№ 14204
гр. София, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА А.А
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. К.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА А.А Гражданско дело
№ 20241110146129 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ, вр. чл.
92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1 933,52 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на
задължение по Договор за повишаване на квалификацията по професия „Локомотивен
машинист“ № 7/15.02.2021г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на
иска - 05.08.2024г. до окончателното плащане.
Ищецът-Поделение за пътнически превози София към „БДЖ-ПП“ ЕООД твърди,
че между него и Д. А. А. е бил сключен Договор № 7/15.02.2021г. за повишаване на
квалификацията по професия „Локомотивен машинист“ серии 43,44 и 45-0004, по
силата на който се е задължил да заплати обучението на ответника срещу насрещното
му задължение, след успешното завършване на обучението, да работи в дружеството в
продължение на три години. Сочи, че за неизпълнението на това задължение в т. 12 от
процесния договор е уговорена неустойка, равняваща се на изразходваните за
обучението средства. Поддържа, че с предизвестие с вх. № 93-01-204 от 28.07.2021г. Д.
А. е отправил предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, съобразно
чл. 326, ал. 1 КТ, като със Заповед № 38 ЛД/31.08.2021г. правоотношението е
прекратено, считано от 02.09.2021г. Излага, че с покана с вх. № 92-01-221 от
29.04.2024г. е отправил до ответника претенция за заплащане на неустойката, като му е
изпратен с фиш за заплата за м.09.2021г., от която били удържани 604,94 лева. Моли
съда да постанови съдебно решение, по силата на което да осъди ответника да му
заплати сумата от 1933,52 лева, представляваща дължимата неустойка, ведно със
законната лихва считано от предявяване на исковата молба до окончателното плащане.
Ответникът-Д. А. А., чрез назначения му особен представител, е депозирал в
срок отговор на исковата молба, в който заявява, че оспорва иска по основание и
размер. Не оспорва наличието на трудово правоотношение, сключването на договор за
придобиване на професионална квалификация, както и прекратяването на трудовото
правоотношение. Оспорва, че е проведено обучение, че такова е завършено, както и че
1
Д. А. е преминал задължителния стаж и е взел успешно изпитите. Навежда доводи за
неравноправност на т. 8 от договора с твърдения, че ответникът не е имал възможност
да води преговори относно изменението или премахването на клаузите, както и че
срещу поетото от ответника задължение няма насрещна престация.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
За безспорни между страните са обявени обстоятелствата относно наличието
трудово правоотношение между страните, сключен договор за повишаване на
квалификацията, както и прекратяването на трудовото правоотношение.
По силата на Договор за придобиване на професионална квалификация
№7/15.02.2021 год., сключен между ППП София към „БДЖ-Пътнически превози“
ЕООД, в качеството му на работодател и Д. А. А., в качеството му на „обучаващ се“,
работодателят е възложил, а ответникът е приел да бъде включен в курс за
придобиване на професионална квалификация и правоспособност „Локомотивен
машинист на електрически локомотиви серия 43-000, 44-000 и 45-000“, организиран от
Център за професионално обучение „БДЖ“ /ЦПО „БДЖ“/, по одобрен учебен план и
график на учебните занятия. Уговорено е, че продължителността на обучението по
теория и учебна практика е от 15.02.2021 год. до 07.04.2021 год. вкл., а
производствената практика-от 08.04.2021 год.-240 часа, като второ лице „Локомотивен
машинист на електрически локомотиви серия 43-000, 44-000 и 45-000“. Съгласно чл. 3
курсът на обучение следва да завърши с изпити за професионална квалификация и
изпит за правоспособност по теория и практика, след приключване на производствения
стаж. В Раздел II страните са уговорили, че работодателя се задължава да осигури
платен служебен отпуск за присъствие на занятията, учебната практика и полагането
на изпити, съгласно учебната програма; да заплаща възнаграждение на основание чл.
161 от КТ и чл. 30 от Наредбата за професионално обучение на персонала в „БДЖ“
ЕАД, изчислено по чл. 177 от КТ; да заплати таксите и разходите за обучението.
Съгласно чл. 8 обучаващият се задължава да работи при работодателя на длъжността
за срок от три години. Според чл. 12 обучаващият се дължи възстановяване на
работодателя на изразходваните за неговото обучение средства, включващи стойността
на курса, такси за изпит и удостоверение, съгласно справка от ЦПО „БДЖ“ и
допълнителни разходи в т.ч. за платен служебен отпуск, изплатени допълнителни
възнаграждения за обучението по време на производствения стаж, съразмерно на
неотработения срок по т.8 от догвора, както и неустойка в размер на 10% от
стойността на дължимата за възстановяване сума, в случаите , когато трудовото му
правоотношение с ППП София към „БДЖ-ПП“ ЕООД бъде прекратено преди
изтичането на срока по т.8.
Със Заявление от 28.07.2021 год. Д. А. А. е отправил едномесечно предизвестие,
на основание чл. 326 от КТ, за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от
02.09.2021 год.
Видно от Заповед №38/31.07.2021 год. трудовото правоотношение с Д. А. А. е
прекратено, считано от 02.09.2021 год.
За установяване размера на претендираната сума е ангажирана съдебно-
счетоводна експартиза.
По предявения иск с правно основание чл. 234, ал.3, т.2 КТ вр. с чл.92 ЗЗД.
2
С разпоредбата на чл. 234 КТ законодателят е предвидил възможност за
сключване на договор за повишаване на професионалната квалификация и
преквалификация на работника или служителя. Съгласно практиката на ВКС този
договор, макар и да е уреден в Кодекса на труда, представлява граждански договор, а
не трудов, поради което при спорове, свързани с изпълнението и тълкуването му, са
приложими разпоредбите на гражданския закон. Особеност е, че страните по този
договор са обвързани и от трудово правоотношение, като разпоредбата на чл. 234, ал.
3 КТ предвижда възможността да се уредят клаузи, отнасящи се до задължението на
работника или служителя да работи при работодателя за определен срок и
отговорността на работника или служителя при неизпълнението на това задължение. С
оглед разпоредбата на чл. 9 ЗЗД страните могат да уговорят и неустойка, която да
обезпечи изпълнението на задължението на служителя да полага труд при
работодателя по трудовото правоотношение за определен период от време и да служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват.
Договореното между страните следва да се тълкува съобразно чл. 20 ЗЗД като се търси
действителната им воля и клаузите се схващат в смисъла, който напълно съответства
на целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. (Решение № 272 от
05.10.2011 год. по гр. д. № 1637/2010 г. на ВКС и Решение № 141 от 27.06.2022 год. по
гр. д. № 3429/2021 г. на ВКС).
Според мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. дело №
1/2009 г., ОСТК на ВКС, неустойката е проявление на принципа на автономия на
волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). С нея страните уговарят предварително размера
на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни
своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили
от неизпълнението. Неустойката е винаги форма на договорна отговорност, а
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на
добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора и следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за
която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна
поради накърняване на добрите нрави и се преценява към момента на неизпълнение на
договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди.
Преценявайки данните по делото съдът намира, че уговорената между
страните неустойка цели да компенсира работодателя за вредите от липсата на
престиране на труд в рамките на договорения срок от 3 години. Неизпълнението на
задължението за престиране на труд в рамките на уговорения срок, несъмнено създава
трудности и неудобства за работодателя, инвестирал време и средства за обучение на
3
работника/служителя, с оглед на което е логично и допустимо договорът за
квалификация да съдържа клауза за отговорност при неизпълнение, отделно от
разходите за обучение. Съгласно разпоредбата на чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ, страните могат
да уговорят отговорност за неизпълнение на задължението на работника или
служителя да работи при работодателя за определен срок, т. е. законодателят изрично
предвижда, че неустойка, извън стойността на платените разноски за обучение по
договора за повишаване на квалификацията, е допустимо да бъде уговаряна. Не може
да се приеме и че така определеният размер е прекомерен, тъй като е предвидено да се
намали пропорционално на срока на неизпълнение, а и следва да обезщети всички
вреди на работодателя, вкл. и разноските направени за обучението. Предвид това
съдът намира, че така договорената между страните неустойка не е нищожна, а
направеното от ответника възражение е неоснователно.
На следващо място, съгласно указаната на страните доказателствена тежест,
основателността на предявения по реда на чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ, вр. чл. 92 ЗЗД иск е
обусловена от доказването на наличието на валидно договорно правоотношение между
страните; кредиторът да е изпълнил задълженията си по договора - да е провел
обучение; валидно уговорена неустоечна клауза в случай на неизпълнение на
задължението на ответника да работи при работодателя за уговорения срок.
Както беше посочено по-горе за безспорни между страните са обявени
обстоятелствата относно наличието трудово правоотношение между страните,
сключен договор за повишаване на квалификацията, както и прекратяването на
трудовото правоотношение.
От страна на ответника обаче, се оспорва провеждането на обучение,
провеждането на изпити респ. придобиването на професионална квалификация.
Смисълът на разпоредбата на чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ, въз основа на която може да
се предвиди задължение за обучавания да работи определен период от време при
работодателя, който е инвестирал средства в обучението му, е да оправдае
придобитата вече квалификация и умения от страна на работника и съответно ползата
за работодателят от приложението им от работника и извличане на благоприятните
последици. Договорът има за предмет насрещни корелативно свързани задължения на
страните по него – работодателят да проведе курс за повишаване на квалификацията, а
служителят да усвои предадените знания и умения по време на курс. Тълкуването на
клаузите на договора по реда на чл. 20 ЗЗД води до извода, че задължението на
ответника да не прекратява трудовото си правоотношение може да го обвърже едва
след като е изпълнено задължението на работодателя да повиши квалификацията на
служителя. Да се приеме обратното, а именно че задължението на ответника е
възникнало предварително и ищецът не е изпълнил основното си задължение да
проведе обучението, би означавало ищецът да бъде оправдан за собственото си
неизпълнение на задълженията по договора, както по този начин прехвърли
отговорността върху служителя.
От приетите по делото даказателства обаче, не се установява, че ищцовото
дружество е изпълнило своето задължение да проведе курс за придобиване на
професионална квалификация и правоспособност „Локомотивен машинист на
електрически локомотиви серия 43-000, 44-000 и 45-000“, поради което съдът намира,
че кредиторът е неизправна страна, което го лишава от вземането за неустойка.
4
Предвид изложеното съдът приема, че не са налице предпоставките за
ангажиране на договорната отговорност на ответника, а предявения иск е
неоснователен и недоказан.
Воден от горното
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Поделение за пътнически превози София към
„БДЖ-ПП“ ЕООД, ЕИК /////////, със съдебен адрес: гр. //////// срещу Д. А. А., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. //////////, иск с правно основание чл. 234, ал. 3, т. 2
КТ, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1 933,52 лева /хиляда деветстотин тридесет и
три лева и петдесет и две стотинки/, представляваща неустойка за неизпълнение на
задължение по Договор за повишаване на квалификацията по професия „Локомотивен
машинист“ № 7/15.02.2021г..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5