Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.05.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-д въззивен
състав, в
закрито заседание на дванадесети май две хиляди и двадесета и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
като
разгледа докладваното от съдия Гълъбова ч.гр.д.
№4687/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 - 438 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от
длъжника „Т.С.“ ЕАД по изпълнително дело № 20218510400435 на ЧСИ М.П.с рег.
№851 от РКЧСИ, срещу инкорпориран в постановление за разноски от 12.03.2021 г.
отказ на съдебния изпълнител да бъдат намалени приетите за събиране разноски за
възнаграждение за процесуално представителство на взискателя от 400,00 лв. на 200,00 лв., както
и срещу определения размер на пропорционалната такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ.
Твърди, че е депозирал пред съдебния изпълнител възражение срещу процесното
адвокатско възнаграждение с искане да бъде намалено на 200,00
лв. Излага доводи, че в случая не са извършвани от процесуалният представител
на взискателя никакви действия, които да попадат в обхвата на чл.10 т.2 Наредба
№1 от 09.04.2004 г. на ВАдвС (НМРАВ). Твърди, че е платил дълга в срока за
доброволно изпълнение. Сочи, че адвокатът на взискателя е извършил само
действието по депозиране на молба за образуване на изпълнително дело, поради
което му се дължи само минималния размер на предвиденото в чл.10 т.1 НМРАВ
възнаграждение. Счита, че изпълнителното дело не се отличава с никаква правна
или фактическа сложност. Излага, че не следва да отговаря за разноските на
взискателя за изпълнителни способи, които не са приложени. Моли съда да отмени
отказа на съдебния изпълнител, както и да измени постановлението за разноските,
съгласно направените в жалбата искания.
Взискателят по изпълнителното дело П.П..П.не
е подал възражение в законовия срок.
Частен съдебен изпълнител М.П.е
депозирал мотиви по извършените от него изпълнителни действия, в които е
изложил становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че размера на
претендираното адвокатско възнаграждение за образуване и за представителство по
изпълнителното дело е в съответствие с минималните размери, определени в чл.10
т.1 и т.2 НМРАВ. Счита, че на взискателите се дължи адвокатско възнаграждение
както за образуване на изпълнителното дело, така и за процесуално, защита и
съдействие, тъй като адвокатът им е извършвал действия по водене на
изпълнителното производство. Твърди, че след образуване на изпълнителното дело
процесуалният представител е извършил и действия по процесуално
представителство, а именно – получавал е съобщения и книжа от съдебния
изпълнител, следил е за движението и е правил справки по него лично в
кантората. Излага доводи за дължимост на пропорционалната такса по т.26 ТТР към
ЗЧСИ, като размерът ѝ следва да се определя и върху адвокатското
възнаграждение по изпълнителното дело. Излага доводи, че не се дължат разноски
в производството по обжалване действията на ЧСИ.
Съдът, след като обсъди доводите,
изложени в жалбата, и се запозна с доказателствата по делото, както и с
мотивите на частния съдебен изпълнител, приема следното:
На 18.02.2021 г. в кантората на ЧСИ М.П.е
образувано изпълнително дело №20218510400435 въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 06.01.2021 г. от СРС, 28 състав, на основание съдебно решение по
гр.д. №6120/2017 г. и гр.д №12704/2019 г. на СГС, IV А състав, с взискател П.П..П.и
длъжник „Т.С.“ ЕАД.
В депозираната молба за образуване на
изпълнително дело от 18.02.2021 г. се претендират освен сумите по изпълнителния
лист и направените по изпълнителното дело разноски. В нея е възложено на
съдебния изпълнител да образува изпълнително дело, като са му възложени правата
по чл.18 ЗЧСИ. Представен е договор за правна защита и съдействие от 18.02.2021
г., в който е отбелязано, че доверителят е заплатил в брой на довереника си
сума в размер на 400,00 лв. за образуване и водене на изпълнителното дело.
ЧСИ е издал сметка на 23.02.2021 г. по
чл.79 ЗЧСИ на взискателя за авансово платени такси в размер на 54,00 лв. с ДДС
и сметка от 26.02.2021 г. в размер на 48,60 лв., в т.ч. и за такса по т.26 в
размер на 36,60 лв. с ДДС.
На 23.02.2021 г. на длъжника е връчена
покана за доброволно изпълнение с изх. №8643/18.02.2021 г. В поканата за
доброволно изпълнение е посочен общият размер на приетите по делото за събиране
разноски на взискателя от 405,00 лв., в т.ч. 400,00 лв. адвокатско
възнаграждение и 5,00 лв. държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
На 25.03.2021 г. ЧСИ М.П.е издал
удостоверение по молба на взискателя, съгласно което на 26.02.2021 г. длъжникът
е направил доброволно плащане на дълга в размер на 855,60 лв. по банкова сметка
***.
На 22.02.2021 г. е изискана справка от
Регистъра на Национална агенция за приходите за наличие/липса на задължения.
На 08.03.2021 г. длъжникът е депозирал
възражение с вх. №15331/08.03.2021 г. по делото срещу размера на разноските, с
искане адвокатското възнаграждение да бъде намалено до 200,00 лв. - за
образуване на изпълнителното дело на основание чл.10 т.1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съответно да бъде намален размерът на пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ.
На 12.03.2021 г. с постановление за
разноски с изх. №12304/12.03.2021 г. съдебният изпълнител е отказал да уважи
исканията на длъжника за намаляване на разноските. С придружителю писмо с изх.
№12305/12.03.2021 г., получено на 16.03.2021 г., длъжникът е уведомен за
постановлението за разноски.
На 25.03.2021 г. е депозирана жалба от
длъжника с вх. №21006/25.03.2021 г., с която се обжалва постановление за
разноски с изх. №12304/12.03.2021 г.
На 25.03.2021 г. препис от депозираната
жалба от длъжника с вх. №21006/25.03.2021 г. е връчена за възражение на
взискател, посредством съобщение за жалба за становище с изх. №15405/25.03.2021
г. В законоустановения срок взискателят не е депозирал възражение по отношение
на жалба с вх. №21006/25.03.2021 г.
Жалбата е подадена в срока по чл.436
ал.1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащо на основание чл.435
ал.2 т.7 ГПК на обжалване действие на съдебния изпълнител – разноските по
изпълнението.
Предмет на обжалване по чл.435 ал.2 т.7 ГПК са разноските по изпълнението, претендирани от взискателя и възложени в
тежест на длъжника, които се определят от частния съдебен изпълнител. За техния
размер последният уведомява длъжника. В т.2 от ТР №3/2015 г. на ОСГТК на ВКС се
приема, че постановлението за разноските представлява всеки акт на съдебния
изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по
изпълнението. Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно
изпълнение. В тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера
на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения
въз основа на него изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано
от длъжника по реда на чл.435 ал.2 ГПК, като това оспорване обаче не го лишава
от възможността да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за
доброволно изпълнение. В процесния случай ЧСИ е уведомил за начислените
разноски длъжника с поканата за доброволно изпълнение, която е връчена на
последния на 23.02.2021 г., видно от приложеното по изп. дело известие за
доставяне. В поканата в сумата за разноски по изпълнителното дело са включени
400,00 лв. за адвокатско възнаграждение. При връчване на поканата за доброволно
изпълнение на 23.02.2021 г. двуседмичният срок, съгласно чл.436 ал.1 ГПК, за
обжалване на разноските по изпълнението и таксите на ЧСИ, вкл. т.26 ТТРЗЧСИ,
приключва на 09.12.2020 г. По
отношение на разноските за такси в изпълнителното производство не важи
разпоредбата на чл.78 ал.5 ГПК за необходимо произнасяне на органа по
принудителното изпълнение като предпоставка за упражняване на правото на жалба
срещу отказа на намаляване на размера им.
В законовия срок е направено искането по
чл.78 ал.5 ГПК за намаляване на размера на претендираното адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство. По отношение на обжалването на
разноските за адвокатско възнаграждение жалбата е допустима, тъй като същата се
разглежда по реда на чл.78 ГПК.
Предвид изложеното, настоящият съдебен
състав приема, че сложността на делото не предполага възлагане в тежест на
длъжника на разноски на взискателя за адвокат над минималния размер по Наредба
№1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В
настоящия случай процесуалният представител на взискателя е извършил едно
фактическо действие – подал е молба за образуване на изпълнително производство,
в която е възложил на ЧСИ да образува изпълнително дело и сам да определя
най-подходящия изпълнителен способ за събиране на вземанията му. Съгласно
чл.426 ал.2 ГПК, в молбата си взискателят посочва начина на изпълнението, като
той може да посочи едновременно няколко начина, само ако това е нужно за удовлетворяване
на вземането му. Сезирането на ЧСИ с конкретен изпълнителен способ е условие за
редовност на молбата на взискателя, поради което първоначалното посочване на
изпълнението следва да се счита, че е основание за начисляване адвокатско
възнаграждение само за образуване на изпълнително дело по т.1 на чл.10 НМРАВ, а
не и по т.2 на същата разпоредба. В чл.426 ал.2 изр.2 ГПК е предвидено, че в
течение на производството взискателят може да посочва и други начини на
изпълнение, като в такива случаи е предвидено да бъдат начислявано адвокатско
възнаграждение по т.2 на чл.10 НМРАВ за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания. Двата вида адвокатско възнаграждение по
т.1 и т.2 са самостоятелни по своето основание и ред за определяне на техния
размер, което е обусловено от спецификата на всяко конкретно изпълнително
производство. Законът дава изрична възможност на длъжника да погаси дълга си в
срока за доброволно изпълнение, което евентуално изпълнение прави ненужна
защитата на взискателя с предприемането на изпълнителни действия по него.
Предвид фактът, че длъжник е „Т.С.“ ЕАД, което е дружество е изцяло собственост
на Столична община, платежоспособен титуляр е на банкови сметки, и е активен
участник в гражданския оборот, не са налице обективни пречки ЧСИ да наложи
запор върху банкови сметки и в кратки срокове да събере дължимите суми, без да
е необходимо от допълнителни указания и съдействие от взискателя. Поначало се
предполага в съдебната практика, че такъв тип дружества разполагат с
необходимия финансов ресурс, за да изпълнят регулярните си парични задължения.
В процесния случай съдебният изпълнител не е приложил нито един принудителен изпълнителен
способ, тъй като длъжникът е платил в срока за доброволното изпълнение целия
дълг, посочен в поканата за доброволно изпълнение. С оглед процесуалното
поведение на страните и на ЧСИ, и при съобразяване с обстоятелството, че
процесното изпълнително дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна
сложност, следва да се заключи, че в тежест на длъжника следва да бъдат
възложени разноски за дължимо на взискателя адвокатско възнаграждение съобразно
минималните размери, предвидени в НМРАВ. В настоящото производство е налице
основание за начисляване на адвокатско възнаграждение само за образуване на
изпълнително дело, но не и за процесуално представителство, защита и съдействие
на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване
на парични вземания.
Предвид изложеното, в тежест на
жалбоподателя следва да се възложи сума за адвокатско възнаграждение на
взискателя в размер на 200,00 лв.
По отношение на оспорването на размера на
пропорционалната такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ жалбата не основателна.
Разпоредбата на т.26 ТТР към ЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея пропорционална
такса се събира върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл.78 ал.1 т.1
и чл.83 ал.1 ЗЧСИ, таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни
действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния
интерес. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в
изпълнителното производство, представлява направени от него разноски по
изпълнението, които са за сметка на длъжника, съгласно чл.79 ал.1 ГПК, поради
което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното
изпълнително действие (решение №278/25.06.2012 г. по гр.д. №414/2012 г.,
четвърто ГО на ВКС). Поради това, направените от взискателя разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство се включват,
както в понятието „материален интерес“ по смисъла на чл.83 ал.1 ЗЧСИ, така и в
понятието „събрана сума“ по смисъла на т.26 ТТРЗЧСИ, която е събрана чрез
извършването на съответното изпълнително действие - чл.78 ал.1 т.1 ЗЧСИ.
Съгласно т.26 Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни
изпълнители, за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната
сума, като в конкретния случай същата следва да се определи по правилото на б. „б“.
Предвид изложените мотиви, настоящият
въззивен състав приема, че ЧСИ неправилно е постановил отказ за намаляване на
размера на адвокатското възнаграждение, поради което същият следва да бъде
отменен, а размерът - намален на 200,00 лв.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба,
подадена от длъжника „Т.С.“ ЕАД, ********седалище
и адрес на управление:***, по изпълнително дело №20218510400435 на ЧСИ М.П.с
рег. №851 от РКЧСИ, срещу инкорпориран в постановление за разноски от
12.03.2021 г. отказ на съдебния изпълнител да бъдат намалени приетите за
събиране разноски за възнаграждение за процесуално представителство на
взискателя П.П.П., ЕГН **********, адрес: ***, от 400,00 лв. на 200,00 лв., като вместо него постановява:
НАМАЛЯВА на разноските,
поставени в тежест на длъжника „Т.С.“
ЕАД, ********седалище и адрес на управление:***, за възнаграждение за
процесуално представителство на взискателя П.П.П., ЕГН **********, адрес: ***, от 400,00 лв. на 200,00 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.