основана
цел на наказанието е да превъзпита подсъдимия към спазване на закона. Така
определеният размер е именно от естеството да постигне
корекционно-превъзпитателната си цел, без да пренебрегва генералната превенция
спрямо останалите членове на обществото.
При
внимателния прочит на справката картон на водача е видно още, че подсъдимият Г.
двукратно е бил санкциониран по административен път за управление на моторно
превозно средство след употреба на алкохол с наказание „глоба“ в размер
съответно на 700 лева и на 800 лева.
Така
определеното наказание „лишаване от свобода“ в размер от 3 /три/ години на осн.
чл. 58а, ал. 1 от НК подлежи на намаляване с 1/3, т.е. с 1 година, поради което
съдът наложи на подсъдимия Г. наказание „лишаване от свобода“ в размер от 2
години.
За
постигане предвидените в чл. 36 от НК цели съдът не намери за необходимо
ефективното изтърпяване на определеното наказание „лишаване от свобода“ в
размер от 2 години, поради което отложи същото на осн. чл. 66, ал.1 от НК за
срок от 5 години. Налице са всички материално-правни предпоставки за отлагане
изпълнението на наказанието. В конкретния случай с оглед личността на
подсъдимия отлагане изтърпяване на наказанието в необходимата степен би
осъществило адекватно и достатъчно интензивно репресивно и
възпитателно-поправително действие върху подсъдимия, поради което съдът прие,
че не се налага откъсването му от нормалната му социална среда. Предвид отчетените по-горе отегчаващи
обстоятелства съдът счете, че изпитателен срок в максимален размер в най-пълна
степен отговаря на обществената опасност на извършеното деянието. Условното
отлагане на ефективното изпълнение на наказанието се налага и от
обстоятелството, че спрямо подсъдимият са налице две наказателни постановления,
влезли с сила, за управление на МПС след употреба на алкохол. Индивидуализирано
по този начин наказанието ще изпълни както своята корекционно-превъзпитателна
цел, така и превантивна не само спрямо подсъдимия, но и спрямо всички членове
на обществото предвид възможността наказание да бъде приведено в изпълнение.
На осн.
чл. 343г от НК настоящият съдебен състав прецени като несъвместими с характера
на извършеното престъпление възможността за управление на МПС от подсъдимия Г.,
поради което го лиши от право да управлява МПС за срок от 4 (четири) години,
считано от влизане на присъдата в сила.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Предвид
изхода на делото съдът на осн. 189, ал. 3 НПК възложи в тежест на подсъдимия Г.
направените по делото разноски в размер на 1824,90 лв., които следва да бъдат
заплатени в полза на републиканския бюджет по сметка на МВР.
На осн. чл. 190, ал. 2 НПК съдът осъди подсъдимия Г. да
заплати и сумата в размер от 5 лева за издаването на изпълнителен лист.
Така
мотивиран съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: