Производството е по чл.196 и сл. от ГПК. С решение № 127/02.02.2007 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 762 по описа за 2006 г. на същия съд е осъден ЕТ “Мишел – Петър Делчев” – гр.Кърджали, кв.”Веселчане”, бл.”Орфей 2”, ап.12, представляван от прокуриста Делчо Петров Делчев, с ЕГН ********** да заплати на Джемиле Ахмед Рамадан от гр.Кърджали, кв.”Боровец”, ул.”Рожен” № 35, с ЕГН ********** сумата в размер на 965.65 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.01.2004 г. до 24.09.2004 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.01.2004 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен предявения иск в останалата част и за горницата до пълния предявен размер от 1 170 лв., като неоснователен и недоказан. Със същото решение е отхвърлен предявеният от Джемиле Ахмед Рамадан от гр.Кърджали, кв.”Боровец”, ул.”Рожен” № 35, с ЕГН ********** против ЕТ “Мишел – Петър Делчев” – гр.Кърджали, кв.”Веселчане”, бл.”Орфей 2”, ап.12, представляван от прокуриста Делчо Петров Делчев, с ЕГН **********, иск за заплащане на обезщетения за бременност, раждане и майчинство, представляващ пропусната полза поради невнасяне на осигурителни вноски, както следва: за периода от 24.09.2004 г. до 05.02.2005 г. обезщетение за бременност и раждане в размер на 540.77 лв. и за периода от 06.02.2005 г. до 05.07.2006 г. обезщетение за бременност и раждане в размер на 3000 лв., ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска и за осъждане на ответника ЕТ “Мишел – Петър Делчев” – гр.Кърджали да внесе дължимите осигурителни вноски в полза на ищцата, като неоснователен. Ответникът ЕТ “Мишел – Петър Делчев” – гр.Кърджали е осъден да заплати на ищцата Джемиле Ахмед Рамадан направените по делото разноски в размер на 40 лв., съразмерно на уважената част от иска, а по сметка на РС – Кърджали 38.62 лв. д.т. и 60 лв. възнаграждение за вещо лице. Недоволен от така постановеното решение в осъдителната му част е останал въззивникът ЕТ “Мишел – Петър Делчев” – гр.Кърджали, който чрез своя процесуален представител го обжалва като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при необоснованост на правните изводи и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В жалбата се сочи, че в заключението на вещото лице било посочено, че през 2004 г. на ищцата били изплатени суми, възлизащи на 1355 лв., което покривало напълно дължимото възнаграждение от 965.65 лв. Представените по делото писмени доказателства били обсъдени изолирано и без връзка със заключението на вещото лице. Прави се възражение за прихващане на сумата от 965.65 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение на ищцата Джемиле Ахмед Рамадан за процесния период със сумата от 1355 лв., изплатени на ищцата през 2004 г. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на Кърджалийския районен съд в обжалваната му част и реши спора по същества, като уважи релевираното възражение за прихващане между вземането на ищцата за неизплатено трудово възнаграждение за сумата от 965.65 лв. и вземането на ответника за изплатените на ищцата срещу неин подпис парични суми в размер на 1355 лв. В съдебно заседание, представляван от своя процесуален представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Сочи, че не оспорва дължимостта на сумата от 965.65 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение, но същата се покривала от сумата 1355 лв., получена от ищцата. Претендира разноски. Въззиваемата Джемиле Ахмед Рамадан, представлявана от своя процесуален представител оспорва жалбата. Твърди, че не били изплащани исканите суми и моли съда да остави в сила обжалваното решение. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните доказателства в двете инстанции, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира: Жалбата е допустима, а по същество разгледана е частично основателна. От представените като доказателства по делото заверени копия от трудова книжка сер. № 214945 на Джемиле Ахмед Рамадан и удостоверение изх. № 84/07.12.2005 г., издадено от ЕТ “Мишел – Петър Делчев” – гр.Кърджали се установява, че въззиваемата е била в трудово правоотношение с въззивника, считано от 22.10.2001 г. като за времето от м. януари 2004 г. до 24.09.2004 г. й е било начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 130 лв. Във връзка със сигнали на въззиваемата били извършвани проверки от РУ “СО” – гр.Кърджали на фирмата на въззивника, за което били изпратени писма до Джемиле Ахмед изх. № 03-00-94/08.08.2004 г. и № изх. № 03-00-2865/07.03.2005 г. С писмо изх. № 36/27.03.2006 г. с обратна разписка, получена на 29.03.2006 г. Джемиле Ахмед била поканена от прокуриста на ЕТ “Мишел – Петър Делчев” да се яви в 3-дневен срок за получаване на майчинството за месец 01 2006 г. От представеното като доказателство по делото заверено копие от удостоверение за раждане № 0045962/08.11.2004 г., издадено от Община Кърджали, се установява, че Джемиле Ахмед Рамадан има дете - Гюлче Ангелова Христова, родена на 04.11.2004 г. По делото са представени като доказателства разходен касов ордер с дата 05.10.2004 г. и 9 броя листове със заработка и получени суми, от които се установява, че Джемиле Ахмед Рамадан е получавала парични суми общо в размер на 1455.28 лв. От показанията на разпитаните по делото свидетели Осман Ибрям – съпруг на въззивницата и Шазие Салим се установява, че Джемиле Рамадан е била извикана във фирмата на въззиваемия, за да й бъде изплатена парична сума – обезщетение за майчинство в размер на 130 лв., но същата е отказала да получи предлаганата й парична сума. От показанията на разпитаната свидетелка Стефка Чалъкова се установява, че подписите на представените по делото 9 бр. листове със заработка и получени суми са нейни, като тези листове представляват заработка от фирмата, на която шиели на ишлеме. От писменото заключение на вещото лице Иван Демерджиев по назначената съдебно-счетоводна експертиза, както и от разпита на същия в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, които и настоящата инстанция приема, се установява, че начислените на въззиваемата заплати за времето от 01.01.2004 г. до 24.09.2004 г. са в размер на 965.65 лв. Полагащото се на ищцата обезщетение за бременност и раждане от 24.09.2004 г. до 05.02.2005 г. е в размер на 550.74 лв., а за времето от 06.02.2005 г. до м. август 2005 г., включително е в размер на 2648 лв. През 2004 г. са били изплатени 1355 лв. Установява се също, че във ведомостите за заплати няма подписи на въззиваемата за получени от нея трудови възнаграждение за процесния период. При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.128, ал.1, т.2 от КТ е основателен до размера на 965.65 лв., а решението на Кърджалийския районен съд в тази му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Така, от събраните по делото доказателства се установява, че въззивникът не е заплатил на въззиваемата дължимото трудово възнаграждение за времето от 01.01.2004 г. до 24.09.2004 г. включително, което ангажира отговорността му за заплащане на дължимите суми. Съгласно заключението на вещото лице Иван Демерджиев размерът на начислените и неизплатени трудови възнаграждения възлизат на 965.65 лв., до който размер е основателен този иск, както правилно е приел и първоинстанционният съд. В тази връзка следва да бъде посочено, че представените по делото писмени доказателства разходен касов ордер с дата 05.10.2004 г. и 9 броя листове със заработка и получени суми (л.25 – л.34 от гр.д. № 726/2006 г. по описа на РС – Кърджали) не установяват изплащане на дължими трудови възнаграждения. На първо място от тези доказателства не може да се установи коя е фирмата, изплатила посочените суми на Джемиле Рамадан. Свидетелката Чалъкова заявява в съдебно заседание, че такива листове били оформени за всички работници, които работели на фирма “Ешим” (л.45 от гр.д. № 726/2006 г. по описа на РС – Кърджали). На следващо място в представения разходен касов ордер като основание за получаване на сумата е посочено служебен аванс, което е различно от трудово възнаграждение или аванс по такова възнаграждение. Също така в три от листовете не е посочена годината, за която се отнасят, а само месеца. Ето защо тези доказателства не могат да установят извършено плащане именно от фирмата на ответника. В този смисъл неоснователно е и направеното пред въззивната инстанция възражение за прихващане, което следва да бъде отхвърлено като такова. По отношение на присъдената законна лихва следва да бъде посочено, че неправилно Кърджалийският районен съд е присъдил такава върху цялата сума от 965.65 лв., считано от 01.01.2004 г. до окончателното й изплащане. С исковата молба е претендирана мораторна лихва върху дължимото трудово възнаграждение, но съдът не се е произнесъл по този иск, а и страната не се е възползувала от правото си по чл.193 от ГПК, поради което настоящата инстанция също не дължи произнасяне. Впрочем, исковата молба е следвало да бъде оставена без движение като се укаже на ищеца да посочи цена на иска за заплащане на мораторна лихва. В случая мораторна лихва би се дължала за минало време – до предявяване на иска, за всяко трудово възнаграждение поотделно, считано от деня на падежа, а не върху цялата сума, която е сбор от претендираните трудови възнаграждения. На следващо място законна лихва се дължи, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на присъдената от съда сума, а не от падежа на първото трудово възнаграждение. Затова решението на Кърджалийския районен съд следва да бъде отменено, в частта, с която е присъдена законна лихва върху сумата от 965.65 лв., за времето от 01.01.2004 г. до 05.07.2006 г. – датата на предявяване на иска. Що се отнася до останалите предявени искове, то решението на първоинстанционния съд не е обжалвано в тази му част и е влязло в сила, поради което съдът не излага съображения в тази насока. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде отменено решение № 127/02.02.2007 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 762 по описа за 2006 г. на същия съд, в частта, с която ЕТ “Мишел – Петър Делчев” – гр.Кърджали, кв.”Веселчане”, бл.”Орфей 2”, ап.12, представляван от прокуриста Делчо Петров Делчев, с ЕГН ********** е осъден да заплати на Джемиле Ахмед Рамадан от гр.Кърджали, кв.”Боровец”, ул.”Рожен” № 35, с ЕГН ********** законна лихва върху сумата от 965.65 лв., считано от 01.01.2004 г. до 05.07.2006 г. – датата на предявяване на иска. Следва също така да бъде отхвърлено и направеното възражение за прихващане. В останалата му част решението следва да бъде оставено в сила. Този изход на делото не се отразява на разноските, които са присъдени от първоинстанционния съд по компенсация. Ето защо и на основание чл.208 ал.1 от ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ направеното от ЕТ “Мишел – Петър Делчев” – гр.Кърджали, кв.”Веселчане”, бл.”Орфей 2”, ап.12, представляван от прокуриста Делчо Петров Делчев, с ЕГН ********** БУЛСТАТ ********* възражение за прихващане за сумата от 1355 лв., представляваща изплатени на Джемиле Ахмед Рамадан от гр.Кърджали, кв.”Боровец”, ул.”Рожен” № 35, с ЕГН ********** парични суми през 2004 г. ОТМЕНЯВА решение № 127/02.02.2007 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 762 по описа за 2006 г. на същия съд, В ЧАСТТА, с която ЕТ “Мишел – Петър Делчев” – гр.Кърджали, кв.”Веселчане”, бл.”Орфей 2”, ап.12, представляван от прокуриста Делчо Петров Делчев, с ЕГН ********** е осъден да заплати на Джемиле Ахмед Рамадан от гр.Кърджали, кв.”Боровец”, ул.”Рожен” № 35, с ЕГН ********** ЗАКОННА ЛИХВА върху сумата от 965.65 лв., считано от 01.01.2004 г. до 05.07.2006 г. – датата на предявяване на иска. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове: 1. 2.
|