№ 5861
гр. София , 07.07.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ в закрито заседание на седми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Частно
гражданско дело № 20211110137497 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Съдът е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, подадено от [ФИРМА], ЕИК [ЕИК] срещу СТ. ИВ. Т., ЕГН:
********** за следните суми по договор за кредит 2182562, сключен на
06.02.2020 г. между [ФИРМА] /заемодател/ и СТ. ИВ. Т. /заемател/, обезпечен
със сключения на 06.02.2020 г. договор за предоставяне на поръчителство
между [ФИРМА] /поръчител/ и СТ. ИВ. Т. / потребител/, а именно: 1/ сумата
от 750,00 лева, представляваща главница по договора за кредит № 2182562 от
06.02.2020 г., ведно със законна лихва от 28.06.2021 г. до изплащане на
вземането; 2/ сумата от 34,87 лева, представляваща административни
разноски; 3/ сумата от 223,43 лева, представляваща възнаграждение по
договор за поръчителство от 06.02.2020 г.; 4/ сумата от 225,00 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 05.05.2020 г. до 09.06.2021 г.;
и 5/ сумата от 75,00 лева разноски по делото, а именно: 25,00 лева държавна
такса и 50,00 лева възнаграждение на юрисконсулт.
Заявителят сочи, че доколкото е заплатил всички незаплатени от СТ.
ИВ. Т. суми, има право на регрес срещу същия.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК в актуалната
редакция на закона, приета с ДВ, бр. 100/2019 г., и разпоредбата на чл. 411,
ал. 2, т. 2 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на
заявлението със закона и добрите нрави, както и за наличието на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да отхвърли
заявлението при наличие на такава клауза или при обоснована вероятност за
това.
С оглед така действащите законови разпоредби, съдът намира, че от
представените по дело документи може да се направи извод за вероятна
неравноправност на клаузите, в които е уговорено заплащането на
1
административни разходи, за които в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е посочено, че са заплатени във връзка с извънсъдебното
събиране на вземането и на възнаграждението по договора за поръчителство
по следните съображения:
По отношение на възнаграждението дължимо по договора за
поръчителство:
В заявлението се поддържа, че за да обезпечи задължението си, СТ. ИВ.
Т. е сключил на 06.02.2020 г. договор за поръчителство с [ФИРМА], като
дружеството поръчител се задължило да отговаря солидарно с длъжника пред
[ФИРМА]. Съгласно раздел III, т. 12 от общите условия на [ФИРМА]
кредитополучателят може да предостави обезпечение на кредита под формата
на банкова гаранция или сключване на договор за предоставяне на
поръчителство. В ОУ не е предвидена възможност за длъжника да осигури
физическо и/или юридическо лице, което да сключи договор за
поръчителство с кредитора. Тоест при избор да предостави обезпечение чрез
поръчителство кредитополучателят е обвързан да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с трето лице. От друга страна, договора за
поръчителство, сключен между „Кредисимо” ЕАД и „Ай тръст” ЕООД, е
посочено, че „Ай тръст” ЕООД е включено в оповестения от „Кредисимо”
ЕАД списък на лицата, от които последното приема поръчителство за
задължения, отпуснати по договори за потребителски кредит. След справка в
Търговския регистър се установява, че „Кредисимо” ЕАД и „Ай тръст” ЕООД
са свързани лица, доколкото първото е едноличен собственик на капитала на
второто.
Сключването на договор за поръчителство с юридическо лице, което е
предварително одобрено от кредитора и което се явява свързано с него лице,
води до извод, че на длъжника не е предоставено право на избор и
възможност за индивидуално договаряне, респективно че сключването на
въпросният договор не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца. В случая
договора за поръчителство има за цел да обезщети вредите от фактическа
неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би могъл да претърпи,
при неплатежоспособност и липса на обезпечение, което влиза в
противоречие с предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на
финансова услуга, да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи добросъвестно цена за ползване на заетите средства, съответна на
получените гаранции. Освен това обвързването на възможността за отпускане
на кредит с възмезден договор за поръчителство със свързано с кредитора
лице, на практика прехвърля върху кредитополучателя финансовата тежест за
изпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна
оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит, за което на
кредитора не се дължат такси по силата на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК.
2
По отношение на административните разходи:
Така договорената клауза е в противоречие с изискването на чл. 33, ал. 1
ЗПК. Съгласно посочената норма при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата,
като ал. 2 предвижда, че ако потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. Претендираните разходи и такси за събиране на вземания по
същността си представляват обезщетение за забава, доколкото е предвидено
като условие за възникването им единствено забавено изпълнение на
задължението за заплащане на погасителните вноски по договора или
настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, без да са обвързани реално
с насрещни престации от страна на заемателя. С тази уговорка се преследва
забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава, като
по този начин се достига до заобикаляне на забраната на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК,
което от своя страна обосновава извод за нищожност на клаузата.
С оглед на изложеното заявлението следва да бъде отхвърлено за
сумите: 34,87 лева, представляваща административни разноски и 223,43 лева,
представляваща възнаграждение по договор за поръчителство от 06.02.2020
г., както и пропорционално в частта за разноските.
За останалите претендирани суми следва да бъде издадена заповед за
изпълнение.
Следва на основание чл. 415, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 3 ГПК да се укаже на
заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията, за които е
отхвърлено заявлението. Срокът, установен в посочената разпоредба е
едномесечен от връчване на разпореждането, но доколкото настоящото
разпореждане подлежи на обжалване с частна жалба, следва да се укаже на
заявителя, че може да предяви иск за вземането в едномесечен срок, който
започва да тече от датата на влизане в сила на настоящото разпореждане.
Така мотивиран съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК с вх. № 19603/28.06.2021 г., подадено от [ФИРМА] срещу СТ. ИВ. Т.,
ЕГН: ********** в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК за следното вземане по договор за кредит 2182562, сключен
на 06.02.2020 г. между [ФИРМА] /заемодател/ и СТ. ИВ. Т. /заемател/,
обезпечен със сключения на 06.02.2020 г. договор за предоставяне на
поръчителство между [ФИРМА] /поръчител/ и СТ. ИВ. Т. / потребител/, за
суми, както следва: сумата от 34,87 лева, представляваща административни
разноски и сумата от 223,43 лева, представляваща възнаграждение по договор
3
за поръчителство от 06.02.2020 г., както и съразмерно в частта за разноските.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно
вземанията, за които е отхвърлено заявлението, в едномесечен срок от
влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата
държавна такса. Ако искът не бъде предявен в посочения едномесечен срок
страната губи възможността да приспадне внесената по настоящото дело
държавна такса.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4