Решение по адм. дело №722/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на глава единадесета от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Производството е образувано по искова молба от П. С. С. от [населено място], общ. Лясковец, [улица] за присъждане на 10000лв., обезщетение за неимуществени вреди от ОД на МВР Велико Търново, [улица] поради отменено НП № 22-0268-000606/02.08.2022г. на началник сектор „Охранителна полиция“ в Районно управление Г. О. и незаконосъобразни действия на полицейски служители от 26.06.2022г., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение от дата 26.06.2022г., евентуално датата на отмяна на НП – 03.11.2023г., когато е влязло в сила Решение № 171/02.11.2023г. по АНД № 569/2022г. по описа по описа на Районен съд Горна Оряховица.

Ищцата сочи, че на 26.06.2022г. около 23:50 часа, на адреса й в [населено място] паркирал полицейски патрулен автомобил и полицаите влезли незаконно в дома й. Набедили я, че е пияна и не е спряла на подаден сигнал. Заплашили я, че ако не даде проба за алкохол ще я арестуват. Пуснала жалба в РУ Г. О. на 27.06.2022г. с писмо рег. № 268000-7129/27.07.2022г. била уведомена, че няма нарушение на служебната дисциплина на мл.инспектор П. К. и мл. инспектор Ц. Г. и действията им са напълно законосъобразни. На 18.10.2022г., във връзка с нейна молба вх. № 268000-8273/2022г. до РУ Г. О. била уведомена, че на 26.06.2022г. в 21.50ч. и на 04.07.2022г. в 22:40ч. на [тел. номер] бил подаден анонимен сигнал, че шофира след употреба на алкохол. Тези факти били описани в отговор с рег. № 268000-10857/18.10.2022г. от Началник на РУ Г. О.. РУ Горна Оряховица и Районна прокуратура Велико Търново отказали да разследват авторството на подадените анонимни сигнали. От посочените действия и отмененото НП изпитвала огромен стрес, страх, страдания, притеснения и несигурност, изразяваща се в преднамерени действия срещу нея от правоохранителните органи, смущения в съня, страх да шофира когато е сама, страх да не излиза от вкъщи, за да не се пускат още анонимни сигнали и да уронват авторите и името й. Повече от една година била в невъзможност да осъществява пълноценно трудова дейност в частния сектор – търговия, заради страх от анонимни сигнали и последващи действия на полицейски служители, които уронват авторитета й.

В съдебно заседание лично поддържа исковата молба. С оглед на събраните писмени и гласни доказателства, моли да постанови решение, с което да се уважи иска. Моли съда да съобрази негативните й преживявания във връзка с това, че животът й е ограничен до семейството. До тогава имала нормален живот, срещала се с приятелки, излизала на центъра в селото, пиели кафе, гледали си малките деца. От тогава нямала такъв живот по простата причина, че има съмнения, че може да й се навреди, тъй като допуснала хора до себе си и по този начин да се възползват определени полицейски служители, за които има съмнения. В случая правело впечатление, че по трите сигнала са изпратени едни и същи полицейски служители, които нямали камера и микрофони съгласно инструкциите.

 

Ответникът - ОД на МВР Велико Търново, оспорва иска и моли съда да го отхвърли. По същество излага доводи за неговата неоснователност. В отговора на исковата молба са изложени пространни доводи за неоснователност на искане за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Изложени са и съображения за липса на причинно - следствена връзка между незаконосъобразният и отменен административно - наказателен акт и претърпените вреди. Подробни съображения развива в писмена защита вх. № 5428/17.11.2025г. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

 

Прокуратурата на РБългария дава заключение за неоснователност и недоказаност на предявения иск за неимуществени вреди. От събраните по делото доказателства не се установили предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Безспорно е налице отменен административен акт. НП е издадено от органи на ответника, което обаче е единствената предпоставка, която е установена по безспорен и несъмнен начин. От доказателствата по делото не бе установено на ищцата да са нанесени вреди от поведението или от актове от органи на ответника, тъй като станало ясно, че нейните притеснения и стрес са предизвикани главно от анонимни обаждания и закани, които е получавала по телефона, а и в самата искова молба е посочила, че се страхува да излиза от вкъщи, за да не се пускат още анонимни сигнали да уронват престижа и авторитета й. Не се установи връзка между действия на служителите на ответника и настъпили изменения в емоционална сфера на ищцата. Предлага искът да се отхвърли изцяло.

 

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и доказателствата, събрани по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

През 2022 г. до органите на МВР и до други компетентни органи били подадени поредица от сигнали за извършени от П. С. С. престъпления и други правонарушения. При направените в хода на проверките опити да бъдат открити и разпитани подателите на сигналите било установено, че авторите са се подписали или са се представили по телефона с измислени имена и са посочили несъществуващи адреси и телефонни номера за обратна връзка. В хода на извършените проверки не били установени данни, подкрепящи фактическите твърдения в сигналите за извършени от С. правонарушения.

На 26.06.2022 г. вечерта в РУ – Г. О. бил получен пореден сигнал за това, че жалбоподателката се намира в стопанисвания от нея магазин в централната част на [населено място], общ. Лясковец, където употребява алкохол, като й предстои по-късно същата вечер да управлява автомобила си, с който ще се придвижи до дома си на [улица]в селото. Така полученият сигнал бил възложен за проверка на П. К. и Ц. Г. – служители на РУ – Горна Оряховица, които били на смяна и изпълнявали задълженията си като органи за контрол на движението на територията, обслужвана от управлението. С патрулния автомобил двамата полицейски служители се придвижили до [населено място] и веднага се насочили към магазина на жалбоподателката, за който знаели къде се намира, тъй като предната вечер били в селото за проверка по друг анонимен сигнал срещу С.. Пред магазина забелязали лек автомобил "Опел Кордса". След като се уверили, че регистрационният номер на този автомобил съвпада с посочения в сигнала, продължили по пътя към дома на жалбоподателката и спрели патрулния автомобил в близост до въжения мост в селото, малко по-назад в улицата, така че да не могат да бъдат видени от приближаващите водачи. Двадесет минути по-късно, около 23:50 часа на 26.06.2022 г., видели, че откъм централната част на селото приближава посоченият в сигнала автомобил. Свидетелят Г. изчакал автомобилът да се приближи, тръгнал към платното за движение, осветил се с фенерче, тъй като на мястото нямало улично осветление, и подал на водача на автомобила сигнал за спиране със стоппалка. Автомобилът преминал покрай него, без да спре. Полицейските служители го последвали с патрулния автомобил и установили, че автомобилът спира пред № 117 на [улица]в селото, че от него излиза жена и че тази жена влиза в къщата в имота. Патрулният автомобил спрял пред имота. След известно време от къщата излязла жалбоподателката и започнала да упреква двамата полицейски служители защо спират пред имота й и защо я притесняват. В хода на разменените реплики С. отрекла да се е прибирала от центъра на селото, управлявайки автомобила си непосредствено преди пристигането на патрулния автомобил пред дома й. В един момент от къщата излязла и майката на жалбоподателката, която се намесила в спора в защита на своята дъщеря. Полицейските служители поканили С. за изпробване за употреба на алкохол с техническо средство. Тя отказала да съдейства за изпробването, като твърдяла, че не е управлявала автомобила. Полицейските служители я предупредили, че ще бъде задържана. Жалбоподателката заявила, че е съгласна да бъде арестувана и че ще направи теста за употреба на алкохол в сградата на районното управление. В крайна сметка С. не била задържана, а полицейските служители се върнали в [населено място]. На следващия ден, 27.06.2022 г., П. С. подала жалба в РУ – Горна Оряховица, с която се оплакала от действията на двамата полицейски служители предната вечер.

С писмо рег. № 268000-7129 от 27.07.2022г. П. С. е уведомена от началника на РУ Горна Оряховица, че няма нарушения на служебната дисциплина от мл. инспектор П. кирчев и мл. инспектор Ц. Г. и действията им са напълно законосъобразни.

Издадено е наказателно постановление НП № 22-0268-000606/02.08.2022 г. от началника на началника на сектор "Охранителна полиция" в Районно управление – Г. О. при ОДМВР – Велико Търново, с което налага на С. административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 103 от същия закон и административно наказание глоба в размер на 10 лв. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 и 2 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от същия закон. Нарушенията са, че при управление на автомобил на 26.06.2022 г. около 23:50 часа по [улица]в [населено място] не спряла при подаден сигнал за спиране със стоппалка, и при управление на автомобила не носи свидетелство за управление и контролен талон към него.

С Решение № 171 от 02.11.2023г. по АНД № 569/2022г. по описа на Районен съд Горна Оряховица, съдът е отменил изцяло обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно поради допуснато при издаването му неправилно прилагане на материалния закон. Мотивите на съда са, че вместо да разговарят с жалбоподателката в магазина и да я предупредят официално да не управлява автомобила си в пияно състояние, полицейските служители потеглили по описания в сигнала маршрут и спрели патрулния автомобил на скрито място встрани от пътя в очакване С. да мине покрай тях с автомобила и да я спрат за проверка за употреба на алкохол. По този начин вместо да предприемели действия за предотвратяване на предстоящо престъпление или административно нарушение, полицейските служители допуснали да бъде извършено предполагаемото правонарушение с цел да бъде изобличена извършителката му, като напълно са игнорирали опасността за живота и здравето на участниците в движението, в случай че водачката наистина е управлявала автомобила в пияно състояние.
ГОРС е приел, че така извършените действия от полицейските служители не могат да бъдат определени като законосъобразни, защото противоречат на целите на ЗМВР, НК и ЗДвП и са несъвместими с установения в чл. 4, ал. 1 от Конституцията принцип на правовата държава. Отказът на С. да изпълни отдаденото й незаконосъобразно нареждане за спиране, макар формално да осъществявал признаците на предвиденото в чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП административно нарушение, представлявал малозначително деяние по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН и не можел да бъде основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на П. С. за това нарушение. При проверката на законосъобразността на обжалваното наказателно постановление в частта относно наложеното административно наказание глоба за нарушение по чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 и 2 от ЗДвП съдът е установил, че фактическата констатация на наказващия орган, че С. е управлявала автомобила, без да носи свидетелството си за управление и контролния талон към него, не е доказана. Обстоятелството, че жалбоподателката формално е осуетила извършването на проверката по реда на ЗДвП, не било основание да се приеме за установено по несъмнен начин, че тя е управлявала автомобила си, без да носи посочените документи.

Като писмени доказателства по настоящото делото са приети приложените към исковата молба от П. С. С. от 21.10.2022 година по ЧНД № 569/2022 г. на ГОРС с доказателство за отговор за анонимни сигнали от 18.10.2022 г. – копия, отговор от 13.02.2023 г. на РУ Горна Оряховица – копие, копие от електронната система на съдебно решение № 171/02.11.2023 г. по адм. н. д. № 569/2022 г. на ГОРС; дневник за получени и предадени сигнали и разпореждения в ОДЧ на РУ Горна Оряховица, в който е отразен полученият сигнал, докладна записка от П. К. с рег. № 268р-13327/27.06.2022 г., сведение от Ц. Г. с рег. № 268р-16125/26.07.2022 г., АУАН серия АД бл. № 160187 /№619/, НП № 22-0268-000606/02.08.2022 г., справка за нарушител/водач, от която се установяват наложените на ищцата наказания в т.ч. и лишаване от правоуправление по реда на чл. 343 от НК.

За установяване на твърдените от ищцата факти са изслушани гласни доказателства. Свидетелите С. С. С. и Н. И. И. са съответно брат и лице съжителстващо на съпружески начала, поради което и на основание чл. 172 ГПК, показанията им съдът ще обсъди във връзка с всички други доказателства по делото, при формиране на правните си изводи.

Всичко, което знае С. С. С. - брат на ищцата, е каквото самата тя му е казала по телефона и по време на свиждане, тъй като по това време е изтърпявал наказание лишаване от свобода в затвора. Споделяла му е, че била много засрамена, обидена от случката. Не излизала по центъра да не я гледат хората. Затворила бизнеса си, след случая. Оплакала му се, че впоследствие още няколко пъти са я спирали, тествали за алкохол. Сестра му употребявала алкохол, както всеки, но той лично не е бил свидетел да е шофирала след употреба на алкохол. Назначил я официално за управител на хранителния си магазин в [населено място], за да не работи с хора, защото тя изпитвала все още срам. Избягвала директен контакт, защото в село всички се познават и се пускали приказки. Не знае кой е подавал анонимните сигнали. Счита, че отношението към тяхното семейство е тенденциозно, защото и майка му са я спирали по същия начин на буркани при минусови температури. Майка му не употребява изобщо алкохол, но пак й извършили проверка. Подал сигнал със запис от случая на камерите пред магазина му, но нямало установено нарушение от страна на служителите.

Св. Н. И. И. изнася пред съда, че живее с ищцата в едно домакинство, на съпружески начала от три години и половина. Имат едно общо дете. Ищцата има предходни две деца от бившия си съпруг. След това имала и приятел, от който няма деца. Всичко което знае по случая с отмененото НП от лятото на 2022г. е от П., защото по това време не са живеели заедно. Тогава тя живеела с майка си и децата. Към десет и нещо я видял да взема две бирички и казала, че си тръгва. След като станало това нещо, тя се преместила да живее при него, за да се чувства по-защитена от заплахите от бившия си приятел. Тя била притеснена от бившия си приятел и от полицаите. След тази случка с полицаите не отивала никъде. От м. 07.2022г. ограничила излизанията си в центъра на селото, защото някой й звънял по телефона и като вдигне, той започвал да охка да се прави на побъркан. Не е запознат с изхода на досъдебното производство. Той лично е чувал по телефона този, който й звъни. Чувало се само охкане и пъшкане. Обажданията продължили около месец и нещо. Позвъняванията са били в 11,00 часа, в 1 през нощта. Изведнъж всичко спряло, от един път. Знае, П. С. да е подавала сигнали да се отърве от този телефонен тормоз. Той предполага, че е звънял приятелят й. Не мисли, че е първият й съпруг, баща на децата, на когото лично е карал и вземал двете деца. Не може да каже, дали е създавал проблеми на П.. Имало си органи да го разследват. По време на изборите 2021 година знае, че имало анонимен сигнал срещу П. за купуване на гласове. Не може да каже какво се е установило. Според него ищцата няма доверие в полицията.

Самата ищца заявява, че бившият й мъж не й плащал издръжка и затова бил подал сигнал в Дирекция социално подпомагане, отдел Закрила на детето, че пие и не гледа децата. По отношение на анонимните сигнали подозира служител в сектор криминална полиция Г. О., който е познат на бившия й приятел. Досъдебното производство по повод анонимните сигнали срещу нея е спряно и трябвало да води установителен иск. Притеснява се, че може пак да започнат телефонните обаждания. Признава в миналото да е имала заплахи за убийство. Няма никакво доверие в полицията.

На ищцата, с разпореждането за насрочване на делото от 04.09.2025г., е указано, че в производството за присъждане на обезщетение за вреди с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания. В нейна тежестта е да докаже, че са се осъществили следните факти: наличие на претърпени неимуществени вреди, отменен акт/незаконосъобразни действия на полицейски служители и пряка причинно-следствена връзка между незаконосъобразните действия/акт и претърпените вреди.

С оглед изясняване на делото от фактическа страна е изискано и приложено в цялост към настоящото дело АНД № 569/2022г. по описа по описа на Районен съд Горна Оряховица.

 

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на предявения иск: Искът е предявен в хипотезата на чл. 204, ал. 4 от АПК, пред задължения да го разгледа съд, съобразно определената в чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ местна подсъдност. Същият е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно постановление (ТП) № 2/19.05.2015 г. на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, са подсъдни на административните съдилища. Искът е допустим, тъй като е предявен от активно легитимирано лице срещу юридическото лице на административния орган, при упражняване на чиято административно-наказателна компетентност се претендира да са причинени вредите.

По същество иск искът е неоснователен.

За уважаване на искът по глава ХІ АПК е необходимо доказване на фактическия състав на непозволеното увреждане: наличие на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице; реално причинена вреда, която от своя страна да е в причинна връзка с незаконосъобразните актове, действия и/или бездействие – т. е. да е тяхна пряка и непосредствена последица. В случая е налице първият елемент от фактическия състав – недействителен административно-наказателен акт – НП № 22-0268-000606/02.08.2022 г., издадено от началника на началника на сектор "Охранителна полиция" в Районно управление – Горна Оряховица при ОДМВР – Велико Търново, който е бил отменен с влязло в сила съдебно Решение по н. а. х. дело № 569/2022 г. на РС Горна Оряховица.

Съдът намира обаче, че по делото не е недоказано настъпването на реална вреда с неимуществен характер за ищцата, която да е пряка и непосредствена последица на отменения като незаконосъобразен административно-наказателен акт. Няма спор в доктрината и в съдебната практика, че неимуществената вреда засяга лични, морални, етични или естетични ценности и интереси, и се преценява с оглед отрицателни преживявания на увреденото лице. Освен това, не всяко увреждане е релевантно, а само онова, което се характеризира с продължителност и по-висока степен на интензивност. На доказване в процеса подлежат конкретните проявления на изпитваните негативни чувства и емоции. Описанието на проявленията може да даде на съда опора за определяне сериозността на емоционалния стрес, а оттук - за справедливо съизмеряване на вредите от неимуществено естество. По тази причина на доказване подлежат личните възприятия, времето и начинът на отработване на негативните вътрешни изживявания.

В случая за установяване настъпването на вреди с неимуществен характер по делото са изсблушани гласни доказателства.
Свидетелят С. С. С. (братът на ищцата) няма непосредствени наблюдения, тъй като по това време е изтърпявал наказание лишаване от свобода в затвора. Споделяла му е, че била много засрамена и обидена от случката, поради което избягвала директен контакт, защото в село всички се познават и се пускали приказки. Свидетелят Н. И. И. (живеещ с ищцата на съпружески начала) твърди да е била притеснена от бившия си приятел и от полицаите. От м. 07.2022г. ограничила излизанията си в центъра на селото, защото някой й звънял по телефона и като вдигне, той започвал да охка и пъшка. Той лично е чувал по телефона този, който й звъни. Обажданията продължили около месец и нещо. Позвъняванията са били в 11,00 часа, в 1 през нощта. После изведнъж всичко спряло. П. С. подала сигнали да се отърве от този телефонен тормоз, който свидетелят предполага да е от бившия й приятел.

В практиката на Върховния касационен съд (ВКС) е застъпено разбирането, че показанията на свидетелите относно спорните факти следва да бъдат ценени от съда по вътрешно убеждение с оглед всички останали доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност. Когато се ценят показанията на свидетел, възможно заинтересован от изхода на делото, съдът следва да подходи към тях със завишена критичност, да съобрази доколко те са повлияни от тази заинтересованост, съдържат ли вътрешни противоречия или неясноти и уклончивост относно определени факти или противоречия с останалите доказателства по делото. В аспекта на изложеното при преценка на показанията на св. С. по реда на чл. 172 , се налага извод, че същите не следва да бъдат кредитирани, тъй като същият няма лични впечатления на какво се дължат преживените от ищцата негативни преживявания – страх да излиза от къщи и да шофира, стрес, смущения в съня, притеснения и несигурност. Самата ищца сочи в исковата молба страх да не се пускат още анонимни сигнали и да уронвят авторитета и името й. Невъзможността на ищцата да осъществява пълноценно трудовата си дейност е по-скоро резултат от подаваните сигнали, като не се доказа пряка връзка с действията на полицейските служители на 26.06.2022г. Не се установи пряка връзка между действия на служителите на ответника и настъпили изменения в емоционална сфера на ищцата. Действията на полицаите не се характеризира с продължителност и степен на интензивност, която да създаде отрицателни преживявания в лицето. Телефонният тормоз с анонимни обажданията, продължил около месец и нещо, с позвънявания в 11,00 часа и 1 часа през нощта, от друга страна, е много по-вероятната причина за преживения от нея страх да излиза от къщи и да шофира, стрес, смущения в съня, притеснения и несигурност. В хода на делото ищцата сочи общо и други проверки, но не са индивидуализирани с конкретика, вкл. дата. Проверката на майката на ищцата, за която говори брат й [населено място], също не е посочена в исковата мола, а и недопустима е защита на чужди права.

По делото не са ангажирани конкретни и неоспорими доказателства за това, че твърдените негативни емоции и душевни терзания са претърпени в резултат на отмененото НП, още повече, тези отрицателни преживявания да са били с такава продължителност и интензитет, че действително да са причинили на ищеца вреда с неимуществен характер. Напротив, от изложеното в исковата молба може да се направи извод, че отрицателни преживявания на С. са пряка и непосредствена последица на телефонния тормоз от неустановено лице и сигналите до полицията с реално несъществуващ подател, а не от наложеното административно наказание или действия на полицейските служители. Следва да се има предвид и фактът, че размерът на наложените с НП санкции не е такъв, че сам по себе си да предизвика тревога и безпокойство у наказаното лице. Ищцата се е възползвала от възможността да оспори наложените й административни наказания, които са били отменени от компетентния съд. Какво се говори в селото и формира общественото мнение не е в резултат от действията на полицаите на 26.06.2022г., които са се легитимирали и няма данни за нарушения от тяхна страна на служебна дисциплина. В отговор рег. № 268000-10857/18.10.2022г. началникът на РУ Г. О. я информира, че на 26.06.2022г. в 21.50ч., 2,12ч. и на 04.07.2022г. в 22.40ч. на [тел. номер] са постъпили анонимни сигнали, че ищцата шофира след употреба на алкохол. От друга страна мотивите на ГОРС са, че вместо да разговарят с П. С. в магазина и да я предупредят официално да не управлява автомобила си в пияно състояние, полицейските служители изчакали С. да мине покрай тях с автомобила, за да я спрат за проверка за употреба на алкохол. По този начин вместо да предприемели действия за предотвратяване на предстоящо престъпление или административно нарушение, полицейските служители допуснали да бъде извършено предполагаемото правонарушение с цел да бъде изобличена извършителката му, като напълно са игнорирали опасността за живота и здравето на участниците в движението, в случай че водачката наистина е управлявала автомобила в пияно състояние. ГОРС е приел, че отказът на С. да изпълни нареждането за спиране, макар формално да осъществявал признаците на предвиденото в чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП административно нарушение, представлявал малозначително деяние по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН.

С ангажирането на административно наказателната отговорност, чрез отправяне на обвинение за извършено нарушение на установения ред за държавно управление, се създават неприятни емоционални преживявявания у всеки човек, поради вменяването на вина, независимо дали се приема за основателно или не. Вината е основание за понасяне на отговорност, чрез която човек да бъде възпитан да спазва установения ред, но наказанието се възприема поначало за унизително средство към тази цел. Социално отговорния човек изпитва и срам на първо място от това, че следва да бъде наказан, независимо дали наказанието ще бъде известно или не. В случая се касае за управление на МПС с подозрение за употреба на алкохол и самото то има важно значение за обществеността. Ищцата не обяснява защо не е спряла на подадения сигнал за спиране със стоп палка от полицейските служители и защо е отрекла да е управлявала автомобила, и отказала да даде проба. Като лице, на което видно от справката за нарушител/водач (л. 54 от делото) през 2009г. е налагано наказание лишаване от правоуправлеание по реда на чл. 343г от НК, полицейските служители при проверката на 26.06.2022г. са избрали да я спрат за проверка за употреба на алкохол, а не да я предупредят официално да не управлява автомобила си в пияно състояние. По повод на сигнала са изпратени едни и същи полицейски служители, тъй като те са отговарящите служители за района. В този смисъл неоснователно е твърдението за тенденциозност.

От друга страна свидетелските показания дават информация душевните страдания на ищеца да се дължат на телефонен тормоз повече от месец от неустановено лице и подаваните сигнали до полицията от неустановени лица за шофиране в нетрезво състояние. Св. И. потвърждава, че м. 07.2022г. П. С. ограничила излизанията си в центъра на селото, защото някой й звънял по телефона, като за този тормоз подозира бившия й приятел. Описаните от свидетелите промени в отношението й към живущите в селото съдът определя като проява на съмнение от страна на ищцата към представата, която имат за нея те, но не по повод издаденото наказателно постановление. Репутацията й обаче реално и в пряка причинно следствена връзка не е била засегната, както се стреми да докаже ищцата, чрез показанията на свидетелите от НП или действията на полицейските служители. Промяната в поведението на ищцата говори за вероятност самата тя да е дала повод за обсъждане в селото. Тези прояви не са в пряка причинна връзка със стреса от наложеното наказание, с неприятното чувство на срам и унижение, които отговорните хора изпитват, когато са обвинени и търпят наказание.

В тази връзка по делото основния спорен въпрос е претендираните неимуществени вреди последица ли са от отмененото НП или действия на полицейските служители. Пряка и непосредствена е тази вреда, която следва непосредствено от акт, действие или бездействие на компетентния административен орган. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице, не би претърпяло вреди, ако не бе незаконосъобразния административен акт/действие. В конкретния случай липсва такава връзка, която да обоснове предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по реда на ЗОДОВ. В случая не се събраха доказателства за пряка причинна връзка. Липсва елемент на фактическия състав по чл. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата, поради недоказана причинна връзка. Не е налице причинена неимуществена вреда, която да е в пряка последица от отменения административен акт/незаконосъобразни действия и която да подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. От приобщените свидетелски показанията не се установяват, твърдените в исковата молба от ищцата, преживени неприятни емоции и терзания да са пряко следствие от актове и действия на ответника. От друга страна общото й недоверие към полицията по повод невъзможността да бъде установен авторът на телефонния тормоз и анонимните сигнали не се сочи като основание за претенцията, а и доколкото същата споделя е предмет на висящи спрени производства и процедура по бъдещо установяване. Не се доказа твърдения отказ да се разследва авторството на подадените сигнали. Видно от писмо рег. № 268000-10857/18.10.2022г. до П. С. от Началник РУ Горна Оряховица (л. 10 от делото) установено е, че сигналите са от лица, представили се за Б. Г. и Н. И., като при опит за връзка с подателите, всички са неуспешни, тъй като мобилният апарат е изключен.

По изложените доводи настоящият решаващ състав на съда приема, че предявеният осъдителен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Сочените състояния на душевен дискомфорт имат друг произход и не надхвърлят обичайните състояния за човек, намиращ се в същата ситуация.

 

С оглед изхода на спора е основателно искането на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, но не и в претендирания размер. Разноските се определят на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, а не по реда на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Според чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, към която препращат чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37 от Закона за правната помощ. Предвид фактическата и правна сложност на делото съдът счита, че ищцата следва да заплати на ОД на МВР Велико Търново юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100 лева.

 

Така мотивиран и на основание чл. 203 АПК, А. С. Велико Търново, пети състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ иска на П. С. С. от [населено място], общ. Лясковец, [улица] срещу ОД на МВР Велико Търново за присъждане на 10000лв., обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на полицейски служители от 26.06.2022г. и отменено с Решение № 171/02.11.2023г. по АНД № 569/2022г. по описа по описа на Районен съд Горна Оряховица НП № 22-0268-000606/02.08.2022г. на началник сектор „Охранителна полиция“ в Районно управление Горна Оряховица, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение от отмяната на НП.

ОСЪЖДА П. С. С., [ЕГН] от [населено място], общ. Лясковец, [улица] да заплати на ОД на МВР Велико Търново разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.