Р Е Ш Е Н И Е
№
19.06.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на трети
юни две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията
гр.д. №10207 по описа на съда за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Н.П.Г. ЕГН **********, с адрес *** срещу Й.Д.К. ЕГН ********** и Н.В.К. ЕГН ********** *** иск по реда
на чл.422 ГПК за установяване
съществуване на солидарно задължение за сумата от 25000лева, представляваща част от общо дължимо вземане
в размер на 35 204лева, с оглед на неосъществено основание по Предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.04.2008г.
Ищецът основава
исковата си претенция на следните фактически твърдения изложени в
обстоятелствената част на исковата и уточняваща я молба: На
30.04.2008г. между ответниците, в качеството им на
продавачи от една страна и ищеца, в качеството му на купувач, от друга е бил
сключен Предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот, по
силата на който първите са се задължили да продадат на ищеца следния недвижим
имот, а именно: АПАРТАМЕНТ със застроена площ 60 кв.м., трети етаж, подлежащ на
построяване в жилищна сграда и едно паркомясто, находящи се в гр.Варна,СО "Пчелина", УПИ I с пл.сн.№494 в кв.26 по плана на СО "Пчелина", с площ 800, кв.м., при граници: път, път, УПИ II с пл.сн.№492, УПИ V с
пл.сн.№493 и УПИ VI с пл.сн.№518,
който подлежал на конкретизация за етажност и граници
с допълнителен анекс между страните, при получаване разрешение за строеж и
учредяване право на строеж за сумата 36000евро, определена като 600евро за един квадратен
метър застроена площ. Твърди, че на същата дата, съгласно постигнатите
договорености в т.3 от Предварителния договор, в деня на подписване му, ищецът
е заплатил в брой първата вноска от договорената сума в размер на 9 000евро, представляващи 25 % от стойността на апартамента, а
на 07.05.2008г. заплатил и
втората вноска от 9 000евро, чрез банков превод на Н.В.К.. Останалите 50% от стойността на апартамента е
следвало да заплати в брой, при получаване на разрешение за строеж и учредяване
право на строеж в полза на ищеца. Съгласно т.5 от Предварителния договор, ответниците са се задължили да прехвърлят на ищеца
собствеността върху имота, предмет на договора, като му учредят право на
строеж, едновременно с учредяването право на строеж по основния договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу проектиране, строителство и взаимно
учредяване право на строеж, датиран от 10.12.2007г. с "Варна Билдинг Груп“
ООД, да предадат имота на купувача - ищец във вид на завършеност, съгласно основния
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу проектиране, строителство и
взаимно учредяване на право на строеж датиран от 10.12.2007. с "Варна
Билдинг Груп"ООД, като и да задължат "Варна Билдинг Груп"ООД с
такъв ангажимент. Поради неизпълнение на поетите задължения от ответниците, с Анекс от 29.03.2013г. към
Предварителния договор било постигнато споразумение, като допълнително бил
индивидуализиран имота, предмета на договора, като следва: "АПАРТАМЕНТ №10 /десет/, находящ
се в жилищна сграда в гр.Варна, м."Пчелина" в УПИ I, с пл.сн.№494,
в кв.26 по плана на СО "Пчелина", на трети етаж, с площ 55/петдесет и
пет/ кв.м., състоящ се от входно антре, дневна с кухня, баня -тоалетна, дрешник, спалня,
тераса, при граници: стълбищна клетка, ап.9 и ап.11 и
двор, както и 7.0675 %, раняващи се на 9.45 кв.м. ид.ч.
от общите части на сградата и съответните ид.ч. от
правото на строеж върху гореописаното дворно място". С подписването
на Анекса от 29.03.2013г., по т.3,
страните по него признали, че купувачът - ищец към него момент е заплатил
на продавачите - общо сумата в
размер на 18 000евро.
Ищецът сочи, че със същия анекс бил определен и нов срок за извършване на прехвърлителната сделка на гореописания апартамент, а
именно до 01.04.2014г.
След изтичане на срока, ответниците отново не
изпълнили поетите от тях задължения, произтичащи от договора. От извършена
справка по лице в Службата по вписвания - Кърджали, ищецът установил, че
на 21.11.2014г. правото на
строеж за апартамент №10, предмет на предварителния договор е било продадено от ответниците
на Станислав Пенчев Пенчев. Ищецът отправил
нотариална покана до ответниците, като на основание
чл.87, ал.2 от ЗЗД ги уведомил, че разваля Предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот от 30.04.2008г. и
допълнен с Анекс от 29.03.2013г. Поканил ги в три дневен срок от получаване на
поканата да му възстановят получената от тях сумата в размер на 18000евро, ведно със законната
лихва върху същата за времето от 01.04.2014г. до окончателното й изплащане или
да подпишат спогодба за разсроченото й възстановяване. Тъй като ответниците не върнали получената от тях сума в размер на 18 000 евро, ищецът
подал заявление по реда на чл.410 ГПК и било образувано ч.гр.д.№4812/2019г. по
описа на ВРС, респ. издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №2555/29.03.2019г. Длъжниците
оспорили в срок издадената заповед, поради което за ищеца се породил правен
интерес да предяви настоящия установителен иск.
Претендира съдебно-деловодни разноски в заповедното производство и в исковото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците,
с който оспорват предявения иск, като неоснователен. Считат, че не е ясно какъв
е бил действителния предмет на сключения между страните предварителен договор.
В исковата молба се излагали твърдения, че задължението на продавачите е било
да прехвърлят собствеността върху определен недвижим имот, а впоследствие се
говорило за учредяване на вещно право на строеж. В представения от ищеца
предварителен договор (т.7) по отношение на изпълнението /неизпълнението на
договора се препраща към „Основен договор", който обаче не е приложен.
Считат, че не става ясно и в какво се изразява неизпълнението на ответниците - било ли е получено разрешение за строеж, било ли е
учредено право на строеж, което да не е било прехвърлено и т.н. Навеждат се
доводи, че още следва да бъде преценено дали не се касае за нищожен договор,
при който обаче връщането е дължимо в хипотезата на изначална липса на
основание. Считат, че в случая не може да се говори за неосъществено основание,
доколкото валидно правоотношение (договор), който да оправдае имущественото
разместване, съществува към момента на престирането
от едната страна, но поради настъпилата впоследствие невъзможност за изпълнение
този договор се разваля. Ответниците излагат, че
съгласно чл. 87 ал.1ЗЗД, когато длъжникът по един
двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той
отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ
срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята
договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато
договорът е сключен в писмена форма. Твърдят, че в случая, с изпратеното
предизвестие не е бил даден подходящ срок на длъжника да изпълни задължението
си. В самата, нотариална покана не са посочени каквито и да е основания, от
тези посочени в чл.87 ЗЗД, което да налага прекратяването на договора без предизвестие, нито
изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти (доколкото предмета на
договора не е излязъл от търговския оборот), нито се касае за „фикс сделка", нито са изложени твърдения изпълнението
да е станало безполезно поради забавата. Считат че изпратеното уведомление за
прекратяване не е породяло целеното от ищеца правно действие. Алтернативно, ответниците твърдят, че вземането е погасено по давност, и
като такова се явява не дължимо. Претендират разноски.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства заедно и поотделно
и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от представен по делото
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.04.2008г. с нот. заверка на подписите, рег.№5596/07.05.2008г. на
нотариус Калин Д. *** РС Кърджали, рег.№ 020 на НК Й.Д.К. и Н.В.К. са се
задължили да продадат на Н.П.Г. един апартамент със застроена площ 60
кв.м.,трети етаж, подлежащ на построяване в жилищна сграда и паркомясто, находящи се в
гр.Варна, СО Пчелина, УПИ І с пл.н. № 494 в кв.26 по плана на СО Пчелина, с
площ от 800 кв.м. , които подлежи на конкретизация за етажност
и граници с допълнителен анекс при получаване на разрешение за строеж за сумата
от 36 000 евро ,определена като 600 евро за един кв.м. страните са уговорили
25% от стойността на апартамента, представляваща 9 000 евро да се плати при
подписване на договора.
С анекс от 29.03.2013г. Й.Д.К. и Н.В.К.
са се задължили да продадат на Н.П.Г. апартамент №10/десет/, находящ
се в жилищна сграда в гр.Варна, м."Пчелина" в УПИ I, с пл.сн.№494,
в кв.26 по плана на СО "Пчелина", на трети етаж, с площ 55/петдесет и
пет/ кв.м., състоящ се от входно антре, дневна с кухня, баня -тоалетна, дрешник, спалня,
тераса, при граници: стьлбищна клетка, ап.9 и ап.11 и
двор, както и 7.0675 %, раняващи се на 9.45 кв.м. ид.ч.
от общите части на сградата и съответните ид.ч. от
правото на строеж върху гореописаното дворно място" предвид извършени
промени в Основния договор от 10.12.2007г. с „Варна Билдинг Груп“ ООД.
С нот.
покана от 09.02.2018г. Н.П.Г. е уведомил
Й.Д.К. и Н.В.К., че разваля сключения Предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 30.04.2008г., допълнен с анекс от 29.03.2013г. и прави
искане да му бъде възстановена сумата от 18 000 евро, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 01.04.2014г.
На 20.02.2018г. нотариус Калин Д. е удостоверил отказ Н.К. да получи
поканата.
Във връзка с установяване
твърденията си, ищецът е представил предварителен договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу проектиране и строителство и взаимно учредяване на право на
строеж от 10.12.2007г. между Н.К. *** Билдинг Груп“ ООД и анекс към предварителния
договор, както и нотариален акт за покупко – продажба
на идеални части от недвижими имоти за учредяване право на строеж № 74, том І,
дело № 74/2011г. на нотариус Д.Върлева с район на
действие ВРС.
По делото е представен документ в
превод за валутни разплащания за превод на сумата от 9 000 евро на 01.04.2013г.
от Н.Г. на Н.К.. Видно и от представено по делото удостоверение, издадено от
Банка ДСК ЕАД ФЦ Кърджали на 07.05.2008г. Н.П.Г. е извършил валутен превод на
стойност 9 000 евро от своя сметка към
сметка на Н.В.К., с основание на превода: „Предварителен договор за продажба на
недвижим имот“.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Няма спор по делото, а се
установява и от представените писмени доказателства, че по писмено заявление на
Н.Г. против ответниците е издадена заповед по чл. 410 от ГПК за сумата от 25000лева, предмет
на настоящия иск, както и че е подадено възражение, което обосновава правния
интерес на ищеца от воденето на положителен установителен
иск за съществуване на вземането. Претенцията е допустима за разглеждане с оглед спазения срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Предявен е установителен иск с правно основание
чл.422 от ГПК вр.с чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за дължимост
на сумата от 25000лева, представляващи част от заплатена стойност на недвижим
имот на неосъществено основание по Предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 30.04.2008г. За уважаването на така предявената исковата претенция
е необходимо да се установи осъществяването на следните материални
предпоставки: 1/ претендираната сума да е излязла от патримониума на ищеца; 2/ същата да е постъпила в патримониума на ответника; 3/ това разместване на блага от
имуществото на ищеца в патримониума на ответника да е
извършено при неосъществено правно основание, т. е. след пораждане на процесното договорно правоотношение да не се е осъществило,
послужило като основание за заплащане на процесната
парична сума.
От събраните по делото доказателства се установява, че заплатената от
ищеца сума, част от задължение по
предварителен договор за покупко –продажба на
недвижим имот от 30.04.2008г. е дължима.
Установява се, че с нотариална покана, връчена на ответниците
на 14.02.2018г., на основание чл.87, ал.2 от ЗЗД, ищецът ги е уведомил, че
разваля Предварителен договор за покупко - продажба на недвижим
имот от 30.04.2008г. и допълнен с Анекс от 29.03.2013г., като ги е поканил в три дневен
срок да му възстановят получената от тях сума в размер на 18000евро, ведно със
законната лихва върху същата за времето от 01.04.2014г. до окончателното й
изплащане или да подпишат спогодба за разсроченото й възстановяване. По делото не се
твърди и не се установява от ответника, чиято е доказателствената
тежест, че е изпълнил задължението си да прехвърли имота, предмет на
предварителния договор, с окончателен такъв, напротив установява се, че на
21.11.2014 г. правото на строеж за апартамент № 10 предмет на предварителния
договор е било продадено на трето лице, а именно на Станислав Пенчев Пенчев. Горните факти, обуславят извод за неизпълнение
на задълженията на продавача по договора за прехвърлянето на имота, което е
станало и невъзможно, предвид отчуждаването му в полза на трето лице.
Следователно, с оглед така констатираното неизпълнение, за купувача по договора
е възникнало потестативното право да прекрати
облигационното отношение. Съгласно трайно установената съдебна
практика предупреждение за разваляне на облигационната връзка не е
необходимо само ако е налице невъзможност за изпълнение, за която длъжникът
носи отговорност, или е налице безполезност на изпълнението, настъпила в
резултат на виновна забава на длъжника, или, че се касае за „фикс сделка“ /в този смисъл Р № 203 от 30.01.2012 г.
на ВКС по т. д. № 116/2011 г., II т. о.; Р № 100 от 3.07.2012 г. на
ВКС по т. д. № 307/2011 г., II т. о., ТК, постановени по реда на чл.290 от ГПК
и съставляващи задължителна за съдилищата практика/. Даването на подходящ
срок за изпълнение на задължения по договора от 11.07.2012г., на осн. чл. 87, ал. 1 ЗЗД, е безпредметно да се предоставя на
продавача, доколкото въпросното изпълнение е станало невъзможно, тъй като
имотът понастоящем е извън неговия патримониум /така
Р 383/29.01.2016г. на ВКС по т.д. №2225/2015г., IV г.о./.
Във връзка с горното съдът намира
за неоснователно възражението на ответниците за
изтекла погасителна давност на вземането считано от 21.11.2014г. до
28.03.2019г. - датата на постъпване на
заявлението по реда на чл.410 ГПК.
Следователно, предварителният
договор е развален и ответникът дължи връщане на авансово получените по него
суми. Отделно от установеното, ответниците не
оспорват, че сумите са получени, освен това не твърдят, нито ангажират
доказателства, че е налице някакво друго основание за извършване на превода,
респективно за задържане на сумата. Както се посочи и по-горе, в тяхна доказателствена тежест по исковете по чл.55, ал.1 ЗЗД е
доказване наличието на някакво правно основание да получат плащането,
респективно да го задържат.
С оглед на всичко изложено
предявеният установителен иск е основателен и подлежи
на уважаване.
Предвид изхода на спора, разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК и направеното искане на ищеца за
присъждане на разноски, такива следва да му бъдат определени според
представените доказателства в размер на 500лева за държавна такса. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК и по арг. от т. 12 на ТР № 4/
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК, в
полза на ищеца следва да се присъдят и извършените в заповедното производство
разноски в общ размер на 500лв. за държавна такса.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА за установено, на
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД, че Й.Д.К. ЕГН ********** и Н.В.К. ЕГН ********** *** ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на Н.П.Г.
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 25000лева, представляваща част от общо дължимо вземане в размер на
35 204 лева, произтичащо от неизпълнено задължение за връщане на получена
парична сума по Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
30.04.2008г., сключен между длъжниците и
кредитора Н.П.Г. , с оглед на отпаднало основание, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
28.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410
от ГПК, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 2555/29.03.2019г. по
ч.гр.д. № 4812/2019г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Й.Д.К. ЕГН ********** и Н.В.К.
ЕГН********** ДА ЗАПЛАТЯТ на Н.П.Г.
ЕГН********** сумата от 500лв., представляващи
разноски по настоящото дело и 500лева разноски
по ч.гр.д. № 4812/2019г. по описа на ВРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му на страните, пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: