№ 3077
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110115395 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 124 и следващите от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу Е. Х. М., М. В. М. и А. В. М., както следва:
искове с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за заплащане на
сумата 581.91 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент
№ 108, находящ се в гр.София, ж.к. „Надежда 2“, бл.237, вх.Г, ет.7, за периода
01.05.2018г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба– 24.03.2022г., до окончателното плащане;
искове с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)
за заплащане на сумата 142.41 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2019г. – 08.03.2022г., както и на сумата 2.72 лева – лихва за
забава върху главница за дялово разпределение за периода 31.03.2019г. – 08.03.2022г.
Ищецът твърди, че ответниците, като собственици на процесния топлоснабден имот, са
потребители на топлинна енергия за горепосочения имот и период, поради което са били
задължени да заплатят цената на доставената топлоенергия, което не са сторили. Представя
писмени доказателства. Прави доказателствени искания, както и искане за привличане на
трето лице-помагач. Претендира разноски.
Ответника Е. М. изразява съображения, че е собственик само на 1/3 ид.ч. от имота по
наследство от съпруга си В. Т. М., тъй като имотът му е бил предоставен в собственост
1
срещу обезщетен негов имот, поради което жилището не е било СИО. Твърди, че
задълженията за потребения консуматив са били изцяло заплатени, за което представя
доказателства. Навежда евентуално възражение за изтекла погасителна давност и прави
искане за задължаване на ищеца да представи издадените за процесния период фактури.
Претендира разноски.
Ответниците М. В. М. и А. В. М. поддържат довод, че не е доказано да са приели
наследството от своя баща, поради което не се явяват задължени лица за претендираните
вземания. Евентуално твърдят, че същите са погасени с плащане от тяхната майка. Заявяват
възражение за изтекла погасителна давност. Претендират разноски.
Конституираното трето лице-помагач „Техем Сървисиз“ ЕООД не изразява становище
по делото.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Представен е Протокол от 11.09.2002г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с „Техем Сървисиз“ ЕООД за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв е бил подписан на
17.09.2002г. Решението на ОС на ЕС и подписаният договор обвързват собствениците на
обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо
решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ
от услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда-
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. По делото е представен Договор от 03.06.2020 г. между „Топлофикация
София” ЕАД и „Техем Сървисиз“ ЕООД относно обстоятелството, че ищецът и третото
лице-помагач са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и
точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на
етажната собственост. Обстоятелството, че именно това лице е извършвало отчет на уредите
за дялово разпределение в жилищната кооперация за процесния период и изготвяло
изравнителните сметки не се оспорва в процеса.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че процесният имот е топлоснабден.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на
2
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост
или вещно право на ползване, без да е необходимо изричното писмено приемане на
публично оповестените Общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД, регламентиращи
съдържанието на това правоотношение.
Видно от представения по делото нотариален акт за собственост върху жилище, дадено
като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 10, том IV,
дело № 610/1983 г, жилището е било придобито от В. Т. М. като обезщетение срещу
отчуждения му недвижим имот в гр. София, м. „Бакърена фабрика“, ул. „215“ № 11, парцел.
№ 268.
От извършените служебно справки по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г се установява,
че В. Т. М. е починал на 22.07.2012 г и е оставил за свои наследници преживяла съпруга Е.
Х. М., и двете им деца – М. В. М. и А. В. М. – ответниците по делото.
Представените доказателства дават основание на съда да заключи, че всеки един от
ответниците е собственик на идеална част от процесния имот по силата на наследствено
правоприемство от починалия общ наследодател В. Т. М.. Като собственици на имота те се
явяват страна по облигационното правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни
Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за
енергетиката/. Наличието на облигационна връзка не се опровергава от твърденията на
ответниците.
Спорно между страните е обстоятелството какви са правата /дяловете/ на всеки един от
наследниците. Доказателства от ответника за наличието на брачна връзка и момента на
нейното възникване не са представени по делото. При това положение, съдът намира, че
съпруга има част, равна на частта на децата /чл. 9, ал. 1 ЗН/, т.е. всеки от ответниците
притежава по 1/3 ид.част от имота и отговарят за задълженията до този размер.
По делото не се възразява срещу количеството доставена за обекта топлоенергия за
процесния период, а само досежно размера на търсените вземания, предвид възражението за
изтекла погасителна давност.
За изясняване на така възникналия спор е била допусната, изслушана и приета и
съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е установило, че размерът на
дължимите суми по пера е в размер на търсените с исковата молба, т.е. 581.91 лева –
главница за потребена топлоенергия, 142.41 лева – мораторна лихва върху нея, 00.00 лева –
главница за осъществено дялово разпределение и 2.72 лева - мораторна лихва върху нея. В
табличен вид са дадени и сумите по месеци. Вещото лице е посочило, че с приложените от
ответника Е. М. платежни документи са погасени други задължения, а не процесните, и те са
приспаднати от вземанията, които се претендират за периода. Уточнено е, че търсената сума
3
от лихва върху главницата за дялово разпределение е остатъчна лихва след плащането.
Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и вземането за
него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответната страна е навела своевременно
възражение, че част от вземанията са погасени по давност, което е основателно. Видно е, че
се претендират суми за топлоенергия с начална дата 01.05.2018г., а исковата молба, която
прекъсва давността, в случай на положително решение, е депозирана на 24.03.2022г.
Вземанията, възникнали преди 24.03.2019г. се явяват погасени по давност и като размер
възлизат на 87.35 лева главница за периода 01.02.2019 г.- 30.04.2019 г. и лихва в размер на
22.91 лева за периода от 01.04.2019 г. – 08.03.2022 г., както и 2,72 лева – мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода 31.03.2019 г – 08.03.2022 г.
Общият размер на вземанията след 24.03.2019г. възлиза на 494.56 лева главница за
периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г и 119.50 лева лихва за периода 01.05.2019 г. – 08.03.2022
г.
Уместно е да се посочи, че макар вземанията да се основават на общи фактури,
изготвени след годишно изравняване, давността тече по ОУ, а не от датата на издаване на
съответната фактура, тъй като да се приеме обратното означава да се даде възможност на
кредитора сам да изменя началната дата на погасителната давност с издаването на
последващ счетоводен документ, което е недопустимо в правния мир.
При съобразяване на горните изводи относно размер на непогасените по давност суми,
както и обстоятелството, че ответниците притежават притежават 1/3 ид.ч. от имота, то
дължими от тях към ищеца са следните суми:
- за Е. Х. М. 164.85 лева главница за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г и 39.83 лева
лихва за периода 01.05.2019 г. – 08.03.2022 г., а за горницата над тези суми до 387.94 лева
главница за топлинна енергия, 94.94 лева лихва върху нея и 1.81 лева лихва върху
главницата за дялово разпределение предявените искове срещу този ответник следва да
бъдат отхвърлени като погасени по давност и неоснователни;
- за М. В. М. и за А. В. М. – по 67.87 лева главница за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020
г и по 16.09 лева лихва за периода 01.05.2019 г. – 08.03.2022 г., а за горницата над тези суми
до 96.98 лева главница за топлинна енергия, 23.74 лева лихва върху нея и 0.45 лева лихва
върху главницата за дялово разпределение предявените искове срещу тези ответници следва
да бъдат отхвърлени като погасени по давност. Обстоятелството, че тези двама ответници
биха дължали сума по-голяма от претендираната, с оглед полагащия им се дял от
наследството, не дава основание на съдът да присъди повече, тъй като е ограничен в
рамките на поисканата от ищеца сума спрямо всеки един от ответниците, а същевременно
следва да уважи и приспадне погасените по давност вземания в рамките на търсения период.
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
4
Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 700.00 лева, от които 300 лева държавна
такса, 300.00 лева депозит за вещо лице и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение,
дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено в минимален размер по Наредбата за заплащане
на правната помощ. От тях, съразмерно на уважената част от иска, в тежест на ответниците
следва да се възложи сумата от 358.74 лева, или по 119.58 лева в тежест на всеки ответник.
На разноски имат право и ответниците съобразно отхвърлената част от иска. Ответникът
Е. Х. М. своевременно е направила искане за присъждане на заплатено от нея адвокатско
възнаграждение в размер на 300.00, за което са представени доказателства. От тях в тежест
на ищеца следва да се възложи сумата от 173.31 лева.
По компенсация, ищецът следва да плати на ответника Е. Х. М. направените по делото
разноски в размер на 53.73 лева.
Останалите двама ответници се ползват от представено процесуално представителство
по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА /с изричното му посочване в договора/, поради което ищецът
следва да бъде осъден да заплати на адв. В. В. Н. и на адв. Р. Б. Н. адвокатско
възнаграждение по 122.83 лева за всяка от тях с оглед оказаното от адвокатите процесуално
представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА при възнаграждение, определено в
минимален размер по НМАВ и с оглед отхвърлената част от иска.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Х. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Надежда-2“, бл. 237, вх.
Г, ет. 7, ап. 108, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, следните суми,
на основание чл. 150 ЗЕ – сумата 164.85 лева за доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот – за топлоснабден имот – апартамент № 108, находящ се в
гр.София, ж.к. „Надежда 2“, бл.237, вх.Г, ет.7, за периода 01.05.2019г. – 30.04.2020г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба– 24.03.2022г., до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената до
пълния претендиран размер на главница за топлинна енергия в размер на 387.94 лева
за периода 01.05.2019г. – 30.04.2020г.г., като погасен по давност и като неоснователен;
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата от 39.84 лева – лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019г. – 08.03.2022г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената до пълния претендиран размер 94.94
лева лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019г. –
08.03.2022г., както и за 1.81 лева – лихва за забава върху главница за дялово
разпределение за периода 31.03.2019г. – 08.03.2022г. като погасен по давност и като
неоснователен.
5
ОСЪЖДА М. В. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Надежда-2“, бл. 237, вх.
Г, ет. 7, ап. 108, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, следните суми,
на основание чл. 150 ЗЕ – сумата 67.87 лева за доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот – за топлоснабден имот – апартамент № 108, находящ се в
гр.София, ж.к. „Надежда 2“, бл.237, вх.Г, ет.7, за периода 01.05.2019г. – 30.04.2020г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба– 24.03.2022г., до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената до
пълния претендиран размер на главница за топлинна енергия в размер на 96.99 лева и
за периода 01.05.2018г. – 30.04.2019г., като погасен по давност;
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата от 16.09 лева – лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019г. – 08.03.2022г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената до пълния претендиран размер 23.74
лева лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019г. –
08.03.2022г., както и за 0.45 лева – лихва за забава върху главница за дялово
разпределение за периода 31.03.2019г. – 08.03.2022г. като погасен по давност.
ОСЪЖДА А. В. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Надежда-2“, бл. 237, вх.
Г, ет. 7, ап. 108, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, следните суми,
на основание чл. 150 ЗЕ – сумата 67.87 лева за доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот – за топлоснабден имот – апартамент № 108, находящ се в
гр.София, ж.к. „Надежда 2“, бл.237, вх.Г, ет.7, за периода 01.05.2019г. – 30.04.2020г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба– 24.03.2022г., до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената до
пълния претендиран размер на главница за топлинна енергия в размер на 96.99 лева и
за периода 01.05.2018г. – 30.04.2019г., като погасен по давност;
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата от 16.09 лева – лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019г. – 08.03.2022г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената до пълния претендиран размер 23.74
лева лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019г. –
08.03.2022г., както и за 0.45 лева – лихва за забава върху главница за дялово
разпределение за периода 31.03.2019г. – 08.03.2022г. като погасен по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М. В. М., ЕГН **********, с адрес гр. София,
ж.к. „Надежда-2“, бл. 237, вх. Г, ет. 7, ап. 108, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б,
сумата 119.58 лева, представляваща направени разноски в настоящото производство за
юрисконсултско възнаграждение, държавна такса и депозит за вещо лице съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А. В. М., ЕГН **********, с адрес гр. София,
ж.к. „Надежда-2“, бл. 237, вх. Г, ет. 7, ап. 108, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
6
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б,
сумата 119.58 лева, представляваща направени разноски в настоящото производство за
юрисконсултско възнаграждение, държавна такса и депозит за вещо лице съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, да
заплати на Е. Х. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Надежда-2“, бл. 237, вх. Г, ет.
7, ап. 108, по компенсация сумата от 53.73 лева, представляваща направени разноски в
настоящото производство за адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от
иска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, да
заплати на адв. В. В. Н., ЕГН **********, АК-Русе, личен № **********, сумата от 122.83
лева, представляваща адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска за
оказаното на ответника А. В. М. процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗА.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, да
заплати на адв. Р. Б. Н., ЕГН **********, САК, личен № **********, сумата от 122.83 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска за
оказаното на ответника М. В. М. процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗА.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК
*********, като трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7