Р Е
Ш Е Н
И Е
260276/20.10.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в открито съдебно заседание на 14.10.2020 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна
Генадиева
при секретаря Цветанка
Кънева, като разгледа докладваното от районния
съдия НАХД № 2852 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Д.И.Т. , ЕГН ********** против Наказателно
постановление № 20-0439-000225/22.06.2020 г.на Началника 3 РПУ при ОД на МВР Варна,
с което са му наложени: административно наказание "глоба" в размер на
3000 /три хиляди лева/ и лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12
месеца, на основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП.
В жалбата бланкетно
се сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно и необосновано, а също, че е
издадено в нарушение на административнопроизводствените
правила и нарушението не е осъществено.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител. По съществото на делото се пледира да се
уважи жалбата, и НП да бъде отменено. Изтъква се, че нарушението останало
недоказано.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не
изпраща представител, ангажира писмено становище.
С оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Т. бил правоспособен водач на
МПС за категория "В". Той управлявал лек автомобил марка "БМВ 123Д"
с рег*
На 18.05.2020г. в около 01.20 чака в
дежурната на 3 РПУ Варна бил получен сигнал за автомобил извършващ дрифтове на кръговото кръстовище на ул. „Крайезерна“ и ул.“Атанас Москов“. Поради това на место бил
изпратен екип полицейски служители, включващ свидетелите А. и А.. Наближавайки
посоченото кръгово кръстовище те забелязали автомобил БМВ извършващ дрифтове, както и лице с камера със статив, което снима.
След като достигнали кръговото кръстовище със служебния си автомобил, които бил
оборудван със всички отличителни знаци. Двамата свидетели възприели
продължителното преминаване през кръстовището на автомобила посредством,
свирене на спирачки, въртене на задницата на автомобила и рязко управление,
като преднамерено го извежда извън контрол.
Докато полицейските служители се движели към
автомобил с рег.№*, управляван от въззивника, те
наблюдавали няколкократното му преминаване през кръговото кръстовище, като той
извършвал "дръфтът", посредством висока
скорост, превъртане на гуми, спирачки, водещи до завъртане на задната част на
автомобил поради загуба на сцепление на гумите на автомобила. След като
достигнали кръговото кръстовище полицейските служители подали сигнал и спрели
за проверка водача на автомобил въз.Т..
Пред полицейския служител видно от
приложената Докладна въззивникът
посочил, че е "дрифтил" въпросната вечер.
При така установеното срещу въззивника бил съставен АУАН за нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП. Актът бил ставен в присъствието, предявен и връчен
на въззивника, който го подписал без възражение.
В последствие срещу въззивника
било издадено и атакуваното НП, като АНО възприел фактическите и правните
констатации на актосъставителя и наложил наказание на
въззивника на основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП. НП било връчено лично на жалбоподателя.
Описаната фактическа обстановка се установява
и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени
доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката
по АНП, вкл.АУАН, и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и
непротиворечиви.
Като непротиворечиви, конкретни и логични,
съдът кредитира изцяло показанията на депозирани в с.з. от свидетелите А. и А..
Същите са конкретни, логични, кореспондиращи с останалите кредитирани от съда
гласни и писмени доказателства. Липсват каквито и да било данни свидетелят да е
заинтересован от изхода на делото, за да се съмнява съдът в показанията им.
Поради това кредитира същите с пълно доверие.
Съдът не кредитира показанията на свид.*, приятел на въз.Т., който твърди, че по време на
извършване на нарушението след един часа след полунощ е спрял своя автомобил в
промишлената зона на града и е тръгнал пеш, за да провери дали приятелят му
идва със своя автомобил. Твърди, че по това време не е имало движение и въззивника е бил спрян при влизането му в самото
кръстовище. Твърди, че въззивника Т. не е минавал
през кръстовище, а е бил спрян при навлизането му в него. Този свидетел сочи,
че въз.Т. е навлязъл в кръговото и веднага е бил спрян. Съдът при кредитиране
на показанията на този свидетел на първо място отчита факта, че той и въззивника са приятели. Житейски неправдоподобно е в
късната част на денонощието в промишлената зона на града, да паркираш своя
автомобил и да тръгнеш пеша, за да провериш дали твой приятел идва с колата си.
Нормално би било, ако другият има проблем с автомобила си или с гумата, каквото
твърдение е изведено, да го потърсиш със своя автомобил, за да можеш да му
окажеш помощ, а не да го пресрещнеш пеша. Така посоченото от този свидетел
категорично противоречи на показанията на двамата полицейски служители, като
единствено се доближава до факта, че е на место е имало още едно лице което е
снимало извършващият се дрифт. Поради това и съдът не
кредитира показанията му.
Показанията на свидетелите А. и А. се кредитират
като обективни, безпристрастни и логически последователни.
И двамата си спомнят за процесната ситуация, като възпроизвеждат обстоятелства, съотносими към извършената проверка на въззивника. Оценката
на свидетелските показания, основана
на събрания и проверен в процеса
доказателствен материал, тяхната
последователност и вътрешна
непротиворечивост са в състояние да обосноват у съда извод, че нещата са се развили по начина, съобщен
от свидетелите. Ето защо, настоящият състав, дава вяра
на показанията на горепосочените
свидетели, като следва да
се отбележи и фактът, че няма индиция за тяхната заинтересованост. Не съществува съмнение, че дава необективни и тенденциозни показания. Това, което твърди в показанията си, е възприел лично
при процесната ситуация, при изпълнение
на служебните си задължения.
Служебната функция на свидетелят
не може а priori да обоснове
извод за заинтересованост и необективност,
тъй като посочените свидетели възпроизвеждат
личните си възприятия, последователно и изчерпателно, за
факти и обстоятелства, свързани с извършеното от въззивника.
Съдът, предвид становището на страните и
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в
срок / / от надлежна страна – ФЛ,
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд –
по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради
това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган- Началника на 3 РУ ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен
орган.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са
съставени в сроковете по чл. 34, ал.1
и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя
и свидетел.
При цялостната проверка на атакуваното НП,
настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН
– относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание
на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при
които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.
Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя- трите имена,
адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на административно -
наказващия орган на изискването на чл. 57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата,
които потвърждават извършеното административно нарушение. Съдът не споделя
възражението изнесено в жалбата, че не ставало ясно за какво нарушение бил
наказан въззивникът, както и че било налице
противоречие между фактическото и юридическо обвинение. В АУАН и НП ясно и
недвусмислено е посочено, че въззивникът е използвал
път отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с
неговото предназначение за превоз на хора и товари. Ясно и недвусмислено е
посочено и защо АНО е приел, че въззивникът е осъществил
състава на нарушенията на чл. 104б, т.2 от ЗДвП. Терминът "дрифт",
макар да няма легална дефиниция в законодателството ни е използван от АНО
единствено като общоизвестно понятие, но в текстовата част /във фактическото
обвинение/ на АУАН и НП коректно е описано възприето от свидетелите поведение и
то в достатъчно степен конкретизира направомерната
деятелност на дееца. Така, че несподеллимо е
твърдението в жалбата, че въззивникът бил наказан за
нарушение, което не е осъществил. Нещо повече подведения под административна
отговорност се защитава срещу предявените му факти не срещу легални дефиниции и
терминологии. Приложената санкционна разпоредба е напълно относима
към посочената нарушена такава. С нищо не е препятствано правото на защита на въззивника, тъй като както от фактическото, така и от
юридическото обвинение е ясна волята на АНО защо налага санкция на конкретния
водач- затова, че ползва за други цели, освен в съответствие с неговото
предназначение за превоз на хора и товари, път отворен за обществено ползване.
Съдът намира, че непроизнасянето от
наказващият орган изрично в НП по отношение на чл. 28 от ЗАНН
не е процесуално нарушение, тъй като с факта на издаването му става ясно, че
същият е отказал приложението му. От друга страна, наличието на мотиви в НП не
е сред задължителните реквизити към същото. В ТР № 1/12.12.2007
г. на ВКС се сочи, че преценката за "маловажност на случая" подлежи
на съдебен контрол, като в случай, че съдът констатира, че са налице
предпоставките на чл. 28 ЗАНН,
но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.
Липсата на мотиви обаче по приложението на чл. 28 от ЗАНН
не се сочи като нарушение на процесуалните правила.
При горните констатации, съдът изведе
следните правни изводи:
Въззивникът е наказан с административно наказание административно
наказание "глоба" в размер на 3000 /три хиляди лева/ административно
наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца,
на основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т.2 (Нов -
ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) на водача на моторно превозно
средство е забранено да: използва пътищата, отворени за обществено ползване, за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари. За нарушение на тази забрана в чл. чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е предвидено наказание за водача, който използва
пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
От събраните по делото доказателства, се
установява по несъмнен за съда начин, че жалбоподателят Т. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 104б, т.2 от ЗДвП, за което била ангажирана административнонаказателната
му отговорност. В подкрепа на горния извод са показанията на разпитаните в хода
на съдебно заседание свидетели. Налице е верига от преки и косвени
доказателства за авторството на деянието. Така, че за съда не остава, каквото и
да било съмнение по отношение на авторството на деянието. Съдът намира и че въззивникът е извършил вмененото му нарушение от обективна
страна. Същият е използва път, отворен за обществено ползване не по неговото
предназначение /за превоз на хора и товари/, а за други цели- за забавление
чрез извършване на рискови маневри, въртял е МПС, извеждал го е извън контрол.
Безспорно от установените по делото факти е видно и че това е станало
преднамерено, като дори е записвано.
При така установените факти, съдът счита, че
АНО правилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя на основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП за нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП. Санкционната разпоредба предвижда за това нарушение
наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от
12 месеца и глоба в размер на 3000 лв. Санкцията е определена в абсолютен
размер и за съда не съществува възможност да редуцира. Високият размер на
предвидената санкция, подчертава волята на законодателя, че се касае за деяние
с висока степен на обществена опасност, което в никой случай не следва да бъде
толерирана, а да бъде санкционирано. Точно такава е била и целта на
законодателя въвеждайки нормата на чл. 104б от ЗДвП в началото на 2017 година (откогато съществува този текст),
обосновавайки я с драстичното увеличаване на подобни случаи в цялата страна,
при които собственици на автомобили, умишлено "дрифтят"
по оживените улици в населените места и по този начин застрашават здравето и
живота както на останалите участници в движението по пътищата, така и на
случайно преминаващи пешеходци. От това обстоятелство е продиктувана и тежката
санкция в твърд размер за подобно нарушение.
Правилно е било преценено, че с оглед
характера на нарушенията в настоящия случай нормата на чл. 28 от ЗАНН
не може да бъде приложена. Нарушението за което е ангажирана отговорността на въззивника крие сериозен риск за останалите участници в
движението по пътищата, като само по себе си представлява нарушение с висока
степен на обществена опасност, поради което и в настоящия случай разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН
не може да бъде приложена. Нещо повече, в конкретния случай се касае за млад
водач, на мощен автомобил, като извършеното от него представлява и сериозен
риск за собствения му живот и здраве, предвид липсата на достатъчно практически
опит. Нещо повече деянието е извършено в населено място.
Ето защо налагането на санкция на конкретния
водач, за конкретното нарушение е напълно справедливо и адекватно на
обществената опасност на деянието и нарушителя. Само така, според настоящия
състав, биха се изпълнили целите по чл. 12 от ЗАНН,
като би се превъзпитал водачът да полага повече дължима грижа към изискванията
на българското законодателство, като зачита правата и на другите участници в
движението и не допуска за в бъдеще такива нарушения застрашаващи живота и
здравето на хората.
Съгласно разпоредбата
на чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН,
ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.
3 от АПК, "Когато съдът
отхвърли оспорването или подателят на
жалбата оттегли жалбата, страната, за която административния
акт е благоприятен, има право на
разноски". От изложеното следва, че в полза на
АНО, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което Съдът определи в размер на 80 лева,
които следва да бъдат заплатени
от жалбоподателя на АНО.
Водим
от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление №20-0439-000225/22.06.2020 г. издадено от Началника 3 РПУ при ОД на МВР - Варна, с което
на Д.И.Т., ЕГН ********** са наложени: административно наказание
"глоба" в размер на 3000.00 /три хиляди лева/ и административно
наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца,
на основание чл. 175а, ал.1, т.3 от ЗДвП, за
нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП.