РЕШЕНИЕ
№ 2841
гр. Бургас, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело №
20252120102696 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба подадена от А. С. С. с
ЕГН ********** от **********, срещу Железопътна секция - Бургас с
Булстат ............................... , седалище и адрес на управление:
........................................, представлявано от Д. И. В. - поделение на
Държавно предприятие „Национална компания Железопътна
инфраструктура” /ДП НКЖИ/, със седалище и адрес на управление:
....................................., с която се иска осъждането на ответника да заплати
на ищеца сумата в общ размер на 259 704 лева, представляваща 151 374 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди от причинени болки и страдания по
повод настъпилата трудова злополука на ............................. г. при която
починал синът на ищеца – С. А. С., 97 842 лева – законна лихва върху 180
000 лева от ............................. г. до 12 октомври 2024 г. лихва върху главница
от 180 000 лева / размера на пълното обезщетение/ и 10 488 лева лихва от 12
октомври 2024 година до завеждането на иска върху главница от 151 374
лева, както и законната лихва върху сумата от 151 374 лева до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че ищецът е баща на С. А. С. който е
починал в резултат на настъпила трудова злополука на ............................. г.,
като причинната връзка била установена с Решение на НЕЛК, потвърдено
по съдебен ред, а трудовата злополука била обявена с Разпореждане №
5104-02-87 от 01.08.2024 година, на НОИ - ТП Бургас влязло в сила. Касае
се за внезапно травматично увреждане на здравето, станало по време и във
1
връзка с извършваната работа. Твърди се, че на ............................. година С.
А. С. изпълнявал длъжностните си задължения като ...................... в участък
Л. между гарите К. - Л. в работна група от 6 човека с ТРГ О.С.. При
тумбване на релса от всички в бригадата заедно, той не пуснал лоста, а
държейки се за него се свлякъл в средата на коловоза в безсъзнание.
Откаран до гара В., при оказване на помощ от екип на Спешна помощ, той
починал. Причина за смъртта е посочен„..................................“. Сочи се че
ищецът опитал доброволно да уреди спора с ответника относно
справедливото обезщетение. Сочи се, че неимуществените вреди за ищеца
са в завишен размер поради, това, че починалият е този син на ищеца, който
е останал да живее с него след раздялата с майка му и ищецът го е отгледал
от 10- годишен. Двамата били работили заедно като ЖП работници в една
ремонтна бригада, като заедно посрещали несгодите на живота. Трудовата
злополука била се случила пред очите на ищеца. След инцидента ищецът
напуснал работа и заминал да работи в Г.. Чувството на вина, че по
настояване н ищецът сина му е започнал работата довела до трудовата
злополука - смърт е оставила трайни негативни последици в неговото
съзнание. Съобразно икономическата ситуация страната справедливото
обезщетение било 180 000 лв. Тъй като било заплатено обезщетение от
застрахователят ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” от 28 626 лева
през месец октомври 2024 година, това следва да се отчете и да се намали
сумата. Законната лихва се дължала от датата на трудовата злополука. С
горните мотиви моли за уважаване на исковете и претендира за присъждане
на разноски. Направени са доказателствени искания. Ответната страна е
депозирала писмен отговор в законоустановения срок по чл. 131 ГПК, с
който исковете се оспорват като неоснователни. Признава се, че ответникът
е работодател на ищеца. Твърди се, че изпълняваните в деня на инцидента
дейности са част от трудовите задължения на ......................а с които същият
е бил надлежно запознат, като са проведени задължителен инструктаж и
необходимото обучение, след която бил проведен изпит. Няма спор за това,
че на .............................г. С. С. е работил, възложена работа съгласно
неговата длъжностна характеристика в група от ......................а пжпс,
ръководени от техник ръководител група ТРГ О.С.. Групата е разтоварвала
релси тип 49 с дължина всяка релса 25 м. След като релсите били
разтоварени (механично) от специализирани вагонетки върху баластовата
призма, е трябвало да бъдат обърнати с помощта на лостове (щанги) против
самопреместване. С. е поставил лоста си в отвора на релсата, а във втория
лост е трябвало да постави лоста си М. М. . Лостът е трябвало да се натисне
с две ръце. При сигнал на бригадира за обръщане на релсата от двамата
......................а с помощта на щангите, С. е паднал в междурелсието,
държейки лоста за ръце. ......................ът е загубил съзнание. След като
работниците са изнесли пострадалия в междурелсието са се обадили на тел.
112 за изпращане на медицински екип. Въпреки положените усилия за
спасяването му, ......................ът починал. Не се оспорва причината за
смъртта констатирана от представените от ищеца докзателствени средства,
както и това, че злополуката е приета за трудова с акт на НОИ. Възразява се
2
че иска е погасен по давност, тъй като отговорността била договорна и
смъртта на ......................а е настъпила на .............................г., като на тази
дата за ищеца е възникнало правото на обезщетение за вредите, независимо
от по-късното признаване на злополуката за трудова. Възразява се, че искът
е неоснователен защото ......................ът е имал заболяване, което в случаят е
непосредствен причинител на смъртта. Сочи се, че в мотивите си НЕЛК
дава едно некатегорично заключение, а само излага свое предположение
относно причината за смъртта. Подробно е изложено, че заболяването, което
е причинило смъртта не е настъпило в резултат на трудова дейност, а поради
неговото наличие и развитие в организма преди пораждане на трудово-
правните отношения. Оспорва се причнноследствената връзка между
смъртта и работния процес. Извън това се аргументира, че при определяне
на обезщетението следва да се вземе предвид и наличието от преди на
заболяването – ....................... Сочи се, че исканото обезщетение е
прекомерно и следва да бъде определено съобразно, че ищецът има други
деца и е продължил живата си в чужбина, където да забрави за случилото се,
а не продължава да живее в къщата, в която е гледал сина си, и където
всичко да му напомня за него. Твърди се, че в полза на ищеца е платено
застрахователно обезщетение за трудовата злополука в размер на 28 266
лева, която сума следва да се приспадне. С тези аргументи се моли за
отхвърляне на исковете. Направени са доказателствени искания.
Постъпило е допълнително становище на ищеца, с което се оспорва
възражението за изтекла давност.
В съдебно заседание, ищецът чрез своя процесуален представител
поддържа предявените искове.
В съдебно заседание ответното дружество чрез своя процесуален
представител оспорва исковете.
Предявени са кумулативно съединени искове по чл.200 КТ и чл. 86 ЗЗД,
които са допустими.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Представено е удостоверение за наследници, видно от което ищецът е
баща и наследник на починалия на ............................. г. С. А. С..
По делото не е спорно и се установява от приложените писмени
доказателствени средства, че С. А. С. и Железопътна секция - Бургас -
поделение на Държавно предприятие „Национална компания Железопътна
инфраструктура” са били в трудово правоотношение по силата на
представения Трудов договор от ....................г. и С. А. С. е заемал длъжността
„......................, поддържане на железен път и съоръжения“. Представеният
трудов договор е подписан от страните, както и длъжностна характеристика.
Представено е допълнително споразумение към трудовият договор, видно от
което считано от 06.11.2019г., трудовият договор със срок за изпъване се счита
за окончателно сключен. Представени са заповед от .................... г. и протокол
от 19.04.2019 г., видно от които на С. А. С. е проведен изпит по безопасни и
3
здравословни условия на труд след завършване на обучение. Представен е акт
за прекратяване на трудовия договор, в който е записано, че трудовото
правоотношение се прекратява считано от 13.12.2019 г. поради смърт на
......................а С. А. С.. Приложено е съобщението за смъртта и препис
извлечение от акт за смърт.
Представени са медицински документи, видно от които преди
постъпване на работа на С. А. С. са извършени медицински прегледи и е
констатирано, че лицето е годно изпълнява длъжността.
От представеното Разпореждане от 01.08.2024г. издадено от органа на
ТП НОИ Бургас, се установява, че на ............................. г. С. А. С. изпълнявал
длъжностните си задължения като ...................... в участък Л. между гарите К. -
Л. в работна група от .... човека с ТРГ О. Б. С. . При тумбване на релса от
всички в бригадата заедно, той не пуснал лоста, а държейки се за него се
свлякъл в средата на коловоза в безсъзнание. Откаран до гара В., при оказване
на помощ от екип на Спешна помощ, той починал. Причина за смъртта е
посочен„..................................“. Това увреждане на здравето е признато за
трудова злополука.Представена е експертно решение на НЕЛК от 03.10.2022г.,
което е стабилно след като е било обжалвано – представени са решения на
Административен съд Бургас и ВАС с които е отхвърлена жалбата.
Видно от застрахователна полица от 14.05.2019г. и преводно нареждане
от 13.11.2024г., е сключен застрахователен договор за застраховка „Трудова
злополука“, по която ищецът е получил обезщетение в размер на 28266 лева.
От изисканата от НЗОК справка се установява, че извършените на С. А.
С. прегледи и хоспитализации за периода от 01.01.2009 г. до дата на смъртта на
лицето, не касаят заболяването мозъчна .......................
От показанията на разпитаните по делото свидетели – В. Г. Л. , Г. В. Л. и
М. Б. Х. , се установява, че А. и С., преди злополуката, живеели заедно в село
В. и имали нормални отношения на баща и син. И двамата работили на едно и
също място, като на работа се подкрепяли и А. обучавал С.. А. много тежко
приел, като баща, смъртта на С.. След случая А. заминал за Г. и се разделил с
майката на С.. В Г. заживял с друга жена. Установява се, че А. има още две
деца от майката на С.. На погребението на сина си А. бил в паника, и не знаел
какво прави. Установява се, че С. пушил цигари.
От заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза се
установява, че характера на увреждането е мозъчна ...................... , която при
голямо физическо усилие се е разкъсала и е причинила масивен
субарахноидален и интрацеребрален спонтанен мозъчен кръвоизлив. Те, по
своите обем и локализация, са били несъвместими с живота и са довели до
смърт на пострадалия. Мозъчната ...................... е съдово заболяване. За
етиопатогенезата (причини и механизъм на възникване) от значение са
следните фактори: 1) съдов фактор; 2) артериална хипертония; 3)
хемодинамичен фактор; 4) генетичен фактор; 5) травматичен фактор.
Субарахноидалният кръвоизлив представлява излив на кръв в
субарахноидалното пространство, което се намира между обвивките на мозъка
- паяжиновидната и меката мозъчна обвивка. Субарахноидалният кръвоизлив
4
обикновено възниква спонтанно, нетравматично например при руптура
(разкъсване) на мозъчна ...................... в мозъка или е резултат от травма на
главата (травматичен субарахноидален кръвоизлив). В конкретния случай
механизмът на получаването му е внезапно, нетравматично разкъсване на
...................... по време на голямо физическо усилие поради факта, че има
съвпадение на момента на разкъсване (руптурата) на мозъчната ...................... с
този на полагането на концентрирано физическо усилие (напрягане на
мускулите по цялото тяло при преобръщане на релсата с лост). От външните
фактори особено значение има температурата на околната среда, физическото
напрежение и емоционалната възбуда - положителна или отрицателна, защото
те повишават до критично ниво налягането на кръвта в мозъчното кръвно
русло и при намалена здравина на стената на ......................лния сак,
способстват за неговото разкъсване. Паренхимен мозъчен кръвоизлив
представлява излив на кръв в мозъчната тъкан поради разкъсване на мозъчен
съд или диапедеза (преминаване) на кръв през стените на малките съдове в
мозъка. От външните фактори особено значение има температурата на
околната среда, физическото напрежение и емоционалната възбуда -
положителна или отрицателна, защото те повишават до критично ниво
налягането на кръвта в мозъчното кръвно русло и при намалена здравина на
стената на ......................лния сак, способстват за неговото разкъсване.
Значението на условията на труд е свързано с основните рискови фактори за
развитието на заболяването. Рисков е тежкият физически труд, който може да
провокира разкъсването на ......................та чрез покачване на артериалното
налягане. Продължителността на трудовия стаж също е от значение, тъй като
при системно натоварване с времето се увеличава рискът (тоест
продължителността на натоварването и възрастта). Внезапното стоварване на
еднотонна релса върху човек може да предизвика смазване на тялото или
главата. Пациентите с мозъчна ...................... могат да живеят дълго, като
поведението в лечебен план зависи от нейната големина, местоположение и
общото здравословно състояние. При малки, стабилни мозъчно съдови
разширения, които не предизвикват симптоми, може да се препоръча
наблюдение и редовен мониторинг с образни изследвания. Пациентите трябва
да контролират рисковите фактори, за да се намали рискът от разкъсване. При
големи аневризми или такива, при които има симптоми, се налага оперативно
лечение (клипсиране или ендоваскуларна емболизация). Златен стандарт за
диагностиката на мозъчната ...................... е компютърната томография с
контраст на мозъчни съдове (КТ ангиография на главен мозък), но тя не се
извършва рутинно с профилактична цел в медицинската практика. Описаната
мозъчна ...................... е патологичен случай и не се е получила от натиск на
релса. Била е налице още преди инцидента. Съгласно СМЕ на труп
№294/2019г., от д-р Г.М., не се установяват видими външни белези на
увреждания по тялото на пострадалия. Пострадалият е нямал оплаквания,
свързани с ......................та (съществувала е безсимптомно). Извършеното
голямо физическо усилие е предизвикало повишаване на артериалното
налягане в мозъка до критично ниво, което е предизвикало разкъсване на
стената на ......................лния сак, с последващо изливане на кръв между
5
мозъчните обвивки (субарахноидалното пространство) и в мозъчната тъкан
(паренхимен мозъчен кръвоизлив). Състоянието се е утежнило до степен на
смърт.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са
логични непротиворечиви и съответстват на събрания по делото
доказателствен материал, както и на заключението на съдебно-медицинската
експертиза. Последната е професионално извършена и няма съмнения относно
нейната правилност, поради което съдът я кредитира в цялост.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
закона, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили смърт на ......................а или
служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали
негов орган или друг негов ...................... или служител има вина за
настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената
вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и
обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване – ал. 3.
Видно от законовата разпоредба, фактическият състав за възникване на
отговорността на работодателя при смърт на ......................а или служителя,
имаща по същество обективен характер, включва следните кумулативни
предпоставки: 1 наличие на трудово правоотношение между работодателя и
пострадалия ....................../служител; 2 професионално заболяване или трудова
злополука, претърпяна от ......................а или служителя в периода на
трудовото правоотношение, която да е причинила смъртта; 3 неимуществена
вреда, претърпяна от близките на починалия и 4 причинна връзка между
трудовата злополука и неимуществените вреди.
Законът възлага в тежест на работодателя риска от настъпване на смърт
при изпълнение на трудовата функция без оглед на обстоятелството дали
увреждането е могло да бъде предотвратено с конкретни мерки от негова
страна. С оглед относителния характер на трудовото правоотношение (между
работодател и ....................../служител) отговорността на работодателя спрямо
наследниците на пострадалия не произтича от неизпълнение на договорно
задължение, било то и обективно, поради което в този случай отговорността
няма договорен характер. Отговорността произтича от възложения в негова
тежест риск, съпътстващ осъществяването на трудовите функции в интерес на
предприятието. Ето защо и настъпването на неблагоприятните последици,
доколкото засягат зачетен от правния ред интерес на лице, различно от
страната в трудовото правоотношение, покрива по съдържанието си
гаранционната отговорност на възложителя на вредоносна работа при
отчитане на изрично уреденото изключение - обективния й характер. С оглед
именно на тази особеност безпредметно остава изследването на конкретните
задължения на работодателя, чието неизпълнение е довело до вредоносния
резултат. За разлика от административното производство, призвано да
контролира дейността на работодателя с оглед ангажимента на държавата да
обезпечи ефективна реализация на конституционно утвърденото право на труд
6
при съхраняване на работната сила и да обезпечи реализация на адекватни
мерки за предотвратяване, ограничаване или намаляване на опасностите,
фактът на увреждане при изпълнение на възложената работа е достатъчен, за
да ангажира отговорността за обезвреда. От доказателствата се установява
еднозначно, че при изпълнение на трудовата функция е настъпила смъртта на
сина на ищеца.
В настоящия случай посоченият фактически състав е налице.
С Разпореждане № 5104-02-87/01.08.2024г. ТП на НОИ -Бургас, на
основание чл.60 ал.1 КСО декларираната злополука, станала със С. А. С. на
............................. г. е приета за трудова злополука по чл.55 ал.1 КСО. Прието е,
че злополуката е станала в рамките на установеното работно време, на
работното място, при изпълнение на обичайна работна задача, включваща
работна операция, свързана с физическо усилие. Разпореждането като
необжалвано от работодателя е влязло в сила. Поради това настоящата
съдебна инстанция не може да преразгледа и да се произнася по установената
причинна връзка между работата и настъпилата смърт, като направеното
възражение в тази насока е неоснователно. Поради това по гражданското дело
подлежи на установяване причинната връзка между трудовата злополука и
вредите настъпили в патримониума на близките.
Разпореждането има характер на индивидуален установителен
административен акт относно наличието или не на трудова злополука, от една
страна, а, от друга, представлява официален удостоверителен документ по
смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК за съдържащите се в него факти с обвързваща
съда материална доказателствена сила /в този смисъл: Решение № 109/2012 г.
по гр. д. № 622/2011 г. ІV ГО на ВКС, Решение № 319/2010 г., ІІІ ГО на ВКС/.
С разпореждането се установява, че увреждането на здравето довело до смърт
е настъпило по повод изпълнение на трудовите задължения.
Бащата на починалото лице е сред материално легитимираните лица да
получат обезщетение за неимуществени вреди съобразно Постановление № 4
от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на
Върховния съд и Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д.
№ 1/2016 г., ОСНГТК, които намират приложение в настоящия случай
предвид деликтния характер на отговорността.
Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на
чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. Във всеки случай, за да отговаря на
критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва при
отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства, относими към
пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-пълен начин да
обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява техен
паричен еквивалент /Решение № 33 от 04.04.2012 г. по т. д. № 172/2011 г., на
ВКС, II т. о.; Решение № 198 от 3.10.2014 г. по гр. д. № 2307/2014 г., на ВКС,
III г. о.; Решение № 95 по гр. д. № 5805/2013 г. на ВКС, III г. о; Решение №
389/13 г. от 04.08.2014 г. по гр. д. № 40/2013 г. на ВКС, IV г. о. и др. /.
Принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране
7
на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, когато съдът е
съобразил всички доказателства, релевантни към реално претърпените от
увреденото лице морални вреди (болки и страдания), решението е
постановено в съответствие с този принцип.
От събраните по делото гласни доказателствени средства се установи
фактът, че ищецът е претърпял описаните в неговата искова молба
неимуществени вреди. Съдът на първо място отчита изживяната от ищеца
травма, шокът и стресът от внезапната и нелепа загуба на синът му,
трайността на душевните болки и страдания на родителя – за цял живот. На
следващо място съдът отчита възрастта на загиналия /21 години/. Ищецът е
загубил много важен за него човек, с когото е бил в близки отношения до
смъртта на последния. Разчитал е на неговата помощ и подкрепа включително
и в работата им, прекарвали са заедно време и са споделяли важни за тях
моменти, дори и са работили заедно. Доказано по делото е, че ищеца е бил в
изключително близки емоционални отношения със сина си – починалия.
Съдът приема за доказани твърдените в исковата молба обстоятелства, че този
ищец е претърпял негативни преживявания, психически дискомфорт,
страдания и мъка от загубата на сина си, вследствие на настъпилата трудова
злополука. Установена е и причинната връзка, че вредите са настъпили поради
трудовата злополука.
Съдът взе предвид и обществено-икономическите отношения и
отражението им към размера на неимуществените вреди. Налице е връзка
между стандарта на живот в страната и претърпените вреди, респективно
размера на обезщетението. Тя е израз именно на критерия на справедливостта,
който не може да съществува извън конкретните условия, включващи и време
и място на възникване на увреждането, етап на обществено-икономическо
развитие, конкретна икономическа конюнктура, стандарт на живот, средно
статистически размер на доходите /Решение № 215 от 03.02.2017 г. по т. д. №
2908/2015 г. на ВКС, I т. о. /.
Същевременно, съдът отчита обстоятелството, че ищецът има други
деца, както и че след злополуката е продължил живота си в чужбина.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че определянето на
обезщетение за неимуществени вреди на ищеца, следва да бъде в размер на
общо 120 000 лева.
Определянето на размер, различен от посочения и съобразно всички
факти и обстоятелства по делото, не би бил съответстващ на изискванията на
справедливостта.
Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да се
намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука като е
допуснал груба небрежност. Няма данни в настоящи случай починалият да е
нарушил някакви правила при извършване на работната задача, поради което
не може да се направи извода за груба небрежност от негова страна. Тук
следва да се каже още, че разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ установява
отклонение от общия режим на съпричиняване по чл. 51 ЗЗД, като утежнява
положението на работодателя в сравнение с положението на обикновения
8
причинител на вреда по общия гражданско-правен режим. Това е така защото
по чл. 51 ЗЗД съпричиняване (компенсация на вини) ще има винаги, когато
поведението на увредения е в причинна обособеност с настъпилия резултат,
което несъмнено е налице в настоящия случай. Налице е причинна връзка
между поведението на ......................а и смъртта му, тъй като за изпълнението
на работната задача той самия е използвал физическа сила, която е причинила
разкъсването на мозъчната ......................, а от там и смъртта. Въпреки това в
настоящия случай тази причинна обособеност е ирелевантна, защото чл. 201,
ал. 2 КТ изисква още една допълнителна предпоставка за намаляване на
отговорността на работодателя – квалифицирана форма на гражданско-правна
вина – груба небрежност при поведението на ......................а. Тази
предпоставка липсва, поради което съдът няма право да намали отговорността
на работодателя на това основание. Така се тълкува законът в Решение №
1429 от 10.11.1993 г. по гр. д. № 86/1993 г. IV г.о. на ВС докладчик съдията
Поликсения Мойнова.
В тежест на работодателя, който е направил възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат поради груба небрежност, е да го
докаже, като в тази връзка ангажира всички допустими доказателства. /
Решение № 60/05.03.2014 г. по гр. д. № 5074/13 г., IV г. о. на ВКС/. Такива
доказателства не са ангажирани, поради което и възражението по чл. 201, ал. 2
КТ е недоказано.
Възражението на ответника за изтекла погасителна давност е
неоснователно. Не е верен доводът на ответника, че отговорността има
договорен характер. Съдът споделя изводите на върхованта съдебна
инстанция възприето в Решение № 319/22.06.2010 г. по гр. дело № 204/2009 г.
на ВКС, III г. о., Решение № 336/23.11.2012 г. по гр. дело № 303/2012 г. на
ВКС, III г. о. според които, тригодишният давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 3
КТ за погасяване на вземането за обезщетение по чл. 200 КТ за вреди,
причинени от трудова злополука тече от датата, на която злополуката е
призната за трудова. Поради това в настоящия случай давностния срок
започва да тече от датата на стабилизиране на разпореждането на орган от ТП
на НОИ от 01.08.2024г., поради което не е изтекъл към датата на предявяване
на настоящата искова молба.
От така определеното обезщетение следва да се приспадне платеното от
застрахователя по застрахователното правоотношение обезщетение (чл. 200,
ал. 4 КТ), установено със съответните документи. В случая е доказано, че е
заплатено такова в размер на 28 626 лв., Сумата платена от застрахователя
подлежи на приспадане от обезщетението за неимуществени вреди - Решение
№ 211 от 29.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 719/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Борис Илиев.
Съгласно приетото в Решение № 441/08.07.2010 г. по гр. д. № 682/2009 г.
IV г. о., по отношение на дължимото обезщетение за забава при изпълнение на
задължението на работодателя по чл. 200 КТ за обезвреда на настъпили вреди
от трудова злополука, или професионално заболяване, са приложими общите
принципи по чл. 84, ал. 3 и чл. 86 ЗЗД - работодателят изпада в забава от
настъпване на увреждането, което разрешение съответства на деликтния
9
характер на отговорността. Специфичното в случая е, че вземането става
изискуемо с признаване на злополуката за трудова, но по силата на изрична
правна норма – чл. 84, ал. 3 ЗЗД, работодателят изпада в забава преди това – в
деня на увреждането. Лихвата за забава следва да се изчисли върху пълният
размер на обезщетението до датата на частичното плащане и след нея върху
намаления размер до датата на плащането.
Липсват доказателства за сторени от ищеца разноски по делото.
В полза на бюджета на съдебната власт следва да бъде присъдена
дължимата държавна такса по отношение на уважената част от иска на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на ответника.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.200 КТ и чл. 86 ЗЗД Железопътна секция -
Бургас с Булстат ............................... , седалище и адрес на управление:
........................................, представлявано от Д. И. В. - поделение на Държавно
предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура” /ДП
НКЖИ/, със седалище и адрес на управление: ....................................., да
заплати на А. С. С. с ЕГН ********** от **********, сумата в размер на 91
374 лв. (деветдесет и една хиляди и триста седемдесет и четири лева),
обезщетение за неимуществени вреди – причинени болки и страдания по
повод настъпилата трудова злополука на ............................. г. при която
починал синът на ищеца – С. А. С., както и сумата в размер на 65 227.99
(шейсет и пет хиляди двеста двадесет и седем лева и деветдесет и девет
стотинки) представляваща мораторна лихва върху пълният размер на
обезщететението от 120000 лв. за периода от настъпване на увреждането –
............................. г. до датата на изплащане на застрахователното обезщетение
в размер на 28 626 лв. – 12.10.2024г., както и сумата в размер на 6 400.11 (шест
хиляди и четиристотин лева и единадесет стотинки), представляваща
мораторна лихва върху присъдената главница от 91 374 лв. за периода от
13.10.2024г. до датата на предявяването на иска – 14.04.2025г., ведно с
лихвата за забава върху главницата от датата на исковата молба до
окончателно изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковете за обезщетение
за неимуществени вреди за разликата над присъдените 91 374 лв. лева до
пълния претендиран размер от 151 374 лева и за лихва за забава върху
обезщетението за отхвърлената част – над присъдените 65 227.99 лв. до
пълния предявен размер от 97 842 лв. за периода ............................. г. до
12.10.2024 г. и над присъдените 6 400,11 лв. до пълния предявен размер от
10 488 лв. за периода 13.10.2024г. до 14.04.2025г. , като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Железопътна секция - Бургас с Булстат ............................... ,
седалище и адрес на управление: ........................................, представлявано от
Д. И. В. - поделение на Държавно предприятие „Национална компания
Железопътна инфраструктура” /ДП НКЖИ/, със седалище и адрес на
10
управление: ....................................., да заплати по сметка на Районен съд
Бургас сумата в размер на 6520,08 лв. (шест хиляди петстотин двадесет лева и
осем стотинки), представляващи държавна такса за разглеждане на
предявените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
11