Решение по дело №1228/2022 на Административен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№      1043                                27.09.2022 година                         гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

Бургаският административен съд,            XXII-ри административен състав,

на тридесети август                             две хиляди и двадесет и втора година,

В публично заседание в следния състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА

 

при секретаря Галина Драганова

като разгледа докладваното от съдията Колева административно дело № 1228 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.

            Съдът е сезиран с жалба, подадена от Н.И.М., ЕГН **********, с постоянен адрес *** против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 22-0434-000022/06.07.2022г., издадена от И.М.П. – началник група към ОДМВР гр.Бургас, Второ РУ, с която на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП е постановено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят оспорва издадената заповед за налагане на ПАМ, като неправилна, незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Иска съдът да отмени оспорената заповед, като посочва, че е отишъл в УМБАЛ-Бургас, но не са му взели кръвна проба, тъй като талонът за изследване е бил нечетлив. Претендира разноски.

            В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.К., който поддържа жалбата. Сочи, че е недопустимо със свидетелски показания да се оборват реквизити в документ. Изразява съмнение относно посоченото в свидетелските показания на двамата свидетели, че са чакали пред УМБАЛ-Бургас пристигането на жалбоподателя, тъй като това не им е вменено като задължение по Наредба№ 1. Посочва, че двамата свидетели са заинтересовани и запълването по този начин на некачественото изпълнение на талона за медицинско изследване не следва да бъде адмирирано. Иска жалбата да бъде уважена, отменена ЗПАМ и присъдени направените по делото разноски.

            Ответникът – началник група към ОДМВР гр.Бургас, Второ РУ, наложил принудителната административна мярка –не се явява в съдебно заседание. Представя административната преписка.

            Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства счита за установено от фактическа страна следното:

На 05.07.2022г. около 21,30 часа в гр.Бургас, кв.Ветрен жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Мазда Демио“ с *****и бил спрян за проверка. При извършената проверка от страна на полицейските органи жалбоподателят отказал да му бъде извършена проба за употреба за алкохол с Акотест Дрегер 7510 с фабр. № ARРM -0790. На водача е връчен талон за изследване №138327 с указание да се яви до 45м. в спешен център на УМБАЛ-Бургас. По делото не се установи жалбоподателят да е изпълнил задължението си.

            За извършеното административно нарушение против жалбоподателя бил съставен АУАН № 205381/05.07.22г., за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, от полицейския служител К.Д.И. – полицай ООР, в присъствието на свидетеля С.Д.Ж.. АУАН бил връчен незабавно на жалбоподателя, който го подписал без възражения.

На основание съставения АУАН № 205381/05.07.22г. и в съответствие със заповед № 251з-1821 от 06.07.2022г. на директора на ОД на МВР гр.Бургас, началник група към ОДМВР гр.Бургас, Второ РУ, издал Заповед № 22-0434-000022/06.07.2022г., за налагане на принудителна административна мярка, с която на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, по отношение на жалбоподателя е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца.

В хода на съдебното производство по искане на ответната страна са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят К.И. и свидетелят по акта С.Ж. за установяване на обстоятелства, свързани с поведението на жалбоподателя при извършване на пробата с техническо средство.

В показанията си свидетелят Ж. посочва, че при пристигане на място водачът е бил във видимо нетрезво състояние. След като свидетелят И. обяснил на жалбоподателя как следва да протече проверката и той заявил, че разбира и ще го направи не изпълнил дадените указания, като към 2-та-3-та секунда е спирал и правил прекъсване, а при прекъсване на въздушния поток, не може да се извърши пробата. Направени били повече от 3-4 опита, водачът започнал да си дърпа главата от тапата и половината въздух, който трябвало да влиза в устройството е излизал навън. Водачът бил предупреден, че при тези обстоятелства ще приемат отказ от проба. След съставянето на акта за нарушение колегата му попълнил талон за медицинско изследване, с копия под индиго, който бил връчен. Разяснил на лицето до колко часа трябва да се яви в спешния център. След това напуснали мястото на проверката и отишли пред УМБАЛ Бургас, за да изчакат изтичането на времето за явяване на водача. Лицето не се явило.

Свидетелят И. също бил на място, когато попитали жалбоподателят ще даде ли проба, последният се държал малко неадекватно, говорил несвързано, съгласявал се, после отказвал да даде проба. Дали му да направи няколко опита, но той умишлено ги саботирал, като си слагал езика пред тапата, за да не отчете резултат устройството. Обяснили му как трябва да направи пробата, но той  заявил, че няма да дава проба и че не го интересува. Тогава свидетелят И. изготвил необходимата документация, връчил му талона за изследване, обяснил му в какъв  срок трябва да се яви в спешния център и му казал, че ще го чакат там, за да даде кръв. Жалбоподателят казал, че няма да отиде, но свидетелят отговорил, че това няма значение и отишли пред УМБАЛ-Бургас, като изчакали времето за явяване и малко след това. Жалбоподателят не отишъл. При предявяване на талона свидетелят посочва, че талона е съставен от него, часът на връчване е 22:30, а датата е 05.07.2022 г.

В резултат на служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът проверява най-напред неговата валидност. Това се налага, поради служебното начало в административния процес, съгласно принципа за това, възведен с нормата на чл. 9 от АПК. Разпоредбата на чл. 146 от АПК сочи основанията за оспорване на административните актове, които, ако са налице във всяка конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно производствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка законосъобразността на оспорения административен акт, съдът съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК не се ограничава само с обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

При така вменената на съда от закона служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Заповедта е връчена на 07.07.2022г., а жалбата е подадена на 11.07.2022г.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки/ПАМ/ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 251з-1821 от 06.07.2022г. на директора на ОД на МВР гр.Бургас , издадена на основание заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т.ч. т.1.6 от посочената заповед началник група „Охранителна полиция“ в Районно управление към ОДМВР гр.Бургас, които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. По делото е представено удостоверение, от което е видно, че към 06.07.2022г. издателят на заповедта Ивайло Петров е заемал длъжността началник група „Охранителна полиция“ във Второ районно управление към ОДМВР гр.Бургас. В този смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

С оглед съдържанието на акта съдът счита, че е спазена установената от закона форма - чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Заповедта е мотивирана - съдържа фактически и правни основания за нейното издаване- наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

Заповедта е издадена при спазване на процесуалните правила, като не са допуснати съществени процесуални нарушения.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното: Съгласно чл.171, т.1 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения временно се отнема свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който откаже да бъде проверен за употреба на алкохол с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Основното възражение на жалбоподателя е, че връченият му талон за медицинско изследване е нечетлив, поради което като се явил в УМБАЛ-Бургас да даде кръв му било отказано, от страна на служители в медицинското заведение да вземат кръвна проба, тъй като не се виждали датата и часа. Действително това обстоятелство би имало значение, ако жалбоподателят беше установил, че е отишъл в УМБАЛ-Бургас. Напротив видно от показанията на свидетелите И. и Ж. те са отишли на място, изчакали са времето през което е следвало да се яви жалбоподателя, но той не е отишъл. След като не се е явил на указаното място, ирелевантно е четливо или не е било копието на талона за изследване. В същото време при връчването на талона е обяснено на жалбоподателя, че следва да се яви до 45 минути в УМБАЛ-Бургас, което той не е сторил. Предвид изложеното съдът счита за безспорно установено, че жалбоподателят е отказал както проба с техническо средство, така кръвна проба за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване.

Процесуалния представител на жалбоподателя посочва, че в Наредба №1 не е предвидено задължение за контролните органи да придружават проверяваното лице в тази хипотеза, поради което се съмнява да са го направили. Съгласно чл. 7, ал.1 от  Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози когато с техническо средство е установена концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда, полицейски орган съпровожда лицето до мястото за извършване на установяване с доказателствен анализатор или на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване. Така посоченото задължение е в конкретна хипотеза, която не съответства на установената по настоящото дело, но автоматично не води до извод, че полицейските служители-свидетелите Ж. и И. не са отишли, защото не са били задължени. Напротив от разпита им се установява, че са отишли пред УМБАЛ-Бургас, изчакали са необходимото време, но жалбоподателя не се е явил. От събраните по делото доказателства не се установява тезата, изложена от жалбоподателя.

При настоящата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установяване на управление на МПС и отказ да бъде проверен за употреба на алкохол. Релевантният за приложението на  чл.171, т.1 от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя.  В настоящия казус е установен основният релевантен за спора факт - управление на МПС и отказ да бъде проверен за употреба на алкохол, както с техническо средство, така и непредоставяне на  кръвна проба за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване -нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. При тези обстоятелства несъмнено е налице материалноправната предпоставка, правопораждаща задължението на административният орган за прилагане на процесната ПАМ.

Освен изложеното целта на ПАМ, съгласно разпоредбата на чл.22, ал.1 от ЗАНН е да се предотвратят и преустановят административните нарушения, както и да се предотвратят и отстранят вредните последици от нарушенията. При налагане на ПАМ административният орган действа при условията на обвързана компетентност, поради което при наличието на горепосоченото обстоятелство управление на МПС и отказ водачът да бъде проверен за употреба на наркотични вещества или техни аналози не е налице правна възможност, а задължение да наложи ПАМ.

            Настоящата инстанция счита, че от доказателствата по делото се установяват обстоятелствата попадащи в хипотезата на чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП и обуславящи временното отнемане на свидетелството за управление на МПС. Нарушението на водача е констатирано с издаден АУАН, който има обвързваща сила до установяване на противното съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП.

По отношение определения срок в заповедта, същият е определен в закона и не подлежи на преценка, поради което е правилно определен.

          С оглед на изложеното, жалбата следва да бъде отхвърлена, тъй като оспорената Заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, в съответствие с процесуалния и материалния закон и неговата цел.

            С оглед изхода на спора разноски се дължат на ответника, но поради липса на своевременно направено искане не се присъждат.

Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесет и втори състав

                                          

                                          Р    Е    Ш    И:

 

          ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.И.М., ЕГН **********, с постоянен адрес *** против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 22-0434-000022/06.07.2022г., издадена от И.М.П. – началник група към ОДМВР гр.Бургас, Второ РУ.

           На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП решението не подлежи на обжалване.

 

                                                       СЪДИЯ: