Определение по дело №267/2018 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 февруари 2019 г.
Съдия: Михаил Драгиев Русев
Дело: 20187240700267
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 25 май 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№27                                          04.02.2019 год.                    град Стара Загора

 

Старозагорският административен съд, в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и деветнадесета год., в състав:

 

                                                                            СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия М. Русев административно дело №267 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:  

                                                     

         Производството е по реда на чл.95 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, образувано по молба от Е.К.Е.,*** за предоставяне на правна помощ, чрез изготвяне и депозиране на частна жалба против постановеното определение на съда за оставяне без разглеждане на депозираната от негова страна жалба и прекратяване на делото, поради наличие на обстоятелствата по чл.23 ал.4 от ЗПП – семейно, имотно, здравословно състояние.

         Административен съд Стара Загора като взе предвид молбата, въз основа на доказателствата и закона, намира за установено следното:

Е.К.Е. е жалбоподателя по адм. дело №267 по описа за 2018 год. на Административен съд Стара Загора, образувано по негова жалба против мълчалив отказ на Началника на Затвора Стара Загора, да се произнесе по подадена от негова страна молба с вх.№28/11.04.2018 год. с искане за възстановяване на сумата от 58.00 лв. както и за в бъдеще да не му бъдат правени удръжки върху получаването от него трудово възнаграждение по наложените запори.

С определение №419/08.01.2019 год. постановено по настоящето делото, съдът е приел, че жалбата е недопустима и е прекратил производството по делото като недопустимо.

С определение от 28.05.2018 год. е оставена без уважение молбата на Е.Е. за освобождаване от заплащането на държавна такса, оставена е без движение жалбата му и му е указано в седемдневен срок от влизането в сила на определението, с което е оставена без уважение молбата да освобождаване от държавна такса, да заплати изискуемата такава в размер на 10.00 лв. На 01.06.2018 год., видно от представеното извлечение по сметка, Е.Е. е заплатил държавна такса. С разпореждане от 22.06.2018 год. /лист 19 от делото/. След това е депозирана молбата от 03.07.2018 год., с която се иска предоставянето на безплатна правна помощ и по която е постановено определение №180/10.07.2018 год. с която същата е отказана. С определение №11366/27.09.2018 год., постановено по адм. дело №10899/2018 год. по описа на ВАС, определението е отменено. С определение №282/02.10.2018 год. съдът отново е оставил без уважение молбата за предоставяне на безплатна правна помощ, което е оставено в сила с определение №13738/09.11.2018 год. постановено по адм. дело №13272/2018 год. по описа на ВАС.

Междувременно жалбоподателят Е.Е. е депозирал частна жалба с вх.№319/22.01.2019 год. против постановеното определение за прекратяване на делото, поради което е исканата правна помощ вече е безпредметна от една страна, а от друга съдът намира, че не са налице законовите предпоставки за предоставянето на такава. Следва да се преповторят мотивите от предишните две определения за отказ за предоставянето на правна помощ, тъй като не са настъпили нови обстоятелства водещи до различни правни изводи.

         В молбата за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство е посочено, че съобразно семейното, имотно и здравословно състояние, ищецът има това право.

         Законът за правната помощ предвижда наличието на две кумулативни условия, при които съдът може да уважи искането за предоставяне на правна помощ на страна по граждански или административни дела, посочени в чл.23, ал.2 – страната да не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да имат такъв и интересите на правосъдието изискват това. Разпоредбата на чл.23, ал.4 от ЗПП определя обстоятелствата, които следва да са налице, за да са налице и предпоставките за предоставянето на правната помощ. В настоящия случай се установява, посредством представената декларация, че лицето не притежава имущество и получава трудови доходи. Размерът им се установява от представената справка от Затвора Стара Загора за периода 01.11.2018 год. – 20.01.2019 год. и са в размер на 695.53 лв., пощенски записи от близки и роднини и получавано възнаграждение. Тези факти не са достатъчни до обусловят наличието на кумулативните предпоставки по чл.23 ал.2 от ЗПП, защото освен липсата на парични средства, каквато в настоящият случай не се установява по делото, законът изисква и интересите на правосъдието на изискват предоставяне на правна помощ. Последните имат за съдържание и цел, както премахването на финансовите пречки пред лицата за достъпа им до съд, така и осигуряване на възможност за адекватна защита на правата им, съответно своевременно и редовно упражняване на процесуалните възможности, с оглед не допускане на неравенство между страните и постановяване на съдебен акт, мотивиран от не добре организираната защита на страната. При така установеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за предоставяне на правна помощ на ищецът – липса на финансови средства и интересите на правосъдието да налагат предоставянето й.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.24 т.1 от ЗПП, Административен съд Стара Загора

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ОТКАЗВА  да предостави на Е.К.Е. правна помощ за изготвянето и подаването на частна жалба срещу определение №419/08.01.2019 год., постановено по адм. дело №267/2018 год. по описа на Административен съд Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му.

                                              

                                              

 

                                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :