Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр.***, 08.12.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
***СКИ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти граждански
състав, в публично съдебно заседание
на осемнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИАНА ТОДОРОВА
при
секретаря Марина Цветанова, като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №1677 по описа за 2020 г., на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно и субективно пасивно съединени искове с
правно основание чл.288, ал.12 КЗ/отм./.
Производството по делото е образувано по подадена
искова молба от ***, ***, ***, представлявано от Б.М.и С.С.-***против И.К.М.,
ЕГН **********,***, А.С.А., ЕГН **********,***, Я.К.А., ЕГН ********** ***, Е.С.Х., ЕГН **********,***, Г.К.М., ЕГН **********,***, П.К.В., ЕГН**********,***, М.С.Т., ЕГН **********,***, Б.К.М., ЕГН **********,***, М.К.М., ЕГН **********,***,
всички като законни наследници на ***И.К. М., ЕГН **********, бивш жител ***, в
която твърди, че *** на основание чл. 288, ал. 1, т.2, б. „а“ от Кодекса за
застраховане (отм.) сега чл. 557 ал 1 ,т.2, б. "а", от Кодекса за
застраховане, изплатил по щета №***, обезщетение за неимуществени вреди общо в
размер на 2 715, 03 лв., присъдени и по гр.д. №***. по описа на СРС, на Я.Р.М.,
пострадал при ПТП, настъпило на 24.06.2008г. Твърди, че по цитираното по - горе
гражданско дело ответниците по настоящето дело М.К.М., М.С.Т., Б.К.М., А.С.А., Е.С.Х.
били трети - лица ***на страната на ***. Твърди, че виновен за катастрофата е
наследодателят на ответниците, който управлявал л.а. Пежо ДКН *** АТ без
сключена 33 „Гражданска отговорност“. Твърди, че ПТП настъпило при следния
механизъм: На 24.06.2008г. около 01.40ч на път 1-3 водачът И. М. след употреба
на алкохол управлява л. а. Пежо ДКН *** АТ и при движение по пътя за язовир с. ***,
навлиза на път 1-3, като не спира на пътен знак Б2 (Спри! Пропусни движещите се
по пътя с предимство!), отнема предимството на правомерно движещия се там
автобус ***, като се удря в него. Твърди, че вследствие на катастрофата е
пострадал пътникът на задна дясна седалка Я.М., а водачът И. М. е загинал.
Твърди, че в нарушение на чл. 249 във вр. с чл. 259 от КЗ (отм.) сега чл. 461
във вр. с чл. 483 от КЗ наследодателят на ответниците управлявал увреждащия автомобил
без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на
процесното ПТП. Твърди, че Я.Р.М. се обърнал към *** за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 288 от Кодекса за
застраховането (отм.) сега чл 557 от Кодекса за застраховането - без сключена
задължителната застраховка „Гражднаска отговорност за л.а. Пежо и по образувана
щета №***., а УС на ГФ отказал да му
изплати обезщетение. Я.Р.М. не се съгласил с постановения отказ от определяне
на обезщетение вследствие, на което завел срещу *** гр.д. №***. по описа на
СРС. Твърди, че въз основа на цитираното решение по горното дело ищецът се
снабди с изпълнителен лист и след отправена покана за доброволно изпълнение, ***
извършил следните плащания: На 25.06.2015г. *** заплатил сума в размер на
2595,03 лв. чрез пълномощника на ищеца, от които 2000 лв. главница и 595, 03
лв. законна лихва, представляваща обезщение за неимуществени вреди. На
28.06.2016г. *** заплатил сумата от 120 лв. по сметка на СРС, представляващи 80
лв. държавна такса и 40 лв. разноски за вещо лице. Твърди, че поканили
ответниците да възстановят изплатеното от ***, но и до днес лицата не са
погасили задължението си. Моли на основание чл. 45 ЗЗД и чл. 288, ал. 12 от
Кодекса за застраховането (отм) сега чл. 558, ал. 7 от Кодекса за
застраховането,
• да бъде осъден И.К.М. да заплати на *** исковата
сума от 301, 67 лв. (триста и един лева и 67ст.), представляваща 1/9 от
изплатеното от *** обезщетение по щета № ***., присъдено и по гр.д. №27563/1
Зг. по описа на СРС, 12 с-в, ведно със законната лихва от датата на завеждане
на настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата и направените
по делото разноски;
• да бъде осъдена А.С.А. да заплати на *** исковата
сума от 301, 67 лв. (триста и един лева и 67ст.), представляваща 1/9 от
изплатеното от *** обезщетение по щета № ***., присъдено и по гр.д. №***. по
описа на СРС, 12 с-в, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата и направените по
делото разноски;
• да бъде осъдена Я.К.А. да заплати на *** исковата
сума от 301, 67 лв. (триста и един лева и 67ст.), представляваща 1/9 от
изплатеното от *** обезщетение по щета № ***., присъдено и по гр.д. №***. по
описа на СРС, 12 с-в, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата и направените по
делото разноски;
• да бъде осъдена Е.С.Х. да заплати на *** исковата
сума от 301, 67 лв. (триста и един лева и 67ст.), представляваща 1/9 от
изплатеното от *** обезщетение по щета № ***., присъдено и по гр.д. №***. по
описа на СРС, 12 с-в, ведно със законната лихва от датата на завеждане на настоящата
искова молба до окончателното изплащане на сумата и направените по делото
разноски;
• да бъде осъден Г.К.М. да заплати на *** исковата
сума от 301, 67 лв. (триста и един лева и 67ст.), представляваща 1/9 от
изплатеното от *** обезщетение по щета № ***., присъдено и по гр.д. №***. по
описа на СРС, 12 с-в, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата и направените по
делото разноски;
• да бъде осъдена П.К.В. да заплати на *** исковата
сума от 301, 67 лв. (триста и един лева и 67ст.), представляваща 1/9 от
изплатеното от *** обезщетение по щета № ***., присъдено и по гр.д. №***. по
описа на СРС, 12 с-в, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата и направените по
делото разноски;
• да бъде осъден М.С.Т. да заплати на *** исковата
сума от 301, 67 лв. (триста и един лева и 67ст.), представляваща 1/9 от
изплатеното от *** обезщетение по щета № ***., присъдено и по гр.д. №27563/1
Зг. по описа на СРС, 12 с-в, ведно със законната лихва от датата на завеждане
на настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата и направените
по делото разноски;
• да бъде осъдена Б.К.М. да заплати на *** исковата
сума от 301, 67 лв. (триста и един лева и 67ст.), представляваща 1/9 от
изплатеното от *** обезщетение по щета № ***., присъдено и по гр.д. №***. по
описа на СРС, 12 с-в, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата и направените по
делото разноски;
• да бъде осъден М.К.М. да заплати на *** исковата
сума от 301, 67 лв. (триста и един лева и 67ст.), представляваща 1/9 от
изплатеното от *** обезщетение по щета № ***., присъдено и по гр.д. ***. по
описа на CPC, 12 с-в, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира
направените деловодни разноски.
В законовия
срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен
представител на ответниците А. П.А., Б.К.М. и М.К.М., в който заявява, че
исковата молба, с предявен регресен осъдителен иск за заплащане на изплатено
обезщетение за неимуществени вреди, е депозирана в Районен съд-*** на
24.04.2020 г., т.е. преди изтичане на погасителния срок, посочен в чл. 197 от КЗ (отм), сега чл. 378, ал.6 от КЗ. Счита претенцията за допустима. Счита, че
исковите претенции биха били основателни, ако в процеса чрез надлежно главно
доказване, ищцовата страна докаже: 1.Качеството на задължено лице, както
следва: на А.А. - ***, Б.М. - ***и М.М. — ***, относно претендираната искова
сума за изплатено от ***, обезщетение за неимуществени вреди. Такова качество
би било налице, ако ответниците А.А. - ***, Б.М.-***и М.М. -*** са приели ***то
от ***ият им ***. 2.Размера на дължимата сума и 3. Факта на непогасяване на дължимите
суми към момента на постановяване на съдебното решение. Счита, че предявеният
иск е по същество неоснователен и недоказан, както по основание, така и по
размер. Излага съображения, че за да се ангажира отговорността на ответника по
чл. 288, ал. 12, във вр. с ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ /отм./, сега
чл.558, ал. 7, във вр. с чл. 557, ал.1, т.2, б. «а» от КЗ следва да бъде
осъществен следния фактически състав: 1) ***да е заплатил обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, и
за вреди на чуждо имущество, 2) пътнотранспортното произшествие да е настъпило
на територията на Република България, 3) ПТП да е причинено от моторно превозно
средство, което обичайно се намира на територията на Република България, 4)
виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Посочва, че осъществяването на горния
фактически състав има за последица встъпване на *** в правата на увреденото
лице до размера на платеното и разходите по чл. 288, ал.12 от КЗ /отм./, сега
чл. 557, ал. 7 от КЗ т.е. притезанието на фонда възниква на две отделни
основания - суброгация в правата на увреденото лице по чл. 45 ЗЗД до размера на
платеното и вземане против виновния водач за разноските за определяне и
изплащане на обезщетението по силата на законовата норма на чл. 288, ал.12 от КЗ (отм.), сега чл. 557, ал. 7 от КЗ. Твърди, че видно от представените към
исковата молба писмени документи, причинителят на вредите е ***. След смъртта
на причинителя на вредите, задължението за обезщетение по чл. 45 ЗЗД съставлява
пасив в оставеното от него ***. За да възникне отговорност на законните
наследници на ***за процесното задължение, следва да е налице наследствено правоприемство,
което не е доказано от ищеца. Единствено е представено удостоверение за
наследници от Община ***, но счита, че това не води автоматично до факта, че А.А.
- ***, Б.М. - ***и М.М. - *** на причинителя на вредите са приели ***то, тъй
като наследственото имущество не се придобива по право. Излага аргументи, че
съгласно разпоредбата чл. 48 ЗН, ***то се придобива с приемането му, което
произвежда действие от откриването му. Приемането може да стане с писмено
заявление до районния съдия или с конклудентни действия, т.е. действия, които
несъмнено предполагат намерение на наследника да приеме ***то /чл.49 ЗН/. В
разглеждания случай от ищеца не се твърди и не се установява по делото А.А. - ***,
Б.М. - ***и М.М. - *** да са приели изрично с писмено заявление оставеното от ***
й ***. Не са представени и доказателства за твърдението в исковата молба, че посочените
ответници са приели ***то с конклудентни действия. Когато ***то не е прието,
кредиторите на оставеното в *** задължение разполагат с възможността да
принудят наследниците в определен от съда срок да заявят дали приемат ***то или
се отказват от него - чл. 51 ЗН. Когато има заведено дело срещу наследника,
този срок се определя от съда, който разглежда делото. Такова искане до
решаващия съд заинтересованите в настоящия спор ищци не са заявили. Посочва, че
подобно искане е недопустимо да бъде отправено от особения представител или да
бъде инициирано служебно от съда. Искането може да бъде направено само от
ищците по настоящия спор, което те не са сторили. Съгласно разпоредбата на
чл.60, ал. 1 ЗН, наследниците, които са приели ***то, отговарят за задълженията,
с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. В случая не са
представени каквито и да е било
доказателства, че ответниците са приели ***то на своя ***, нито изрично, нито с
конклудентни действия. Поради това, същите не отговарят за задълженията,
оставени като пасив в ***то на наследодателя. Предявеният иск счита за неоснователен и поради
обстоятелството, че ищецът не е доказал извършването на плащането. Представени
са документи, изходящи от ищеца, които по смисъла на закона не представляват
доказателства за извършени плащания. Твърди, че регресната покана на Б.М. не е
получена, видно от отбелязването на о***ната разписка: „получателят
отсъства". Предявеният иск счита за неоснователен и поради
обстоятелството, че липсва причинно-следствена връзка между противоправното
поведение на ответника и настъпилия вредоносен резултат. Следва да се има
предвид, че наличието на елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД
следва да бъде установено по безспорен и категоричен начин в хода на настоящото
производство. Счита, че по делото липсват доказателства, че ответниците А.А. - ***,
Б.М. - ***и М.М. — ***, са приели изрично с писмено заявление оставеното от ***
им ***. Представено е копие на Удостоверение за наследници на И.К. ***, без
представяне на валидни доказателства и/или документи, от които да е видно, че
ответниците са приели ***то на своя ***, нито изрично, нито с конклудентни
действия. Представена е счетоводна справка, относно: изплатени суми по изп.
лист от 25.06.2015 г по гр.д. ***по описа на РС-***, която представлява
компютърно набран текст, нямащ качеството на документ по смисъла на ГПК и не може
да бъде доказателство за извършено плащане. Освен това оспорва изцяло и
наличието на причинно-следствена връзка между противоправното поведение на ответниците
и настъпилия вредоносен резултат, като се има предвид, че наличието на
елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД следва да бъде установено по
безспорен и категоричен начин в хода на настоящото производство. Моли иска да
бъде отхъвърлен като неоснователен, а алтернативно прави възраженние за
изтичане на давност и погасяване на вземането за лихвата. На осн. чл.111, б.
„в“ от ЗЗД: с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземания за лихви. Лихвата, в размер на
595.03 лв., е заплатена от ***на 03.08.2015 г., а исковата претенция е заведена
на 24.04.2020 г в PC-***, т.е. - искането за дължима лихва се погасява с
тригодишна погасителна давност и се явява неоснователно.
Останалите ответници не са подали писмени отговори в
законовия срок по чл.131 ГПК.
Съдът, като
прецени събраните по
делото писмени доказателства
и съобрази доводите
на страните, намира
за установено следното:
Видно от Протокол за
оглед на ПТП от 24.06.2008г и Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 19.04.2012г., на 24.06.2008г., около 1,40
часа на път I-3 км.114+595 , И.К. М., ЕГН**********, управлявайки лек автомобил
*** с рег.№***АТ при управляване на автомобила без свидетелство
за правоуправление, при движение на път от язовир ***навлиза на път I-3, като
не спира на пътен знак „Б-2“ и отнема предимството на правилно движещият се по
път I-3 участник 2-автобус *** с тур.ремарке, рег.№ ***. Пострадали И. М.- ***,
В.А.и Я.Р.М., откаран в ЦСМП *** за преглед.
Установява се от Справка
от базата данни на Информационен център към ***, че процесния автомобил с рег.№***АТ
няма действаща застраховка „Гражданска отговорност“ към дата 24.06.2008г.
С постановление за
прекратяване на наказателното производство от 30.09.2008г.е прието, че виновен
за гореописаното ПТП е И.К. М., който е *** и е прекратено наказателното
производство по ДП № 157/2008 по описа на ОП-***.
От Шоков лист № 9570от
26.04.2008г. 2,30 часа се установява, че на Я.Р.М.е установено Contusio
capitis, f-ra claviculae dex.
С молба
вх.№24-01-247/01.06.2012г. Я.Р.М. е направил искане до *** за изплащане на
30000 лв. обезщетение за претърпените от ПТП неимуществени вреди, изразяващи се
в контузия на тялото и фрактура на дясна ключица.
С Решение по
протокол № 19/22.08.2013г. на УС на ***
е взето решение, с което е отказано изплащане на обезщетение на Я.М., тъй като
е образувано съдебно производство.
От Решение от
12.03.2015г. по гр.д.№***. по описа на СРС се установява, че в мотивите на
решението е прието, че вина за процесното ПТП има И.К. М., като при ПТП са
причинени неимуществени вреди на Я.М., които след съобразяване на
съпричининяването са определени на 2000 лв., за която сума е осъден *** да
заплати на пострадалото лице, в едно с лихвата за забава, считано от 01.09.2012г. Решението
е постановено при участието на М.К.М.,
М.С.Т., Б.К.М., А.С.А., Е.С.Х. като трети лица ***на страната на ***.
От преводно
нареждане от 03.08.2015г. е видно, че *** е платило по издадения изпълнителен
лист по гр.д.№ ***. на СРС сумата от 2595,03 лв.
С Уведомление №
41852/02.06.2016г. от СРС, *** е поканен да заплати доброволно направените по
гр.д.№ ***. разноски в размер на 120 лв., която сума видно от Преводно
нареждане от 28.06.2016г. е заплатена по сметка на СРС.
Съгласно
удостоверение за наследници № ***., наследници на И.К. М. са: Б.К.М. и М.К.М.- ***и
***, И.К.М.- *** ***, А.С.А.- ***, Я.К.А.-******, Е.С.Х.-***, Г.К.М.- *** ***, П.К.В.-******,
М. с.Т.- *** ***.
При така
установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 288,
ал.1, т.2 б."а" от КЗ/отм./ Фондът изплаща обезщетения по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания
и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило
на територията на Република България, на територията на друга държава членка
или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите
е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно
средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и
виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите". Според чл. 288, ал.12 от КЗ/отм./,
след изплащане на обезщетението по чл. 288, ал.1 от КЗ/отм./, ***встъпва в
правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по чл. 288, ал.8
от КЗ/отм./. Съгласно чл. 288, ал.8 от КЗ/отм./, разходите за определяне и
изплащане на обезщетението са за сметка на виновния водач, съответно за сметка
на превозвача, или за сметка на фонда в случаите по чл. 288, ал.1, т.2 и ал.2
от КЗ/отм./.
Според общата
разпоредба на чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се
предполага до доказване на противното. Отговорност за непозволено увреждане по
чл. 45 от ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата, чрез
свои виновни действия или бездействия. Тази отговорност се поражда при
наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на
дееца и настъпилите вреди, като в процесния случай се установи по делото, че наследодателя
на ответниците с поведението си е причинил ПТП, вследствие на което са
настъпили неимуществени вреди за Я.Р.М..
Установи се по
делото, че наследодателя на ответниците управлявайки лек автомобил *** с рег.№***АТ,
като е извършил виновно противоправно деяние – нарушил е правилата за движение
– не спира на пътен знак „Б-2“ и отнема предимството на правилно движещият се
по път I-3 участник 2-автобус *** с тур.ремарке, рег.№ ***, без действаща
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" и без
свидетелство за правоуправление. Пряка и непосредствена последица от деянието
на наследодателя на ответниците е последвалият сблъсък между двата автомобила,
в резултат на който са причинени неимуществените вреди, претърпени от Я.М.,
изразяващи се в контузия на тялото и счупване на дясна ключица. В частта му
относно обстоятелствата и причините за ПТП протоколът за ПТП, съставен от
длъжностно лице от службите за пътен контрол съставлява частен свидетелстващ
документ, тъй като не удостоверява действия, извършени от или пред това
длъжностно лице по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК. Този документ обаче не е
оспорен, дори да е частен в обсъжданата му част, той има материална
доказателствена сила, тъй като удостоверява факти, чието осъществяване не се
опровергава от други доказателства по делото. В същия протокол е посочено, че наследодателя
на ответниците е станал причина за ПТП. Вината в гражданското право, се
предполага до доказване на липсата - чл. 45, ал.2 от ЗЗД, но в случая
обсъдените по-горе доказателства дори обосновават извод за наличието ѝ. Оспорване
е направено само от особения представител на А.С.А., Б.К.М. и М.К.М., но
посочените ответници са били трети лица-***на страната на *** по гр.д.№***. по
описа на СРС, в което също е прието, че вина за ПТП има И.К. М., като е
причинил виновно на Я.М. неимуществени вреди в размер на 2000 лв., в едно с
лихвата за забава върху сумата от 01.09.2012г. Съгласно чл.223, ал.2 ГПК това, което съдът е установил в мотивите на
решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на
която помага или която го е привлякла. То не може да го оспорва под предлог, че
страната зле е водила делото, освен ако последната умишлено или поради груба
небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или
доказателства. Такива съображения не са наведени от участвалите по посоченото
дело лица, като трети лица-***на страната на ***, поради което мотивите на
влязлото в сила решение са здължителни за тях.
Размерът на
претърпяната имуществена вреда вследствие ПТП е безспорно доказан от
приложените писмени доказателства и постановенето решение по гр.д.№***. по описа на СРС. С изплащането на
обезщетение по силата на чл. 288, ал.12 от КЗ фондът е встъпил в правата на
увредения срещу деликвента, като е получил правото да му бъде възстановено
платеното обезщетение. От преводно нареждане от 03.08.2015г. е видно, че *** е
платило по издадения изпълнителен лист по гр.д.№ ***. на СРС сумата от 2595,03
лв. С Уведомление № 41852/02.06.2016г. от СРС, *** е поканен да заплати
доброволно направените по гр.д.№ ***. разноски в размер на 120 лв., която сума
видно от Преводно нареждане от 28.06.2016г. е заплатена по сметка на СРС.
Оспорване на плащането е направено само от особения представител на А.С.А., Б.К.М.
и М.К.М. с аргумент, че за доказването на изплащането по делото е представена
справка, изготвена от ищеца по делото, но както е посочено, като доказателства
са ангажирани и описаните преводни нареждания, които имат надлежно поставени
регистрационни номера от банката за тяхното извършване.
С оглед изложените
съображения, съдът намира за доказан размера и изплащането на сумата от 2715,03
лв., която сума е изплатена както следва: на 03.08.2015г. – 2595,03 лв. и 120
лв. на 28.06.2016г. Сумата от 595,03 лв. представлява лихва за забава, за която
е направено възражение от процесуалния представител на ответниците А.С.А., Б.К.М. и М.К.М. за погасяване по давност на
основание чл.111, б. „в“ от ЗЗД, което съда намира за неоснователно. Посоченото
вземане за лихва за забава е установено със съдебното решение по по гр.д.№***. по
описа на СРС, по което направилите възражението ответници са участвали като
трети лица помагачи. Съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Първото плащане
е извършено на 03.08.2015г., а исковата молба е подадена на 23.04.2020г.,
поради което не е изтекла давността за претендираната и заплатена лихва за
забава, чиято дължимост е установена със съдебно решение.
Процесуалния
представител на ответниците А.С.А., Б.К.М. и М.К.М. е оспорил дължимостта на
вземането поради липса на ангажирани доказателства, че посочените ответници са
приели ***то на И.К. М.. Оспорването е бланкетно. Не се твърди, че посочените
отвтеници не са приели ***то на наследодателя си, а само, че липсват ангажирани
от ищеца доказателства за това. Не са ангажирани и доказателства от оспорващите
ответници, че са се отказали от ***то на наследодателя си. Липсват и твърдения
в този смисъл.
Съгласно
удостоверение за наследници № ***., наследници на И.К. М. са: Б.К.М. и М.К.М.- ***и
***, И.К.М.- *** ***, А.С.А.- ***, Я.К.А.-******, Е.С.Х.-***, Г.К.М.- *** ***, П.К.В.-******,
М. с.Т.- *** ***. Според чл. 8, ал.1-3 ЗН, когато ***ият е оставил само ***я и ***,
те наследяват по равни части. Когато ***ият е оставил само ***я и ***заедно с
възходящи във втора или по-горна степен, първите получават две трети от ***то,
а възходящите - една трета. В случаите на предходните алинеи ***и ******я и ***получават
половината от това, което получават родните ***я и ***.
Поради
гореизложеното, родните ***я и ***получават 2/3 от ***то на И. М., а ***и ******я
и ***получават 1/3 от ***то му. За да се получи половината от следващото се на
родните ***я и ***, оставеното от *** се разделя на 3 части, две от които са за
родните ***я и ***и една – за ***и ******я и ***./ в този смисъл Решение
№33/09.09.2020 по дело №2902/2019 на ВКС, ГК, II г.о./
Поради изложеното съдът намира, че дължимата
част от претендираната сума от родните *** и ***е в размер на 1810,02 лв., т.е.
по 905,01 лв. за Б.К.М. и М.К.М., но доколкото претендираните суми са по 301,67
лв. следва исковете да бъдат уважени в предявените си размери.
По отношение на
останалите ответници И.К.М.- *** ***, А.С.А.- ***, Я.К.А.-******, Е.С.Х.-***, Г.К.М.-
*** ***, П.К.В.-******, М. с.Т.- *** ***, дължимата от всеки от тях сума е в
размер на 129,29 лв. за която сума следва да бъде уважен предявения срещу всеки
от тях иск, а за разликата до предявените размери от 301,67 следва исковете да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
При забава в
изпълнението на парично задължение длъжникът дължи обезщетение на кредитора в
размер на законната лихва върху неизпълненото задължение от деня на забавата –
чл. 86 от ЗЗД. В случаите, когато задължението не е обвързано с уговорка за
срок на изпълнение, длъжникът изпада в забава и дължи обезщетение по чл. 86 от ЗЗД от момента на поканата за плащане, съгласно чл. 84, ал.2 от ЗЗД. В
процесния случай вземането на ищеца към ответника по чл. 288, ал.12 от КЗ/отм./
е възникнало в момента на плащане на обезщетението, но тъй като не е било
обвързано с отнапред уговорен срок за изпълнение, забавата на длъжника е
обусловена от покана за изпълнение на дълга. Ищецът е формулирал претенцията си
от по-късна дата – датата на завеждане на исковата молба – 23.04.2020 г., с
оглед на което в полза на фонда следва да бъде присъдена и законната лихва
върху сумите, считано от датата на завеждане на исковата молба – 23.04.2020г.
до окончателното им изплащане.
На основание чл.78,
ал.1 ГПК ответниците по делото следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
направените деловодни разноски за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение
и депозит за особен представител съразмерно с уважената част на исковете. Я.К.А.,
Е.С.Х., Г.К.М., П.К.В., М. с.Т. следва да бъдат осъдени да заплатят по 15,18
лв. за ДТ и юрисконсултско възнаграждение, А.С.А.- 58,47 лв. за ДТ
юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение на особен представител, Б.К.М. и
М.К.М. по 128,07 лв. за ДТ, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение на
особен представител.
Воден от горното и на основание чл.237 и сл. от ГПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на
основание чл.288, ал.12 КЗ/отм./, И.К.М.,
ЕГН **********,*** да заплати на ***
***, ***, представляван от Б.И.М., сумата
от 129,29 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба/23.04.2020г./
до окончателното изплащане на сумата, представляваща изплатеното от *** обезщетение за
причинена от И.К. М. щета на Я.Р.М. от ПТП, настъпило на 24.06.2008 г. на път I-3км.114+595, а за разликата от 129,29 лв. до предявения
размер от 301,67 лв. отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на
основание чл.288, ал.12 КЗ/отм./, А.С.А.,
ЕГН **********,*** да заплати на ***
***, ***, представляван от Б.И.М., сумата
от 129,29 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба/23.04.2020г./
до окончателното изплащане на сумата, представляваща изплатеното от *** обезщетение
за причинена от И.К. М. щета на Я.Р.М. от ПТП, настъпило на 24.06.2008 г. на път I-3км.114+595, а за разликата от 129,29 лв. до предявения
размер от 301,67 лв. отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на
основание чл.288, ал.12 КЗ/отм./, Я.К.А.,
ЕГН ********** *** да заплати на ***
***, ***, представляван от Б.И.М., сумата
от 129,29 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба/23.04.2020г./
до окончателното изплащане на сумата, представляваща изплатеното от *** обезщетение
за причинена от И.К. М. щета на Я.Р.М. от ПТП, настъпило на 24.06.2008 г. на път I-3км.114+595, а за разликата от 129,29 лв. до предявения
размер от 301,67 лв. отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на
основание чл.288, ал.12 КЗ/отм./, Е.С.Х.,
ЕГН **********,*** да заплати на ***
***, ***, представляван от Б.И.М., сумата
от 129,29 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба/23.04.2020г./
до окончателното изплащане на сумата, представляваща изплатеното от *** обезщетение
за причинена от И.К. М. щета на Я.Р.М. от ПТП, настъпило на 24.06.2008 г. на път I-3км.114+595, а за разликата от 129,29 лв. до предявения
размер от 301,67 лв. отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на
основание чл.288, ал.12 КЗ/отм./, Г.К.М.,
ЕГН **********,*** да заплати на ***
***, ***, представляван от Б.И.М., сумата
от 129,29 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба/23.04.2020г./
до окончателното изплащане на сумата, представляваща изплатеното от *** обезщетение
за причинена от И.К. М. щета на Я.Р.М. от ПТП, настъпило на 24.06.2008 г. на път I-3км.114+595, а за разликата от 129,29 лв. до предявения
размер от 301,67 лв. отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на
основание чл.288, ал.12 КЗ/отм./, П.К.В.,
ЕГН**********,*** да заплати на *** ***,
***, представляван от Б.И.М., сумата от 129,29
лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба/23.04.2020г./
до окончателното изплащане на сумата, представляваща изплатеното от *** обезщетение
за причинена от И.К. М. щета на Я.Р.М. от ПТП, настъпило на 24.06.2008 г. на път I-3км.114+595, а за разликата от 129,29 лв. до предявения
размер от 301,67 лв. отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на
основание чл.288, ал.12 КЗ/отм./, М.С.Т.,
ЕГН **********,*** да заплати на ***
***, ***, представляван от Б.И.М., сумата
от 129,29 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба/23.04.2020г./
до окончателното изплащане на сумата, представляваща изплатеното от *** обезщетение
за причинена от И.К. М. щета на Я.Р.М. от ПТП, настъпило на 24.06.2008 г. на път I-3км.114+595, а за разликата от 129,29 лв. до предявения
размер от 301,67 лв. отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на
основание чл.288, ал.12 КЗ/отм./, Б.К.М.,
ЕГН **********,*** да заплати на ***
***, ***, представляван от Б.И.М., сумата
от 301,67 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба/23.04.2020г./
до окончателното изплащане на сумата, представляваща изплатеното от *** обезщетение
за причинена от И.К. М. щета на Я.Р.М. от ПТП, настъпило на 24.06.2008 г. на път I-3км.114+595.
ОСЪЖДА, на
основание чл.288, ал.12 КЗ/отм./, М.К.М.,
ЕГН **********,*** да заплати на ***
***, ***, представляван от Б.И.М., сумата
от 301,67 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба/23.04.2020г./
до окончателното изплащане на сумата, представляваща изплатеното от *** обезщетение
за причинена от И.К. М. щета на Я.Р.М. от ПТП, настъпило на 24.06.2008 г. на път I-3км.114+595.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, И.К.М., ЕГН **********,*** да
заплати на *** ***, ***, представляван
от Б.И.М., сумата от 15,18 лева направени
по делото разноски.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, А.С.А., ЕГН **********,***
да заплати на *** ***, ***, представляван
от Б.И.М., сумата от 58,47 лева направени
по делото разноски.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, Я.К.А., ЕГН **********
*** да заплати на *** ***, ***,
представляван от Б.И.М., сумата от 15,18
лева направени по делото разноски.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, Е.С.Х., ЕГН **********,***
да заплати на *** ***, ***,
представляван от Б.И.М., сумата от 15,18
лева направени по делото разноски.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, Г.К.М., ЕГН **********,***
да заплати на *** ***, ***,
представляван от Б.И.М., сумата от 15,18
лева направени по делото разноски.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, П.К.В., ЕГН**********,***
да заплати на *** ***, ***,
представляван от Б.И.М., сумата от 15,18
лева направени по делото разноски.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, М.С.Т., ЕГН **********,***
да заплати на *** ***, ***,
представляван от Б.И.М., сумата от 15,18
лева направени по делото разноски.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, Б.К.М., ЕГН **********,***
да заплати на *** ***, ***,
представляван от Б.И.М., сумата от 128,07
лева направени по делото разноски.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, М.К.М., ЕГН **********,***
да заплати на *** ***, ***,
представляван от Б.И.М., сумата от 128,07
лева направени по делото разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ОС-*** в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: