РЕШЕНИЕ
№ 263
гр. Кюстендил, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20221520101897 по описа за 2022 година
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“, чрез
пълномощника Г.П. - юрисконсулт, е предявило искове с правно основание чл.
415, във вр. с чл. 422 от ГПК против Ц. Й. Г., ЕГН: **********, адрес: гр. К. ул.
„Б.“ №**, и Г. В. Д., ЕГН: **********, адрес: с. Г., ул. „Д. К.“ *. Претендира се
и присъждане на разноските от заповедното и исковото производство.
В исковата молба се сочи, че на 28.01.2020 г. е сключен Договор за
потребителски кредит № 30042133891 между „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД, като кредитор и ответниците като солидарни длъжници. Договорът е
сключен за сума от 4 600,00 лв., със срок на кредита: 36 месеца; Размер на
вноската: 224,00 лв.; Годишен процент на разходите (ГПР): 48, 80 %; Годишен
лихвен процент: 41,00 %; Лихвен процент на ден: 0,11 %; и Общо задължение
по кредита: 8 063,91 лв.
Според ищеца, бил поискан и закупен пакет от допълнителни услуги –
“Фаст“ в размер на 1380,00, услуга „Флекси“ в размер на 2208 лв., по които се
дължала месечна вноска в общ размер на 99,66 лв.
Поради горното длъжниците имали задължение в общ размер на 11 651,91
лв., вноската по която вече била 323,66 лв., и падежът на месечната вноска била
пето число от месеца.
Съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски кредит
неразделна част от него били Общи условия, предадени на ответника при
1
подписване на договора. Съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставяла
безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български
език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата
на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът
преценявал доколко предлагания ДПК съответства на неговите възможности и
финансово състояние. Правели се разяснения и за допълнителните услуги, които
предлага дружеството.
Твърди се, че ищцовото дружество изпълнявало точно и в срок
задълженията си по договора, като на 29.01.2020 г. превело парична сума в
размер на 3 684,55 лв. по посочена от Ц. Г. банкова сметка. С останалата част от
кредита – 715 лв. било погасено предишно задължение на Г. към настоящия
ищец, а с други 200 лв. било погасено задължение на същата ответница, но към
„Вива Кредит“ ООД.
Съгласно чл. 4 от Общите условия към договора длъжникът следвало да
заплати и договорно възнаграждение за изтегления кредит, предварително
определено в погасителния план. Сочи се, че предвид основанието, на което се
търси неизплатеното вземане, към датата на предсрочната изискуемост
неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжниците по делото
било в размер на 1230,41 лв. - от падежа на първата неизплатена вноска –
05.06.2021 г. до дата на предсрочна изискуемост - 05.05.2022 г.
Закупеният от длъжниците пакет от допълнителни услуги съдържал
възможност за приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане
на кредит, за отлагане или намаляване на определен брой погасителни вноски,
както и за смяна на падежната дата на вноските. Възползването на
допълнителния пакет било опционално, като длъжникът сам изразил изричното
си желание да закупи този пакет.
Въпреки това длъжниците не изпълнявали поетите договорни задължения
и направили тринадесет пълни погасителни вноски и една частична погасителна
вноска, видно от приложеното Извлечение по сметка към ДПК № 30042133891,
като след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в
чл.12.3 от Общите условия на 05.05.2022 г. договорът между страните бил
обявен за предсрочно изискуем от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД. На длъжниците било изпратено уведомително писмо, с което били
информирани, че задължението по заема е обявено за предсрочно изискуемо.
Към настоящия момент размерът на погасеното от ответниците
задължение по договора било в общ размер на 5041,40 лв., от които главница в
размер на 4452, 43 лв., 428,97 лв. за лихви и 160 лв. – за такси по тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането.
Понастоящем ответниците, твърди се в исковата молба, дължали на
ищцовото дружество 7241, 15 лв., от които 3 471,03 лв. – главница, договорна
лихва в размер на 1 230, 41 лв., възнаграждение за услуга „Фаст“ в размер на
843,38 лв., възнаграждение за услуга „Флекси“ в размер на 1 349, 38 лв., лихва
за забава – 191,77 лв., законна лихва 155,18 лв. за периода от 05.05.2022г. до
2
28.07.2022г.
Поради неизпълнението на договорното задължение било подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. №1420/2022 г. по описа на
Районен съд – Кюстендил. След като длъжника е подал възражение срещу
издадената от съда заповед за изпълнение на дружеството било дадено указание
за предявяване на иск за установяване на вземането си, получено от заявителя
на 21.09.2022 г.
С оглед гореизложеното се поддържа искане за постановяване на
решение, с което да бъде установено съществуването на вземане в полза на
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД срещу Ц. Й. Г., ЕГН: **********, адрес: гр.
К. ул. „Б.“ №**, и Г. В. Д., ЕГН: **********, адрес: с. Г., ул. „Д. К.“ *, в размер
на 7 241, 15 лв., от които 3 471,03 лв. – главница, договорна лихва в размер на 1
230, 41 лв., възнаграждение за услуга „Фаст“ в размер на 843,38 лв.,
възнаграждение за услуга „Флекси“ в размер на 1 349, 38 лв., лихва за забава –
191,77 лв., законна лихва 155,18 лв. за периода от 05.05.2022 г. до 28.07.2022 г.,
представляващо неизплатено задължение по договор за потребителски кредит
№30042133891, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК до изплащане на вземането.
Претендират се разноски в настоящото и заповедното производство.
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК не са депозирали писмени
отговори.
В съдебно заседание ищцовото дружество „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител. С депозирана молба по
делото заявява, че поддържа предявените искове, претендира разноски и
представя списък с разноски по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание ответницата Ц. Г. се явява, другият ответник- Г. Д. не
се явява. Иска приспадане на ищцовата претенция със суми, за които твърди да
е погасила част от задълженията си по кредита към ответника.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
На 28.01.2020 г. бил сключен Договор за потребителски кредит Профи
Кредит Стандарт №30042133891, с кредитор настоящия ищец и
кредитополучател Ц. Г. и солидарен длъжник по кредита – втория ответника
Г. Д.. Въз основа на договора кредиторът предоставил на длъжника сума в
размер на 4 600 лв., която следвало да се погаси за срок от 36 месеца, при
размер на месечната вноска от 224, 00 лв., ГПР 48, 80 %, ГЛП 41 % и цялата
сума, която следвало да се върне била в размер на 8 063, 91 лв. Наред с това
Г. закупила допълнителни пакети с услуги – „Фаст“ и „Флекси“, за които две
3
общо се дължали допълнително 99,96 лв. месечна вноска и така общият
размер на дължимата от Г. вноска станала 323,66 лв., а общото задължение –
11651, 91 лв. Уговореният падеж за погасяване на месечното задължение
било всяко пето число от месеца. По делото са приети като писмени
доказателства заверени преписи от погасителния план по договор за
потребителски кредит, искане за отпускане на кредит и общи условия.
Длъжниците са декларирали /л. 7 от делото/, че са запознати с Общите
условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, видно от декларации,
неразделна част от приложеното към настоящия иск, получили са
преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски
формуляр. Ответниците са декларирали възможност и желание за закупуване
и на Пакет от допълнителни услуги и предоставя на кредитната институция
данни за финансовото си състояние. Той също така е уведомен, че изборът на
Пакет от допълнителни услуги не е условие за сключване на Договора за
потребителски кредит, което също е декларирано и подписано от последния.
По делото е представено извлечение по сметка към процесния договор
/л.20/, неоспорено от ответниците, видно от което последното отразено
плащане от длъжниците е към 05.05.2021 г. в общ размер на 244, 85 лв.
Липсват данни в извлечението след това да са отразени плащания по кредита.
До Г. и Д. са изпратени уведомителни писма, съгласно които им се
обявяват вноските по кредита за предсрочно изискуеми, считано от 05.05.2022
г. / л. 21-22/. Уведомителното писмо до Г. е връчено на баща й, видно от
обратната разписка, а писмото до Д. е останало непотърсено. Т.е.
предсрочната изискуемост е обявена единствено на Г., но не й на солидарния
длъжник по кредита – Д..
В съдебно заседание ответницата Г. представя извънсъдебно споразумение
от 11.08.2022 г. между нея и ищеца във връзка с Договор за потребителски
кредит Профи Кредит Стандарт №************ /л. 54-55 от делото/.
Приложен е погасителен план. Видно и от двата документа страните са
постигнали съгласие, че задължението на Г. е в размер на 7 916, 55 лв.,
включващо главница, лихви и такси, което следва да се изплати на 31
месечни вноски, всяка в размер на 255, 37 лв., като падежът на всяка вноска е
26 число от месеца. С молба с вх. №1809/22.02.2023 г. ищцовото дружество
признава, че страните действително са сключили извънсъдебно споразумение,
съгласно представените от Г. доказателства, но доколкото последната не
изпълнявала ангажиментите по него, дружеството поддържало исканията си
по предходния договор за кредит.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
По допустимостта
4
Видно от приложеното ч. гр. д. № 1420/2022 г. по описа на Районен съд -
Кюстендил, съдът е издал в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД срещу
ответниците заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за
претендираните суми. Тъй като след връчване на заповедта е постъпило
възражение от длъжниците, в изпълнение на указанията на заповедния съд
ищецът е предявил настоящите искове за установяване на вземанията му,
предмет на издадената заповед. Претенциите в заповедното производството, по
основание и размер, както и страните са идентични. Горното обуславя
допустимостта на предявените искове.
Предявените по реда на чл. 415, ал. 4, вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК в
условията на първоначално обективно кумулативно съединяване искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 пр. 1 и чл. 86 от ЗЗД за главница, договорно
възнаграждение и възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, ведно с
акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, са процесуално
допустими, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването им
- запазване действието на издадената заповед за изпълнение. Указанията,
дадени от заповедния съд до заявителя по реда на чл. 415 от ГПК, са
съответни на предприетото оспорване от негова страна, поради което следва
да се приеме, че с оглед спазения срок за предявяване на установителните
искове, исковата претенция е допустима и съдът следва да се произнесе по
основателността й.
По основателността:
Исковете са изцяло неоснователни поради следните съображения – със
сключването на извънсъдебното споразумение от 11.08.2022 г. за
преструктуриране на дълга по договор за кредит №*************** /л. 54-55/
между страните по спора, то са създадени нови облигационни
правоотношения между тях, с което изцяло са заместили породените преди
това по договор за кредит №**************. Следва да се отбележи, че по
новото споразумение отсъства задължение и съгласие на солидарния
длъжник, поради което не следва да се претендират вземания спрямо него.
Между задълженията по първоначалния договор за кредит и споразумението
липсва идентичност на претенциите – ако в първия договор задълженията са
структурирани в няколко основания – главница, лихви, такси за различни
пакети услуги, то в споразумението е формирана една глобална сума в размер
на 7 916, 55 лв., която както е посочено в т. 2 от споразумението се включват
всички непогасени компоненти от предходния договор. Уговорено е в
споразумението изплащането на сумата да се извърши на 31 равни месечни
вноски, всяка в размер на 255, 37 лв. с падеж на отделната вноска – 26 число
от месеца, като към споразумението неразделна част е погасителен план.
Поради това се налага изводът, че в настоящото производство ищецът
5
претендира изпълнение по договор, чието изпълнение на клаузите се е
отказал и ги е заместил с друго – извънсъдебното споразумение.
Извънсъдебното споразумение понастоящем е единственото годно основание
за ищеца да претендира вземанията си, като същото съдържа редица пороци –
няма размер на уговорено ГПР, няма диреференциация в глобалната сума от
7 916, 55 лв. – каква част от нея е главница, лихва, такси за определени
услуги. Т. е. осуетена е възможността за съда да направи преценка за
недействителност на договора или отделни негови клаузи, за което съдът
следи служебно, дори и при липса на въведени от ответника възражения в
тази насока. В обобщение - ищецът неоснователно претендира вземания по
първоначалния договор за кредит, които впоследствие е трансформирал в
извънсдъдебното споразумение, но годното основание за претендиране е
второто съглашение между страните, тъй като то изцяло замества
облигационните връзки между страните по спора от първоначалния договор
за кредит. Следва да се държи сметка, че ищецът освен, че не претендира
изпълнение по извънсъдебното споразумение, то задълженията по него не са
падежирали по всички вноски – видно от приложения по делото погасителен
план, нито са предприети действия за обявяване на предсрочна изискуемост,
нито в исковата молба се прави такова искане.
Ето защо, съдът ще отхвърли изцяло исковите претенции на ищцовото
дружество, като неоснователни.
Относно разноските
По делото, с оглед изхода му, право на присъждане на разноски на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК има само ответникът. Такива обаче не се
претендират, а не са представени и доказателства да са извършени.
Относно обжалваемостта
Настоящият съдебен акт може да се обжалва чрез Районен съд -
Кюстендил пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването
му.
Мотивиран от посоченото, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България“ №
49, бл.53Е, вх. ”В”, искове за признаване за установено, че Ц. Й. Г., ЕГН:
**********, адрес: гр. К. ул. „Б.“ №**, и Г. В. Д., ЕГН: **********, адрес: с. Г.,
6
ул. „Д. К.“ *, дължи на ищеца сума в размер на 7 241, 15 лв., от които 3 471,03
лв. – главница, договорна лихва в размер на 1 230, 41 лв., възнаграждение за
услуга „Фаст“ в размер на 843, 38 лв., възнаграждение за услуга „Флекси“ в
размер на 1 349, 38 лв., лихва за забава – 191, 77 лв., законна лихва 155, 18 лв.
за периода от 05.05.2022 г. до 28.07.2022 г., представляващо неизплатено
задължение по договор за потребителски кредит №30042133891 от 28.01.2020 г.,
ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
до изплащане на вземането.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано чрез Районен съд - Кюстендил
пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИСИ на решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
7