№ 778
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в публично заседание на осми
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цветанка Бенина
при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова
като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело №
20241100902046 по описа за 2024 година
В исковата молба ищецът - НАП твърди, че с решение № 1718 от 04.09.2017 г.,
постановено по т.д. № 5153/2015 г. по описа на Софийски градски съд, е обявена
неплатежоспособността на „ДЕЧИ-СА“ ЕАД, като е открито производство по
несъстоятелност спрямо търговеца. В ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството е
обявен списък на приетите вземания на кредиторите с вписване с рег. №
20240725105044, в който са включени частично публични вземания, предявени в срока
по чл. 688, ал. 3 ТЗ с молба с изх. № 24-28-1715/15#66/27.06.2023 г. Сочи се, че в
същия списък в графа „Забележка“ синдикът не е приел предявени публични вземания,
както следва – 1. Публични вземания за данъци в общ размер от 45 071.26 лв., от които
38 977.58 лв. – главници и 6 093.68 лв. – лихви, с основание за възникването им –
декларации по чл. 55, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица
и чл. 201, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане, депозирани на
тримесечие в периода м. 04.2019 г. – м. 04.2023 г. и Декларации образец 6, депозирани
ежемесечно в периода м. 03.2019 г. – м. 05.2023 г.; 2. Публични вземания за
задължителни осигурителни вноски в размер на 339.96 лв., от които 335.76 лв. –
главници и 4.20 лв. – лихви с основание за възникването им – Декларации образец 6,
подадени от дружеството по реда на Кодекса за социално осигуряване, съответно за м.
07.2020 г.; за м. 07.2021 г.; за м. 11.2022 г. и за м. 12.2022 г. Излагат се твърдения, че по
подадено възражение от НАП срещу неприемането на публичните вземания е
постановено определение № 2619/26.09.2024 г. по т.д.№ 5153/2015 г. по описа на СГС,
с което възражението е оставено без уважение като неоснователно. Сочи се, че за
включването на вземанията в списък на неприетите такива, синдикът е посочил, че са
платени на падежа. Излагат се доводи, че приложими се явяват правилата на чл. 169
ДОПК относно реда за погасяване на публичните вземания, като съгласно ал. 4 от
посочената разпоредба за публичните задължения, установявани от НАП, до
започване на принудителното им събиране, длъжникът заявява по ред и начин,
определени със заповед на министъра на финансите, вида на задълженията, които иска
да погаси. Съгласно ал. 5 от посочената разпоредба, в случаите по ал. 4 с постъпилата
сума се погасява задължението от съответния вид, срокът за внасяне на което изтича
1
най-рано към датата на плащането, освен ако в закон не е предвидено друго. Сочи се,
че разпоредбата на чл. 164, ал. 1 ДОПК дава възможност публичните вземания да
бъдат събирани чрез участие в производство по несъстоятелност. Поради това, излага
доводи, че очевидна е волята на законодателя при постъпили суми за удовлетворяване
на приети публични вземания срещу несъстоятелния длъжник, да бъдат разпределяни
от НАП по реда на ДОПК.
Претендира да бъде прието за установено съществуването и дължимостта на
публични вземания за данъци в общ размер на 45 071.26 лв., от които 38 977.58 лв. –
главници и 6 093.68 лв. – лихви, както и публични вземания за задължителни
осигурителни вноски в размер на 339.96 лв., от които 335.76 лв. – главници и 4.20 лв. –
лихви, неприети в производството по несъстоятелност на „ДЕЧИ-СА“ЕАД.
Претендира разноски.
По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба в установения за
това срок от синдика на „ДЕЧИ-СА“ЕАД - Б. Т., в който оспорва по основателност
предявените срещу него установителни искове. В тази връзка излага твърдения, че
предявените в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ публични вземания за данък по ЗДДФЛ и
осигурителни вноски по КСО са дължими във връзка с възнаграждението, което е
получил синдикът в производството по несъстоятелност, като вземанията за данък по
ЗДДФЛ са дължими във връзка с изплащаното възнаграждение по договора за
счетоводно обслужване на длъжника. Твърди се, че в графа „Забележки“ на този
Списък № 3 на приетите вземания е отбелязано, че тези публични вземания са
заплащани на падежа с нарочни платежни нареждания, в които са посочени основания
и периоди, за които се отнасят извършените плащания. Счита за незаконосъобразно
изложеното от ищеца относно погасяване на публичните задължения на други, по-
стари задължения на длъжника, които са различни от посочените от него в платежните
нареждания за извършваните плащания. Сочи, че изплащането на процесните
публични вземания е съгласно предвидената в чл. 639 ТЗ възможност за доброволно
плащане на задълженията, възникнали след датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност. Излага доводи, че плащането на процесните
задълженията е и съобразно разпоредбата на чл. 169, ал. 3 ДОПК, в който е
предвидено, че при наличие на няколко публични вземания, до започване на
принудителното им събиране, длъжникът може да заяви кое от тях погасява. Поради
това счита за незаконосъобразно извършеното от НАП отнасяне на плащанията за
погасяване на по-стари задължения на длъжника.
По делото не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника
„ДЕЧИ-СА“ЕАД.
По делото не е постъпила допълнителна искова молба в установения за това
срок, както и допълнителен писмен отговор от ответника.
Предявени са от Национална агенция за приходите против „ДЕЧИ-СА“ЕАД и Б.
Д. Т. – синдик на „ДЕЧИ-СА“ЕАД при условията на обективно и субективно
кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1
ТЗ.
Съдът, като разгледа представените по делото релевантни за правния спор
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
При служебно извършена справка по партидата на „ДЕЧИ – СА“ЕАД съдебният
състав установи, че с вписване от 25.07.2024 г. е обявен в ТРРЮЛНЦ Допълнителен
списък № 3 на приетите вземания, в който в графа „забележка“ е посочено, че не са
приети предявените вземания за данъци по декларации по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ и по чл.
201, ал. 1 ЗКПО за периода м. 04.2019 г. – м. 04.2023 г. в общ размер на 38 977.58 лв. –
2
главница и 6093.68 лв. – лихви, както и предявените вземания по декларации образец 6
за задължителни осигурителни вноски периода м. 03.2019 г. – м. 05.2023 г. в размер на
339.96 лв., от които 335.76 лв. – главници и 4.20 лв. Посочено е, че посочените
вземания са заплащани своевременно с платежни нареждания, в които са посочени
основание и период, за който се отнася извършеното плащане, като в списъка на
приетите вземания следва да бъдат включени предявените такива в срока по чл. 688,
ал. 3 ТЗ, които не са погасени.
С определение от 26.09.2024 г., постановено по т.д. № 5153/2015 г. по описа на
СГС, ТО, VІ-10 състав, е оставено без уважение възражението на кредитора НАП
против Допълнителен списък № 3 на приетите вземания, предявени в срока по чл. 688,
ал. 3 ТЗ в производството по несъстоятелност на „ДЕЧИ - СА“ЕАД, обявен в
търговския регистър на 25.07.2024 г. относно включване в списъка на посочените в
графа „забележка“ неприети предявени вземания. В определението на съда по
несъстоятелността са изложени мотиви относно императивния характер на реда на
удовлетворяване по чл. 722 ТЗ относно включените в списъка на приетите вземания.
Прието е, че извършените от синдика плащания за погасяване публични вземания по
ДОД и осигурителни вноски, които безспорно са възникнали след откриване на
производството по несъстоятелност, не могат да бъдат отнесени за погасяване на по-
стари публични задължения, включени в списъка на приетите предявени вземания, в
приложение разпоредбата на чл. 169, ал. 3 ДОПК. Доколкото плащанията са
извършени доброволно, т.е. преди да е започнало принудителното изпълнение,
длъжникът разполага с възможността да посочи кое от тези вземания погасява. Прието
е, че вземанията предмет на възражението, са изцяло погасени чрез плащане, поради
което възражението се явява неоснователно.
По делото са представени преводни нареждания за извършените плащания на
публичните задължения за ДДФЛ на синдика, в които е посочено конкретното предмет
на погасяване такова, а именно – платежни нареждания за начислените задължения за
периода от м. 03.2019 г. до м. 05.2023 г.
Представени са и платежни нареждания за извършените плащания на
публичните задължения за ДДФЛ за счетоводно обслужване и начислени данъчни
задължения по ЗКПО за периода от м. 01.2019 г. – м. 04.2023 г.
Представени са и платежни нареждания за погасяване на задължителните
осигурителни вноски, по които са извършени плащанията в периода от м. 08.2020 г. до
м. 02.2023 г.
По делото са безспорни фактите относно размера и основанието на начислените
като дължими публични вземания за главници и лихви за периода по подадените
данъчни декларации, а именно главниците за ДДФЛ, начислен върху възнаграждението
на синдика, както и върху възнаграждението за предоставяните счетоводни услуги на
дружеството длъжник. Безспорни са и фактите относно дължимостта на начислените
осигурителни вноски на синдика за посочения период и в размера, за които е приел
синдика при включването им в графа „забележка“, че са недължими, поради което и не
следва да бъдат включени в списъка на приетите вземания. Безспорните между
страните факти съдът приема за установени и неподлежащи на доказване, в
приложение разпоредбата на чл. 153 ГПК.
Видно от представените по делото преводни нареждания, плащанията по тях са
заявени да бъдат извършени за погасяване именно на публичните вземания, които са
дължими в размера и за периода, установени по делото, които вземания изрично са
посочени в основанието на платежния документ.
По делото е безспорно, а и от представените писмени доказателства се
установи, че процесните публични задължения за главници и лихви са начислени за
3
периода след откриване на производството по несъстоятелност.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Установителният иск по чл. 694 ТЗ е предвиден, за да гарантирана установяване
в отделно съдебно производство съществуването, респ. несъществуване на вземане,
което е било включено в изготвения от синдика в производството по несъстоятелност
списък на приети, респ. неприети вземания. За да възникне правният интерес за ищеца
да предяви иска, е необходимо да е била проведена процедура по разглеждане на
депозирано възражение срещу списъка по чл. 688, ал. 3 ТЗ. В този смисъл
предпоставките за основателност на иска са : вземането предмет на установяване в
производството да е било предявено в производството по несъстоятелност;
включването на вземането в списъка на приети, респ. неприети вземания; постъпило
възражение срещу включването на вземането в списъка изготвен от синдика и
произнасяне на съда по несъстоятелността по възражението, с което възражението да е
било прието за неоснователно.
В разпоредбата на чл. 722, ал. 1 ТЗ е предвиден редът за удовлетворяване на
приетите вземания в производството по несъстоятелността, като в отделните точки във
възходяща степен са посочени вземанията в реда на предпочтителното им
удовлетворяване. Изключение от прилагане на тази поредност е предвидена за
вземанията, възникнали след датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност, като съгласно разпоредбата на чл. 639 ТЗ те подлежат на
удовлетворяване при настъпване на падежа, като в противен случай се пристъпва към
принудително изпълнение, в което съответните вземания следва да бъдат включени в
списъка със съответната поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1 ТЗ.
По делото безспорно се установи, че процесните публични вземания за
главници и лихви за ДДФЛ и осигурителни вноски са погасени чрез доброволно
плащане, поради което и не са включени от синдика в списъка на приетите вземания,
поради тяхната недължимост.
В разпоредбата на чл. 169, ал. 3 ДОПК е регламентирана възможността на
длъжника да посочи кое от претендираните от него публични вземания погасява със
съответното плащане, в случай че спрямо същите не е предприето принудително
изпълнение, какъвто безспорно е и настоящият случай. При това положение,
кредиторът – държавата чрез НАП не разполага с правото да отнесе плащането за
погасяване на по-старо прието за събиране вземане – обект на инициирано вече
принудително изпълнение. Правилата за универсалното принудително изпълнение
допускат доброволно погасяване на задълженията на падежа, само в случай че са
възникнали след откриване на производството по несъстоятелност, поради което и при
прилагане на това изключение, при извършеното плащане от синдика, няма основание
с тези плащания да се погасяват други задължения, включително и по-старите такива.
В противен случай, такова погасяване би било в противоречие с разпоредбата на чл.
639 ТЗ и чл. 722 ТЗ. В този смисъл е и постановеното с решение № 179\18.03.2021 г.
по т.д. № 15/2020 по описа ІІ ТО, ВКС.
Предвид гореизложеното, с плащанията по процесните платежни нареждания е
извършено погасяване на публичните вземания, посочени в основанието в съответния
документ, поради което правилно същите са посочени като неприети в Допълнителен
списък № 3 на приетите вземания. Исковете за установяване на тяхната дължимост
/главници и лихви/ се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат изцяло
отхвърлени.
Относно разноските: В приложение нормата на чл. 694, ал. 2 ТЗ държавна
такса за производството предварително не се внася, като ищецът не дължи такава на
4
основание чл. 84, т. 1 ГПК, въпреки изхода на спора.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Национална агенция за приходите, с адрес – гр.
София, бул. „Княз Дондуков“№ 52, против „ДЕЧИ-СА“ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр. София, ул. „Цариградско шосе“№ 101, ет. 7, и Б.
Д. Т. - синдик на „ДЕЧИ-СА“ЕАД, искове с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, за
признаване за установено по отношение на дружеството дължимостта на публични
вземания за данъци в общ размер на 45 071.26 лв., от които 38 977.58 лв. – главници и
6 093.68 лв. – лихви, както и публични вземания за задължителни осигурителни
вноски в размер на 339.96 лв., от които 335.76 лв. – главници и 4.20 лв. – лихви,
неприети в производството по несъстоятелност на „ДЕЧИ-СА“ЕАД, включени в графа
„забележка“ като неприети вземания в Допълнителен списък № 3 на приетите
вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ, който списък е обявен в ТРРЮЛНЦ с
вписване от 25.07.2024 г. и е одобрен с определение от 26.09.2024 г., постановено по
т.д. № 5153/2015 г. по описа на СГС, ТО, VІ-10 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 2- седмичен
срок от връчване на съобщението за изготвянето му на страните и на синдика.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5