№ 363
гр. Враца, 08.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на осми август през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ана Б. Ангелова-Методиева
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
в присъствието на прокурора К. Мл. Тр.
като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Частно
наказателно дело № 20221400200397 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437, ал. 2 НПК и е образувано по молба от И.
Р. П., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора - Враца, с искане да бъде
освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание
лишаване от свобода. В молбата се навеждат доводи, че молителят е придобил право
на УПО.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от Началника
на Затвора - Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС,
план на присъдата и личното затворническо досие на осъдения.
В съдебно заседание, осъденият И.П. участва чрез видеоконферентна връзка,
като поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание. Същият смята, че се е поправил
и в Затвора му налагат наказание за най – малкото нарушение. Излага съображения, че
следва да бъде условно-предсрочно освободен, тъй като си има сериозни проблеми,
има жена и дете, които живеят в Италия и се нуждаят от подкрепата му.
Адв. Г.А. от АК Враца поддържа молбата депозирана от осъденото лице П.,
като излага съображения, че същата следва да бъде уважена, тъй като са изпълнени
изискванията на чл.70, ал.1 НК. Поддържа, че не приема за обективно доказателство,
приложената справка – мнение на администрацията на Затвора, затова предоставя на
съда да се произнесе досежно мнението на администрацията.
Р. В. – гл.инспектор при Затвора - Враца изразява становище за неоснователност
на молбата с доводи, че формално отговаря на критериите заложени в нормата на
чл.70, ал.1, т.1 НК, а именно изтърпял е не по – малко от ½ от наложеното му
1
наказание "лишаване от свобода". Изтъква, че осъдения при престоя му в Затвора е
показал, че няма трайни нагласи за позитивна личностова промяна, като факт са 4 бр.
дисциплинарни наказания. Навежда доводи, че осъдения е склонен да омаловажава
собствената си отговорност, като и в съдебно заседание сочи, че едва ли не му се
налагат наказания за най-малкото провинение.В съдебно заседание същият представи
освен актуална справка за остатъка на наложеното на П. наказание и Заповед №Л-
2165/08.08.2022г. за Началника на Затвора- гл.инспектор И. Ц. за наложено на същия
дисциплинарно наказание.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище
за неоснователност на молбата и прави искане за оставянето й без уважение. Изтъква,
че макар и осъдения да изтърпял повече от ½ от наложеното му наказание, същия не е
дал достатъчно доказателства за своето поправяне, съобразявайки се със становището
на затворническата администрация, която има най-сериозно наблюдение над
поведението на лишения от свобода.Поддържа, че съгласно най-актуалната справка
представена в днешното съдебно заседание, спрямо осъденото лице са налице няколко
дисциплинарни наказания.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените
по делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но
неоснователна по следните съображения:
С присъда №5/07.02.2022г. по НОХД 1253/2021г. по описа на Районен съд –
Враца на осъдения П. е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 1 година
и 8 месеца.
Осъденият е започнал да търпи така определеното му общо наказание от
26.04.2022г., и до момента фактически е изтърпял 3 месеца и 12 дни. От предварителен
арест 7 месеца и 4 дни, от работа му се зачитат 1 ден или общо изтърпяно до момента
наказание е в размер на 10 месеца и 17 дни.
Остатъкът към настоящия момент е 9 месеца и 13 дни.
При тези данни е видно, че осъдения фактически е изтърпял повече от 1/2 от
определеното му наказание, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1
НК.
Приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди и
индивидуален план за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че първоначалната
оценка на риска от рецидив е била с високи стойности 73 точки.
В профила на криминогенни нужди с дефицитните стойности са посочени
зоните: "Отношение към правонарушението" – като е отчетено, че осъдения е слабо
критичен към криминалното си поведение, с формиран престъпен модел на живот,
липсва му зрялост и самокритичност;"Взаимоотношения" - израснал е в атмосфера на
2
непрекъснати скандали и побои, бил е физически малтретиран от баща си;"Начин на
живот и обкръжение" - интегриран в среда с криминална насоченост, лесно
манипулируем;"Умения за мислене" - не осъзнава напълно собствения принос в някои
от проблемите си, не винаги ги разрешава по адекватен и законосъобразен начин,
склонен е да действа импулсивно, без да мисли за негативните последици, като повтаря
едни и същи грешки.
Като причини и фактори оказали въздействие върху осъдения да извърши
престъпленията, за които е подведен под наказателна отговорност са ниско правно
съзнание и некритично отношение към предишните си криминални действия и нисък
праг на самоконтрол.
Рискът за служителите на затворническата администрация е отчетен в средни
стойности, тъй като е отчетено, че осъдения е склонен към вербална агресия, податлив
на негативно влияние, импулсивен, с понижен контрол върху гнева, при провокация
или ако се почувства застрашен е възможна проява на отклоняващо поведение. Рискът
от извършване на бягство е нисък, с такива стойности е рискът от суицид и
самоувреждане.
Като цели в плана на присъдата са били заложни работа с дефицитните зони.
За престоя си в затвора е отчетено, че л.св.П. има извършени нарушения на
установения в пенитенциарното заведение ред, като е наказван за извършени от него
дисциплинарни наказания, както следва: съгласно Заповед № 761/25.03.2022г. на осн.
чл. 101, т. 1 от ЗИНЗС - взел е чужди вещи радио с карта памет; Заповед №
1965/20.07.2022 г. на осн. чл. 101, т. 2 от ЗИНЗС - влязъл в нерегламентирани
взаимоотношения с друг лишен от свобода; със Заповед № 2016/26.07.2022г. с
"Извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиена" и със Заповед №л-
2165/08.08.2022г. с което му е наложено наказание "забрана за участие в колективни
мероприятия в и извън местата за лишаване от свобода" за срок от 1 месец. Осъденият
И.П. не е награждаван.
Според ИСДВР, у осъдения липсва критично отношение към действията му,
които нарушават реда и дисциплината в пенитенциарното заведение, говорят за ниска
мотивация за промяна и за преосмисляне на криминалното му поведение. Не е
отчетена трайна положителна тенденция в нагласите за водене на законосъобразен
начин на живот след освобождаването му, в следствие ограниченията в
затворническото общежитие.
При изготвената ревизия на оценката на риска от рецидив се наблюдава, че
същия запазва стойностите си от 73т. Тази оценка показва, че риска от рецидив
продължава да бъде висок, което означава, че вероятността от извършване на ново
престъпление е много вероятна.
Поведението на лишения от свобода П. в настоящия период от изпълнение на
3
наказанието показва, че няма трайни нагласи за позитивна личностна промяна.
Склонен е да омаловажава собствената отговорност и принос при решаване на
проблемите си, търси вината у другите. Не осъзнава напълно своите дефицити и не
проявява траен стремеж за положителна промяна и нагласа за водене на
законосъобразен начин на живот.
Пенитенциарната администрация посочва, че осъдения не е проявил
заинтересованост към организираните програми и курсове.
Многократните наказания удостоверяват, че лишения от свобода не е
реформирал изцяло криминалния си профил, модела, манталитета и стереотипа си на
мислене и поведение.
В случая, видно от източниците на информация за поведението на осъденото
лице, в частност на доклада за оценката на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС
може да се заключи, че осъдения не се е поправил. Приложените мерки за корекция не
са дали нужните резултати за ефективна промяна на мисленето и действията му в
контролирана среда. Корекционната работа с него не е осъществена в максимална
степен, поради което и следва да бъдат положени допълнителни усилия за постигането
на максимално снижаване на риска от бъдещо противоправно поведение. Явно е, че за
осъдения институтът на условно предсрочно освобождаване бива разглеждан само
като една потенциална възможност за преждевременно напускане границите на
местата за лишаване от свобода.
От така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
За да се допусне УПО съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК, е необходимо
кумулативно да са налице две предпоставки: осъденият да е изтърпял фактически в
настоящия случай не по-малко от 1/2 от наказанието си и да е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне.
По отношение на л. св. П. първата предпоставка формално е налице.
Не е налице обаче втората предпоставка за УПО по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК –
достатъчно доказателства за поправянето на осъдения. Съгласно чл. 439а НПК
доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна
промяна на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Както е видно,
преценката дали има поправяне на осъдения следва да се формира от поведението му
по време на цялостния му престой в пенитенциарното заведение, въз основа на всички
събрани по делото доказателства и от посочената разпоредба, без съдът да е обвързан
от мнението на затворническата администрация.
Към момента рискът от вреди за обществото е непроменен, което на фона на
осъждането му в миналото сочи на реалистична прогноза за голяма вероятност от
криминален рецидив и причиняването на вреди. Липсват и доказателства за трайна
4
промяна на личността, ориентирана към спазване на законите, тъй като осъденият
продължава да е слабо критичен към извършеното престъпление и е с неустойчива
нагласа за промяна на досегашния си начин на живот. Поправянето поначало изисква
превъзпитателен процес, в който осъденият да е изградил отрицателно отношение към
извършеното от него, да има съзнание за неговата укоримост и да е показал, че това
поведение няма да рецидивира, както и че няма да има каквито и да е противоправни
прояви.
За периода на изтърпяване на наказанието осъденият не е дал категорични
доказателства за своето поправяне. След като не е критичен към престъпното си
поведение, не осъзнава в необходимата степен наличните си проблеми и не полага
достатъчно усилия за преодоляването им, не може да се приеме, че той е трайно
позитивно променена личност. Напротив, отчетените дефицити в нагласите и
мисленето, наложените дисциплинарни наказания говорят, че при него съществува
риск от бъдещо противоправно поведение. С оглед на всичко това съдът намира, че по
отношение на л.св. следва да продължи процесът на поправително въздействие в
условията на пенитенциарното заведение до края на наказанието, за да има шанс при
предстоящото напускане на затвора той да започне социално приемлив и
законосъобразен начин на живот.
В тази насока и като се вземе предвид, че инспекторите, които осъществяват
социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода имат
най-пряко наблюдение върху осъдените лица, съдът не намира основание да не
възприеме мотивираното становище на затворническата администрация, че процесът
на поправяне при лишения от свобода не е завършен към момента.
За пълнота на настоящото изложение, следва да бъде добавено, че семейното
положение на осъденото лице, обстоятелството, че съпругата му е принудена сама да
се грижи за детето им в Италия, не е сред обстоятелствата, които законодателят е
предвидил като такива, които могат да бъдат взети предвид от съда, за да бъде
постановено УПО.
Имайки предвид горното, от всички данни по делото може да се направи
единственият извод, че е налице само една от двете законови предпоставки за условно
предсрочно освобождаване, а именно тази по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК - изтърпяване на не
по-малко от 1/2 от наложеното наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй
като с поведението си осъденото лице не е дало достатъчно убедителни доказателства
за своето трайно поправяне и превъзпитание. Необходимо продължаване на
поправителното въздействие спрямо молителя, за пълното постигане целите на
наложеното наказание, дефинирани в чл.36 от НК, поради което и следва да бъде
постановен отказ на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наложеното му наказание.
5
При горните съображения и на основание чл. 440 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения И. Р. П., роден на *** в
гр.Кнежа, област Плевен, с адрес в гр.***, понастоящем в Затвора - Враца, българин,
български гражданин, осъждан, ЕГН **********, да бъде освободен условно
предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието "лишаване от
свобода", с остатък 9/девет/ месеца и 13/тринадесет/ дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора - Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
6