№ 30194
гр. София, 16.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20251110110024 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
С молба с вх. № *************** г. В. Г. К., ЕГН **********, чрез адв. Д. Г. иска
изменение на решението в частта за разноските, като се увеличи присъденото
възнаграждението в полза на адв. Г... Иска се да бъде присъждано и ДДС в пола на адвоката,
осъществил процесуално представителство.
Излагат се доводи, че Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа, за
регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък върху добавената стойност се
начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите
на ЗДДС.
Препис от молбата е изпратен на ответниците, като в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК не е
постъпил отговор.
Съдът намира исканията на молителя за неоснователни. Не е налице основание за
преразглеждане на изводите на съда.
Производството е образувано по искова молба на В. Г. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ****************************** чрез адв. Д. Г. срещу „ИАМ“ АД ЕИК
**********, седалище и с адрес на управление: *************** и срещу „ФБ” ЕООД с
ЕИК ****************** със седалище и адрес на управление: *******************,с
която се иска:
- да бъде прогласена нищожността на Договор за паричен заем №********** от
29.04.2024 г. сключен между В. Г. К., ЕГН ********** и „ИАМ“ АД, ЕИК **********
поради неточно посоченото в него ГПР.
- да бъде прогласена нищожността на Договор за предоставяне на гаранция
№********** от 29.04.2024 г. сключен между В. Г. К., ЕГН ********** и „ФБ“ ЕООД, ЕИК
****************** поради противоречието му с добрите нрави.
С решението съдът е уважил исковете.
В мотивите на съдебния акт е посочено, че с оглед основателността на исковата
претенция ищеца на основание чл. 78, ал.1 от ГПК има право на разноски за заплатена
държавна такса Тъй като адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от
1
ЗА, възнаграждението следва да се присъди в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от
ЗА в размер от 400 лева, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от необвързващата съда
Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа. Съдът намира, че такова
възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото и съответства на
принципите на разумност, пропорционалност и справедливост, прогласени в решения по
дело C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС
По доводите на молителя съдът следва да посочи, че с Решение от 28.07.2016г. по дело
C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно приложението на
института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че
член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото
страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата
делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В
Решение от 23.11.2017г. по съединени дела C 427/16 и C 428/16 Съдът на ЕС, излагайки
сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с
член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като
разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката —
да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба,
приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет
(България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в
по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на
вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. С Решение по дело C 438/2022
г. Съдът на ЕС приема, че Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният
съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на
страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение,
включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и
адвокатско възнаграждение. Такъв е случаят когато съдът определя адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв.
Така съдът намира, че определеното възнаграждение от 400 лева е разумно,
пропорционално и справедливо. При определяне на размера му съдът съобразява наличните
обективни фактори, че делото не се отличава с процесуални усложнения, както и реално
извършените действия от процесуалния представител-подаване на бланкетна исковата
молба. Производството по делото се е развило в минимални рамки. Не без значение е
обстоятелството, че делото касае спор по потребителски кредит, тоест, делото не се
отличава с особена фактическа и правна сложност.
Отделно съдът намира за неотносими всички възражения свързани с Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С Решение по дело
2
C 438/2022 г. Съдът на ЕС изрично прогласява, че същата не е обвързваща националния съд,
като практиката за включване или на ДДС следва да загуби приложение, а наредбата може
да служи само за ориентир за добри практики.
Така съдът намира, че съобразно посочените принципи на разумност,
пропорционалност и справедливост, прогласени в решения по дело C-57/2015, C 427/16, C
428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС, определения адвокатски хонорар в размер на 400 лева
не подлежи на корекция.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № *************** г. В. Г. К., ЕГН
**********, чрез адв. Д. Г. за изменение на Решение № 9824 от 28.05.2025 г. по гражданско
дело №10024/2025 г. на СРС, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3