№ 17
гр. *****, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***** в публично заседание на двадесет и седми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николай К. Кънчев
при участието на секретаря Веселинка В. Русева
като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Административно
наказателно дело № 20223410200193 по описа за 2022 година
Обжалвано е Наказателно постановление № ***** / ***** г. издадено от Началник
група ОДМВР Силистра, сектор „Пътна Полиция“, с което е наложено наказание глоба в
размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл. 175,
ал. 3 пр. 1 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят Б. Р. О., който
обжалва наказателното постановление. Настоява, че то е неправилно и незаконосъобразно,
поради следните съображения: Не е извършил виновно посоченото в наказателното
постановление нарушение; при издаване на наказателното постановление са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като не са конкретизирани и
обстоятелствата при които е било извършено нарушението. Моли съда да постанови съдебно
решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован явява се лично и се
представлява от адвокат Г.А. от АК Силистра, който поддържа жалбата. В ход по същество
моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно и
да им се присъдят направените в производството разноски.
Административно наказващият орган редовно призован не се явява и не се
представлява. Постъпила е молба от процесуалния му представител, с която моли съда да
потвърди наказателното постановление.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства
намира за установено следното от фактическа страна:
На ***** г. в ***** часа в с. ***** по ул. ***** управлява колесен трактор ***** с
рег.№ *****, който е с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от
1
18.01.2017г. По този повод срещу жалбоподателя същия ден бил съставен и връчен акт за
установяване на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, който бил подписан
без възражения. На датата 16.08.2022 г. било издадено мотивирано постановление, с което
административно наказателното производство за престъпление по чл. 345 ал. 2 връзка с ал. 1
от НК било прекратено на основание чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК. По този повод на *****г.
наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на основание чл. 175, ал. 3 пр.
1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административни наказания "глоба" в размер на 200
лв., "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца и към *****г. на водача
остават 21 контролни точки.
Съгласно документ Прекратяване на регистрацията служебно от КАТ Силистра се
установява, че спреният за проверка колесен трактор ***** с рег.№ ***** е собственост на
Р. О. А. от с. ***** общ. *****. Видно от справка по история за ***** с рег.№ ***** на
датата 18.01.2017г. е отбелязано служебно прекратяване на регистрацията на автомобила по
реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП при уведомление от ГФ без ГО. По делото няма никакви
данни административно наказващият орган да е уведомил собственика на това МПС за
прекратената регистрация на колесен трактор ***** с рег.№ *****.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи: Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна
страна и в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Затова следва да бъде
разгледана по същество. На жалбоподателя е наложено административно наказание за
извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. За нарушение на този текст административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП, която
гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от
6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер. По делото безспорно се установи, че на ***** г. в ***** часа в с.
***** по ул. ***** жалбоподателя Б. Р. О. управлява колесен трактор ***** с рег.№ *****,
който е с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от 18.01.2017г. по
служебен път. Това означава, че към момента на управлението и проверката превозното
средство не е било регистрирано по съответния ред. Регистрацията на автомобила била
прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, който регламентира служебно да се
прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява
собственикът на пътното превозно средство. Изложеното сочи, че в случая са налице
елементите от обективната страна на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. За да е налице
административно нарушение е необходимо да има деяние- действие или бездействие, което
нарушава установения ред на държавно управление, трябва да е извършено виновно и да е
2
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено
или непредпазливо. Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му
характер и е искал или допускал настъпването на неговите общественоопасни последици.
Докато непредпазливо е това деяние, при което деецът не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е
предвиждал настъпването им, но е мислил да ги предотврати. За да се приеме обаче за
осъществено и от субективна страна процесното деяние, то трябва да са налице
доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно,
че е знаел или поне предполагал за обстоятелството, че управлявания от него автомобил е с
прекратена регистрация. Такива доказателства в настоящото производство не бяха
представени и не се събраха. Напротив, установи се, че жалбоподателят Б. Р. О. е
управлявал МПС, което е със служебно прекратена регистрация и не се ангажираха
доказателства лицето да е било уведомено, че автомобилът е със служебно прекратена
регистрация от съответната дата. Поради това водачът Б. Р. О., не е осъзнавал
общественоопасният характер на извършеното действие по управление на трактора, не е
предвиждал или допускал настъпването на общественоопасните последици, нито пък е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди. Липсата на субективната страна от състава на
нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП прави деянието извършено от жалбоподателя
несъставомерно. Ето защо, макар да са налице обективните признаци на нарушението, то
липсват каквито и да било доказателства жалбоподателят да е осъществил деянието
виновно, да е знаел или предполагал, че тракторът е с прекратена регистрация. С оглед на
така изяснената фактическа обстановка и при изложените правни изводи, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно издадено и следва да бъде
отменено.
От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по
делото, а съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния
и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът
на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА. В
случая са представени договор за правна помощ и фактура, от които се установява, че е
заплатено договорено възнаграждение в размер на 300 лв. Доколкото издателят на
наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-*****,
3
именно същата в качеството й на юридическо лице следва да понесе разноските по делото.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ***** / ***** г. издадено от Началник
група ОДМВР Силистра, сектор „Пътна Полиция“, с което е наложено наказание глоба в
размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл. 175,
ал. 3 пр. 1 от ЗДвП на Б. Р. О. ЕГН ********** от с. ***** общ. ***** ул.***** за
извършено нарушение на ***** г. в с. ***** общ. ***** на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР- Силистра да заплати на Б. Р. О. ЕГН ********** от с. *****
общ. ***** ул.*****
сумата от 300 лв. представляваща направените разноски за адвокатска защита по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Силистра по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – *****: _______________________
4