Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 14.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на десети декември две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
ЛОРА ДИМОВА
при секретаря К. Лозева, като
разгледа докладваното от младши съдия Димова въззивно гр. дело № 14565 по описа за 2019 г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 550188 от 30.11.2018
г. по гр.д. № 9912 по описа за 2017 г. на Софийски районен съд, 68-ми състав на
основание чл. 422 във вр. чл 415, ал. 1 ГПК е признато за установено, че
Р.Б.К. с ЕГН **********, с адрес *** дължи на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК*******, със
седалище и адрес на управление:*** следните суми 2 078, 18 лв.,
представляваща ¾ части от сбора от стойността на доставена, но
неизплатена топлинна енергия и сума за дялово разпределение за
топлоснабден имот в гр. София, ж.к. “*******, абонатен № 334698 за периода от
05.2014 г. до 04.2016 г., сумата от 252, 45 лв., представляваща ¾
части от сбора от мораторните лихви за периода от 15.09.2014 г. до
25.10.2016 г., заедно със законната
лихва върху главницата от 03.11.2016 г. - датата на предявяване на заявлението
по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на сумата; отхвърлени са предявените
искове за признаване на вземания на „Т.С.“ ЕАД против Р.Б.К. в останалата част
за признаване на установено съществуването на вземания за цена на доставена
топлоенергия до пълния предявен размер от 2770,90 лв. и за мораторна лихва до
пълния предявен размер от 335, 05 лв.; Р.Б.К. е осъдена да заплати на „Т.С.“
ЕАД сумата от 373, 32 лв. – разноски в исковото производство, сумата от 75 лв.
– юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, 46,56 лв. – разноски в
заповедното производство и 253,98 лв. - юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство; „Т.С.“ ЕАД е осъдено да заплати на Р.Б.К. сумата от
25 лв. – разноски в исковото производство. Решението е постановено с участието
на трето лице -помагач на страната на ищеца „М.Е.“ ООД.
Срещу така постановено Решение в
частите, с които са уважени предявените установителни искове е депозирана
въззивна жалба вх. № 5211174/21.12.2018 г. по регистъра на СРС от ответницата
по исковете Р.Б.К., подадена чрез адв. Р.Р.. Направени са оплаквания за
недопустимост и неправилност на първоинстанционното решение в атакуваната част.
Според жалбоподателката първоинстанционното решение, с което се признават за
установени вземания за дялово разпределение и мораторна лихва върху него е
недопустимо, тъй като с издадената в заповедното производство заповед за изпълнение
не са присъдени такива суми. Освен това дяловото разпределение в процесната
сграда е извършено от лице, регистрирано да извършва тази услуга и предявявайки
тези вземания „Т.С.“ ЕАД претендира чужди права, поради което и на това
основание искове за тези вземания са недопустими. Във връзка с оплакванията за
неправилност оспорва изводите на съда, че ответницата е собственик на процесния
имот и дължи заплащането на топлинна енергия. Оспорва и приетото за доставеното
количество топлинна енергия, като сочи, че количеството топлоенергия следва да
се изчисли на база изравнителните сметки, а вещото лице по изслушаната
съдебно-счетоводна експертиза не е имало такава задача. Сочи, че не са
представени доказателства относно цената на услугата дялово разпределение. По
отношение на претенцията за мораторна лихва твърди, че не са събрани
доказателства, установяващи изпадането в забава, а именно, че процесните
фактури са публикувани в интернет. Иска обезсилване на постановеното решение по
отношение на вземанията за дялово разпределение, отмяна на първоинстанционното
решение в останалата обжалвана част и отхвърляне на предявените искове.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД.
Трето лице-помагач на ищеца
„М.Е.“ ООД не е изразило становище по делото.
В
откритото съдебно заседание на 10.12.2020 г. въззивницата Р.Б. К. не се явява и не изпраща представител. Подадена
е писмена молба, с която се поддържа въззивната жалба и се претендират разноски
съобразно представен списък
Въззиваемата
страна „Т.С.“ ЕАД не изпраща
представител. По делото е постъпила подадена от юрисконсулт М.Ш.молба, с която се
поддържа отговорът на въззивната жалба. Претендира разноски и оспорва
претенцията за разноски за адвокатско възнаграждение на въззивницата поради
прекомерност.
Третото лице – помагач “М.Е.”
ООД не изпраща представител и не изразява становище.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е
сезиран с искова молба вх. № 2003292/16.02.2017 г. на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК*******
срещу Р.Б.К., ЕГН ********** с която дружеството е поискало от съда да признае
за установено на основание чл. 415 ГПК съществуване на вземанията му спрямо
ответницата за заплащане на сумата от 3103, 95 лв., от които 2722, 94
лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот за периода от м. 05.2014 г. до 04.2016 г., 325, 34 лв.
– законна лихва за забава върху главницата от 15.09.2014 г. до 25.10.2016 г., възнаграждение
за дялово разпределение в размер на 47, 96 лв. – главница и 7, 71 лв.
– лихва, ведно със законната лихва върху главниците от 03.11.2016 г. до
изплащането им, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по заповедно дело № 62628/16 по описа на СРС, 68 с-в.
В отговора на исковата молба,
подаден чрез адв. В.Т., Р.Б.К. е оспорила допустимостта и основателността на
исковете. Счита, че исковете за установяване на вземания за заплащане на
услугата дялово разпределение и акцесорния за мораторна лихва са недопустими,
доколкото такива вземания не са присъдени със заповедта за изпълнение, издадена
по заповедното дело. Намира исковете за неоснователни, тъй като от представените
доказателства не се установява, че тя е собственик на процесния имот и
ползвател на енергийни услуги по отношение на него. Твърди и че не може да се
установи връзка между абонатния номер и процения имот. Сочи, че вземанията по
фактура от 06.2013 г. са извън процения период 05.2014 г. – 04.2016 г. твърди,
че не е изпаднала в забава по отношение на вземанията по фактурите, тъй като
същите не са публикувани на интернет страницата на ищеца съгласно изискванията
в общите условия, а и в тях не е посочен срок за плащане. Възразява още, че
претенидраните суми са погасени чрез плащане. Иска отхвърляне на предявените
искове и присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 219, ал. 1 ГПК
„М.Е.“ ООД е конституирано като трето лице - помагач на страната на ищеца.
Към делото е приложено заповедно
дело № 62628/2016 г. на СРС, от което се установява, че по заявление вх. № 3073134/03.11.2016
г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено Р.Б.К. да заплати на „Т.С.“ ЕАД следните суми: 2770,
90 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г.
– м. 30.04.2016 г., ведно със законната лихва за периода от 03.11.2016
г. до окончателно изплащане на вземането, лихва в размер на 333, 05 лв. за
периода от 15.09.2014 г. до 25.10.2016 г. и разноски по делото, а именно 62,
08 лв. – държавна такса и 338, 64 лв. – юрисконсултско възнаграждение. В
заповедта е посочено, че вземането произтича от обстоятелствата, че длъжницата
е ползвала топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се в гр. София,
ж.к. „********и не е погасила задълженията си. За заповедта длъжницата е
уведомена чрез упълномощен процесуален представител адв. Р. и на 16.12.2016 г.
е подала възражение по реда на чл. 414, ал. 2 ГПК. На 16.01.2017 г. дружеството
заявителя е уведомено за необходимостта от представяне в едномесечен срок от
съобщението на доказателства, че е предявило иск за установяване съществуване
на вземанията по заповедта и такива е представило на 16.02.2017 г.
Като писмено доказателство по
делото е приет Нотариален за собственост на апаратамент /жилище/ по чл. 55
ЗПИНМ № 174, том ХLIII,
дело № 8574/1969 г. от 27.12.1969 г., издаден от нотариус П.П., от който е
видно, че Б.К.М.и М.С.М.са придобили чрез покупка от Софийски градски народен
съвет – СУ „Строителство“ правото на собственост върху апартамент /жилище/ №
35, бл. 7, ул. „******* *******, с квадратура по одобрения план от 65,53 кв.м. Приет
е и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 176, том ХХХIII, дело № 7056/92 г., издаден от нотариус С.П.,
от който се установява, че на 14.05.1992 г. М.С.М.дарява на своята дъщеря Р.Б. С.собствената
си ½ ид.ч. от недвижимия имот, който притежава след прекратяване на
имуществената общност поради смъртта на съпруга ѝ Б.К.М., а именно:
апартамент № 35, находящ се в гр.София, ул. „******* *******според нотариален
акт на дарителката, а понастоящем блок № *******, целият с площ от 65,53 кв.м.
Прието като доказателство е Удостоверение с регистрационен индекс №
ДИ700-97/1/14.09.12 г., издадено на „Т.С.“ ЕАД ***, от което се установява, че
ж.к. „*******е идентичен със следните адреси: ул. „*******в ж.к. „*****“; ж.к.
„Вълчо Иванов“, бул. „******* *******.
Като писмено доказателство е
прието и Удостоверение за наследници с изх.№ РИЛ18-ТД26-535, издадено от
Столична община, Район *****, от което се установява, че Б.К.М., починал на
19.04.1992 г. е оставил законни наследници съпругата си М.С.М.– починала на
31.01.2004 г. и дъщерите си Ю. Б. В. и Р.Б.К..
Приета и е жалба от 04.02.2016
г., подадена от Р.Б.К. до Изпълнителния директор на „Т.С.“ ЕАД във връзка с
претендираните от топлоснабдителното дружество суми по партидата на аб. №
334698, на адрес в ж.к. „********
По делото са приети като
доказателство договор от 30.05.2002 г., сключен между „Т.С. ЕАД и Консорциум
„Сименс и Елвеко- БЪлгароя“, представлявано от „М.Е.“ ООД и договор № 5/05.08.2005
г., сключен между „Топлофикация София“ АД и “М.Е.” ООД /в качеството му на
герент на консорциум „Сименс и Елвеко – България“/ и договор № 104/08.11.2007
г., сключен между „Т.С.“ ЕАД и „М.Е.“ ООД. Предмет на сключените догвори е
задължението на търговеца – фирма за дялово разпределение да извършва услугата
дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради – етажна
собственост. По силата на последния възложителят „Топлофикацяия София“ ЕАД е
възложил, а изпълнителя „М.Е.“ ООД е приел да извърпи услугата дялово
разпределение на топлинна енергия между потребители в сграда етажна собственост
или в сграда с повече от един потребител, като възложителят заплаща
извършваната услуга съгласно ценоразпис.
Като доказателство е приет протокол
от 30.04.2002 г. на Общото събрание на етажните собственици от ж.к. “********, в
който е обективирано взетото решение да се сключи договор за извършване на
услугата „топлинно счетоводство“ с ЕТ „Аква Билдинг“. Протоколът съдържа
подпис, по отношение на който е придадено значение да е на Р.Б. С.с ЕГН **********,
като автентичността на подписа е оспорена от ответницата, но не са събрани
доказателства които да удостоверяват неистинността му. Приет е и договор № 056/20.05.2002
г., сключен между ЕТ „Аква Билдинг“ – изпълнител и Етажна собственост с адрес
гр. София, ж.к. „******** - възложител, представлявана от упълномощен
потребител, за доставка и монтаж на индивидуални разпределители на топлина и
извършване на услугата „топлинно счетоводство“ от изпълнителя в полза на възложителя.
Прието като доказателство е и писмо до „Т.С.“ ЕАД въз основа на приложен
договор да се прехвърлят клиентите на фирмата за дялово разпределение „Аква
билдинг сървиз“ ЕООД към фирма за дялово разпределение консорциум „Сименс и
Елвеко – България“.
Приета като доказателство е
справка, издадена от „Т.С.“ ЕАД за абонатен № 334698, от която е видно, че в
счетоводството на топлинното дружество към 25.10.2016 г. по отношение на този
абонатен номер е отразено задължение за главница в размер на 2770, 90 лв.,
мораторна лихва в размер на 333, 05 лв., общо – 3301, 95 лв. Вземанията за
главница представляват сбор от дължими суми за дялово разпределение за
м.06.2013 г., м. 06.2014 г. и 05.2015 г. и суми по издадени общи фактури от
м.06.2014 г., 08.2015 г. и 07.2016 г. Приети като доказателства са съобщение
към Фактура № ********** от 31.07.2014 г. за периода от 01.05.2013 г. до
30.04.2014 г. за задължение в размер на 1076, 70 лв., съобщение към Фактура №
********** от 31.08.2015 г. за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. за
задължение в размер на 939, 42 лв., съобщение към Фактура № ********** от
31.07.2016 г. за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. за задължение в
размер на 770, 74 лв. Доколкото ищецът претендира заплащане на суми за
доставена топлинна енергия и цена на услуга за извършено дялово разпределение
за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., то издадената обща фактура от
31.07.2014 г. за предходен период, а именно от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г.
не е относимо към спора доказателство.
От третото лице – помагач „М.Е.“ ООД са
приложени: индивидуална справка за използвана топлинна енергия за периода м.05.2014
г. – м. 04.2015 за абонатен № 334698 г., от която е видно, че начислените суми
по фактури за отопление и топла вода за периода са в общ размер от 1242,19 лв.,
а изчисленият разход е 939, 40 лв., поради което като изравнителна е отразена
сума за получаване в размер на 302, 79 лв. и индивидуална справка за използвана
топлинна енергия за периода м. 05.2015 г. – м. 04.2016 за абонатен № 334698 г.,
от която е видно, че начислените суми по фактури за отопление и топла вода за
периода са в общ размер от 773,50 лв., а изчисленият разход е 770, 72 лв.,
поради което като изравнителна е отразена сума за получаване в размер на 2, 78
лв. Приложена е още справка от 22.07.2015 г. за индивидуален отчет на
показанията на измервателните уреди на аб. № 334698 – Р.Б. С.и справка за отчитането
на показанията измерванителните уреди в отделните имоти в сградата от
14.04.2016 г. Предствени са протокол – декларация от 09.07.2015 г. и протокол-декларация
от 28.06.2016 г. за получаване на изравнителните сметки за потребена енергия в
сградата, находяща се в ж.к. „********, вх. * съотвено за периода от 01.05.2014
г. до 30.04.2015 г. и от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г., от които е видно, че
същите са получени от представител на етажната собственост съответно на
09.07.2015 г. и 28.06.2016 г. Приложен като доказателство е и сертификат за
разпределителите на топлинна енергия, с които работи „М.Е.“ ООД.
Приети са общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на
потребители в гр. София от 2008 г., 2014 г.
Пред първоинстанционния съд е прието още
заключение по назначената съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото
лице при преценка на приложените документи по делото и предоставената
информация от „Т.С.“ ЕАД и Топлорайон „Земляне“. Посочено е, че топлинната
енергия за абонатна станция на адрес „********, вх. 1 се измерва и отчита
съгласно средство за търговско измерване - общ топломер, монтиран в абонатна
станция. Топломерът се отчита от служители на „Т.С.“ ЕАД в началото на всеки
месец по електронен път чрез преносим „терминал“, с който се снема показанието
на ТЕ в 0:00 часа на първо число от месеца. Технологичните разходи се определят
по реда на чл. 58, ал. 2 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. Фирмата за дялово
разпределение „М.Е.“ ООД е извършвала разпределението на топлинна енергия в сградата
след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода,
монтирани в имотите на абонатите в СЕС. За процесния период е осигурен достъп и
са отчетени уредите в имота. Посочено е, че през процесния период /05.2014 г. –
04.2016 г./ в имота е имало 3 броя отоплителни тела с поставени индивидуални
разпределители на разходите за отопление и 1 бр. водомер за топла вода. Измерването
на топлинна енергия от „М.Е.“ ООД през процесния период е в съответствие с
нормативната уредба, не са допуснати грешки при нанасяне на данните от
протоколите за отчитане в изравнителните сметки. Вещото лице е изчислило, че
дължимата за процесния период сума е в размер на 1710, 12 лв., представляваща
сбора от 179,88 лв. - топлинна енергия за сградна инсталация, 360,82 лв. -
топлинна енергия за отопление на имот и 1169, 42 лв. – битова гореща вода. За
да направи това заключение експертът е съобразил на данните от фирмата за
дялово разпределение. В изготвената експертиза е отразил, че начислената сума
по фактури за периода е 2015, 68 лв., а с оглед издадените индивидуални справки
от фирмата за дялово разпределение за получаване е сумата от 305, 57 лв. и така
е достигнал до извод, че дължима към топлоснабдителното дружество цена за
доставена топлинна енергия се равнява на сумата от 1710, 12 лв.
Прието по делото е заключение по
съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от вещо лице след запознаване с
документи по делото и извършена документална проверка в информационния масив на
„Т.С.“ ЕАД. От заключението се установява, че по партидата на ответницата не са
извършвани плащания. Вещото лице е посочило, че на основание издадени от „Т.С.“
ЕАД данъчни фактури – съобщения към фактури за периода от 05.2014 г до 04.2016
г. по партидата на Р.Б.К. с аб. № 334698, е начислена сума за доставена
топлинна енергия на обща стойност 2015,68 лв., като няма данни за извършени
плащания. Вещото лице е посочило, че дължимата сума за главници по отделни
пера, отразени счетоводно по общите фактури за топлинна енергия, издадени за
периода от 05.2014 г. до 04.2016 г., е в размер на 2722, 94 лв., а увеличени
със сумите за дялово разпределение са 2770, 90 лв. За да достигне до този извод
експертът е взел предвид и вземането по обща фактура от 31.07.2014 г., която касае предходен от
процесния период, за който се претендират вземания за доставка на топлинна
енергия, а именно от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г., поради което и
заключението в тази част е неотносимо към спора.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
Предмет на въззивно обжалване е
първоинстанционното решение, в частите, с които са уважени исковете за
установяване съществуването на вземания за заплащане на стойността на доставена
топлоенергия, за заплащане на обезщетение за забава върху главницата, за
заплащане на възнаграждение за дялово разпределение на енергията и за заплащане
за обезщетение за забава върху главницата. В останалата част, с която исковете
са отхвърлени решението е влязло в сила.
В конкретния случай
постановеното по делото решение е валидно.
При извършената проверка
настоящата инстанция намира, че в частта по иска за главница за дялово
разпределение в размер на 47, 96 лв. и мораторна лихва върху нея в размер на 7, 71 лв. издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.12.2016 г. не сочи вземания, а само за
вземания, посочени в заповедта за изпълнение, е допустим установителен иск по
чл. 422 във вр. чл. 415 ГПК. Релевантно за преценката за допустимостта на иска
е заповедта за изпълнение, а не заявление за издаването ѝ, доколкото
същото не се връчва на длъжника в заповедното производство и той не разполага с
възможността да го оспори. Издадената заповед по чл. 410 ГПК очертава
претнциите срещу длъжника, респективно очертава предмета на правния спор по
предявения установителен иск. Ето защо решението в частта, с която е признато
за установено, че Р.Б.К. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 35, 97 лв. дялово
разпределение /събираемо по сбора от стойността на доставена, но незаплатена топлинна
енергия и сума за дялово разпределение на процесния имот в размер на 2078, 18
лв / и сумата от 4,85 лв. - обезщетение за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 15.08.2014 г. до 10.08.2017 г. /събираемо по
сбора от стойността на мораторната лихва върху доставената, но незаплатена
топлинна енергия и върху сумата за дялово разпределение на процесния имот в общ
размер на 252, 45 лв./ е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Това е така,
доколкото в издадената заповед за изпълнение заповедният съд не е присъдил сумата
от 2770, 90 лв. като сбор от дължимото за доставена и незаплатена топлинна
енергия и за възнаграждение за извършване на услугата дялово разпределение, а е
посочил, че сумата представлява незаплатена цена на топлинна енергия. Исковият
съд макар да не е разграничил исковите претенции спрямо техният предмет е приел
за основателни претенциите, както за заплащане на цена на топлинна енергия,
така и за заплащане на услугата дялово разпределение и е признал за установено
вземането на „Т.С.“ ЕАД спрямо Р.Б.К. при съобразяване на правата ѝ в
собствеността на процесния имот. Вземането за дялово разпределение обаче не
може да бъде индивидуализирано едва в исковото производство, а следвало
заявителят да предприеме процедура по отстраняване на явни фактически грешки в
заповедта за изпълнение и коректно отразяване на претендираните от него със
заявлението вземания. В частта, с която исковете за заплащане на услугата
дялово разпределение и обезщетение за забава са отхвърлени решението като необжалвано
е влязло в сила.
По правилността на решението в
обжалваната част, която съдът прие за допустима:
Предявените искове, които са
предмет на обжалване, са с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр.
с чл. 124 ГПК вр. с чл. 149 и
сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и
чл. 86 ЗЗД – за установяване съществуване на вземания за заплащане на стойност
на доставена топлоенергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост
и за обезщетение за забавено изпълнение, за които е издадена заповед за
изпълнение по реда на глава ХХХVІІ ГПК.
За да се уважи искът за
установяване съществуването на вземания за заплащане на стойността на доставена
топлинна енергия по делото следва да се установи, че за процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което ищецът се е
задължил да доставя на ответницата топлинна енергия срещу задължение на
ответницата да заплаща стойността ѝ, както и че ищецът е изпълнил точно
своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е
суми за същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ
вр. с Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007
г. /, поради което и за ответницата да е възникнало задължение за заплащане на
стойността на същото. По отношение на акцесорния иск за установяване
съществуването на вземане за заплащане на обезщетение за забава по делото
следва да се установи, че ответницата е изпаднала в забава.
По делото се установи, че по
заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство, по
което е издадена заповед и с нея е уважено изцяло искането на заявителя
„Топлофикация-София“ ЕАД като Р.Б. К. осъдена да му заплати стойност на
потребена топлинна енергия и мораторна лихва върху главницата. Възражение срещу
заповедта е депозирано в срок, а заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил исковете, предмет на настоящото производство.
Действащата към периода на
облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда се
съдържа в Закона за енергетиката (ЗЕ) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването
(обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно разпоредбата на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при
публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването
им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в чл. 139-148 ЗЕ и
в действалите към процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007
г.).
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия
за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери,
се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия /аналогична дефиницията за
потребител по см. на § 1, т. 42 от ЗДР на ЗЕ/ и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според ал. 2 на същия текст когато всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление
и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за
отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното
самостоятелно отклонение, като съгласно ал. 3 лицата по ал. 2 се смятат за
потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
Съдът приема, че по делото е
установено че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. „Т.С.“
ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет
на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия,
производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи
основните.
Правилни са и изводите на
първоинстанционния съд, че ответницата Р.Б.К. притежава
качеството „потребител на топлинна енергия“ по отношение на процесния имот. От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че процесният недвижим
имот е бил собственост на родителите на ответницата Б.К.М.и М.С.М.. След
смъртта на баща ѝ през 1992 г. негови наследници по закон се явяват
преживялата съпруга и двете му дъщери Ю. Б. В. и ответницата Р.Б.К.. Доколкото
имотът е придобит през 1969 г. съгласно чл. 13, ал. 1 от Семейния кодекс от
1968 г. /обн. ДВ. бр.23 от 22 Март 1968г., изм. ДВ. бр.27 от 3 Април 1973г.,
изм. ДВ. бр.89 от 9 Ноември 1976г., изм. ДВ. бр.90 от 12 Ноември 1976г., изм.
ДВ. бр.36 от
8 Май 1979г., отм. ДВ. бр.41 от 28 Май 1985г./ правото на собственост
върху него принадлежи общо на двамата съпрузи при условията на съпружеска
имуществена общност. Поради това и с настъпването на смъртта на съпруга си М.С.М.се
легитимира като собственик на ½ ид.ч. от него въз основа на прекратената
общност. Тази своя ид.ч. М.С.М.е дарила на дъщеря си ответницата Р.Б.К. с
договор за дарение, сключен с нотариалния акт от 14.05.1992 г. След смъртта на Б.К.М.и
на основание чл. 5, ал.1 във вр. чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството
притежаваната от него ½ ид.ч. от процесния имот /с оглед прекратяването
на общността/ е наследена от наследниците му по закон, като преживялата съпруга
и всяка дъщеря е получила по 1/3 ид.ч. от нея. Следователно след смъртта на
баща си Р.Б.К. и Ю. Б. В. се легитимират като собственици всяка на 1/6 ид.ч от
процения имот, а преживялата му съпруга се легитимира като собственик на 2/3
ид.ч. от процесния имот. След като на 14.05.1992 г. е дарила на дъщеря си Р.Б.К.
½ ид.ч. от имота, М.С.М.е останала собственик на 1/6 ид.ч. от него.
Майката на ответницата е починала на 31.01.2004 г. и при липсва на други данни,
съдът приема, че е наследена от дъщерите си Ю. Б. В. и ответницата Р.Б.К., като
всяка от тях е получила на основание чл. 5, ал. 1 ЗН в наследство по 1/12 ид.ч.
от процесния имот. При това положение и с оглед описаните обстоятелства
настоящият състав достига до извода, че Р.Б.К. се легитимира като собственик на
¾ ид.ч. от процесния имот, представляващ апартамент № 35 в гр. София,
ж.к. „*****“ бл. *******. По изложените съображения и при преценка на събраните
доказателства, съдът намира, че за процесния период от 01.05.2014 г. до 30.04.2016
г. ответницата е била клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ и
отговаря за задълженията за заплащане на нейната цена с оглед правата си в
собствеността.
Доколкото по делото не се спори,
че ищецът е приел ОУ, одобрени от ДКЕВР на 03.02.2014г. за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, като се установи от прието заключение по техническа
експертиза, че ищецът е доставял енергия в сградата, отчитана ежемесечно по
общия топломер в абонатната станция, то съдът приема за установено по делото,
че през процесния период страните са били обвързани от договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, чието
съдържание е в Общите условия на ищеца от 2014г, одобрени от ДКЕВР през
февруари 2014г., както и от действащата към съответния момент нормативна
уредба: ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съдът приема, че договорът между
потребителите на топлинна енергия и топлопреносното предприятие съдържа
качествени параметри, които са въведени от самия законодател. Това е така
защото разпоредбата на чл. 132, ал.1 от ЗЕ вменява като задължение оператора на
топлопреносната мрежа, който е част от топлопреносното предприятие, да осигури
режим на работа на топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на
наредбите за топлоснабдяване по чл. 125, ал.3 от ЗЕ. Същевременно наредбите
по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ , а именно: Наредба №16-334 от 06.04.2007 г., сочи
задължение на оператора на топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа
на топлоснабдителната система, като определя температурата и налягането на
топлоносителя в съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия
температурен график за постигане на минимални разходи при производството и
преноса на топлинната енергия до съоръженията на потребителите и следи за
спазването им.
Настоящият състав приема, че от
събраните по делото доказателства - неоспорен протокол за отчет на уреди в
имота, изравнителни сметки и от заключението на съдебно - техническата
експертиза, което съдът изцяло кредитира като вярно, задълбочено и
неопровергана от другите събрани по делото доказателства, по делото е
установено, че за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016 г. за имота потребената
енергия е на стойност от 1710,12лв. Тази енергия е начислена при условията на
установения по делото осигурен достъп до имота за отчет на уреди. Доколкото по
делото не се доказа плащане по партидата на ответницата, а и вещото лице по
изслушаната съдебно-счетоводна експертиза е посочило, че липсват данни за
такова, съдът намира, че сумата за доставена топлинна енергия е дължима. По
делото се установи, че ответницата Р.Б.К. е собственик на ¾ от процения
имот - апартамент № 35 в гр. София, ж.к. „*****“ бл. *******, поради което вземането
спрямо нея е основателно за сумата от 1282, 59 лв., представляваща цена за
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. /3/4 от
1710, 12 лв./
По отношение на акцесорния иск за забава:
Приложими за това вземане са разпоредбите на
чл. 32 и чл.33 от ОУ от 2014 г. Това е така, защото тези ОУ са одобрени от
ДКЕВР на 03.02.2014г., периодът през който е възникнало вземането на главницата
за топлинна енергия е от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. За задълженията,
възникнали при действието на ОУ от 2014г. с чл. 32 и чл. 33 е уговорено да се
плащат след публикуване на фактура на интернет-страницата на ищеца, поради
което съдът приема, че това е съглашение изискуемостта на задълженията да
настъпва след покана за плащане. Изискуемостта настъпва след поведение на
кредитора, представляващо отправяне на искане за плащане към длъжника, което
искане съгласно ОУ се приема за достигнало до длъжника при публикуване на
фактурата на интернет-страница на кредитора.
По делото не е установено ищецът да е провел
поведение, което да обоснове извод за настъпване изискуемостта на вземанията,
възникнали след февруари 2014г. поради което и настоящият състав приема, че
решението на първоинстанционния съд в тази е неправилно и следва да бъде
отменено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото отговорността за
разноски следва да се разпредели между страните съобразно уважената част от
исковете, респ. уважената част на въззивната жалба.
Пред заповедния съд заявителят „Т.С.“ ЕАД е
направил разноски за държавна такса – 62, 08 лв. и юрисконсултско
възнаграждение – 338, 64 лв. и с оглед изхода на производството, същите следва
да бъдат уважени до размера 25, 45 лв. – държавна такса и 138, 84 лв. –
юрисконсултско възнаграждение/, а първоинстанционното решение в частта, с която
вземането за разноски е уважено над сумата от 25, 45 лв. – държавна такса за
заповедното производство до присъдения размер от 46, 56 лв. и над сумата от
138, 84 лв. – юрисконсултско възнаграждение до присъдения размер от 253, 98 лв.
следва да бъде отменено.
Пред първоинстанционния съд ищецът „Т.С.“
ЕАД е направило разноски, както следва : за държавна такса – 97, 76 лв., 200
лв. – за възнаграждение на вещо лице по СТЕ; 200 лв. - за възнаграждение на
вещо лице по ССЕ, 10 лв. за изготвяне на съдебни удостоверения и юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 от
Закона за правната помощ във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ настоящият състав определя дължимото юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. С оглед изхода на спора същите следва да
бъдат уважени до размера от 249, 26 лв. /208, 26 лв. – съдебни разноски и 41 лв. -
юрисконсултско възнаграждение/, а първоинстанционното решение в частта, с която
вземането за разноски е уважено над сумата от 208, 26 лв. – съдебни разноски за
исковото производство до присъдения размер от 373, 32 лв. и над сумата от 41
лв. – юрисконсултско възнаграждение до присъдения размер от 75 лв. следва да
бъде отменено.
Пред първоинстанционния съд ответницата Р.Б.К.
е претендирала съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100
лв., съгласно представен списък. В сключеният договор за адвокатска защита и
съдействие е уговорено възнаграждение в размер на 310 лв. , но са представени
доказателства – банково бордеро, че такова е изплатено в размер от 100 лв.
Поради изложените съображения и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК с оглед изхода
на производството в полза на ответницата се дължи сумата от 59 лв.,
представляваща сторените по делото разноски и доколкото с първоинстанционното
решение е присъдена сумата от 25 лв., следва да „Т.С.“ ЕАД да бъде осъдена да
заплати допълнително сумата от 34 лв.
Пред въззивния съд въззиницата е претендирала
съдебни разноски, като са представени доказателства, че са сторени такива за
държавна такса в размер на 66, 56 лв. и 100 лв. адвокатско възнаграждение,
което видно от представения договор е платено в брой при сключването му. С
оглед изхода на производството следва да бъде присъдена сумата от общо 98, 27
лв., представляваща сторените по делото разноски. Претендираната държавна такса
за частна жалба срещу определението по чл. 248 ГПК не се дължи с оглед изхода
на производството по ч.гр.д. № 8175/19 г. по описа на СГС.
Пред въззивния съд въззиваемата страна „Т.С.“
ЕАД е претендирала разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че
от процесуалния представител на въззиваемата страна не са извършени процесуални
действия, които да обосновават присъждането на юрисконсултско възнаграждение,
поради което и такова не се дължи. Юрисконсулт на „Т.С.“ ЕАД нито е подал
отговор на въззивната жалба, нито се е явил в открито съдебно заседание, за да
защити правата на дружеството, а единствено подадена уведомителна молба не
обоснова присъждане на възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 550188 от 30.11.2018 г. по гр.д. № 9912 по описа за 2017 г. на
Софийски районен съд, 68-ми състав в частта, с която е признато за установено по предявения
от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:*** срещу
Р.Б.К. с ЕГН **********, с адрес *** иск с правно основание на чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че ответницата дължи
на ищцовото дружество сумата от 35, 97 лв. – главница за дялово
разпределение за топлоснабден имот в гр. София, ж.к. “*******, абонатен №
334698 за периода от 05.2014 г. до 04.2016 г., ведно със законната лихва от 03.11.2016
г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 4,85 лв. - обезщетение
за забава за изплащането на главницата за периода от 15.09.2014 г. до
25.10.2016 г. и ПРЕКРАТЯВА като
недопустимо производството по иска в тази част.
ОТМЕНЯ Решение № 550188 от 30.11.2018 г. по гр.д. № 9912
по описа за 2017 г. на Софийски районен съд, 68-ми състав в частта, с която
е признато за установено по предявения от „Т.С.“ ЕАД с ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:*** срещу
Р.Б.К. с ЕГН **********, с адрес *** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че
ответницата дължи на ищцовото дружество сумата над 1282, 59 лв. до уважения размер от 2042, 21 лв., представляваща ¾ части от цената за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот в гр. София, ж.к. “*******,
абонатен № 334698 за периода от 05.2014 г. до 04.2016 г., ведно със законната
лихва от 03.11.2016 г. до окончателното плащане, както и и в частта, с която е
признато за установено по предявения от „Т.С.“
ЕАД с ЕИК*******, със седалище
и адрес на управление:*** срещу Р.Б.К. с ЕГН **********, с адрес *** иск
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, че
ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 247, 60 лв., представляваща ¾
части от сбора от мораторна лихва върху
дължимата цена за топлинна енергия за периода от 15.09.2014 г. до 25.10.2016 г., както и
в частта за разноските, с която Р.Б.К. с ЕГН **********, с адрес *** е осъдена
да заплати на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК*******, със седалище и адрес на
управление:*** сторените по делото разноски в заповедното производство за
държавна такса над 25, 45 лв. до 46, 56 лв. и за юрисконсултско възнаграждение
над 138, 84 лв. до 253, 98 лв. и в исковото производство над 208,26 лв. до 373,
32 лв. съдебни разноски и над 41 лв. до 75 лв. юрисконсултско възнаграждение И
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни исковете на „Т.С.“
ЕАД с ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:*** с правно основание на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр.
чл. 149 и сл., чл. 154-155 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че Р.Б.К. с ЕГН **********, с адрес ***
дължи на ищеца сумата над 1282, 59 лв. до уважения размер от 2042, 21 лв. –
главница за доставена топлинна енергия за периода от м. 05.2014 г. до м.
04.2016 г. включително за топлоснабден имот в гр. София, ж.к. “*******,
абонатен № 334698, ведно със законната лихва от 03.11.2016 г. до окончателно изплащане на вземането,
както и за сумата от 247, 60 лв. -
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2014 г. до 25.10.2016 г., за които е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по заповедно дело № 62628/16 по описа на СРС, 68 с-в.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 550188 от 30.11.2018 г. по гр.д. № 9912
по описа за 2017 г. на Софийски районен съд, 68-ми състав в останалата част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК*******, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на Р.Б. К.с ЕГН **********, с адрес *** сумата
от 34 лв., представляваща съдебни разноски в производството пред СРС и
сумата от 98, 27 лв., представляваща съдебни разноски във въззивното
производство.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач на страната на ищеца „М.Е.“ ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване по арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.