Решение по дело №14284/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………………../……..07.2022г., гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО – въззивни състави, ІV-Е състав, в публично съдебно заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:   

                                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

        ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА

мл.с. ИВАН КИРИМОВ

  

при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Генжова в.гр.дело №14284 по описа за 2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №20247354/09.11.2020г., постановено по гр.д. №23881/2020г. по описа на СРС, 79 състав, е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу „Р.И.“ ООД установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.59, ал.1 от ЗЗД, че „Р.И.“ ООД дължи на „Т.С.“ ЕАД сумите, с които ответникът се е обогатил без основание, както следва: 120,88 лева, представляваща цената на доставена топлинна енергия за периода от 01.02.2017г. до 30.09.2017г. по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „******, апартамент №4, код на платеца Т 429838, както и 8,04 лева, представляваща цена на такса за услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2017г. до 30.09.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 07.01.2020г., до окончателното плащане, за които суми по ч.гр.д. №259/2020г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 13.01.2020г., като са отхвърлени исковете с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за обезщетение за забава върху задължението за доставена топлинна енергия в размер на 33,56 лева за периода от 31.03.2017г. до 19.12.2019г., както и за обезщетение за забава върху задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение в размер на 1,59 лева за периода от 01.07.2017г. до 19.12.2019г. Осъдено е „Р.И.“ ООД да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 58,93 лева – разноски в производството по ч.гр.д. №259/2020г. на СРС, 79 състав, както и сумата от 506,81 лева, представляваща разноски в исковото производство. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД.

Постъпила е въззивна жалба от ответника „Р.И.“ ООД, чрез пълномощника адв. К.Ч., срещу първоинстанционното решение в частта, с която предявените срещу дружеството положителни установителни искове са уважени. В жалбата се излагат оплаквания, че решението е неправилно и необосновано, тъй като съдът не е взел предвид изложените от ответника аргументи. Поддържа се, че съдът неправилно е приел, че са налице предпоставките за неоснователно обогатяване, тъй като не било доказано реално потребление от страна на ответника на доставената до абонатната станция на сградата топлинна енергия. В процесния имот нямало монтирани радиатори, което правело невъзможно потреблението на топлинната енергия. Поради изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на жалбата от насрещната страна „Т.С.“ ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт И.М.. Изложени са съображения, че решението в обжалваната му част е мотивирано и правилно. Поддържа се, че дружеството е установило претенцията си при условията на пълно и главно доказване и е направено искане решението да бъде потвърдено. 

Третото лице – помагач „Т.С.“ ЕООД не е изразило становище по жалбата.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу „Р.и.“ ООД положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.59 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №259/2020г. на СРС, 79 състав.

Съставът на чл.59, ал.1 от ЗЗД включва обедняване на едно лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между субектите. Тежестта за доказване на посочените факти е за ищеца.

В настоящия случай в тежест на ищеца е да докаже, че е доставил топлинна енергия в твърдените количества и на посочената стойност, с която ответникът се обогатил, тъй като е ползвал доставената топлинна енергия в процесния имот и за процесния период. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си към ищеца.

Съгласно разпоредбите на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ /приложима редакция до 17.07.2012 г./ и § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г./ потребител на енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя – арг.  чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.

В настоящия случай претенцията на ищеца се основава на твърденията за липса на сключен писмен договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване от ответника. Установява се от събраните по делото доказателства и не е спорно между страните по делото, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот – ап.4, намиращ се в гр. София, ул. „******, съгласно НА за покупко-продажба на недвижим имот №99, том І, рег. №2195, дело №78/2013г. по описа на нотариус М.И., поради което следва да се приеме, че същият е ползвал доставеното в имота количество топлинна енергия, установено от кредитираното заключение по СТЕ. Това обстоятелство не е оспорено от ответника в хода на първоинстанционното производство, като едва във въззивната жалба се излагат твърдения, че в процесния имот няма монтирани радиатори, което правело невъзможно потреблението на топлинната енергия, като това възражение е преклудирано и е извън предмета на въззивната проверка. Поради изложеното въззивната инстанция приема, че ответникът се е обогатил чрез спестяване на разходи, които е следвало да направи за заплащане на цената на доставената от ищеца топлинна енергия, а последният се е обеднил, тъй като не е получил цената на доставената топлинна енергия т.е. налице е обогатяване без основание за чужда сметка, като обогатяването на ответника и обедняването на ищеца произтичат от един и същи факт. Стойността на доставената в имота топлинна енергия се установява от кредитираното заключение на СТЕ, а именно 292,34 лева. Поради изложеното изводът на първоинстанционния съд за основателност на предявената претенция по чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.59 от ЗЗД в предявения размер от 120,88 лева е правилен.

Във въззивната жалба липсват съответни доводи за неправилно приложение на материалния закон от СРС при присъждане на сумите за дялово разпределение, поради което и на основание чл. 269 ГПК този въпрос стои извън пределите на въззивния контрол и не следва да се обсъжда.

Поради съвпадане на крайния извод на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

По разноските:

При този изход на спора на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 100 лева.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО – въззивни състави, ІV-Е състав

 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №20247354/09.11.2020г., постановено по гр.д. №23881/2020г. по описа на СРС, 79 състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА „Р.и.“ ООД да заплати на „Т.С.“ ЕАД разноски за въззивното производство в размер на 100 лева.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца „Т.С.“ ЕАД трето лице – помагач „Т.с.“ ЕООД.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                       

 

ЧЛЕНОВЕ : 1.                         

 

  2.