Определение по дело №2822/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 3868
Дата: 25 октомври 2019 г.
Съдия: Антония Иванова Тонева
Дело: 20195530102822
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№.........                                       25.10.2019г.                        гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД               ОСМИ ГРАЖДАНСКИ състав

На двадесет и пети октомври                         2019г.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                           Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА                                                         

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА гр.дело №2822 по описа за 2019 година:

 

Предявена е искова молба от  „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Франция против М.П.Д..

Ответницата М.П.Д. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, чрез назначения особен представител.

Съдът като взе предвид, че исковата молба е редовна и предявения иск е допустим, намира че следва да внесе делото за разглеждане в о.с.з.

Съдът счита, че следва да приеме като доказателства по делото, представени с исковата молба писмени доказателства, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение на предмета на спора.

Съдът счита, че следва да приложи към делото ч.гр.д.№4282/2018г. по описа на Старозагорски районен съд.

            Следва да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са  налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.

            Следва да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

Предвид гореизложеното и на основание чл.140 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните документи: договор за кредит с номер PLUS-11196886 от 12.03.2015г.,  Условия по договора, сертификат PLUS-11196886/12.03.2015г., Искане за откриване на сметка, Приложение към договор за кредит от 12.03.2015г., месечно извлечение по кредитна карта към 13.10.2017г., Покана от 16.11.2017г. с приложена обратна разписка.

 

ПРИЛАГА към делото ч.гр.дело №2772/2018 г. по описа на Старозагорски районен съд.

 

УКАЗВА на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са налице хипотезите на чл.147 т.1 и т.2 ГПК.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

 

СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ за ДОКЛАД, както следва:

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права, изложени в исковата молба, са следните: Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ твърди в исковата си молба, че при сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер PLUS-11196886 ответницата М.П.Д. дала съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да и бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. Ответницата активирала, предоставената и от ищеца кредитната карта CARD-12161723 с максимален кредитен лимит в размер 1000,00 лв. Същият представлявал револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати ATM, плащания, чрез терминални устройства (POS) и др. осъществени, чрез издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислявала годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент. Съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниквало задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.

Ищецът сочи, че ответницата преустановила редовното обслужване на кредитната карта на 01.10.2017г., когато било последното плащане по нея, като балансът по същата е в размер на минус 782.44 лв. Това принудило кредитора да блокира използването й. Въпреки многократните опити за контакт с длъжника и отправените покани да погаси натрупалите се задължения доброволно, тя продължавла виновно да неизпълнява, което поражда интерес за съдебна защита.

Ищецът заявява, че към датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК, задължението на ответника по кредитната карта било в размер на 782.44 лв., представляващо използваната главница в размер на 731.84, както и договорна лихва от 01.10.2017 (първа пропусната вноска) до 10.11.2017 (дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) върху използваната сума в размер на 50.60 лв. Ответницата дължала и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 37.15 лв. за периода от 10.11.2017 (дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) до 11.05.2018 (дата на завеждане на дело).

Ищецът моли при условие, че установителният иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съдът да приеме, че при условие на евентуалност предявява осъдителен иск. Счита, че същия осъдителен иск има характер на волеизявление за обявяване на кредита за изискуем, чрез връчване на препис на ответната страна.

Към настоящия момент ответникът дължал на дружеството следните суми: главница 731.84 лв., възнаградителна лихва - 50.60 лв. и лихва за забава - 37.15 лв., или общо 819.59 лв. За събирането на посочените суми, било депозирано Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК към Районен съд Ст.Загора. По образуваното ч.гр.дело № 2772/2018г. била издадена Заповед за изпълнение и тъй като била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК са последвали указания заявителя да предяви иск относно вземането си, поради което ищецът предявява настоящия иск.

Моли съда да постанови решение, с което да установи, че е налице вземане от страна на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България от М.П.Д. в размер на: 731,84лв., представляваща главница по револвращ кредит, 50.60 лв., представляваща договорна лихва по кредита за периода от 01.10.2017г. до 10.11.2017г., 37.15 лв. лихва за забава за периода от 10.11.2017г. до 11.05.2018г., или общо дължима сума 819.59 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане. При условията на евентуалност моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца посочените по-горе суми, ведно с направените разноски.

Претендира направените по настоящото дело и в заповедното производство разноски.

 

Ответницата М.П.Д. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК чрез назначения особен представител, в който взема становище, че оспорва предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Оспорва приложените от ищеца писмени доказателства, като заявява, че са съставени от самият ищец и не са в състояние да обосноват твърденията му, приложени документи представляват изгодни за него твърдения и подлежат на доказване.

Сочи, че не се установява ответницата да е усвоила твърдяната сума в размер на 782.40 лева явяваща се претенция за главница. С оглед на това неоснователна е и претенцията за нейното връщане, както и акцесорните искове за възнаградителна и законна лихва.

 

От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл.422 ГПК, който е установителен по своя характер и има за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело №2772/2018г. по описа на Старозагорски районен съд, съществува. Ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а ответникът следва да докаже възраженията си срещу вземането.

 

НАСРОЧВА делото за 26.11.2019г. от 10,15ч., за която дата да се призоват страните.

ПРЕПИС от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните. На ищеца да се връчи и препис от писмения отговор на ответника.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: