Р Е Ш
Е Н И Е
24.01.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд град Монтана, V-ти състав в съдебно заседание на
двадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар А.Л. и с
участието
на
прокурора Анна Иванова разгледа
Адм.дело
№697/2010г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.145 и сл. Административно-процесуален кодекс (АПК) във вр. с чл.14
ал.5 Закона за социално подпомагане (ЗСП)
Образувано е по жалба на А.Н.Б. ***
против Заповед №1330-Б/08.11.2010г. на Директор Дирекция “Социално подпомагане”
- Монтана, с която на основание чл.14 ал.2
ЗСП оспорващия е лишен от целева помощ за отопление по Наредба
№РД-07-5/18.05.2008г. до възстановяване на дължимата сума (446,15 лева), но за
срок не по дълъг от две години, считано от 01.10.2010г. В ОСЗ на 20.01.2011г.
настоящата съдебна инстанция установявайки, че с жалбата се оспорват Заповед
№1330-Б/08.11.2010г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Монтана,
с която оспорващата е лишена от целева помощ за отопление за срок от две години
и Заповед №1330-Б/09.11.2010г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане”-Монтана, с която на оспорващата е отказана целева помощ за
отопление по декларация за 2010г. и установявайки, че законосъобразността на
двата административни акта не може да бъде контролирана в едно съдебно
производство, раздели производството по жалба вх.№94АА-21/27.12.2010г. и
прекрати производството по отношение на оспорването на Заповед
№1330-Б/09.11.2010г. В жалбата се развиват доводи за незаконосъобразност на
оспореният административен акт. В съдебно заседание оспорващата се явява лично,
като поддържа жалбата си и моли да бъде отменен оспореният административен акт,
тъй като има необходимост от средствата за отопление.
Директор
Дирекция “Социално подпомагане” – Монтана не взема становище по оспорването.
Прокурора
дава заключение, че жалбата е неоснователна и оспорения административен акт
като законосъобразен следва да бъде потвърден.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда
на чл.168 ал.1 АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това
са следните:
Предмет на спора е
законосъобразността на Заповед №1330-Б/08.11.2010г. на Директор Дирекция
“Социално подпомагане” - Монтана, с която на основание чл.14 ал.2 ЗСП оспорващия е лишен от целева помощ за
отопление по Наредба №РД-07-5/18.05.2008г. до възстановяване на дължимата сума
(446,15 лева), но за срок не по дълъг от две години, считано от 01.10.2010г.
Административния орган е изложил мотиви, че оспорващия не е декларирал в
молби-декларации за целева помощ за отопление за 2006г. и 2009г. извършеното
прехвърляне-продажба през 2005г. на поземлен имот с построена в него
полумасивна жилищна сграда, селскостопанска постройка и други подобрения по
плана на с.Г*** , като е прието, че в случая социалната помощ е получавана
недобросъвестно, с оглед което на основание чл.14 ал.5 ЗСП оспорващата следва
да се лиши от тези помощи до възстановяване на дължимите суми (446,15 лева), не
за срок не по-дълъг от две години.
От фактическа страна, а и между
страните не се спорни, следното:
Видно от Молба-Декларация
вх.№1338/10.07.2006г. (л.21,22 по делото) подадена до Директор Дирекция
“Социално подпомагане” - Монтана, оспорващия е поискал отпускане на целева
социална помощ за отопление на основание Наредба №5/30.05.2003г., като е декларирал
и обстоятелството, че не е прехвърлял недвижим имот през последните пет години.
Видно от приетата на л.25 по делото Заповед №1236/17.07.2007г. исканата целева
помощ е отпусната на оспорващия считано от 01.06.2007г. Видно от
Молба-Декларация вх.№1742/15.07.2009г. (л.41-43 по делото) подадена до Директор
Дирекция “Социално подпомагане” - Монтана, оспорващия е поискал отпускане на
целева социална помощ за отопление на основание Наредба №Р*** -5/16.05.2008г.,
като е декларирал и обстоятелството, че не е прехвърлял недвижим имот през
последните пет години. Видно от приетата на л.40 по делото Заповед
№1742/06.11.2009г. е отпусната целева помощ в размер 276,15 лева за отоплителен
сезон 2009-2010г. От приетата на л.10,11
по делото Молба-Декларация вх.№1330-Б/13.10.2010г. се установява, че оспорващия
е поискал отпускане на целева помощ за отопление. Видно от социален доклад от
13.10.2010г. (л.12 по делото) изготвен от служител на Дирекция „Социално
подпомагане при извършена служебна проверка в служба по вписванията към Районен
съд Монтана е установено, че оспорващия недобросъвестно е получил за
отоплителен сезон 2006/2007 сумата 170 лева и за отоплителен сезон 2009/2010
сумата 276, 15 лева, тъй като е установено извършеното прехвърляне-продажба
през 2005г. на поземлен имот с построена в него полумасивна жилищна сграда,
селскостопанска постройка и други подобрения по плана на с.Г*** . Със Социален
доклад от 13.10.2010г., длъжностно лице от Дирекция “Социално подпомагане” –
Монтана е дало становище, че лицето следва на основание чл.14 ал.5 ЗСП да бъде
лишено от социална помощ до възстановяване на недължимо получените суми, но за
срок не по-дълъг от две години. С оспорената в настоящето производство Заповед
№1330-Б/08.11.2010г. на Директор Дирекция “Социално подпомагане” - Монтана на
основание чл.14 ал.2 ЗСП оспорващия е
лишен от целева помощ за отопление по Наредба №РД-07-5/18.05.2008г. до
възстановяване на дължимата сума (446,15 лева), но за срок не по дълъг от две
години, считано от 01.10.2010г., а със Заповед №1330-Б/09.11.2010г. на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане”-Монтана на оспорващия е отказана
целева помощ за отопление по декларация за 2010/2011. С жалба вх.№94АА-17/29.11.2010г. (л.7 по
делото) оспорващия е оспорил пред Директора на РДСП-Монтана, Заповед
№1330-Б/08.11.2010г. на Директор Дирекция “Социално подпомагане” - Монтана и
Заповед №1330-Б/09.11.2010г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”-
Монтана, като с Решение №9116-120/10.12.2010г. (л.3 по делото) жалбата е
отхвърлена и са потвърдени оспорените административни актове. Видно от
приложената на л.5 по делото обратна разписка на 17.12.2010г. оспорващия е
надлежно уведомен за издаденото Решение №9116-120/10.12.2010г., тоест жалбата с
вх.№94АА-21/27.12.2010г. е подадена в рамките на законоустановения срок и е
допустима.
От така описаната безспорни факти
съдът стига до следните правни изводи:
По
отношение на оспорената в настоящето производство Заповед №1330-Б/08.11.2010г. на
Директор Дирекция “Социално подпомагане” - Монтана е осъществен контрол от
по-горестоящия административен орган (Решение №9116-12/10.12.2010г. на Директор
РДСП-Монтана), тоест налице са процесуалните предпоставките за осъществяване на
настоящето съдебно производство по контрол за законосъобразността и.
Неоснователни са развитите в жалбата доводи,
че оспорения административен акт е незаконосъобразен. Разпоредбата на чл.2 ал.1
Наредба №РД-07-5/16.05.2008г. предвижда, че право на целева помощ за отопление имат лицата и
семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на
подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален
доход за отопление и отговарят на условията по чл.10 и 11 ППЗСП. Разпоредбата на чл.10 ал.1 т.6
ППЗСП предвижда, че месечната
помощ се отпуска, ако лицата или семействата не са прехвърляли жилищен, вилен,
селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през
последните 5 години.
Следва да се отбележи, че право
на целева помощ по смисъла на Наредба №РД-07-5/16.05.2008г. имат лицата, които отговарят на
изискванията на чл. 10 и чл.11 ППЗСП, като
изброените в хипотезата на тези разпоредба изисквания
се намират в кумулативна зависимост помежду си, като несъответствието само на едно от тях е достатъчно основание
на лицето да бъде отказана помощ. Съгласно разпоредбата на чл.14 ал.5 ЗСП лицата, недобросъвестно получили социални
помощи, се лишават от тези помощи до възстановяване на дължимите суми, но за
срок не по-дълъг от две години.
В
конкретния случай при спазване на разпоредбата на чл.35, 36 АПК, след служебно
събиране на доказателства и при надлежно изясняване на факти и обстоятелства от
значение за случая административния орган е извършил проверка в службата по
вписванията, като данните от проверката са отразени в социален доклад от 13.09.2010г.
Видно от приетата на л.15 по делото справка извлечение по лице, която е
издадена от служба по вписванията Монтана, оспорващия и К*** М*** Б*** през
2005г. са прехвърлил, чрез покупко-продажба на Ю*** Т*** Н*** и В*** Г*** Н*** поземлен
имот УПИ ІV-71, кв.63, ул.Ю*** Г*** ” №* , по плана на с.Г*** с площ 975 кв.м.
с построени там полумасивна жилищна сграда, селскостопанска постройка и др.
подобрения. Оспорващия е подал Молба-Декларация вх.№1338/10.07.2006г. (л.21,22
по делото) до Директор Дирекция “Социално подпомагане” – Монтана и е поискал
отпускане на целева социална помощ за отопление на основание Наредба №
5/30.05.2003г., като е декларирал и обстоятелството, че не е прехвърлял
недвижим имот през последните пет години, като видно от приетата на л.25 по
делото Заповед №1236/17.07.2007г. исканата целева помощ е отпусната на
оспорващия считано от 01.06.2007г. Оспорващия е подал и Молба-Декларация
вх.№1742/15.07.2009г. (л.41-43 по делото) до Директор Дирекция “Социално
подпомагане” – Монтана и е поискал отпускане на целева социална помощ за
отопление на основание Наредба №Р*** -5/16.05.2008г., като е декларирал и
обстоятелството, че не е прехвърлял недвижим имот през последните пет години,
като видно от приетата на л.40 по делото Заповед №1742/06.11.2009г. е отпусната
целева помощ в размер 276,15 лева за отоплителен сезон 2009-2010г. При
наличието на тези безспорни данни, а и оспорващия с ОСЗ на 09.12.2010г. при
указана тежест на основание чл.171 ал.4 АПК заявява, че е прехвърлил описания
жилищен недвижим имот и не сочи доказателства, които да оборят констатациите на
административния орган, следва да се приеме, че законосъобразно
административния орган е лишил оспорващия от целева помощ за отопление до
възстановяване на дължимата сума (446,15 лева), но за срок не по-дълъг от две
години, считано от 01.10.2010г. Това е така, тъй като през последните пет
години оспорващия е прехвърлил жилищен недвижим имот, чрез покупко-продажба
поради което не е отговарял на условието на чл.10 ал.1 т.6 ППЗСП и
недобросъвестно е получавал целева помощ за отопление, като пълнотата изисква
да се посочи, че в случая недобросъвестността от страна на оспорващия се
изразява в това, че не е декларирал надлежно обстоятелства досежно извършена
продажба на жилищен имот, каквото задължение е имал. Пълния разбор на
доказателствата изисква да се посочи, че представената от оспорващия Декларация
от Д*** Д*** Ч*** , че при продажбата оспорващия не е получил никакви парични
средства е ирелевантно за спора, тъй като от една страна не може да бъде ценен
тъй като представлява частен документ по смисъла на чл.180 Гражданско
процесуален кодекс, във вр. с чл.144 АПК, а от друга страна по смисъла на
разпоредбата на чл.10 ал.1 т.6 ЗСП релевантно обстоятелство е самата
разпоредителна сделка с жилищен имот от страна на оспорващия, каквато безспорно
е налице.
При проверка законосъобразността на
оспореният административен акт по реда на чл.168 ал.1 АПК на основанията по чл. 146 АПК съдът
констатира, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при
спазване на административно производствените правила, съгласно материално
правните разпоредби и в съответствие с целта на закона.
Съобразно гореизложеното, настоящия
съдебен състав счита, че оспорената Заповед №1330-Б/08.11.2010г. на Директор Дирекция “Социално подпомагане” -
Монтана е законосъобразна и следва да бъде потвърдена, а
жалбата да се отхвърли като неоснователна предвид което на основание чл.172
ал.2 АПК, V-ти състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Н.Б. *** против
Заповед №1330-Б/08.11.2010г. на Директор Дирекция “Социално подпомагане” -
Монтана.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дни срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: