РЕШЕНИЕ
№ 228
гр. Бургас, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20212120102013 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на “ТОПЛОФИКАЦИЯ –
БУРГАС” ЕАД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, промишлена зона,
представлявано от Х.И.И., против Н. М. АТ. с ЕГН **********, настоящ адрес: гр. *,
ул. * и М. К. М. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: *, с която се
претендира установяването дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 532/24.02.2020 г. по ч.гр.д. № 1300/2021 г. по
описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от общо 733. 10 лева - по 366. 55
лева всеки от длъжниците, от които 651. 76 лева - главница за неизплатени сметки към
дружеството за ползвана топлоенергия, за жилище находящо се в *, по партидата на
клиент № *, по издадени фактури с отчетен период от февруари 2017 г. до декември
2019 г., както и мораторна лихва в размер на 81. 34 лева за периода от 01.04.2017 г. до
18.02.2020 г., дължима от длъжниците по равно в качеството им на съсобственици на
топлоснабдения имот при квоти по ½ идеална част от всеки от тях, както и законна
лихва върху главницата от 21.02.2020 г. до изплащането й. Моли се и за присъждането
на направените по делото разноски.
Основанията за дължимостта на търсените от ищцовото дружество суми се
основават на отделни нормативни разпоредби, обосноваващи тяхната дължимост и
начин на отчитане, както и на съществуващи между страните облигационни
1
отношения. Заявява, че длъжниците дължат на кредитора горните суми за доставена
топлинна енергия за горния период, на основание публично известните общи условия,
а именно: “Общи условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Бургас
– ЕАД” на потребителите в гр. Бургас, като съсобственици и съответно потребители на
ползвана и незаплатена топлинна енергия на обект, находящ се в гр. Бургас, на
горепосочения адрес, на основание горните месечни фактури, изготвени по реда на чл.
155, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, което не изисква изготвяне на изравнителни сметки. Излага се
също така, че сумите се отнасят относно потребено количество топла вода /БГВ/.
Правното основание на предявените искове е чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.
79, ал. 1, предл. предл. 1-во и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/.
По делото не постъпил в срок отговор на исковата молба от ответниците.
Ответницата М.К. се явява лично в съдебно заседание, като изразява становище, че не
дължи търсените от нея суми, тъй като от януари 2015 г. е напуснала семейното
жилище. Не оспорва, че процесното жилището е съсобствено между нея и бившия
съпруг, но твърди, че не са го дели при развода, тъй като нямала да получи такъв.
Излага също така, че между тях към настоящия момент е налице висящо дело за
делбата на процесния имот с бившия съпруг същото. Счита, че не дължи търсените
от нея суми, тъй като не е живяла в жилището, като живее в съвсем друг район на
страна и има втори брак. С горните мотиви иска отхвърлянето на исковете спрямо нея.
Трето лице – помагач „СМК-МОНТАЖИ“ АД с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: *, представлявано от Н.А.Н., не изрязва становище по делото и не изпраща
свой представител в съдебно заседание.
Бургаският районен съд, след като взе предвид изложените в исковата молба
факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 1300/2020 г. по описа на
Бургаския районен съд, по заявление на ищцовото дружество е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за вземанията – предмет на
настоящия установителен иск. Срещу същата в срок е постъпило възражение от от
длъжника М.К.. Другият длъжник е бил уводемн по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Ето
защо съдът приема, че за кредитора е налице правен интерес от установяване
съществуването на вземанията по заповедта и воденето на настоящия иск, поради
наличието на предпоставките по чл. 415, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК.
От представените по делото нотариален акт № *, том II, рег. № *, нот. дело №
256/17.06.2003 г. на нотариус Б.К., вписана под номер *в регистъра на Нотариалната
камара, вписан в Службата по вписвания с вх. рег. № 4733/17.06.2003 г., акт № 14, том
XII, дело № 3878, и решението по гр.д. № 422/2015 г. по описа на Бургаския районен
съд, се установява, че ответниците са придобили по време на брака си в режим на
2
съпружеска имуществена общност, сключен на * г. процесния топлоснабден имот.
След прекратяването на брака с решение № 565/02.04.2015 г. постановено по горното
гражданско дело същите са станали обикновени съсобственици на имота, като всеки от
тях притежава по 1/2 идеална част от него, съгласно чл. 28 от СК.
Размерът на дължимите суми и изразходената топлинна енергия за процесния
имот за периода на претенцията от февруари 2017 г. до декември 2019 г. се установяват
от представените справки, отчетените показания на водомера, отчетите на
топломерите, извършеното дялово разпределение, които книжа останаха неоспорени
по делото.
При това съдът намира, че се установява дължимостта на търсената главница.
Основателна е и акцесорната претенция за законна лихва върху нея от датата на
депозиране на заявлението – 21.02.2020 г., до окончателното й изплащане.
По отношение на мораторната лихва следва да се отбележи, че в договора с
топлинния счетоводител изрично е уговорено начисляването на лихви при неплащане в
срок до 30-то число на месеца, следващ този за който се отнася потреблението. Такава
разпоредба се съдържа и в Общите условия за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация –Бургас” ЕАД на потребителите в град Бургас. При това положение
срокът кани вместо кредитора и след настъпването на падежа законосъобразно се явява
начисляване на лихви. Следователно този иск като основателен следва да бъде уважен
за заявената мораторна лихва в размер на 81. 34 лева.
С оглед съществуващата между страните съсобственост при равни квоти в
процесния период февруари 2017 г. - декември 2019 г. сумите са дължими по равно от
тях, така както са заявени от ищцовото дружество. Този извод се налага, тъй като
съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката за да възникне между страните
договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия относно процесното
жилище, ответникът респективно ответниците следва да имат качеството на
собственици или носители на ограничено вещно право на това топлоснабдено жилище
в горепосочената сграда, която е в режим на етажна собственост, както е и в процесния
случай.
Наведените от ответницата доводи за недължимост на търсените от нея суми,
предвид гореизложеното, се явяват неоснователни, тъй като същата е съсобственик в
процесния имот и следва да отговоря в това си качеството, при положение, че не се
твърди и установява някой друг да е носител на вещно право на ползване. Кой
действително е живял в жилището и е употребил ползвана топлинна енергия има
значение в отношения между съсобствениците респективно между тях и трето лице,
ако в имота е живяло такова, като това може да бъда предмет на облигационни
претенции между тях, но е ирелевантно за настоящото дело.
При този изход за спора са дължими и направени разноски в заповедното
производство, които съгласно дадените указания в т. 12 от тълкувателно решение №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени в настоящото производство.
Следва също така да се осъдят ответниците да заплатят на ищцовото сума от 175
лв. за направените по настоящото дело разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
При това общата дължима сума за разноските в полза на ищеца възлиза на 300
3
лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено, че Н. М. АТ. с ЕГН **********, настоящ адрес: гр. *, * и
М. К. М. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: *, дължат разделно
“ТОПЛОФИКАЦИЯ – БУРГАС” ЕАД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
*, промишлена зона, представлявано от Х.И.И., сумите по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 532/24.02.2020 г. по ч.гр.д. № 1300/2021 г. по
описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от общо 733. 10 лева - по 366. 55
лева всеки от длъжниците, от които 651. 76 лева - главница за неизплатени сметки към
дружеството за ползвана топлоенергия, за жилище находящо се в *, по партидата на
клиент № *, по издадени фактури с отчетен период от февруари 2017 г. до декември
2019 г., както и мораторна лихва в размер на 81. 34 лева за периода от 01.04.2017 г. до
18.02.2020 г., дължима от длъжниците по равно в качеството им на съсобственици на
топлоснабдения имот при квоти по ½ идеална част от всеки от тях, както и законна
лихва върху главницата от 21.02.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.
Осъжда Н. М. АТ. с ЕГН **********, настоящ адрес: * и М. К. М. с ЕГН
**********, постоянен и настоящ адрес: *, да заплатят разделно на
“ТОПЛОФИКАЦИЯ – БУРГАС” ЕАД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *,
промишлена зона, представлявано от Х.И.И., сумата от 300 лв. /триста лева/- по 150
лева всеки от тях, за направените по делото разноски, от 125 лв. по ч.гр.д. №
1300/2020 г. и 172 лв. за настоящото гр.д. № 2013/2021 г., двете по описа на Бургаския
районен съд.
Решението е постановено при участието на „СМК-МОНТАЖИ“ АД с ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: *, представлявано от Н.А.Н., като трето лице –
помагач на страна на ищеца “ТОПЛОФИКАЦИЯ – БУРГАС” ЕАД с ЕИК *.
Решението може да с обжалва пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Вярно с оригинала!
С. Добрева
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4