№ 2319
гр. Бургас, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело №
20252120103952 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „Дубе България“
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С****,
представлявано от М.П.М., срещу „Крейтив енд Делукс“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Б*****, представлявано от П.Н.Н., за
приемане за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сума в размер
на 235 лева – главница, представляваща незаплатен остатък по фактура №
********** от 30.09.2024 г., сумата от 67,73 лева – сборна лихва за забава
върху главница от 1468,73 лева по фактури № ********** от 05.09.2024 г. и №
********** от 30.09.2024 г., начислена за периода от 01.11.2024 г. до
05.03.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
06.03.2025 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № *****/2025 г. на БРС.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за покупко
– продажба, по силата на който ответникът е закупил и получил от ищеца (с
предишно наименование „МЕК-ДИЗЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД) стоки на обща
стойност 1468,73 лева. За задължението са издадени следните фактури: №
********** от 05.09.2024 г. на стойност 568,73 лева с падеж 05.10.2024 г. и №
********** от 30.09.2024 г. на стойност 900 лева с падеж 30.10.2024 г. Поради
1
забава в плащането на цената на стоките е начислена лихва за забавено
плащане.
След образуване на заповедното производство, на 28.03.2025 г.
ответникът е заплатил сума в размер на 488,73 лева от дължимата главница по
фактури, но остатъкът от 980 лева, както и лихва за забава в размер на 67,73
лева и направените разноски в заповедното производство не са заплатени. На
28.05.2025 г. „Дубе България“ ЕООД е издало кредитно известие на стойност
745 лева към фактура № ********** от 03.09.2024 г., с която ответното
дружество е закупило нов двигател на стойност 7880 лева с ДДС. Със
стойността на кредитното известие е извършено прихващане на дължимия
остатък за плащане в размер на 980 лева по процесните две фактури, като в
резултат на това е останала за плащане главница в размер на 235 лева.
Моли за уважаване на претенциите и присъждане на съдебно –
деловодни разноски.
Ответната страна чрез процесуален представител е изложил
доводи, че исковете са неоснователни. Посочил е, че оспорва договорената
продажна цена на новия двигател, който ответникът е закупил от ищеца и за
който последният е издал фактура 2394/03.09.2024 г. на стойност 7880 лева.
Страните са се споразумели, че ищецът ще предостави на ответника отстъпка
в размер на 980 лева, при условие че последният му предаде стария двигател
на автомобила. Така договорената отстъпка е била фиксирана и не е била
поставена под условия, свързани със състоянието на стария двигател.
Страните са се споразумели, че ответникът ще заплати продажната цена на
новия двигател (6900 лева с вкл. ДДС), както и депозит в размер на 980 лева,
който е в размера на договорената между страните отстъпка, като след
предаване на стария двигател депозитът е подлежал на връщане от страна на
ищеца. Това е посочено и в самата фактура.
Твърди, че е заплатил в пълен размер стойността на фактура №
2394/03.09.2024 г., вкл. депозит от 980 лева. Изпълнил е и задължението си да
предаде стария двигател на ищеца и същият е приет от служители на
последния без забележки през месец септември 2024 г.
Ищецът е бил длъжен незабавно да издаде кредитно известие към
фактурата за сумата 980 лева и да възстанови същата сума на ответника, но не
е изпълнил тези свои задължени, поради което именно той пръв е изпаднал в
2
неизпълнение на сключения договор.
Ето защо счита, че след извършеното прихващане и преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнеше от страна на
ищеца максималният размер на вземането му по процесиите фактури е бил в
размер на 488,73 лева. По отношение на тази сума ответникът е упражнил
право на задържане, тъй като ищецът не е изпълнил своевременно
задължението си да издаде кредитно известие към фактура № 2394/03.09.2024
г. и по този начин недвусмислено да възстанови (чрез прихващане) дължимия
на ответника депозит. Независимо от това ответникът доброволно е заплатил
тази сума на ищеца на 28.03.2024 г.- преди връчване на заповедта за
изпълнение. Следователно към момента на връчване на заповедта и към
момента на подаване на исковата молба вземанията на ищеца са били
погасени изцяло.
Моли съда да отхвърли исковете, евентуално присъди по-нисък
размер на лихви и разноски. Моли за присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Правната квалификация на предявените искове е чл. 327, ал. 1 ТЗ
във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 86 ЗЗД по реда на чл. 422 ГПК.
За да бъде уважен предявеният иск за главница, ищецът е
следвало да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки:
наличие на облигационно отношение, по силата на което за страните са
възникнали определени права и задължения, виновно неизпълнение на
договорни задължения от страна на ответника, а в тежест на ответното
дружество е било да установи извършено надлежно плащане на договореното
възнаграждение.
Между страните несъмнено са били налице търговски отношения
по повод сключени договори за покупко-продажба на стоки, по силата на
които ищцовото дружество (с предходно наименование „Мек – Дизел
България“ ЕООД) е извършило доставки на маслена помпа, съединител, лонг
блок (двигател), а ответникът се е задължавал да заплати тяхната стойност.
Това се установява от приетите по делото писмени доказателства – фактура №
3
********** от 05.09.2024 г. на стойност 568,73 лева с падеж 05.10.2024 г. с
основание за плащане „помпа маслена“, № ********** от 30.09.2024 г. на
стойност 900 лева с падеж 30.10.2024 г. и основание „съединител“, фактура №
********** от 03.09.2024 г. на стойност 7880 лева с основание за плащане
„лонг блок“ на стойност 5750 лева без ДДС (6900 лева с ДДС) и „депозит“ на
стойност 816,67 лева без ДДС (980 лева с ДДС). С кредитно известие от
28.05.2025 г. към последната фактура е приспадната сумата 745 лева с ДДС с
основание „депозит“.
Тези писмени доказателства не са оспорени от ответника, поради
което съдът приема за установено по делото, че между страните е
съществувала облигационна връзка, породена от правоотношение, носещо
типичните белези на договор за покупко-продажба, по което ищецът е
продавач, а ответното дружество – купувач. Ищцовото дружество е доставило
на ответника исканите стоки съобразно приложените приемо-предавателни
протоколи. Приложените фактури, издадени от ищеца, са доказателства, които
установяват облигационно отношение между страните по делото.
Съдържанието на тези отношения се установява от събраните по
делото гласни доказателства.
Свидетелят Диман Йолдов е посочил, че е работил в „Дубе
България“, в магазина в гр. Бургас и е участвал при водене на преговорите с
представител на „Крейтив енд Делукс“ ЕООД за продажба и доставка на
двигател за лекотоварен автомобил. Имало условие, идващо от производителя
на двигателя, когато се върне една част за рециклиране, ако производителят
приеме тази част, ще върне част от сумата. Това се наричало депозит. В
случая, в документа тази сума била фиксирана на някаква определена
стойност. Самото връщане не било задължителен елемент. Ако
производителят не одобри качеството на върнатата стока или състоянието й,
може да откаже. В момента, в който доставили новия мотор, купувачът върнал
стария мотор в разглобено състояние. Изпратили го до офиса в гр. София със
свой транспорт, където колега се свързал с производителя, пратил му снимки
и производителят поискал моторът да е в сглобено състояние. Изискванията
на производителя не били известни предварително. Върнали го в гр. Бургас и
се обадили на клиента да дойде да го вземе и да го сглоби. Това станало може
би м. септември 2024 г., а дошли да го вземат може би м. октомври – ноември
4
2024 г. Доста време двигателят престоял при продавача. Двигателят вече
сглобен може би м.декември – м.януари бил върнат в офиса.
Свидетеля Г.Б. е посочил, че е работил в дружество „Крейтив енд
Делукс“ ЕООД за периода 2022 г. - 2024 г. и е участвал при закупуване на
частите, за които става дума в делото. Избрали доставчика спрямо това, че
тяхната оферта била по-висока, но можело да върнат стария двигател, който
бил счупен, и да приспаднат сума, така че било по-изгодно. Сделката движели
по телефона и уточнили всички детайли. Само фактура взели физически от
магазина. Сумата за връщане на стария двигател била фиксирана, нямало е
разговор, че сумата може да претърпи промени. Първоначално двигателят
върнали разглобен. След известно време се обадили и помолили да бъде взет
двигателя, за да бъде върнат сглобен, но това не било конкретизирано при
сключване на сделката. Като занесли разглобен двигател, го приели. След
може би месец и половина - два ги потърсили отново и казали, че двигателят е
отишъл до Италия, но са го върнали, защото трябвало да бъде сглобен.
Сглобили го и го върнали няколко дни след това и бил приет. Дружеството
купувач имало проблеми с пререгистриране на автомобила в КАТ, тъй като
във фактурата нямало номер на двигателя. Бусът стоял неподвижен, защото не
можел да се регистрира.
Приложена е покана за плащане, изпратена на 07.02.2025 г. по
имейл от представител на „Дубе България“ ЕООД до „Крейтив енд Делукс“
ЕООД, в която са описани дължими суми по фактури № ********** от
05.09.2024 г. на стойност 568,73 лева и № ********** от 30.09.2024 г. на
стойност 900 лева.
Представено е платежно нареждане от 28.03.2025 г., видно от
което „Крейтив енд Делукс“ ЕООД е превело по сметка на „Дубе България“
ЕООД сума в размер на 488,73 лева с основание „плащане на ф.********** и
ф.********** с приспадане на платен депозит по ф.********** за върнат
двигател“. Представено е платежно нареждане от 05.09.2024 г., видно от което
„Крейтив енд Делукс“ ЕООД е превело по сметка на „Дубе България“ ЕООД
сума в размер на 7880 лева с основание „ф.**********/03.09.2024“
На 28.05.2025 г. „Дубе България“ ЕООД е издало кредитно
известие на стойност 745 лева към фактура № ********** от 03.09.2024 г., с
която ответното дружество е закупило нов двигател на стойност 7880 лева с
5
ДДС. Със стойността на кредитното известие е извършено прихващане на
дължимия остатък за плащане в размер на 980 лева по процесните две
фактури.
В настоящото производство се търси плащане на остатък от
задължение по фактура 2499/30.09.2024 г. в размер на 235 лева.
След подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение за задълженията по фактура 2405/05.09.2024 г. и 2499/30.09.2024 г.
на обща стойност 1468,73 лева ответникът е заплатил сума в размер на 488,73
лева, като е посочил в платежното нареждане, че извършва плащане по двете
фактури с приспадане на депозит.
Прихващане на вземания между страните по един договор или
отделни правоотношения е уредено в разпоредбите на чл. 103-105 ЗЗД.
Прекратяването на насрещните задължения настъпва по право. То е действие
на упражняването на субективно право, с което всяка от страните разполага,
като е насочено срещу лицето, което е едновременно длъжник и кредитор на
прихващащия. Титулярът на правото го упражнява с едностранно изявление,
отправено до насрещната страна, и съдействие на насрещната страна не е
необходимо. Условие за това изявлението на прихващащата страна да породи
действие е вземането на прихващащия да е ликвидно и изискуемо. Когато
ответникът се позовава на извънсъдебно прихващане, то подлежи на
доказване дали същото е надлежно извършено при предпоставките на чл. 103
и сл. ЗЗД. Когато не се установява да са налице предпоставките за
извънсъдебно прихващане и при липса на направено възражение за съдебно
прихващане, съдът няма как да зачете настъпване на погасителен ефект на
прихващането и да обсъжда въпросите, които представляват основание на
вземането на ответника. Според задължителна практика на ВКС по
приложение на чл. 103, ал. 1 ЗЗД правото да се извърши извънсъдебно
прихващане е обусловено от ликвидността на активното вземане, като за
настъпване на конститутивното действие на прихващането следва да са
установени както основанието, така и размерът на вземането на
прихващащия. След като последното не е установено и безспорно по размер,
извършените от прихващащия действия (плащане на сумата 488,73 лева на
28.03.2025 г., в платежното нареждане по което ответното дружество е
заявило, че приспада от задължението си по фактура 2405/05.09.2024 г. и
6
фактура 2499/30.09.2024 г. заплатения депозит по фактура № 2394 от
03.09.2024 г.) не са довели до погасяване на задължението му, доколкото
между страните е налице спор относно размера на вземането (размера на
подлежащия на възстановяване „депозит“). Практиката на ВКС е категорична,
че извънсъдебно прихващане, освен при съгласие на страните, не може да се
прави при неликвидно и спорно вземане, каквото очевидно е вземането на
ответника за възстановяване на заплатения от него „депозит“, описан във
фактура № 2394 от 03.09.2024 г., доколкото страните спорят за размера,
подлежащ на връщане.
Ответникът може да упражни правото на компенсация чрез
защитно правопогасяващо възражение за прихващане, но съдът не би могъл
без изричното отправяне на съдебно възражение за прихващане с отговора на
исковата молба служебно да извърши прихващане на суми, твърдени от
ответника (в този и Решение № 60107 от 22.12.2021 г. на ВКС по т. д. №
523/2020 г., I т. о.). В настоящото производство не е заявено възражение за
прихващане от страна на ответника за връщане на заплатения депозит, поради
което и не следва да се обсъжда дължимостта и размера на подлежащия за
връщане депозит, посочен във фактура № 2394 от 03.09.2024 г. като сума от
980 лева, доколкото в настоящото производство се претендира плащане на
част от задължение от фактура 2499/30.09.2024 г., обективираща друго
облигационно отношение между страните – за покупко-продажба на
съединител, по който договор няма спор между страните за изправността им.
Няма данни по делото търсената сума в размер на 235 лева да е заплатена,
поради което искът за заплащането й е основателен. След като не е изплатил
поетото от него задължение за заплащане на уговореното възнаграждение (не
е доказал в настоящото производство плащане, въпреки разпределената
доказателствена тежест), ответникът се явява неизправна страна по договора и
това е основание за ангажиране на отговорността му по отношение на ищеца
за сумите, претендирани с исковата молба.
Предвид допуснатото неизпълнение на парично задължение и
изпадането му в забава, на основание чл. 86 ЗЗД ответникът дължи на ищеца и
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
главницата. За начална дата за присъждане на обезщетението следва да се
приеме денят, следващ падежа за плащане, посочен в двете фактури, като
7
ищецът търси лихва от 01.11.2024 г. до подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Поради това и претенцията на ищеца за присъждане на
обезщетение за забава върху задължението по фактурите е основателна,
доколкото същата съвпада с размера, изчислен от съда посредством
calculator.bg.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски в
размер на общо 855,73 лева съобразно представения списък по чл. 80 ГПК,
които се дължат за заповедното и за исковото производство в пълния им
размер предвид плащане на част от вземанията, присъдени със заповедта за
изпълнение, след подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение – заявлението е подадено на 05.03.2025 г., а плащането е
извършено на 28.03.2025 г.
Водим от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Крейтив енд
Делукс“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б*****,
представлявано от П.Н.Н., че дължи на „Дубе България“ ЕООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: гр. С****, представлявано от М.П.М.,
сума в размер на 235 лева главница, представляваща незаплатен остатък по
фактура № ********** от 30.09.2024 г., сумата от 67,73 лева – сборна лихва за
забава върху главница от 1468,73 лева по фактури № ********** от 05.09.2024
г. и № ********** от 30.09.2024 г., начислена за периода от 01.11.2024 г. до
05.03.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
06.03.2025 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № *****/2025 г. на БРС.
ОСЪЖДА „Крейтив енд Делукс“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. Б*****, представлявано от П.Н.Н., да заплати на
„Дубе България“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.
С****, представлявано от М.П.М., сумата от 855,73 лева (осемстотин петдесет
и пет лева и седемдесет и три стотинки), представляваща направените
съдебно-деловодни разноски в заповедното и настоящото производство.
8
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
9