Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Маруся Кънева | |
Производство по реда на чл.258 от ГПК С Решение №...от 14.05.2015г., постановено по гр.д. №1865 по описа за 2014г.,Горнооряховският районен съд е отхвърлил предявения от П. Ц. Т. с ЕГН- * ,с постоянен адрес гр.С. ул.”С.” №7 .3 А.7 против „З. 21”Е. гр.С. иск с право основание по чл.128 от КТ за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение в размер на сумата 935лв. за периода-15.09.2014-11.11.2014г.,като и сумата 3.14лв. лихва за забава върху главницата,като неоснователен. Със същото решение е осъдил П. Ц. Т. да заплати на „З. 21”Е. гр.С. сумата 360лв. направени разноски на първоинстанционното производство. Против това решение е постъпила въззивна жалба от адв. Николай Стефанов Ангелов ВТАК в качеството му на особен представител на П. Ц. Т..С въззивната жалба се обжалва решението изцяло,включително и в частта за разноските. В жалбата са направен оплаквания за постановяване на решението при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материално-правни разпоредби. Наведени са доводи,че сумите не са получени лично и фактически от ищеца.Освен това се оспорва размера на дължимото трудово възнаграждение определено съгласно заключението на вещото лице,като се заявява ,че още в първата инстанция ищецът е оспорил заключението като изготвено от некомпетентно вещо лице.Не било доказано от страна на ответника ,че на името на ищеца е издадена дебитна карта по сметката по която са преведени сумите за трудово възнаграждение.Моли да се отмени решението и вместо него да се постанови друго, с което да се уважи исковата претенция и направените разноски по делото да се възложат на ответника. В срока по закона е постъпил отговор от ответника по жалбата „З. 21”Е. гр. С. .В отговора се оспорва основателността на жалбата.Възразява се ,че според заключението на вещото лице ответникът е изплатил дължимото трудово възнаграждение преди завеждането на делото по банков път.Моли да се потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят,чрез особения си представител адв.Ангелов от ВТАК поддържа жалбата си. Доразвива направените в жалбата доводи за неправилност на решението. В същото заседание ответника по жалбата”З. 21” Е. не се представлява. С писмено молба процесалният ппедставител на същия адв.Росен Илиев поддържа становището си изразено в отговора на жалбата, и моли да се потвърди решението на ГОРС. Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното : След извършена служебна проверка по реда на чл.269 пр.1 от ГПК въззивният съд счита,че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо. Разглеждайки делото по същество,виззивният съд намира въззивната жалба за частично основателна по следните съображения. От събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице се установява следното: На 15.09.2014г. между ищеца и ответник е сключен трудов договор №164 въз основа на който ответника „З. 21”Е. е възложил на ищеца, а последния е приел да изпълнява длъжността охранител на обект”Корадо-България” гр.С., със срок на изпитание шест месеца.С трудовия договор бил уговорен размера на трудовото възнаграждение, а именно: основно месечно възнаграждение в размер на 340лв. и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6% върху основното трудово възнаграждение.С договора било уговорено трудовото възнаграждение да се изплаща изцяло еднократно от 20-то до 30-то число на месеца следващ месеца за който е начислено. Ищецът е изпълнявал възложената му с договора длъжност охранител до 11.11.2014г.,когато подал молба за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие.Молбата била приета от ответника и въз основа на Заповед № 50/11.11.2014г. трудовия договор бил прекратен. Въз основа на заключението на вещото лице по делото е установено ,че ищецът е отработил през м. септември 2014г. 11 работни дни, за м. октомври 2014-23 работни дни, и за м. ноември -6 работни дни, а работодателят-ответник му начислил нетно трудово възнаграждение за м. септември в размер на 149.13лв., за м. октомври 2014г.-нетно трудово възнаграждение в размер на 280.70лв. и за м. ноември нетно трудово възнаграждение в размер на 157.09лв. Работодателят не изплатил лично в предприятието заработените от ищеца суми, а изплатил същите като по негово нареждане при ОББ-клон Горна Оряховица на името на ищеца била открита сметка, по която били преведени сумите както следва: С платежно нареждане от 09.12.2014г. работодателят превел по сметката на ищеца открита по нареждане на работодателя сумата 149.13лв. или нетното му възнаграждение за м. септември 2014г./ виж л. 18 от първоинстанционното дело/ С платежно нареждане от същата дата работодателят превел по сметката на ищеца открита по нареждане на работодателя сумата 280.70лв. или нетното му трудово възнаграждение начислено за м. октомври 2014г./л.19 от първоинстанционното дело/. С нареждане от 14.01.2015г. работодателя превел по сметката на ищеца открита по нареждане на работодателя сумата 157.09лв. или начисленото му нетно трудово възнаграждение за м. ноември 2014г./л.20 от първоинстанционното дело/. Не е установено ответникът да е уведомил било лично било чрез банката ищеца за откритата сметка, както и да му е била предоставена дебитна карта по сметката. Въз основа на така установените факти съдът намира предявеният иск за заплащането на сумата 935 лв. представляваща неизплатено трудово възнаграждение за времето от 15.09.2014 до 11.11.2014г. за неоснователен.Действително ответника „З. 21”Е. е дължал на осн.чл.128 т.2 от КТ да заплати на ищеца сумите: - сумата 149.13лв. или нетното му възнаграждение за м. септември 2014г. с краен падеж 30.10.2014г. - сумата 280.70лв. или нетното му трудово възнаграждение начислено за м. октомври 2014г.с краен падеж 30.11.2014г., и - сумата 157.09лв. или начисленото му нетно трудово възнаграждение за м. ноември 2014г.,с краен падеж 30.12.2014г. Видно от платежните нареждания описани по горе тези задължение са погасени чрез плащания направени от ответното предприятие по сметката на ищеца при ОББ клон-Горна Оряховица, но и трите плащания са направени след датата на крайния падеж по трудовия договор и извън сроковете по чл.270 ал.2 от КТ.Въпреки плащането след падежа задълженията на дружеството ответник са погасени и искът се явява неоснователен ,тъй като дължимото възнаграждение за положен труд е изплатено. Несъстоятелни са доводите в жалбата ,че ответника не бил доказал погасяването чрез плащане на задължението си за изплащане на трудовото възнаграждение на ищеца,защото не бил му платил лично дължимите суми, а освен това не му бил издал дебитна карта.Правилно районния съд е приел ,че плащането е доказано с гореописаните платежни нареждания с оглед задължителните указания дадени по правен въпрос от ВКС в Р. № 89 от 29.03.2013г. по гр.д.№ 558/2012г. на IV Г.О. постановено по реда на чл.290 от ГПК. За размера над тази сума до предявеният размер от 935лв. искът се явява недоказан.Ищецът не е доказал наличие задължение на работодателя за неизплатено трудово възнаграждение за разликата над сумата 586.92лв. Основателни са оплакванията в жалбата за неправилно присъдените в полза на ответника разноски за първата инстанция. С оглед факта ,че всички плащания от работодателя на месечното трудовото възнаграждение на ищеца са направени след датата на крайния падеж , съдът намира ,че същия е дал повод на ищеца първоначално да предяви претенцията си за трудовото възнаграждение за м. септември с исковата си молба от 17.11.2014г., а впоследствие да увеличи иска си със сумите дължими за м. октомври и ноември, поради което след като поведението на ответника е причина за завеждане на делото ,по аргумент от противното на чл.78 ал.2 от ГПК ищецът не дължи на ответника разноски за отхвърлянето на иска му като неоснователен и недоказан. Ето защо въз основа на гореизложеното обжалваното решение в частта с която е разрешен спора по същество, а именно отхвърляне на иска поради неоснователност на претенцията поради погасяването и чрез плащане, и поради недоказаност на иска , следва да се потвърди, а в частта за разноските да се отмени, като неправилно, и направените от ответното дружество разноски следва да останат за негова сметка, защото с поведението си е станал причини за завеждане на делото. Според изхода на делото във възивната инстанция следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати на ответник жалба направените разноски за изготвяне на отговор на възивната жалба в размер на 300.00 лева по представен договор за правна защита. Водим от горното съдът, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение №...от 14.05.2015г.,на Горнооряховския районен съд, постановено по гр.д. №1865 по описа на съда за 2014г.само в частта за разноските, с която е осъден П. Ц. Т. с ГН * ,с постоянен адрес гр.С. ул.”С.” №7 .3 А.7 да заплати на „З. 21”Е. гр.С. сумата 360.00лв. направени разноски на първоинстанционното производство. ОСЪЖДА П. Ц. Т. с ГН * ,с постоянен адрес гр.С. ул.”С.” №7 .3 А.7 да заплати на „З. 21”Е. гр.С. сумата 300.00лв. направени разноски във възивното производство. ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му обжалвани части. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : |