Р Е Ш Е Н И Е
№ 239
гр. Пловдив, 08.02. 2023 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив, ХIII състав, в публично
съдебно заседание на девети ноември две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря П. П. и с участието на прокурора ПЕТЪР ПЕТРОВ,
като разгледа докладваното от съдия Пасков адм. дело № 857 по описа на съда за
2022 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.203
и следв. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл.1
ал.1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/
и чл.284
ал.1 и следв. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС/.
Образувано е по предявен иск от адв. А.К., като пълномощник
на А.Д.К., ЕГН **********, с адрес: ***, против Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" (ГДИН) – гр. София за присъждане на
обезщетение в общ размер на 31 000 лв. за понесени от ищеца неимуществени вреди
от бездействията на администрацията на ГД „ИН“ - София, за периоди, както
следва: от 11.05.2016 г. – 01.07.2016 г. в размер на 1 000.00 лв.; от
01.10.2018 г. – 18.10.2018 г. в размер на 1 000.00 лв. и 18.08.2020 г. –
01.12.2020 г. в размер на 3 000.00 лв. за престоя му в Следствен арест –
Пловдив, и за периоди: от 01.07.2016 г. - 04.06.2017 г. в размер на
7 000.00 лв. , 18.10.2018 г. – 06.03.2020 г. в размер на 12 000.00 и от 01.12.2020 г. –
30.03.2022 г. в размер на 7 000.00 лв. за престоя му в Затвора – Пловдив, ведно
със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда – 30.03.2022
г. до окончателното му изплащане. Претендира адвокатско възнаграждение съгласно
чл.388 ал.2 от Закона за адвокатурата.
С уточняваща молба вх. № 24026/16.12.2022 г. е допълнен иска
по отношение на законната лихва, която се претендира да бъде присъдена от
датата на преустановяване на бездействията на органите на ГД „ИН“ – София.
В исковата молба е посочено, че нетната площ на пренаселените
килии, в които е пребивавал, е под 3 кв. м.; във всички килии, в които е
пребивавал е липсвала каквато и да е вентилация; тоалетната в килията му е в
много лошо състояние – с неработещи казанчета, липса на прегради, липса на
работещи чешми или умивалници, както и, че не е шумоизолирана; лошо състояние
на банята – душовете са само 5-6, а се къпят по 30-40 човека, и от тях тече или
гореща или ледено студена вода, която е и с лошо качество и не става за пиене;
недостиг на дневна светлина, поради липсата на достатъчно прозорци, през които
и да влиза свеж въздух, което създавало на лишения от свобода дихателни
проблеми, кашлица и предразположение към респираторни заболявания; липса на
вътрешна и външна изолация на стените, поради което през зимата отоплението е
много трудно и е студено; недостатъчно дебели завивки, като му било отказано
доставянето на допълнителни такива; спалното и постелъчно бельо се сменяло
изключително рядко, което създавало предпоставки за наличие на дървеници и
бълхи; липса на индивидуална и корекционна работа от страна на отговорните лица
в затвора; не му е дадена възможност да участва в програми за въздействие за
индивидуална и групова работа, което довело до поведенческа и личностна криза;
в килиите няма достатъчно шкафчета и мебели. Изброеното му причинило значителни
неимуществени вреди – здравословни проблеми, като главоболие и чести
респираторни заболявания, възмущение, стрес, притеснения, психологически
дискомфорт, огорчение, внушаване на чувство за малоценност, което представлявало
нарушение на чл.3 от КЗПЧ.
В СЗ жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. К. , която поддържа исковата молба и моли съда да я уважи, тъй като в
съдебното производството са доказани претенциите на ищеца.
Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" – гр. София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ч.,
в СЗ и в писмен отговор оспорва предявената искова претенция по основание и
размер и моли да бъде отхвърлена. Прави възражение за изтекла петгодишна
давност за част от претендирания период.
Прокурорът от ОП – Пловдив изразява становище, че исковата
претенция е неоснователна. Присъединява се към възражението за изтекла давност.
Алтернативно, ако съдът приеме, че претенцията е доказана, моли съда, да я
редуцира до минималния размер.
Подадената след приключване на устните състезания „уточняваща
молба“ вх. № 24026/16.12.2022 г. не следва да бъде обсъждана, предвид
разпоредбата на чл.214 от ГПК, а ако ищецът има други претенции към ответника
следва да ги предяви под формата на отделен иск.
Искът, така, както е предявен с исковата молба от 30.03.2022
г. е процесуално допустим, а разгледан по същество е частично основателен.
На първо място, ищецът твърди, че е претърпял неимуществени
вреди от бездействията на затворническата администрация, за периоди: от
11.05.2016 г. – 01.07.2016 г.; от 01.10.2018 г. – 18.10.2018 г. и 18.08.2020 г.
– 01.12.2020 г. в размер на 3 000.00 лв. за престоя му в Следствен арест –
Пловдив, и за периоди: от 01.07.2016 г. - 04.06.2017 г.; 18.10.2018 г. –
06.03.2020 г. и от 01.12.2020 г. – 30.03.2022 г. в размер на 7 000.00 лв. за
престоя му в Затвора – Пловдив,
От представените по делото неоспорени справки от Следствен
арест – Пловдив се установява, че Тодор Бекирски е бил там през следните
периоди: - от 11.05.2016 г. до 17.08.2018 г., от 04.10.2018 г. до 23.10.2018 г.
и от 09.08.2020 г. до 15.12.2020 г., а от представената по делото справка за
правно положение на К., се установява, че последният е бил в Затвора – Пловдив
за периодите: от 10.05.2016 г. – 05.06.2017 г.; от 03.10.2018 г. – 06.03.2020
г. и от 08.08.2020 г. – 18.10.2021 г., поради което следва претенциите му да
бъдат разгледани именно за тези периоди.
Преди да пристъпи към изследване наличието на елементите от
фактическия състав на цитираната правна норма, съдът намира за необходимо да
обсъди възражението на ответника за изтекла погасителна давност за правото на
иск за посочените периоди, предвид стореното възражение за изтекла погасителна
давност от страна на ответника.
Погасителната давност е институт на материалното и
процесуалното право, представляваща изтичането на предвидения в закона период
от време, през който субектът на правото (вземането) бездейства и не го
упражнява. С изтичането на давността и при направено възражение от насрещната
страна вземането се погасява, респективно предявеният иск следва да се
отхвърли.
Нормата на чл.203
ал.2 от АПК предвижда за неуредените въпроси за имуществената
отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани да се прилагат
разпоредбите на ЗОДОВ или на ЗИНЗС. ЗИНЗС обаче не съдържа разпоредби касаещи
погасителната давност и, в частност, началния момент, от който същата започва
да тече, както и давностният срок за погасяване на правото да се търси
обезщетение от държавата за причинени вреди от имуществен или неимуществен
характер. В ЗОДОВ също липсва уредба по тези въпроси, но съгласно §1 от ЗР на същия закон,
за неуредените въпроси в закона се прилагат разпоредбите на гражданските и
трудови закони, поради което следва да се приложат разпоредбите на Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД), уреждащ института
на погасителната давност. Така, съгласно чл.120
от ЗЗД давността не се прилага служебно, но в случая, от страна на
процесуалния представител на ответника, в производството е направено възражение
за изтекла петгодишна погасителна давност за правото на иск, с оглед на което,
настоящият състав дължи произнасяне.
Съгласно чл.110
от ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок. Съгласно т.4 от Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д.
№ 3/2004 г., ОСГК, при незаконни фактически действия или бездействия на
администрацията вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на
тяхното преустановяване. Така от този момент започва да тече погасителната
давност за тези вземания. При незаконни действия или бездействия на
административните органи, началният момент на забавата и съответно на
дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният
момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е
моментът на тяхното преустановяване. В настоящия случай л. св. К. видно от
данните по делото е постъпил в Следствен арест – Пловдив на 11.05.2016 г. и на 01.07.2016
г. е преведен в Затвор Пловдив, където пребивава до 04.06.2017 г., когато е
освободен предсрочно, т. е. не е налице прекъсване на незаконосъобразните
действия и бездействия на служителите на ГДИН и не е изтекла погасителната
давност. Същата изтича на 05.06.2022 г., а исковата молба е заведена на 30.03.2022
г.
По отношение твърденията за липса на достатъчно жилищна площ
– администрацията на Следствения арест – Пловдив е предоставила справка, от
която се установява, че и през трите периода от 11.05.2016 г. до 01.07.2016 г.,
04.10.2018 – 23.10.2018 г. и 09.08.2020 – 15.12.2020 г. лицето е било настанено
в килии с площ 14.74 кв.м., като в през повечето време е съжителствал с едно
лице, а през останалото време с още две лица. Т.е. в случая не се установява,
да на л. св. А.К. в Следствения арест да не е разполагал с необходимата жилищна
площ от 4 кв. м.
По отношение на битовите условия в Следствения арест –
Пловдив, от справката на началника на ареста, се установява, че през 2009 г. е
извършван ремонт на ареста, като килиите са оборудвани с легла, маса за
хранене, два броя табуретки, постелъчен инвентар, през 2018 г. е направено
отделяна на санитарните възли от жилищната част на килиите, извършен им е
ремонт, който включва цялостна подмяна на мивки, смесители, клекала, подови и
стенни настилки и облицовки, ремонт на ВиК инсталацията, осигурена е възможност
за престой на открито, както и са обособени места за спортни дейности по
избор.
Предвид изложеното, съдът намира претенцията в частта за
претендирани неимуществени вреди за времето на престой в Следствен арест – Пловдив
за посочените три периода за неоснователна, и, като такава, следва да бъде
отхвърлена.
Администрацията на Затвора Пловдив не е представила данни за
брой настанени лица в помещенията, в които е пребивавал К., както следва: - от
01.07.2016 г. до 04.06.2017 г. или общо
338 дни за първия период, за който период няма представени доказателства
ст.18 на пост 6, където е бил настанен с каква площ е; - от 24.10.2018 г. до 25.10.2018
г. - 1 ден, за който период също няма данни къде изобщо е бил настанен К.. Данните
за брой настанени лица в помещенията , където е пребивавал К. през останалите
периоди са, както следва: от 26.10.2018 г. до 14.03.2019 г. в ст. № 12, пост 6,
с площ 41.53 кв.м., като през този период дните, в които лицата са повече от 10
са: от 30.10.2018 г. до 12.11.2018 г -
13 дни; от 20.11.2018 г. до 23.11.2018 г. – 3 дни; от 27.11.2018 г. –
10.12.2018 г. – 13 дни; 18.12.2018 г. – 20.12.2018 г. – 2 дни; 11.01.2019 г. –
29.01.2019 г. – 18 дни; 08.02.2019 г. – 14.02.2019 г. – 6 дни; за периода от 15.03.2019 г. – 27.05.2019 г. К.
е пребивавал в ст.10 , пост 6, с площ 28.51 кв. м. и е бил с повече от 7 човека
през периода 05.04.2019 г. – 13.05.2019 г. – 38 дни; през периода от 29.05.2019
г. до 06.03.2020 г., когато Кръсетв е пребивавал в ст.9, пост 6, с площ 27.99
кв.м., периодите, в които е бил с повече
от 7 човека са 10.10.2019 г. – 04.10.2019 г. – 4 дни ; 23.10.2019 г. –
24.10.2019 г. – 1 ден; 24.01.2020 г. – 30.01.2020 г. – 6 дни и от 04.02.2020 г. до 06.03.2020 г. –
12 дни или общо за втория период 117
дни и за третия претендиран период в
Затвора – Пловдив - от 15.12.2020 от 18.10.2021
г., за периода 15.12.2020 – 18.12.2020 г. – 3 дни, липсват данни къде е
пребивавало лицето; за времето от 18.12.2020 г.
– 19.03.2021 г. К. е бил настанен в ст.60, пост 6, с площ 27.24 кв.м., е
бил с повече от 6 човека за периоди: 18.12.2020 г. – 16.01.2021 г. – 29 дни и
от 23.01.2021 г. до 19.03.2021 г. – 55 дни и за периода от 19.03.2021 г. до
30.09.2021 г., когато е бил в ст.4, пост 6, с площ 28.19 кв. м., период с
повече от 7 човека е от 01.10.2021 г. до 18.10.2021 г., когато е освободен
предсрочно от Затвора – Пловдив липсват данни кои помещения е обитавал А.К.,
или общо за третия период дните,
през които не е била предоставена жилищна площ от 4 кв. м. са общо 103. Или за
трите претендира периода, в които на А.К. не е предоставена необходимата
жилищна площ от 4 кв. м. са общо 558 дни.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява,
че на лицето А.К. не е била осигурена минималната изискуема площ от 4 кв.м.,
поради което настоящата инстанция приема, че претенцията е доказана за
посочените по-горе периоди.
Съдът приема претенцията за недостатъчно осигурена жилищна
площ, тъй като за цитираните по-горе периоди, когато ищецът е пребивавал в
Затвора – Пловдив, за стая ст.18, пост 6, липсват каквито и да било данни,
както за квадратура, така и са останалите битови условия; през втория процесен
период, ст.12 , пост 6, с площ от 41.56 кв. м. е без санитарен възел, с три
отваряеми прозореца – 1.5 м х 1.10 м; 1.00 м. х 1.10 м и 1.00 м х 1.10 м.,
санитарният възел е обособено помещение с площ от 2.56 кв. м. и с един отваряем
прозорец 0.30 м х 1.15 м; ст.10, пост 6, с площ 28.51 кв.м. е без санитарен
възел с два отваряеми прозореца с размери 0.50 м х 1.15 м и 1.00 м х 1.15 м,
санитарният възел е обособено помещение с площ 2.60 м и един отваряем прозорец
с размери 0.30 м х 1.15 м; ст. 9, пост 6, с площ 27.99 кв. м. е без санитарен
възел с два отваряеми прозореца с размери 0.90 м х 0.55 м и 0.90 м х 0.55 м,
санитарният възел е обособено помещение с площ 2.40 кв. м. и един отваряем
прозорец с размери 0.85 м х 0.55 м. и ст.4, пост 6, с площ 28.19 кв.м. е без
санитарен възел с два отваряеми прозореца с размери 0.50 м х 1.00 м. и 0.95 м х
0.95 м., санитарният възел е обособено помещение с площ 2.99 кв.м. и с един
отваряем прозорец с размери 0.30 м х 1.10 м. Няма данни какви мебели, с какви
размери са били обзаведени. Горното
налага извода, че не е спазено изискването за минимална жилищна площ от 4 кв.
м. на човек за период от 559 дни, както се посочи по-горе в настоящото
изложение.
По отношение на останалите оплаквания през времето на
пребиваване в Затвора – Пловдив, съдът намира, че те са неоснователни, тъй
като, помещенията, в които е пребивавал К. не са обновявани след основен
ремонт, но са извършвани текущи ремонти, като своевременна се извършват ремонти
и се отстраняват повреди - отстраняване на течове, смяна на течащи кранчета и осветителни
тела и други подобни; не се допуска да има счупени прозорци, като същите се
подменят своевременно; подмяна на подови настилки, боя и дограма на отделни
спални помещения. На всички лишени от свобода е осигурен достъп до топла течаща
вода, съгласно графика за разпределение на времето, а работещите имат достъп до
баня всеки работен ден, а във всеки санитарен възел има течаща студена вода. От
справките се установява, че за времето си на престой К. има отработени 181 работни
дни като работник по дезинфекцията, което предполага и ползване на банята от К.
всеки работен ден. За неработещите лишени от свобода е осигурена възможност да
използват баня два пъти седмично по утвърдено то началника на затвора график. Отоплението
се осъществява централно – локално парно отопление, проветряването и хигиената
на стаите е пожелание на лишените от свобода, като за целта са им предоставени
съответните прибори, както и възможност такива да бъдат закупени от лавката на
затвора или доставени от близките им, съгласно разрешените вещи, предмети и
хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и
държат при себе си. Пералнята се ползва по график, а водата в затвора е от
обичайната водоснабдителна мрежа в града с качество, от което се ползват всички
граждани в условията на свободен живот. Проветряването и хигиената на
помещенията е по желание на лишените от свобода, като за целта получават
препарати и прибори, а могат да си закупят такива и от лавката на затвора; тоалетните
във всяка стая са обособени помещения с отделен вход; на всеки подсъдим се
осигурява легло, дюшек, постелъчен
инвентар, а пожелание могат да получат такъв и от близките си,, както и други,
съобразно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които
лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си.
По административната преписка липсват данни за регистрирани
жалби срещу санитарно-битовите условия, така и по отношение липса на
предоставена медицинска помощ. ГД „ИН“ сключва централен договор за ДДД
обработки на всички помещения в затворите, които се извършват по утвърден
график, за което са представени протоколи за извършена дезинсекция.
В хода на съдебното производство по делото е разпитано като
свидетел лицето Й.К.В., от чийто показания се установява, че познава А.Д.К.,
тъй като е бил с него в девета стая в Затвора – Пловдив за около година - 2020
год. Сочи, че тази стая преди е представлява две малки, впоследствие,
превърната в една голяма. За периода, за който ставало въпрос стаята била разделена
в средата със стена. Били между 6 – 8 човека в тази малка стая – по спомен, тъй
като от едната страна имало вишка с пет легла и от другата страна - две легла.
В стаята нямало вентилация, а два много малки прозореца с приблизителен размер
50 на 80 – 90 см, и не достигал свеж за пет - шест човека, а през лятото било
отвратително горещо. През зимата било много студено, от дясната страна, тъй
като парното е от лявата. Нямало течаща студена вода, трябвало да се обаждат на
старшината, за да се спре водата на пети отряд и евентуално да дойдела при тях,
за да се измият. Тоалетната в килията била в окаяно състояние, мазилката от
стените падала, не е със седало, а трябва да седиш клекнал и, ако прозорецът е
отворен, при изправяне се удряли. Тоалетната била отделена с врата, която била разбита,
с голяма дупка по средата, на която постоянно слагали хартии. Нямало достатъчно
светлина в килията, тъй като прозорците били много малки. Дървениците били
направо епидемия в Пловдивския затвор. По принцип през няколко месеца пръскали,
но без абсолютно никакъв ефект, или краткотраен. Топла вода в самия отряд нямало;
нямало и бойлер. Единственото нещо,
което се осигурявало, било обща баня, която се намира извън отряда и зимата,
когато е минус 20 градуса излизали на двора, който трябвало да пресекат и отивали
в общата баня, която е с изпочупени стъкла и обикновено ги пускали по 25 човека
и това за един час на шест душа. След като се изкъпели пак трябвало да се
приберат, в резултат на което се разболявали. Нямало достатъчно топла вода за
всички. В общата баня имало пет или шест душа, които били недостатъчни на
двадесет и няколко човека. К. работел. По повод пандемията били отворили на
доброволен щат места и той дезинфекцирал помещенията на територията на Затвора.
Не може да каже дали е участвал в някакви програми.
Предвид
всичко изложено, съдът намира, че оплакванията за лоша хигиена – наличие на
дървеници, хлебарки и гризач, както и за липса на топла течаща вода в килиите
са неоснователни. От представените доказателства се установява, че са осигурени
условия за естествено проветрение и осветление, съобразно изискванията на
ППЗИНЗС. За наличието на течаща вода в помещенията и санитарен възел към тях,
администрацията е представила справки, които не са оспорени. Пак от справките,
се установява, че отоплението се осъществява през централно парно, а няма и
данни, лицето да е искало от администрацията на затвора допълнителни одеяла.
Твърденията и оплакванията за бездействие по отношение наличието на инсекти са
оборени от представените от администрацията сключени договори за ДДД, протоколи
и график за дезинфекция, т. е. не е налице бездействие на администрацията в
този смисъл.
Относно оплакванията за липсата на свеж въздух и вентилация,
следва да се отбележи също така, че от доказателства по делото по отношение на
помещенията в затвора, в които е пребивавал ищецът, няма нарушение на чл.20
ал.2 от ППЗИНЗС, тъй като в тях е осигурен пряк достъп на дневна светлина и
възможност за естествено проветряване. Няма нарушение и на чл.20 ал.3 от
ППЗИНЗС, тъй като и във всички стаи и помещения на затвора Пловдив е осигурен
достъп до санитарен възел и течаща вода. Видно от приложените по делото справки,
изготвени от ИСДВР Ч. и ИФЗ НС „ФЛКР“ К. , във всяка стая в затвора Пловдив има
достъп до денонощно течаща вода, а водата е от градската водопроводна мрежа и
еднаква с тази на всички жители на града, което не поставя лишените от свобода
в по-неблагоприятно положение от всеки друг жител. По отношение на топлата вода пък, по делото
се установи, че времето за достъп до такава е посочено в утвърден от началника
на затвора гр.Пловдив график, за разпределение на времето на лишените от
свобода. Само за пълнота
следва да се отбележи, че не става ясно какво точно има предвид ищецът под
твърдението, че тоалетните не са шумоизолирани, дали самото помещение в цялост
не е шумоизолирано или се касае за тоалетната чиния. Освен това,
неосигуряването на шумоизолацията в тоалетната, не може да се тълкува като
нечовешко и унизително отношение, доколкото поставянето на шумоизолация е над
средното ниво на битови условия.
От представеното по делото становище от затвора Пловдив се
установява, че всички помещения на затвора-Пловдив, в които е бил настанен К.,
са с два отваряеми прозореца. Проветряването и наличието на свеж въздух в
килиите зависи изцяло от самите лишени от свобода, които избират кога и колко
време да проветряват помещението. В този смисъл, по делото не се събраха
достатъчно доказателства да е било прекалено топло през лятото или прекалено
студено през зимата в затвора в Пловдив за процесните периоди на изтърпяване на
наказанието от ищеца. Нещо повече, видно от становището на К., отоплението в
затвора Пловдив се осъществява чрез централно-локално парно отопление през
отоплителния сезон.
По отношение на твърденията на ищеца за наличие на дървеници
и бълхи в помещенията в затвора в Пловдив, както бе посочено по-горе в
решението по делото са представени договори за дезинфекция, дезинсекция и
дератизация, и макар и свидетелят да твърди наличието на хлебарки, дървеници
или бълхи, то не може да се направи извод, че ответникът е бездействал, а
напротив предприел е мерки за борба с инсекти в местата за лишаване от свобода,
като дори е договорено с изпълнителя да се извършват и извънредни дейности по
дезинфекция и дератизация при възникнала необходимост. В подкрепа на горното са
и събраните по делото доказателства, че А.К. е работил като работник по дезинфекция
Напълно голословни са твърденията на ищеца, че поради липса
на свеж въздух имал дихателни проблеми и кашлица. По делото няма данни, а и
самият К. не твърди да е уведомил администрацията на затвора за такива
здравословни проблеми.
Горните изводи
не се опровергават и от показанията на разпитания като свидетел В., които са в
еднаквост със събраните по делото доказателства, представени от ответната
страна. Следва да се посочи също така, че от всички събрани доказателства,
включително и от показанията на свидетеля, се налага изводът, че, действително,
личната хигиената, почистването на помещенията и проветряването са ангажимент
на лишените от свобода, още повече, че от страна на затворническата
администрация е предоставена възможност за допълнителни почистващи материали,
препарати, предмети за почистване, постелъчен инвентар, одеяла, при поискване
от страна на лишения от свобода. По делото не се представиха доказателства от
страна на К. да е имало подавани молби за допълнителни препарати, постелъчен
материал или други подобни, както и за наличие на жалби срещу
санитарно-битовите условия в затвора, както и такива за липсата на достъп до
медицинска помощ.
При така изложеното действително се установяват част от
твърдените нарушения по чл.3
от ЗИНЗС, както са описани по-горе, при което на ищецът следва да
бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди. Доколкото осъщественото
доказване е само за част от твърдените нарушения, обезщетението следва да бъде
определено, като се вземе предвид частично успешното доказване, както и
размерът на претендираното обезщетение така, както е оценен и заявен от ищеца в
общ размер на 26 000 лв. за искови периоди: от от 01.07.2016 г. - 04.06.2017
г.; 18.10.2018 г. – 06.03.2020 г. и от 01.12.2020 г. – 30.03.2022 г. за престоя
му в Затвора – Пловдив.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът следва
да се съобрази с насоките в практиката
на ЕСПЧ за справедлива база за размера на обезщетението. При съобразяването на
сочената практика и на жизнения стандарт за страната, следва да се приеме, по
аргумент от §1 т.1 от ДР на Закона за социално подпомагане, че нивото на
основни жизнени потребности следва да е е съразмерно на нивото на социално-икономическото
развитие на страната, което на свой ред отразява жизнения стандарт. При това
положение, доколкото минималната работна заплата като статистически показател е
общоприет и за отразяване на жизнения стандарт, следва да се приеме, че по–ниският
жизнен стандарт в България оправдава и базисното справедливо обезщетение за
лоши условия в местата за лишаване от свобода да бъде в размер до 60 % (2.4
евро на ден) от минимално установените 4 евро на ден съобразно жизнения
стандарт в Унгария, така, както е прието в практиката на ЕСПЧ.
Справедливият размер
на това обезщетение според настоящия съдебен състав възлиза на сумата от
1 587.00 (хиляда и петстотин осемдесет и седем) лв. за периода от 01.07.2016
г. до 04.06.2017 г.; 550.00 (петстотин и петдесет ) лв. за периода от 24.10.2018
г. до 06.03.2020 г. и 484.00 (четиристотин осемдесет и четири) лв. за периода
от 15.12.2020 г. до 18.10.2021 г. за престоя в Затвора – Пловдив или общо
2 624.00 (две хиляди шестстотин двадесет и четири) лева.
Предвид изложеното, съдът намира за недопустим искът и по
отношение претенцията за неимуществени вреди за периода от 18.10.2021 г. до
30.03.2022 г. – датата на подаване на исковата молба, тъй като лицето е
освободено от Затвора – Пловдив предсрочно – на 18.10.2021 г., поради което
жалбата в частта за претенцията за неимуществени вреди за периода от 18.10.2021
г. до 30.03.2022 г. следва да бъде оставена без разглеждане, а производството
по делото в тази част – прекратено.
При този изход на спора и предвид претенциите на
жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение, съдът намира, че
такова се следва и същото се констатира в размер на 123.58 (сто двадесет и три
и 0.58) лв., съобразно разпоредбата на чл.8 ал.1 т.4 (действаща редакция, ДВ,
бр. 68 от 2020 г.) от наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и уважената част на исковата молба.
Мотивиран от горното, съдът
Р ЕШ И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба в
частта за претенцията за обезщетение за неимуществени вреди за периода от
18.10.201 г- до 30.03.2022 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази
част.
ОСЪЖДА Главна Дирекция "Изпълнение на
наказанията" - София, ул. "Н. Столетов" № 21, да заплати на А.Д.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на
общо 2 624.00 лв. за периоди: 01.07.2016
г. до 04.06.2017 г.; от 24.10.2018 г. до 06.03.2020 г. и от 15.12.2020 г. до
18.10.2021 г., ведно със законната лихва върху цялата сума от датата на
завеждане на исковата молба – 30.03.2022 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за разликата
до пълния му предявен размер от 31 000 лв., както и за останалите периоди в
обхвата на претендираните.
ОСЪЖДА Главна Дирекция "Изпълнение на
наказанията" - София, ул. "Н. Столетов" № 21, да заплати на адв.
А.К. сумата от 123.58 (сто двадесет и три и 0.58) лева, адвокатско
възнаграждение.
Решението, в
прекратителната част, подлежи на обжалване пред Административен съд – Пловдив в
седемдневен срок от съобщаването му на страните.
Решението, в
останалата част, подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в 14–дневен срок от съобщението пред
тричленен състав на Административен съд – Пловдив.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: