Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /26.08.2020г.
гр.Търговище
в името на народа
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД първи състав
На двадесет и четвърти август
2020
година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТИХОМИР
ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕН СТОЙЧЕВ
БИСЕРА МАКСИМОВА
Секретар: Анатолия Атанасова
като разгледа
докладваното от председателя в.гр.д.№173 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 от ГПК.
Производството
по делото е образувано по ЖАЛБА на въззивника-ищец “Б.П.П.Ф.С.”, П.ч.П.П.Ф. ЕАД,
клон Б. ЕИК **********, гр. София,
ж.к.“Младост-4”, Бизнес Парк София, сг.14, представлявано от Димитър Димитров,
действащ чрез юрисконсулт Н.М. ПРОТИВ РЕШЕНИЕ № 114/09.03.2020год., произнесено от
състав на Търговищкия районен съд, по гр.д.№1339/2019год., с което са били отхвърлени предявените против Д. С. Д.
с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, установителни искове за съществуване
на вземане с пр. осн. чл. 422,ал.1 вр. чл. 415,ал.1 от ГПК за сумата от 208.11
лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата от 01.08.2019 г. до
изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 59,13лв. за период от
01.05.2018г. до 11.10.2018г. и
обезщетение за забава в размер на 10.56
лв. от 11.10.2018г. до 11.04.2019г., претендирани по договор от
05.06.2015г. в частта му относно предоставяне на кредитна карта № CARD-......., за които суми е издадена заповед по чл. 410 от ГПК № 428/24.04.2019г., постановена по ч.гр.д.№
734/2019г. по описа на РСТ, като неоснователни, на осн. чл.422,ал.1 вр.
чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79,ал.1 и чл. 86,ал.1 от ЗЗД и чл. 9 и сл. от ЗПК.
Считайки постановения съдебен акт за неправилен,
молят съда да го ОТМЕНИ и по същество на спора да уважи предявените искове.
Молят в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“ да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във
връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 100.00 лева.
В срока и по
реда на чл.263 от ГПК не е постъпил отговор от особения представител на
въззиваемия-ответник – адв. Цв.И. от ТАК.
В съдебно заседание въззивникът не се явява. Постъпила е писмена молба, с която
поддържа жалбата.
В съдебно заседание се явява особения представител на
въззиваемия-ответник – адв. Цв.И. от ТАК, който счита жалбата за неоснователна.
След проверка по реда на чл. 269-273
от ГПК, въззивният съдът констатира следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, от надлежна страна, срещу обжалваем съдебен акт и е процесуално
допусти-ма, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Атакуваното решение е валидно, и допустимо. Жалбата
е неоснователна по следните съображения:
Предявените установителни искове по чл.422, ал.1 от ГПК за
съществуване на вземане са обосновани с неизпълнение на задълженията на
ответника по договора от 05.06.2015г. в частта относно предоставяне
и ползване на кредитна карта № CARD-.......,
за заплащане на дължимите месечни вноски, при което ищецът претендира
останалата част от задължението в размер на 208.11 лв. главница, ведно със
законната лихва върху главницата от 01.08.2019 г. до изплащане на вземането,
договорна лихва в размер на 59,13лв. за период от 01.05.2018г. до 11.10.2018г. и обезщетение за забава в размер
на 10.56 лв. от 11.10.2018г. до 11.04.2019г., за
които суми е издадена заповед по чл. 410 от ГПК № № 428/24.04.2019г.,
постановена по ч.гр.д.№ 734/2019г. по описа на РСТ.
В срока и по
реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от адв. Ц.И.-ТАК, назначен от
съда за особен процесуален представител на ответника, предявените искове се
оспорват, като неоснователни.
След преценка
на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установено
следното:
По силата на договор
за кредит за покупка на стоки и услуги № CREX-13478631 от 15.06.2016г., сключен
между страните се установява, че ищецът е предоставил на ответника паричен заем
в размер на 450лв. за покупка на стоки, като съгл. чл.12 и сл. от договора,
касаещи отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта страните са уговорили, че кредиторът може да предостави на
длъжника и кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000лв.
Предвид чл.25, ал.5
от Наредба №3 от 16.07.2009г. за условията и реда за изпълнение на платежни
операции и за използване на платежни инструменти (обн. ДВ
бр.62/2009г.), предаването на банковата карта на
картодържателя е изрично задължение на издателя, като при
спор относ-но изпълнението му доказателствената тежест е
за последния. Негова е и доказателствената тежест при
установяване автентичността на платежната операция, нейното точно
регистриране и осчетоводяване, както и дали операцията не е
засегната от техническа повреда или друг недостатък, с оглед чл.56 от
Закона за платежните услуги и платежните системи(обн., ДВ, бр.23/ 27.03.2009
г., отм. 2018г.), аналогичен на чл.78, ал.1 от
ЗПУ ПС( обн., ДВ, бр.20/ 6.03.2018
г., в сила от 6.03.2018г.).
В конкретния
случай от заключението на СИЕ се установява само, че с картата са теглени суми
и са внасяни суми от две лица, различни от ответника, но при липсата на
категорични доказателства, че картата е била предадена на
картодържателя-ответник преди първото теглене, извършено на 25.01.2017г., само
фактът, че с картата са теглени суми не може да обоснове извода, че именно
ответникът е правил това.
При тези
обстоятелства, получаването на банковата карта, ней-ното активиране и ползване
от страна на ответника не е доказано при условията на пряко и главно доказване,
обуславящо извод за липса на валидно възникнало и съществуващо между страните
правоотношение, както и извод за неизпълнено задължение на ответника по същото,
пора-ди което предявените искове по чл.422, ал.1 от ГПК са неоснователни.
При обсъждане
на правнорелевантните за случая обстоятелства, първоинстанционният съд е
изложил обстойни мотиви, които се споде-лят от настоящия състав на
въззивната инстанция и на осн.чл.272 от ГПК въззивният съд извършва препращане
към същите.
Предвид
горното, обжалваното отхвърлително решение на райо-нния съд е постановено в
съответствие със закона и на осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено,
като разноски не се следват и не следва да бъдат присъждани.
Въз основа на изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 114/09.03.2020год., произнесено от състав на
Търговищкия районен съд, по гр.д.№1339/2019год, с което са били отхвърлени предявените против Д. С. Д.
с ЕГН **********,***, установителни искове за съществуване на вземане с пр.
осн. чл. 422,ал.1 вр. чл. 415,ал.1 от ГПК за сумата от 208.11 лв. главница,
ведно със законната лихва върху главницата от 01.08.2019 г. до изплащане на вземането,
договорна лихва в размер на 59,13лв. за период от 01.05.2018г. до 11.10.2018г. и обезщетение за забава в размер
на 10.56 лв. от 11.10.2018г. до 11.04.2019г.,
претендирани по договор от 05.06.2015г., в частта му относно предоставяне на
кредитна карта № CARD-......., за които суми е
издадена заповед по чл. 410 от ГПК №
428/24.04.2019г., постановена по ч.гр.д.№ 734/2019г. по описа на РСТ, като
неоснователни, на осн. чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79,ал.1
и чл. 86,ал.1 от ЗЗД и чл. 9 и сл. от ЗПК, на осн. чл.271, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на касационно обжалване-чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.