№ 280
гр. Враца, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Калин Тр. Тодоров
Членове:Христо Н. Христов
Пламен К. Кучев
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
в присъствието на прокурора Ц. Й. Р.
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20251400500459 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба,
подадена от Прокуратурата на Република България, против решение № 180 от
16.07.2025г. по гр.д. № 507/2025г. на Районен съд – Козлодуй в частта, в която
е осъдена да заплати на М. К. М., ЕГН ********** с адрес в ***, обезщетение
за неимуществени вреди в размер 3 000.00 лева от незаконно водено срещу
него наказателно производство за престъпление по чл. 213а, ал. 1 вр. чл.20, ал.
2 НК, предмет на НОХД № 212 по описа за 2023 г. на Районен съд Козлодуй, за
което е оправдан с влязла в законна сила присъда на 22.10.2024 г., ведно със
лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда на 22.10.2024 г.
до окончателното изплащане на сумата.
Жалбоподателят твърди, че решението на Районен съд – Козлодуй в
обжалваната част е порочно, поради нарушение на материалния закон,
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Поддържа, че не са представени пред първата инстанция годни доказателства,
които да установяват действително търпени вреди, като пряк и непосредствен
резултат от повдигнатото обвинение, а това са основни елементи от
1
фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ, които ищеца следва да
докаже. Счита, че разпитът на доведения в съдебното заседание свидетел не
следва да бъде кредитиран, доколкото същият съдържа множество
противоречия относно претърпените негативни емоции и разрив в
отношенията с близките и роднините на ищеца. Посочва, че съдържанието на
най-леката мярка за неотклонение „подписка“, взета спрямо М., съгласно
разпоредбата на чл. 60, ал.1 от НПК, не включва ограничаване на правото му
на свободно придвижване в пространството, както неправилно е приел
районният съд, а единствено вменява задължение на обвиняемия, спрямо
когото тя е била взета, да уведоми надлежния орган в случай, че реши да
промени местоживеенето си, като няма данни и твърдения това да е било
сторено от ищеца. Алтернативно, релевира и нарушение на правилото на чл.
52 от ЗЗД, доколкото определеният размер на обезщетението за
неимуществени вреди не съответства на принципа на справедливостта,
установената съдебна практика в аналогични случаи, изпълняваната най-лека
мярка за неотклонение, разумния срок, в който е протекло наказателното
производство, тежестта на обвинението, социално-икономическите условия на
живот в страната през периода, за които се претендират вреди, както и вида и
обема на доказаните вреди. Счита определеният размер на обезщетението за
необоснован, тъй като изобщо не може да се проследи използвания механизъм
за определянето му. Моли съда да отмени решението на Районен съд –
Козлодуй в обжалваната част, като отхвърли изцяло исковите претенции за
претърпени неимуществени вреди; алтернативно - да намали размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като намали и размера на
присъдените разноски по компенсация.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемия М. К. М., ЕГН ********** от
гр.Мизия, област Враца, чрез пълномощник адв. М. С. от АК-Враца, е
постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната
жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно,
законосъобразно и мотивирано, а подадената въззвивна жалба е
неоснователна. Твърди, че по делото е доказано наличието на неимуществени
вреди, които са в пряка и непосредствена връзка с предприетите действия
срещу ищеца. Не споделя твърденията в жалбата, че съда е кредитирал
неправилно показанията на свидетеля относно психическото състояние и
негативните последици, претърпени от лицето. Счита, че повдигането на
2
обвинение винаги води до значителни вреди за лицето, изразяващи се в
увреждане на доброто му име в обществото и промяна в отношението на
близки и приятели към него, което се е отразило и на психиката му; за тези
факти дори не е нужно събирането на доказателства. Поддържа, че е
несъстоятелен довода на Прокуратурата за противоречие на решението със
залегналия в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливост. Счита, че определеното
от съда обезщетение от 3 000 лева е несравнимо малко, за вредите които
прокуратурата му е причинила, както и че повдигането на обвинение в
извършване на тежко умишлено престъпление и реалната опасност да влезе в
затвора са му се отразили негативно. Не споделя становището на
прокуратурата, че производството е протекло в разумни срокове, тъй като
същото е продължило около 2 години, по време на което периодично се е
явявал в различни институции. Твърди, че през времетраенето на досъдебното
и съдебното производство е бил с ограничени граждански права, предвид
наложена мярка „подписка" и забраната да напуска местоживеенето си, което
не му позволило да пътува извън Република България и дори извън град
Мизия за период от две години; че в хода на досъдебното производство му е
извършена полицейска регистрация по чл.68, ал.1 от ЗМВР, включваща
фотографиране и дактилоскопиране, която все още е активна в масивите на
МВР. Моли съда да потвърди изцяло като правилно и законосъобразно
решението на PC - Козлодуй в обжалваната част и да му присъди направените
в производството пред ОС - Враца разноски, включително заплатено
адвокатско възнаграждение.
В съдебното заседание въззивникът Прокуратурата на РБ, чрез прокурор
Р., поддържа своята жалба и моли съдът да намали присъденото от
първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди при спазване
на принципа на справедливостта. Навежда твърдения, че необосновано
първоинстанционния съд е приел, че наказателното производство по
отношение на ищеца е продължило две години и шест месеца, тъй като
същият е привлечен като обвиняем през м. май 2023г. и е оправдан м.
октомври 2024г., който период е една година и пет месеца. Изтъква, че
първоинстанционния съд не е обсъдил в достатъчна степен предприетите
действия с участие на ищеца, тъй като същият е участвал един път в
досъдебното производство, а проведените съдебни заседания са седем на брой,
като голяма част от тях са отлагани по негово искане за събиране на
3
доказателства. Смята също, че по делото не е установено каква промяна е
настъпила в живота на ищеца, защо същата се определя като негативна и
каква е връзката на тази промяна с воденето срещу него наказателно
производство. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на въззиваемия с искане за намаляването
му.
В съдебното заседание въззиваемия, чрез пълномощника си, не споделя
становището на Прокуратурата на РБ, че наказателното производство по
отношение на него е продължило една година и пет месеца, тъй като в този
срок не е включен периода, в който е участвал в досъдебното производство,
чрез снемане на сведения, очни ставки и др. Отделно, в съдебните заседания
делото е отлагано за събиране на доказателства и по искане на Прокуратурата.
Изтъква, че в случая се касае за лице, което за пръв път се сблъсква със
съдебната система, което обуславя по-високи негативни изживявания в
сравнение с лице със съдебно минало.
Във въззивното производство не са събирани доказателства.
Врачанският окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, от надлежна страна, в срока по чл.259, ал.1 ГПК и отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е редовна и
процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 3, предл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди /ЗОДОВ/.
В исковата молба ищецът М. К. М., ЕГН ********** твърди, че на
10.05.2023г. е бил привлечен към наказателна отговорност за престъпление по
чл.213а, ал.1, вр. чл.20, ал.1, т. 1 от НК. След приключване на досъдебното
производство, прокурор при РП - Враца, ТО - Козлодуй е внесъл срещу него
обвинителен акт в Районен съд Козлодуй, въз основа на който било образувано
НОХД № 212 по описа за 2023г. на Районен съд Козлодуй. Поддържа, че
съдебното следствие срещу него е започнало на 10.10.2023г. и след множество
съдебни заседания е приключило на 09.04.2024г. с оправдателна присъда. По
протест срещу оправдателната присъда в Окръжен съд Враца е било
образувано ВНОХД № 512/2024г. по описа на този съд, по което с решение от
4
22.10.2024г. е потвърдена оправдателната присъда на Районен съд - Козлодуй.
Решението е окончателно и оправдателната му присъда е влязла в законна
сила на 22.10.2024г. Ищецът посочва, че висящото и безрезултатно
наказателно производство всякога води до негативни преживявания, свързани
с психически тормоз и стрес, неудобство пред обществото, злепоставяне сред
близки и познати, като негативните преживявания се презумират от закона с
оглед на презумпцията за невиновност и конституционно защитените основни
човешки права на чест, достойнство и свобода и претендира обезщетение за
неимуществени вреди. Счита, че при определяне размера на обезщетението
следва да се съобрази тежестта на обвинението по чл.213а, ал.1 НК и
изключително високия размер на наказанието, което се предвижда за това
престъпление. Поддържа, че обстоятелството, че може да влезе в затвора за
такъв продължителен период му се е отразило негативно и той коренно е
променил начина си на живот и поведението си в обществото като цяло. Имал
силно притеснение, което се засилило и от факта, че не е осъждан и не е имал
полицейски регистрации, а характеристичните данни по делото го определят
като добър човек, ползващ се с авторитет сред съгражданите си. Не е имал
сблъсък с правосъдната система и е бил крайно притеснен. Изтъква, че през
времето на цялото досъдебно, а впоследствие и на съдебно производство, бил
изключително притеснен, което продължило за един сравнително дълъг
период от около 2 години, започвайки от извършената му в хода на ДП
психолого-психиатрична експертиза и приключвайки с окончателното
решение на ВОС. Поддържа, че за обвинението срещу него научили в град
Мизия, където живее, тъй като получавал призовки и съобщения по делото, а
населеното място е малко, новината се разнесла бързо и той изпитвал срам да
се покаже в града. В продължение на години ходел с наведена глава, за да не
срещне погледите на роднини, приятели и познати понеже не желаел да им
обяснява как без вина се оказал виновен; как бил третиран като престъпник,
как бил разкарван по полицейските управления, пред съда в гр.Козлодуй и
пред Окръжен съд Враца за нещо, което не е направил, как бил сниман като
престъпник и му били снети отпечатъци. Твърди, че към датата на
привличането му като обвиняем, бил на 35 години и имал репутацията на
отговорен, честен, скромен, добър и отзивчив човек, като обвинението и
придобилата публичност са го принудили да се изолира от околните. Затворил
се в себе си и спрял да се вижда и общува с близки и приятели; отчуждил се от
хората, като с много от тях загубил реален контакт и дори спрял да се вижда с
роднини от град Мизия. Посочва, че обвинението и продължителното
следствие му се отразили негативно, като все още продължава да има
кошмари и съзнанието му е обременено от тези неприятни инциденти.
Изтъква, че през времетраенето на досъдебното и съдебното производство бил
с ограничени граждански права, предвид наложена мярка „подписка“ и
забраната да напуска местоживеенето си, което не му позволило да пътува
извън Република България и дори извън град Мизия за период от две години.
Търпял неудобство от периодичното явяване в различни институции. Твърди
5
също, че повдигането на обвинение и воденето на съдебно дело срещу него
оказали негативно влияние и върху неговото семейство и върху жената, с
която живее на семейни начала, която в резултат на обвинението загубила вяра
в него и искала да прекратят връзката си. Всичко това се е отразило върху
отношенията им, като скандалите между тях станали ежедневни.
Въз основа на изложените съображения ищецът е заявил претенциите си
за неимуществени вреди, причинени му от незаконното обвинение, които
оценява на 10 000 лв. и имуществени такива в размер на 2000 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение по наказателното дело за две съдебни инстанции,
ведно със законната лихва, считано от 22.10.2024г. до окончателното
изплащане на сумите.
Ответникът Прокуратурата на Република България, чрез прокурор от
Районна прокуратура Враца е подала в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор
на исковата молба, в който оспорва исковете като неоснователни и
недоказани, и моли съда да ги отхвърли. Не оспорва твърденията в исковата
молба относно образувано наказателно производство по НОХД № 212/2023г.
по описа на Районен съд Козлодуй по обвинителен акт срещу ищеца за
престъпление по чл. 213, ал.1 НК, нито обстоятелството, че делото е
приключило с оправдателна присъда, потвърдена с решение по ВНОХД №
512/2024г. по описа на ОС-Враца, влязла в сила на 22.10.2024г. Оспорва ищеца
да е доказал да е търпял вреди. Оспорва твърденията в исковата молба, че
ищеца многократно се е явявал пред различни разследващи органи и съдебни
заседания и поддържа, че се е явявал на съдебни заседания по искания за
събиране на нови доказателства, направени от него и защитника му, което е
налагало отлагане на делото. Оспорва твърденията в исковата молба, че на
ищеца му е било ограничено свободното придвижване предвид определената
мярка за неотклонение „Подписка“ по съображения, че същата мярка не
ограничава свободното придвижване на обвиняемия единствено и само
съгласно чл. 60, ал.1 НПК обвиняемия поема задължение да не напуска
местоживеенето си, без разрешение на съответния орган. Сочи, че по делото
липсват данни ищеца да е искал такова разрешение и да е получил отказ.
Освен това отрича на ищеца да е налагана мярка по чл. 68, ал.1 НПК - забрана
да напуска пределите на Република България. Оспорва иска за обезщетение на
неимуществените вреди и по размер, като счита претенцията на ищеца
завишена и не съответстваща на претендираните вреди, на икономическия
стандарт в Р България и на съдебната практика в аналогични случаи,
включително и тази на ЕСПЧ. Оспорва и иска за обезщетение за имуществени
вреди като неоснователен и недоказан по съображения, че по НОХД №
212/2023г. по описа на PC- Козлодуй е приложен договор за правна защита за
договорено възнаграждение, като не е конкретизирано начинът на плащане в
брой или по сметка.
От приложените по първоинстанционното дело доказателства се
установява, а и между страните не е имало спор, че на 25.03.2022 г. с
прокурорско постановление е образувано досъдебно производство /ДП/ №
6
96/2022 година по описа на РУ Козлодуй (пр.пр. № 1736/2022 г. по описа на
РП Враца) за престъпление по чл. 213а, ал.1 НК.
На 09.09.2022г. на М. М., в качеството му на свидетел по ДП №
96/2022г., е проведен разпит от разследващ полицай при РУ-Козлодуй. На
06.01.2023г. пред разследващия орган е проведена очна ставка, в която е
участвал ищеца М. М., в качеството му на свидетел. На 13.02.2023г. на М. М.,
в качеството му на свидетел, по реда на чл.223, ал.1 НПК, е проведен разпит
пред съдия от РС-Козлодуй по НЧД № 36/2023г. по описа на съда. С
постановление от 03.04.2023г. на разследващ полицай при РУ-гр.Козлодуй е
назначена психолого-психиатрична експертиза за установяване оценката на
личностната структура на М. М. и др., която експертиза е изготвена.
С Постановление от 10.05.2023 г. ищеца М. К. М. е привлечен като
обвиняем за престъпление по чл. 213а, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК и му е взета
мярка за неотклонение "Подписка". На 22.05.2023 г. ищецът е разпитан в
качеството на обвиняем и материалите по разследването са му предявени.
На 07.07.2023г. РП-Враца, ТО-Козлодуй е изготвила обвинителен акт, с
който спрямо ищеца М. К. М. е повдигнала обвинение в извършване на
престъпление по чл. 213а, ал. 1 вр. чл.20, ал.2 НК - за това, че на 23.02.2022 г.,
около 17.30 часа в гр.Козлодуй, като извършител в съучастие с подбудителя Т.
Р. Г. от гр.Козлодуй, с цел да принуди А. Е. Д. от гр.Козлодуй да се разпореди с
вещи - да предаде сумата от 5000.00 лева (пет хиляди лева), чрез ползвания от
него телефон с № **********, се обадил на ползвания от А. Д. телефон с №
*** и го заплашил с насилие, заявявайки му, че знае къде работи и ще го
намери, ще го хване и ще го пребие, като му трябва един час за да пристигне в
гр.Козлодуй, за да го приключи.
На 10.07.2023 г. РП-Враца, ТО-Козлодуй е внесла обвинителния акт в
Районен съд Козлодуй и въз основа на него на същата дата е образувано
НОХД № 212/2023 г. по описа на съда. По делото са проведени шест съдебни
заседания - на 03.08.2023г.; на 10.10.2023г.; на 21.11.2023г.; на 11.01.2024г.; на
05.03.2024 г. и на 09.04.2024 г., в които ищеца, в качеството на подсъдим, е
участвал лично и със защитник адвокат С.; по време на заседанията е
провеждано съдебно следствие и са събирани доказателства. С постановена по
същото дело Присъда № 14/09.04.2024 г. на Районен съд Козлодуй
подсъдимият М. М. е признат за невинен и е оправдан по повдигнатото му
обвинение по чл.213а, ал.1 НК.
Срещу присъдата е подаден протест от РП-Враца, ТО-Козлодуй, въз
основа на който на 31.07.2024г. е образувано ВНОХД № 512/2024 г. по описа
на ОС-Враца. По това дело е проведено едно съдебно заседание - на
26.09.2024 г., по време на което М. М. е присъствал лично. С постановено по
същото дело Решение № 150/22.10.2024 г. ОС-Враца е потвърдил присъдата на
районния съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
От приложената към първоинстанционното дело справка за съдимост на
ищеца М. М. от 30.05.2025 г., издадена от Районен съд Козлодуй, се
установява, че същият не е осъждан.
7
От приложената по досъдебното производство справка от ТД НАП –
Враца се установява, че ищеца не е бил трудово ангажиран - няма
регистрирани трудови договори. На л.27, том 2 в ДП се съдържа справка
характеристика на ищеца, от която е видно, че няма данни да е криминално
проявен и се ползва с добро име в обществото.
Изложените дотук обстоятелства относно развитието на наказателното
производство в досъдебна и съдебна фаза срещу ищеца, съдебното му минало
и характеристичните данни за неговата личност са безспорни между страните
по настоящето дело. Основният спор е свързан с това дали от повдигнатото
обвинение са настъпили неимуществени вреди за ищеца и ако са настъпили –
какъв е вида и обема на същите.
В подкрепа на изложените в исковата молба твърдения за претърпени
неимуществени вреди, ищецът е ангажирал гласни доказателства –
показанията на свидетелката Б. Е. И. - съжителстваща на семейни начала с
него. Същата твърди, че М. е добро момче и че не е такъв, за какъвто го
мислят. Миналата и по-миналата година ищецът работил в строителството
частно – който където го викне, излизал с приятели, но после изведнъж се
затворил. Свидетелката установява, че когато ищеца получил призовка да
отиде в полицията, той не знаел за какво става въпрос. В полицията ищецът
ходил доста пъти. Не се чувствал добре и се затворил в себе си. Негови
приятели в гр. Мизия разбрали и започнали да се отдалечават от него.
Свидетелката твърди също, че не вярвала, че ищеца е такова момче, но после
изградила негативно отношение към него за това, че постоянно го привиквали
в полицията и започнала да вярва, че наистина е вярно; започнали да се карат
за това; били стигнали до раздяла и после разбрала, че не е така. След това
всичко минало добре; възстановили отношенията си миналата година. Според
свидетелката разликата в поведението на ищеца била, че се затворил и не
искал да излиза с приятели. Заради привикванията в полицията ищецът
нямало как да започне работа и не могъл да излиза в чужбина; също
контактите на ищеца с неговите роднини се влошили и започнали да се карат.
Ищецът искал да замине да работи в чужбина, но нямало как да замине заради
делото, което се отразило на техните отношения. Ищецът искал също да
започне работа като полицай, но нямало как да започне, което се отразило на
неговите доходи. През цялото време на делото и разследването ищецът
работил, но искал да работи като полицай. От показанията на свидетелката се
установява също, че ищецът имал разходи, защото когато го привиквали в
полицията той бил извън гр. Мизия, пътувал с лична кола и трябвало да се
прибира заради делото, а и трябвало да плаща на адвокати. Това се отразило и
на работата му, защото когато бил на работа на следващият ден трябвало да се
прибере. Според свидетелката в приятелският кръг на ищеца няма лица, които
се занимават с престъпна дейност. Понастоящем ищецът възстановил
приятелският си кръг в голяма степен. В отношенията с близките и роднините
- същият към днешна дата има контакт с тях и общува от около 2–3 години, но
осъждането му повлияло на отношенията им; те знаели, че той не е такъв
8
човек, но започнали да му се карат, а той им казвал, че не е виновен. Друга
негативна реакция от страна на близките му не е имало.
Първоинстанционния съд не е дал вяра на показанията на свидетелката с
оглед съжителството й на семейни начала с ищеца и съобразно разпоредбата
на чл.172 ГПК и не ги е ценил при постановяването на решението си.
При преценка на показанията на свидетелката на първо място
въззивният съд има предвид възможната нейна заинтересованост от изхода на
спора в полза на ищеца предвид обстоятелството, че свидетелката живее на
семейни начала с ищеца, поради което показанията й следва да се преценяват
от съда с оглед на всички други данни по делото, съгл. чл.172 ГПК. А в случая
показанията на свидетелката не са подкрепени от други доказателства. Наред с
това показанията на свидетелката взаимно си противоречат, същите са твърде
общи и неконкретизирани и житейски неправдоподобни.
При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства
първоинстанционният съд приел предявения иск за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди за доказан по основание и го уважил частично - за
сумата 3 000.00 лв. В останалата част, за разликата до пълния претендиран
размер от 10000 лева, съдът е отхвърлил иска като недоказан и неоснователен,
като решението в тази част не е обжалвано и е влязло в законна сила. Съдът е
уважил изцяло иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в
размер 2000 лева, като решението в тази част също не е обжалвано и е влязло
в законна сила.
При изложените фактически обстоятелства, окръжен съд направи
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната
му власт и в предвидената от ГПК писмена форма; подписано е и е
разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес
от търсената защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно
начало предмет на спора.
ЗОДОВ предвижда специален ред за ангажиране отговорността на
държавата за вреди причинени от държавни органи на граждани.
Отговорността по този закон на държавата е обективна и реализируема чрез
органите, от чиито действия или бездействие се твърди да са настъпили вреди.
В разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ е посочено, че държавата дължи обезщетение
9
за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Съгласно пар. 1 от ЗОДОВ общите правила на гражданското
законодателство намират субсидиарно приложение към неуредените от
специалния ЗОДОВ въпроси. Следователно намира субсидиарно приложение
нормата на чл. 52 от ЗЗД, съгласно която при определянето на размера на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди се изхожда от
изискванията на справедливостта.
Нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ предвижда, че държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съда от незаконно обвинение в извършването на
престъпление, ако лицето бъде оправдано, като отговорността на
правозащитните органи е обективна.
Пасивно материално легитимирана да отговаря по предявения иск,
съобразно чл. 7 ЗОДОВ и разясненията, дадени в т. 5 от ТР № 3/2005 г., ОСГК,
е Прокуратурата на РБ, предявила и поддържала незаконно обвинение срещу
ищеца чрез структурните си звена.
За уважаването на предявения иск е необходимо да бъде доказано
наличието на следните предпоставки: повдигане на обвинение на ищеца за
извършване на престъпление от общ характер; оправдаването му с влязла сила
присъда; наличието на неимуществени вреди и причинно-следствена връзка
между незаконното действие на правозащитните органи и настъпилите вреди,
които следва да се докажат от ищеца.
В случая се установяват всички елементи от фактическия състав на чл.
2, ал.1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, обуславящ отговорността на ответника.
Установено е по делото, че ищецът е бил обвинен в извършването на
престъпление по чл. 213а, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК и е оправдан с влязъл в
сила съдебен акт. Това обстоятелство само по себе си е достатъчно да
обоснове основателност на претенцията за претърпени неимуществени вреди,
доколкото е житейски логично наказателното преследване да породи
негативни психически преживявания в емоционалната сфера на ищеца.
В трайната съдебна практика на ВКС се приема, че при иска за
обезщетение на вреди от процесния деликт, не е необходимо ищецът да
доказва обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от
лице, което е незаконно обвинено в извършването на престъпление и е
10
оправдано, като: стрес и притеснения от повдигнатото обвинение и за
развитието на наказателното производство, страх от несправедливо осъждане,
негативни изживявания и чувство за онеправданост от наложените мерки за
неотклонение (особено при задържане под стража) и от евентуално
постановена (макар и след това отменена) невлязла в сила осъдителна
присъда, накърняване на чувството за собствено достойнство, за
справедливост и на самооценката на лицето, както и на доверието му в
държавността. Това е така, защото тези вреди и причинната връзка между тях
и незаконното наказателно преследване са очевидни и те са налице във всички
случаи, при които по делото е доказано, че ищецът е оправдан с влязла в сила
присъда. При условията на пълно главно доказване следва да се установят
всички останали вреди (които – в противовес на посочените обичайни и
типични такива, практиката често определя като "специфични") и причинната
връзка между тях и незаконното наказателно преследване, приключило с
оправдаването на ищеца.
В настоящото производство настъпването на вреди за ищеца,
изразяващи се в отрицателни психически изживявания – притеснения, стрес и
тревоги, които имат неимуществен характер, както и че тези вреди са пряка и
непосредствена последица от действията на правозащитните органи, се
установява и от събраните по делото доказателства.
С оглед на горното, искът по чл. 2, ал.1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ е доказан по
основание по отношение на неимуществените вреди, които ищецът е търпял
във връзка с образуваното срещу него наказателно производство, поради което
са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника за
репарирането на тези вреди.
За претърпените неимуществени вреди от незаконното обвинение
ищецът има право на обезщетение от държавата, съгласно чл. 4 от ЗОДОВ.
Съгласно трайната практика на ВКС – например решение № 184/2015 г.
по гр. д. № 7127/2014 г., решение № 138/2013 г. по гр. д. № 637/2012 г.,
решение № 48/2016 г. по гр. д. № 3537/2015 г., и трите на ІV ГО на ВКС, при
претендирана отговорност на държавата за вредите, причинени на граждани
от действията на правозащитните органи, в тежест на пострадалия е да докаже
засягането на съответното благо /засягането на правото на личен живот, на
чест, достойнство, свобода/ и с това, ако са доказани останалите елементи от
фактическия състав на този вид отговорност, искът за обезщетение е доказан в
11
своето основание. Не е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое
негативно изживяване, причинено или свързано с установеното
правонарушение. В този случай практиката приема, че искът за ангажиране на
отговорността на държавата е доказан в своето основание и съдът, с оглед
разпоредбата на чл. 162 от ГПК, следва да определи размера на дължимото се
справедливо обезщетение за претърпените вреди. В тежест на ищеца е да
установи, ако твърди настъпването на такива, претърпените вреди над
обичайните размери за ситуацията.
С оглед изложеното и за да сформира своето вътрешно убеждение и
като съобразява разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ въззивният съд приема, че
ответникът дължи обезщетение за психическите, физически и емоционални
увреждания на ищеца, които са пряка и непосредствена последица от
повдигнатото незаконно обвинение.
При установената основателност на ищцовата претенция, спорният
въпрос е свързан с размера на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено
увреждане е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в
чл. 52 ЗЗД, приложим предвид § 1 от ЗР към ЗОДОВ, спрямо който
настъпилата вреда се съизмерява. Понятието "справедливост" по смисъла на
чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано със задължителната преценка от
съда на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай
обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определянето на
размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства
поначало са вида, характера, интензитета и продължителността на
увреждането на ищеца. Като база за определяне паричния еквивалент на
неимуществените вреди следва да служи още икономическият растеж,
стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и
покупателните възможности в страната към датата на увреждането.
Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ такива
правно-релевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди са:
- тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко
отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост, какви наказания
се предвиждат за него/тях; дали ищецът е оправдан по всички обвинения или
12
по част от тях, а по други е осъден; продължителността и начина на развитие
на наказателното производство срещу ищеца, приключило с оправдаването
му, дали е приключило на една или повече съдебни инстанции; дали в рамките
на същото срещу ищеца е била постановявана осъдителна присъда и за какво
наказание; колко, с каква продължителност и с какъв интензитет действия по
разследването с участието на обвиняемия са били извършени, както и дали
продължителността на незаконното наказателно преследване надхвърля или
не разумните срокове за провеждането му, като тази преценка се обуславя от
фактическата и правната сложност на наказателното производство в
досъдебната и съдебната му фаза, която от своя страна се определя от броя,
вида и характера на престъпленията, за които е повдигнато обвинението,
поведението и броя на обвиняемите и на останалите участници в
производството, обема на доказателствения материал и пр.;
- вида и продължителността на взетата мярка за неотклонение, както и
другите наложени на ищеца ограничения на правата и свободите му в рамките
на наказателното производство;
- дали през времетраенето на процесното незаконно наказателно
преследване, срещу ищеца са били водени и други наказателни производства,
по какви обвинения, какъв е техният изход, тяхната продължителност и
наложените на ищеца мерки за неотклонение и други ограничения, а ако те
също са били незаконни – дали ищецът вече е обезщетен и в каква степен;
- други обстоятелствата относими към характера на увреждането, за
което имат значение и други и предишни обвинения и осъждания, задържания
и ефективно изтърпяване на наказания;
- всички останали конкретни обстоятелства, установени по делото,
които сочат на това, как и по какъв начин процесното незаконно наказателно
преследване се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му
състояние, в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на
ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и
професионална реализация, обществен отзвук, включително предизвикан от
оповестяване на повдигнатото обвинение чрез медиите и пр.
Съдът трябва да отчете само вредите, явяващи се пряка и
непосредствена последица от увреждането, т. е. вредите, настъпването на
които е в пряка причинна връзка с непозволеното увреждане.
13
Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3,
предл. 1 от ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени
неимуществени вреди от този деликт. В този смисъл, неимуществените вреди
са конкретно определими и глобално присъденото парично обезщетение за тях
следва да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната
цялост, следва да е достатъчно по размер за репарирането им – в съответствие
с общоприетия критерий за справедливост и обществено-икономическите
условия и стандарта на живот в страната, но най-вече – с оглед особеностите
на конкретния случай. Същевременно обезщетението не следва да надвишава
този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на
конкретно претърпените неимуществени вреди, т.е. не следва да бъде
източник на обогатяване за пострадалия.
В конкретния случай се установи, че на ищеца М. М. е повдигнато
обвинение за престъпление по чл. 213а, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК, което се
наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от хиляда до
три хиляди лева, т. е. обвинението е било за тежко умишлено престъпление по
смисъла на чл. 93, т. 7 НК. От момента на повдигане на обвинението на ищеца
(10.05.2023г.) до момента на приключване на наказателното производство с
влязлата в сила оправдателна присъда (22.10.2024г.) са изминали 1 година, 5
месеца и 12 дни, от които 2 месеца досъдебно производство и 1 г., 3 м. и 12
дни съдебно производство. Съдебната фаза включва едно първоинстанционно
и едно въззивно производство, проведени са общо 7 съдебни заседания /6 в
първа инстанция и 1 във втора/, като подсъдимият М. М. е присъствал лично
на всички съдебни заседания пред районния и въззивния съд, което неминуемо
му е причинявало допълнителен стрес и напрежение. Наред с това ищецът е
привлечен като обвиняем и разпитван в това му качество, а съдебното
производство е проведено по общия ред със задълбочено и всестранно
съдебно следствие като необходимите доказателства са събирани отново в
съдебната фаза, което е увеличило негативните му изживявания.
При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди
съдът отчита и обстоятелството, че в качеството му на свидетел, в месеците
преди привличането му като обвиняем, ищецът два пъти е бил разпитван по
ДП № 96/2022г. (един път от разследващ полицай при РУ-Козлодуй и втори
път по реда на чл.223, ал.1 НПК пред съдия от РС-Козлодуй), участвал е в
проведена очна ставка пред разследващия орган, и е изпълнена психолого-
психиатрична експертиза за установяване оценката на личностната му
14
структура, които процесуално-следствени действия неминуемо са
предизвикали у него негативни преживявания и в периода преди
привличането му като обвиняем.
Съдът съобрази още, от една страна, че доколкото липсват данни за
други осъждания на ищеца, инициираното наказателно производство срещу
него се е отразило значително по-стресиращо и интензивно върху психиката
му като неосъждан човек, а от друга страна – обстоятелството, че в
процесното наказателно производство ищецът е оправдан още на първа
инстанция, което е снижило притесненията му за изхода на наказателното
дело. В същото време не е установено в наказателното производство спрямо
ищеца да са извършвани много на брой и/или интензивни процесуално–
следствени действия.
При определяне на справедливото обезщетение съдът съобрази и
възрастта на ищеца към момента на повдигане на обвинението – 34 г. -
активна трудоспособна възраст, както и обстоятелството, че по делото няма
данни към този момент същият да е бил трудово ангажиран.
От показанията на разпитаната в първоинстанционното производство
свидетелка се установява, че воденото срещу ищеца наказателно производство
му се отразило негативно, същият бил притеснен от случващото се с него,
изолирал се от приятели и познати, защото бил постоянно привикван в
полицията. Свидетелката посочва, че негативната промяна у ищеца била в
резултат на повдигнатото срещу него обвинение, поради което може да се
приеме, че е налице причинна връзка между действията на ответника и
причинените на ищеца неимуществени вреди, която е доказана по делото.
Тези негативни емоции и отрицателни преживявания съставляват
неимуществени вреди, естествено присъщи и характерни за хора, спрямо
които е предприето наказателно преследване, които отзвучават в
продължителен период. Незаконното обвинение обаче не е причинило трайна
промяна на личността и на поведението на ищеца, както и на неговото
здравословно състояние. Липсват доказателства за трайни негативни
последици за психическото и физическо състояние на ищеца, предизвикани
изключително от незаконното обвинение. От показанията на свидетелката се
установява също, че след като всичко минало добре ищецът възстановил
отношенията си с нея, с приятелският си кръг в голяма степен и с близките и
роднините си.
При определяне размера на обезщетението следва да бъде отчетен и
установения по делото факт, че срещу ищеца е повдигнато обвинение за едно
престъпление. Общият период, през който ищецът е имал качеството на
обвиняем (1 година, 5 месеца и 12 дни), не надвишава рамките на "разумния
срок" по смисъла на ЕКЗПЧОС и НПК. В този смисъл не е нарушено правото
15
на ищеца за справедливо и публично гледане на делото в разумен срок от
независим и безпристрастен съд, съгласно чл. 6 ЕКЗПЧОС.
От значение за определяне на обезщетението е обстоятелството, че по
време на наказателното производство срещу въззивника е взета най-леката
мярка за неотклонение "Подписка", и същият не е търпял наложени
ограничения на правата и свободите му, вкл. свободата на придвижване, и не е
препятствана възможността му да планира свободно ангажиментите си, както
се твърди в исковата молба. Наред с това не се събраха и доказателства в
подкрепа на твърденията на ищеца, че наложената му мярка за неотклонение
"Подписка", не му е позволила да пътува извън границите на страната и дори
извън град Мизия за период от две години.
При определяне на размера на обезщетението, съдът взе предвид като
фактори обуславящи по-нисък размер на обезщетение обстоятелството, че
здравословно състояние на ищеца не е било влошено в резултат и по причина
от конкретното наказателно преследване; вследствие воденото срещу него
наказателно производство не е настъпило разстройство на здравето в смисъл
на психично заболяване, остра стресова реакция /ОСР/ и/или посттравматично
стресово разстройство /ПТСР/, които състояния са характерни последици от
такива производства. Липсват данни по делото ищецът да се е нуждаел от
специализирана медицинска или психологическа помощ и да е търсил такава,
както и да са му предписвани специфични лекарства, в резултат на процесното
наказателно производство.
Макар евентуална осъдителна присъда да би повлияла на
професионалната реализация на ищеца, следва да бъде отчетено, че по делото
не се установи при условията на пълно и главно доказване, наказателното
производство обективно да е попречило на професионалната му реализация –
не се ангажираха доказателства ищецът да е кандидатствал за работа като
полицай и изобщо за някаква работа, респ. че не е класиран или одобрен.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че за
да бъде удовлетворен обществения критерий за справедливост при
съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот и с
оглед конкретните обстоятелства по делото, за обезщетяване на заявените с
настоящия иск неимуществени вреди като произтекли от обвинението, следва
да се определи обезщетение от 3 000 лева. В този размер обезщетението
отчита балансирано тези аспекти на отражение на наказателната репресия
16
върху личността, за които може да се направи извод при ангажираните
доказателства за размера на вредата, да се направи извод за засягане на
нематериални блага в установената по делото степен.
Следва да се отчита и обстоятелството, че осъждането на държавата в
лицето на процесуалния й субституент – Прокуратурата на РБ, за заплащане
на обезщетение, само по себе си също има ефект на репарация за ищеца, като
размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за него.
В обобщение ищецът не установи по делото неимуществени вреди, вкл.
накърняване на честта и достойнството, болки и страдания, в обем или в
интензитет по-голям от обичайно преживените от всеки човек с нормален
интелект.
Предвид изложените съображения настоящата инстанция намира за
справедливо обезщетение в размер на 3 000 лева, до който предявеният иск за
неимуществени вреди е доказан и следва да се уважи като основателен, а за
разликата до претендирания размер от 10 000 лева, искът е недоказан и следва
да се отхвърли като неоснователен.
Обезщетението следва да бъде присъдено ведно със законната лихва,
считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда по НОХД №
212/2023 г. по описа на РС-Козлодуй, а именно – 22.10.2024 г., когато е
постановен акта на въззивната инстанция, с който е потвърдена присъдата, до
окончателното изплащане на сумата.
С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното решение е
постановено при правилно приложение на материалния закон и
доказателствата по делото. Като е стигнал до същите правни изводи
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се
потвърди.
По разноските:
С оглед изхода от спора, разноските за първата инстанция не се
променят.
С оглед резултата от въззивното обжалване на въззивника не се дължат
разноски.
При този изход на спора и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ вр. чл. 78,
ал. 3, вр. чл. 273 ГПК право на разноски има въззиваемата страна – ищец в
първоинстанционното производство. Последният претендира разноски за
адвокатско възнаграждение в размер 1500 лева въз основа на договор за
правна защита и съдействие от 08.08.2025 г., в който е посочено, че
възнаграждението е заплатено в брой при подписване на договора и в тази
17
част има характер на разписка за плащането и удостоверява, че
възнаграждението е заплатено. В съдебното заседание въззивника направи
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на въззиваемия, което съдът намира за основателно.
Определящ критерий за обосноваване на справедлив и съответен размер
на адвокатското възнаграждение е конкретиката на правния спор и
проведеното съдебно производство. Предвид разрешенията, дадени в решение
на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 и решение от
25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г., задължителни за съдилищата съгласно чл.
633 и чл. 3 ГПК, съдът не е обвързан от минимума, предвиден в наредбата за
определяне на адвокатски възнаграждения. Използвайки като ориентир
предвиденото възнаграждение в чл. 7, ал. 2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за възнаграждения за адвокатска работа и съобразявайки обстоятелството, че в
конкретния случай реализираната от процесуалния представител на
въззиваемия правна защита и съдействие се изразява в подаването на отговор
на въззивната жалба и явяване в открито съдебно заседание, в което не са
събирани доказателства, както и с вземане на становище по съществото на
спора и релевирането на претенция за разноски, както и обстоятелството, че
спорът не се характеризира с фактическа и правна сложност, настоящият
състав намира, че в полза на въззиваемия ищец следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер 500 лева.
Водим от горното, Окръжен съд - Враца
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 180 от 16.07.2025г. по гр.д. № 507/2025г.
на Районен съд – Козлодуй, в обжалвана част, в която Прокуратурата на
Република България, ЕИК ***, е осъдена, основание чл. 2, ал. 1, т. 3, вр. с чл.
4, ал. 1 от ЗОДОВ, да заплати на М. К. М., ЕГН ********** с адрес ***,
обезщетение за неимуществени вреди в размер 3 000.00 лева от незаконно
водено срещу него наказателно производство за престъпление по чл. 213а, ал.
1 вр. чл.20, ал. 2 НК, предмет на НОХД № 212 по описа за 2023 г. на Районен
съд Козлодуй, за което е оправдан с влязла в законна сила присъда на
22.10.2024 г., ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда на 22.10.2024 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, ЕИК ***, със
седалище в ***, да заплати на М. К. М., ЕГН ********** с адрес ***, сумата
18
500 лева направени разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19