Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 39/13.3.2023 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболският административен съд, трети
състав, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди
двадесет и трета година в състав:
Съдия:Ваня Стоянова
при секретаря Велина Митева, разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 8 по описа за 2023
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано на основание
чл.83, ал.6 Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия (ЗОБВВПИ, наричан по долу закона) по жалба на И.И.Т.,*** против Отказ за
издаване на разрешение за дейности с ОБВВПИ, peг. №
1679р-32469/02.12.2022 г., издаден от Началника на РУ-Ямбол в ОД на МВР-Ямбол, с който му е отказано издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на 1 /един / брой
късо огнестрелно оръжие за самоотбрана- пистолет „ТТ“, кал.7, 62х25мм с № *****
на И.И.Т.,*** на
основание чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ - поради липса на основателна причина,
обосноваваща издаване на разрешението.
В жалбата се твърди,
че обжалвания
отказ, е незаконосъобразен и неправилен, за което излага съображения в жалбата
си. Имал издадено разрешение с №20170396823, валидно до 14.11.2022година. Няма
констатирани нарушения относно боравенето и съхраняването на оръжието. Към
настоящият момент не е подавал молби или сигнали за посегателства спрямо него,
касаещи застрашаване на живота му.
Намира за неправилен извода на Началник РУ на МВР гр.Ямбол, че е отпаднала
необходимостта за носене на оръжие за самозащита, мотивирайки отказа на основание чл. 58, ал. 1 т. 10 ЗОБВВПИ.
Сочи още, че от 10.05.2022г. е назначен на работа в ТД на НАП Бургас, ИРМ Ямбол
на длъжност „шофьор“ на лек автомобил. С него се извършва транспорт на
служители на НАП до обекти и райони стопанисвани от физически и юридически лица
за извършване на ревизии и проверки на тяхната дейност. Твърди, че при
посещението им често се оказва, че съществува реална опасност за здравето и
живота на проверяващия екип. Счита, че в случая носенето на оръжие от негова страна
се явява необходимост. Иска се отмяна на оспорения отказ и присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващия И.И.Т. не се явява,
представлява се от адвокат С.Е., редовно упълномощена, като поддържа жалбата на посочените
основания. Сочи още, че заявлението за
самоотбрана е бланкетно, поради което административният орган следвало не просто да
постанови отказ, а да се опита да изясни основанията за искане на оръжието и
оттам нататък евентуално да даде указания на оспорващия да отстрани евентуални
непълноти и несъответствия. Поради това намира, че адм.
орган не е изпълнил задълженията, възложени му по закон да се произнесе при
пълнота и при изяснена фактическа обстановка. В този смисъл цитира съдебна
практика на Ямболския административен съд по Административно дело № 277/2019 г.
Поради това, счита, че са налице нарушения
на процесуалния и материалния закон и иска отмяна на отказа, връщане на преписката за произнасяне със съответните
задължителни указания. Иска се присъждане на направените по това дело разноски,
за което прилага списък.
За ответната страна в съдебно заседание се
явява гл.юрисконсулт А., която оспорва жалбата като неоснователна с искане за
оставянето й без уважение и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Счита, че административният акт е законосъобразен,
не са допуснати процесуални нарушения. Задължение на заявителя е да обоснове
искането си още със самото подаване, като посочи причини за неговата
основателност. Това не е сторено. В тази насока е и трайната съдебна практика
по подобни казуси. Намира, че в този случай, от представените в настоящото
производство доказателства, се доказа, че не са налице основателни причини за
така направеното искане. Всички аргументи се отнасят до обстоятелства, свързани
със задачи, имащи отношение към работата на жалбоподателя. А следва да се
отбележи, че същите не са свързани по никакъв начин с преките му служебни
задължения на длъжност „шофьор на МПС“, съгласно длъжностна характеристика и
трудов договор.
Поради изложените обстоятелства, намира обжалвания отказ като
законосъобразен. Иска и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В случай, че са направени искания за разноски в по-голям
размер, прави възражение за прекомерност на същите.
След цялостна преценка на събраните по делото
доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Със Заявление вх.№ 167900-7593 от 15.11.2022г. И.И.Т. е поискал от началника на РУ-гр. Ямбол при ОД на МВР гр.Ямбол
да му бъде издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на късо бойно оръжие за самоотбрана- пистолет „ТТ“, кал.7,
62х25мм с № *****, необходимо за самоотбрана.
Към заявлението са приложени удостоверение за годност за употреба
на оръжието, вносна бележка за платена такса и декларация на основание чл. 76, ал.
4, т. 2 ЗОБВВПИ.
Видно от удостоверение
на НСС от 25.11.2022 г., справка за съдимост № 2211150050000081931/15.11.2022
г. и медицинска бележка от психиатър, Т. не се води на диспансерно наблюдение,
не е осъждан и към 25.11.2022г. срещу него няма данни за обвинения по
неприключени наказателни производства.
В съставената по
преписката№ 1679р- 32468/2022г. докладна записка е взето предвид и е посочено,
че оспорващия първоначално е придобил късото
огнестрелно оръжие като физическо лице, валидно до 14.11.2022г., което се
съхранява в оръжеен магазин „М.“, Ямбол с договор № 246 от 07.11.2022г. В
заявлението с вх.№ 167900-7593 от 15.11.2022г. е
посочил, че му е било необходимо за самоотбрана.
В докладната записка са изложени съображения и досежно мотива самоотбрана, като е извършената проверка в информационните масиви на МВР, като не се установили молби или сигнали постъпили от Т., касаещи застрашаване на живота му, а и същият не представя такива доказателства.
От направената справка и от подадените документи се установило, че Т. не е осъждан, няма данни за образувани досъдебни производства и повдигнати обвинения и не се води на диспансерно наблюдение в психиатричен кабинет.
Посочено е, че в дома му има създадени условия за
съхранение на ООБ-метална каса със секретно заключване, закрепена неподвижно,
като мястото за съхранение е утвърдено с протокол.
От извършената проверка в информационните масиви на МВР
за последните пет години не са установени молби или сигнали постъпили от Т.,
касаещи застрашаване на живота и здравето му.
Независимо от изложеното, относно мотива самоотбрана е извършената проверка в информационните масиви на МВР, като не се установили молби или сигнали постъпили от Т., касаещи застрашаване на живота му, а и същият не представил и такива доказателства.
В тази връзка е направен извода, че и мотивът
самоотбрана не е достатъчен като такъв, без да е налице реална заплаха за
живота и здравето на заявителя и заявлението за издаване на разрешение за
съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие за граждански
цели-самоотбрана не е доказана необходимостта му, поради което на основание
чл.58, ал.1, т,10 от ЗОБВВПИ е счетено за необосновано. Направен е извод, че на
Т. не следва да се издава разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно
оръжие, поради липса на основателна причина, която по несъмнен начин да
обосновава издаване на разрешението.
По
подаденото заявление е постановен обжалвания в настоящото производство Отказ за издаване на разрешение за дейности с ОБВВПИ, peг. № 1679р-32469/02.12.2022 г., издаден от Началника на
РУ-Ямбол в ОД на МВР-Ямбол.
По делото е представена адм. преписка с писмо вх
№ 54/09.01.2023г. от МВР, РУ, Ямбол.
По делото в качеството на свидетел е разпитан Е.Е.-
юрисконсулт в ТД на НАП, офис Ямбол, който заяви, че И.Т. го познава от
миналата година, когато той се явил на конкурс за заемана на длъжност „главен
специалист“ с изпълнение „шофьор на лек автомобил“. спечелил конкурса и го
назначили на работа като шофьор на лек
автомобил, с който се превозват екипите от инспекторите по приходите към
обектите, в които се извършват проверки, ревизии и т.н.
Споделил, че има лично оръжие, съхранявал го правилно, ходил на курсове,
правил всичко каквото се полага за да може да притежава оръжие и да го ползва,
ако се наложи.
Заявил, че му е необходимо за
лична сигурност и още повече, че при посещение на търговски обекти в много от
случаите се проверяват суми, които са 7 цифрени, и там се получават разни
конфликти с проверяваните, и с една дума трябва да има нещо, с което да бъдат респектирани, ако се наложи.
Не за някаква директна употреба, а за респект, защото има граждани, физически и
юридически лица, които се чувстват засегнати от действията на НАП и оттам
нататък произтичат разни нежелателни конфликти.
При така изяснената фактическа обстановка и след
проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от
надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния
срок по чл.149, ал.1 АПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Предмет на оспорване пред Административен съд
Ямбол е Отказ за издаване на разрешение за дейности с
ОБВВПИ, peг. № 1679р-32469/02.12.2022 г., издаден от
Началника на РУ-Ямбол в ОД на МВР-Ямбол, с който му е отказано издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на 1 /един / брой
късо огнестрелно оръжие за самоотбрана- пистолет „ТТ“, кал.7, 62х25мм с № *****
на И.И.Т.,*** на
основание чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ - поради липса на основателна причина,
обосноваваща издаване на разрешението.
Съгласно чл. 168 АПК във връзка с чл. 142 АПК съдът проверява законосъобразността на
оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 АПК, без да се ограничава само с тези
посочени от оспорващия.
Необходимо е да са
налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт,
а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване
на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на
закона.
Липсата на някоя
от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е
основание за отменянето му.
В настоящия случай
оспорения акт е издаден от компетентен орган–началник РУ-Ямбол към ОД на МВР
Ямбол в рамките на неговите правомощия по чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ, в изискуемата
писмена форма, с мотивиран отказ и при спазване на процедурата визирана в
закона.
Не са налице и
противоречия с материалноправните норми или
несъответствие с целта на закона.
На
първо място следва да се посочи, че така
както е подадено заявлението, от прочита на същото се установява, че оръжието
се иска за самоотбрана. Посочено е, че е имал издадено разрешение като ФЛ за
самоотбрана, както и че срокът му е изтекъл.
ЯАС намира, че административният орган правилно мотивира
отказа си с това, че относно посочения от заявителя мотив самоотбрана, адм.орган е извършил служебна справка като е посочено, че е извършена проверка в
информационните масиви на МВР, като за последните пет години не са се
установили молби или сигнали постъпили от Т., касаещи застрашаване на живота
му, а и същият не е представил такива доказателства, поради което изтъкнатият
мотив самоотбрана не е достатъчен като такъв, без да е налице реална заплаха за
живота на заявителя и не се явява основателна причина, която по несъмнен начин
да обосновава издаване на разрешението.
Съгласно чл. 87, ал. 1 ЗОБВВПИ в едномесечен
срок преди изтичането на срока по чл. 84, ал. 2 ЗОБВВПИ лицето, получило
разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях, подава писмено или по електронен път заявление по образец за
подновяване на разрешението до директора на ГДНП на МВР или до съответния
началник на РУ на МВР, придружено от цитираните документи.
От своя страна
съгласно чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ разрешения за
придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия,
разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна
причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели,
колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването
на разрешение.
От посочената и относима правна регламентация следва, че съответното физическо
лице, което иска подновяване на разрешение за съхранение, носене и употреба на
огнестрелно оръжие, трябва в писмен вид да изложи конкретни факти и
обстоятелства, които да обосноват несъмнено извод, че неговите или на членове
на семейството му живот, здраве и имущество са персонално застрашени по начин,
който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие.
Въпросната нужда, е основателната причина изисквана от законодателя като
задължителна предпоставка, за да се разреши на физическо лице придобиването и
боравенето с огнестрелно оръжие, а в тежест на заявителя е да обоснове и
подкрепи с убедителни доказателства необходимостта си от осъществяване на
дейността, което законодателно разрешение подкрепя извода за императивния
характер на нормите, регламентиращи режима на носене и употреба на огнестрелно
оръжие.
Ето защо законът
не предвижда различни условия, на които следва да отговаря лицето в случаите,
когато вече му е било издадено разрешение за предходен период, т. к процедурата
и изискванията за първоначалното издаване на разрешения за дейностите, предвидени
в закона, се прилагат за всяко следващо отправено искане, в т. ч. за
подновяването по реда на чл. 87, ал. 1 ЗОБВВПИ. Издаващият го
орган е длъжен да прецени наличието на изискуемите от закона предпоставки към
момента на разглеждане на заявлението. Поради това и факта, че не се касае за
отнемане на разрешението, то не органа следва да мотивира и доказва отпадналата
необходимост, а заявителя трябва да обоснове и установи безспорно и категорично
нуждата си от оръжие за самоотбрана, за да му се издаде исканото разрешение.
В посочения смисъл
е и константната съдебна практика обективирана в Решение № 288 от 13.01.2022 г. на ВАС по адм. д.
№ 10039/2021 г., VII о.,; Решение № 1649 от 22.02.2022 г. на ВАС по адм.
д. № 8340/2021 г., VII о., Решение № 14239 от 13.11.2012 г. на ВАС по адм.
д. № 7599/2012 г., VII о.,.; Решение № 13235 от 23.12.2021 г. на ВАС по адм.
д. № 8555/2021 г., Решение № 11167 от 4.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5046/2021 г., VIIо.Решение № 9188 от 16.08.2021 г. на ВАС по адм.
д. № 3800/2021 г., VII о., Решение № 4457 от 11.05.2022 г. на ВАС по адм.
д. № 12022/2021 г., VII о., и други.
Освен това в
изпълнение на задължението си по чл. 35 АПК да изясни фактите и обстоятелствата от
значение за случая, административният орган е направил справка и в
информационните масиви на МВР, от която е видно че за последните пет години не
са се установили молби или сигнали постъпили от Т. за застрашаване на живота и
здравето му.
В съответствие с
това, с данните по административната преписка и липсата на доказателства или
искане от страна на заявителя за събиране на такива, издателя на обжалвания акт
е постановил мотивиран отказ по постъпилото заявление.
Ето защо са
неоснователни доводите в жалбата за неизпълнение на задълженията на органа да
обсъди всички факти и обстоятелства от значение за случая, както и за наличие
на съществено нарушение на правото на
защита на оспорващия.
На следващо място
доказателства, установяващи наличие на причина, която по несъмнен начин да
обосновава издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на
огнестрелно оръжие, не се ангажираха и в хода на съдебното производство,
въпреки изрично дадените указания на оспорващия, че следва да установи
твърденията в жалбата си.
Същевременно неотносими към предмета на доказване, който се изчерпва с
наличието на необходимостта от самоотбрана, като причина която по несъмнен
начин да обосновава издаване на исканото разрешение, са доводите за
необходимостта от оръжие при извършване на проверка от проверяващите екипи на
НАП, където е зает като „шофоьор“ оспорващия.
На следващо място
в чл. 6, ал. 1, 2 и 3 ЗОБВВПИ е посочено, че според предназначението
му, субектите, които го използват и техническата му характеристика,
огнестрелното оръжие е за служебни или за граждански цели, но винаги чл. 76, ал. 3, т. 3 ЗОБВВПИ изисква да е
налице основателна причина за издаване на разрешение.
Според чл. 6, ал. 3 и чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ физическите лица
могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, но
не и за служебни цели, защото такива цели имат само физическите и юридически
лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или
дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин, докато понастоящем
заявлението е подадено от Т. е в качеството му на физическо лице.
Поради това, за да
може да получи исканото разрешително, жалбоподателят е следвало да докаже
наличието на някоя от визираните в нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ граждански цели,
което видно от доказателствата по делото, не е сторил.
Твърдението на Т.,
че оръжието му е необходимо за самоотбрана от една страна, а от друга твърдението в жалбата и в заседание и
за служебни цели, не кореспондира със законовите изисквания за притежаване на
лично късо огнестрелно оръжие за граждански цели-самоотбрана и този мотив не е
от естество да породи желаните правни последици, изразяващи се в право да
придобие огнестрелно оръжие, поради което и ангажираните в тази връзка гласни доказателства
не оборват извода на административния орган.
В тази връзка
следва да се посочи, че като дейност употребата на огнестрелно оръжие е
източник на обективна висока степен на опасност за живота и здравето на
обществото, поради което и законодателят е поставил изискване за възможност за
упражняването й в зависимост от определени предпоставки, част от които са
свързани и с въвеждане на разрешителен режим при доказване на обоснована
необходимост и основателна причина.
Предвид посоченото
оспорения отказ е валиден, като издаден от оправомощено
лице, при наличието на дължимите материалноправни
предпоставки и без да са налице съществени нарушения на процесуалните норми,
поради което съдът счита, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се
отхвърли.
В заключение, при
постановяване на решението си съдът съобрази същото с константната практика на
ВАС и административните съдилища в РБългария,
посочена по-горе в мотивите на съдебното решение..
При този изход на
делото и с оглед направеното искане жалбоподателя на основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 144 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК следва да заплати на ответната
страна направените по делото разноски-юрисконсулско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното,
Я А С, трети административен състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователна жалбата на И.И.Т.,*** против Отказ за издаване на разрешение за дейности с ОБВВПИ, peг. № 1679р-32469/02.12.2022 г., издаден от Началника на
РУ-Ямбол в ОД на МВР-Ямбол, с който
му е отказано издаване на разрешение за съхранение,
носене и употреба на 1 /един / брой късо огнестрелно оръжие за самоотбрана-
пистолет „ТТ“, кал.7, 62х25мм с № ***** на И.И.Т.,*** на основание чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ - поради липса
на основателна причина, обосноваваща издаване на разрешението.
ОСЪЖДА И.И.Т.,***, да заплати на ОД на МВР-Ямбол направените
по делото разноски в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/ не се чете