РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2260/22.11.2021г.
22.11.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIV
състав, в открито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и
първа година, в състав :
Председател : Здравка Диева
Членове : Величка Георгиева
Светлана Методиева
при
секретаря В.П. и с участието на прокурор И.Джубелиева, като разгледа
докладваното от съдия Диева касационно административно дело № 2538/2021г., взе
предвид следното:
Касационно производство по реда на
глава XII от Административнопроцесуалния кодекс във връзка чл.63 ал.1 ЗАНН.
Регионална инспекция по околната
среда и водите - Пловдив /РИОСВ/, представлявана от Директора обжалва Решение №
1103 от 16.07.2021г., постановено по АНД № 827 по описа за 2021г. на Районен
съд-Пловдив, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 4/12.01.2021г.
на Директора на РИОСВ - Пловдив, за наложена на Сенсата Технолоджис България
ЕООД, гр.София - имуществена санкция в размер на 5000лв. за нарушение на чл.48
ал.1 т.3 от Закона за водите /ЗВ/, на основание чл.200 ал.4 вр. с чл.200 ал.1
т.6 с.з.
Касаторът счита решението за
неправилно поради нарушение на материалния закон. Поискано е да бъде отменено и
с произнасяне по същество да се потвърди НП, като се присъди юрисконсултско
възнаграждение. Посочено е, че административно-наказателната отговорност на
Сенсата Технолоджис България ЕООД е ангажирана за това, че като титуляр на
разрешително за заустване не спазва задължението да поддържа качеството на
заустваната в повърхностния воден обект отпадъчна вода, формирана в резултат на
дейността на обекта, в съответствие с условията в разрешителното за заустване.
Оспорен е извода на ПРС за несъответствие между описание на нарушението и
приложената санкционна норма. Поддържа се, че спорът за правилно прилагане на
санкция в случая е разрешим със съпоставка на съставомерните елементи на
съставите по чл.200 ал.1 т.2 и т.6 ЗВ и правилата на чл.38 от Наредба №
2/08.06.2011г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във
водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови
източници на замърсяване – с арг. от текста на чл.38 ал.3 от цитираната
наредба. Твърди се, че според правилото на чл.38 ал.3 от Наредба № 2 – дали емисионните
норми са определени с нормативен акт или с индивидуално разрешение, е
ирелевантно и е без значение наличието или липсата на издадено разрешение за
заустване и съществен е безспорният акт на изхвърляне на отпадъчни води във
водните обекти и канализационната система, в отклонение от съответните
изисквания за параметри, концентрация и/или емисионно ниво /с позоваване на
съдебна практика на административни съдилища от 2012г., 2015г.,2014г., 2009г./.
Наложената имуществена санкция е определена за нарушение, извършено в условия
на повторност.
Ответникът Сенсата Технолоджис
България ЕООД, гр.София оспорва касационната жалба чрез процесуален
представител. Счита решението на ПРС за законосъобразно. В ход по същество е
заявена претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Пловдив,
представлявана от Прокурор Джубелиева предлага решението да бъде оставено в
сила поради неоснователност на жалбата.
Жалбата е допустима поради подаване
в срока по чл.211 ал.1 АПК от страна с право и интерес от оспорване на
неблагоприятно решение.
1. АУАН № 53/21.08.2020г., въз
основа на който е издадено НП, е съставен от гл.експерт в РИОСВ-Пловдив,
оправомощен със Заповед № РД-154/28.02.2019г. на Министъра на околната среда и
водите. Административно-наказателната компетентност на органа, издал НП
произтича от нормата на чл.201 ал.2 ЗВ. Преписката съдържа Заповед № РД-8/10.01.2011г.
на Министъра на околната среда и водите, с която на основание чл.201 ал.2 ЗВ,
са оправомощени директорите на РИОСВ при МОСВ да издавате наказателни
постановления за извършени административни нарушения по см. на чл.200 вр. с
чл.151 ал.4 т.2 и т.3 ЗВ. Цитираната заповед е част от
административно-наказателната преписка и е отразена в НП. В конкретния случай
наказателното постановление е издадено от За директор на РИОСВ-Пловдив, съгл.
Заповед № РД-164/10.07.2020г. на Директора на РИОСВ-Пловдив – също отразена в
НП и съдържаща се в преписката. Със заповедта от 10.07.2020г. Директорът на
РИОСВ – Пловдив е оправомощил Д.Д. – директор на дирекция Превантивна дейност в
РИОСВ-Пловдив, в случай на отсъствие на директора на РИОСВ-Пловдив по обективни
причини – да изпълнява правомощията на директора на РИОСВ-Пловдив в пълен обем,
вкл да издава НП. Преписката не съдържа доказателства за отсъствие по обективни
причини на директора на РИОСВ-Пловдив на дата на издаване на НП – 12.01.2021г.
Пред РС – Пловдив също не са представени доказателства за това. Съгл. чл.60
ал.2 ЗАНН в действаща редакция задължението за изпращане на цялата преписка по
издаване на обжалвано НП е за административно-наказващия орган, който в случая
не е представил доказателства за отсъствие по обективни причини на директора на
РИОСВ-Пловдив на дата на издаване на НП – 12.01.2021г. НП е издадено от орган,
действащ в хипотеза на заместване на титуляра и се съобрази, че в случаите на
заместване няма прехвърляне на компетентност, а оправомощаване тя да бъде
упражнявана от името на същия орган от конкретно физическо лице за конкретен
период от време. Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на
правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. За определения период
заместващият изпълнява правомощията на замествания от името на замествания
орган. Правото на длъжностно лице, което е и административен орган, да бъде
замествано от друго изисква доказана обективна невъзможност на титуляр на
длъжността да изпълнява функциите си. Пред
първоинстанционния съд не са представени доказателства, сочещи на такава
невъзможност - отпуск поради временна нетрудоспособност, ползване на годишен
платен отпуск, служебна командировка. Пред касационната инстанция също не са
представени доказателства в тази насока /арг. от Т.Р.№ 4 / 2004г. по т. д. №
ТР-4/2002г. на Общото събрание на съдиите на ВАС/. Отсъствието на доказателства
за обективна пречка, поради която директорът на РИОСВ-Пловдив е отсъствал на
12.01.2021г. води до извод за недоказана компетентност на органа-издател на НП,
който в случая е действал в хипотеза на заместване.
2. В обстоятелствената част на НП е
отразено констатирано състояние от проверка, извършена на 21.05.2020г. на обект
Предприятие за производство на сензори в землището на с.Царацово, община
Марица, документирана с Протокол № 0000908/21.05.2020г. Не са вписани данни за
спор по отношение осъщественото пробовземане и според резултати от анализирана проба
: изследваните показатели, заложени като Индивидуални емисионни ограничения в
разрешително за заустване № 33740194/23.11.2016г. – БПК2, ХПК и Общ азот, Общ
фосфор за потока пречистени битово-фекални отпадъчни води, взети от Пункт № 2,
не отговарят на индивидуалните емисионни ограничения /ИЕО/ : БПК5-измерена
96+/-12mg/l при ИЕО 25,0 mg/l,ХПК- измерена 440 +/-26 mg/l при ИЕО
100,0mg/l,Общ азот-измерен 43+/-9 mg/l при ИЕО 12 mg/l,Общ фосфор-измерен 4,5 +/-0,2mg/l
при ИЕО 2,0 mg/l.В
Описаните данни мотивирали контролните
органи да приемат, че дружеството е нарушило чл.48 ал.1 т.3 ЗВ : „Водоползвателите
- титуляри на разрешителни, имат задължение да: 3. (изм. - ДВ, бр. 61 от 2010
г.) поддържат необходимото качество на водата в съответствие с нормативните
изисквания и условията на разрешителните;”, като е посочено, че дружеството
като титуляр на Разрешително за заустване № 33740194/23.11.2016г., не спазва
разпоредбите на чл.48 ал.1 т.3 ЗВ – да поддържа качеството на заустваната в
повърхностния воден обект – общински отводнителен канал, отпадъчна вода,
формирана в резултат дейността на обекта, в съответствие с условията на
разрешителното за заустване.
За констатираното административно
нарушение – неизпълнение на чл.48 ал.1 т.3 ЗВ е наложена санкция по чл.200 ал.4
вр. с чл. 200 ал.1 т.6 ЗВ, предвид отразена в обстоятелствената част на НП
информация за влязло в сила НП № 14/24.02.2020г. – приложено в преписката.
Съгл. чл.200 ал.1 т.6 ЗВ : „Наказва се с глоба, съответно имуществена санкция,
освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице,
което: т.6 изхвърли отпадъчни води във водните обекти и канализационната
система, като наруши емисионните норми и изисквания - от 1000 лв. до 5000
лв.;”.
3. Според РС – Пловдив данните от
преписката и неоспорената фактическа установеност потвърждават възприетото от
адм.нак.орган нарушение на чл.48 ал.1 т.3 ЗВ. НП е отменено поради неправилно
приложена санкционна норма. РС – Пловдив е посочил, че в случая е налице
неспазване на условията в разрешителното, което води до нарушаване на чл.200 ал.1
т.2 от ЗВ : ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или
изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от
предвидените условия в разрешителното, а не на чл.200 ал.1 т.6 ЗВ. Изводът се
основава на текста на чл.200 ал.1 т.6 ЗВ, в който е употребен израза „емисионни
норми и изисквания”, за разлика от чл.200 ал.1 т.2 ЗВ - в отклонение от
предвидените условия в разрешителното. В тази вр. са цитирани неразграничени от
адм.нак.орган понятия по дефинициите за "индивидуални емисионни
ограничения" по смисъла § 1 ал. 1 т. 11 ДР ЗВ и "емисионна
норма" по см. § 1 ал. 1 т. 48 ДР ЗВ, които са различни по съдържание, обем
и характеристики термини, дефинирани от законодателя по различен начин. Прието
е, че дадената от адм.нак.орган правна квалификация на нарушението се отнася
само до общата "емисионна норма" по § 1 ал. 1 т. 48 ДР ЗВ, чието
нарушаване се свързва с условната забрана на дейности, които могат да доведат
до съществено замърсяване на водите по аргумент от § 1 т. 9 от Наредба №
6/09.11.2000г., но не и до "индивидуалното емисионно ограничение" по
см. § 1 ал. 1 т. 11 ДР на ЗВ, чието неспазване съставлява нарушение на
условията на индивидуалното разрешително. Неспазването на условията в
разрешителното, включително и превишаването на ИЕО води до нарушаване на чл.200
ал.1 т.2 ЗВ, а не на чл.200 ал.1 т.6 ЗВ, като в последната разпоредба употребеният
израз „емисионни норми” е по-широк
от израза „индивидуални емисионни норми“, който се явява по-стеснен и конкретен
и се залага в издадено Разрешително. В тази вр. - административно наказателния
субект е определен като титуляр на Разрешително за заустване
№33740194/23.11.2016г., който не спазва разпоредбите на чл.48 ал.1 т.3 ЗВ, като
му е определена отговорност по чл.200 ал.1 т.6 ЗВ, според която норма субект на
административно-наказателна отговорност може да бъде всеки без ограничение. В
обобщение – при специална разпоредба в ЗВ е определена отговорност по общата
разпоредба и в този смисъл е допуснато несъответствие между посочената като
нарушена норма и административно наказателната разпоредба.
4. Касационната жалба е неоснователна.
В съответствие с данните от преписката, РС-Пловдив правилно е приел, че
административното нарушение, правно квалифицирано по чл.48 ал.1 т.3 ЗВ, е
осъществено и доказано. Извън това, основателно е констатирано несъответствие
между приета за нарушена разпоредба от ЗВ и наложената за същата санкционна
норма, резултат от което е незаконосъобразност на НП. Според чл.48 ал.1 т.3 ЗВ
задължението за поддържане необходимото качество на водата в съответствие с
нормативните изисквания и условията на разрешителните, е за водоползвателите -
титуляри на разрешителни. Санкцията за нарушение при ползването на водни обекти
в отклонение от предвидените условия в разрешителното, е регламентирана в
чл.200 ал.1 т.2 ЗВ. Между двете норми е налице единство в субекта на
административно-наказателна отговорност. Субект на адм.нак.отговорност по см.
на чл.200 ал.1 т.6 ЗВ може да бъде и титуляр на разрешително за ползване на
воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, но в хипотеза
на нарушение на емисионните норми и изисквания, като в НП са посочени
несъответствия между стойности на изследвани показатели и индивидуални
емисионни ограничения /ИЕО/, а не стойности на емисионните норми и изисквания
по см. на чл.200 ал.1 т.6 ЗВ. В реда на изложеното правилно ПРС е изтъкнал
разликата между дефинициите за "индивидуални емисионни ограничения" -
стойностите на масата, изразена с някои специфични параметри, концентрация
и/или емисионно ниво, определени в разрешителните за заустване на отпадъчни
води при прилагане на комбинирания подход, които не трябва да бъдат надвишавани
през даден период от време /§ 1 т.11 ДР ЗВ/ и "емисионна норма" -
стойностите на масата, изразена чрез определени специфични параметри,
концентрацията и/или нивото на емисията, които не бива да бъдат превишавани
през един или през няколко периода от време /§1 т.48 ДР ЗВ/. До друг извод не
води посочената в касационната жалба разпоредба на чл.38 ал.2 от Наредба №
2/08.06.2011г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във
водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови
източници на замърсяване : „ По смисъла на
чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите
за ползване на водни обекти без необходимото за това основание или в отклонение
от предвидените условия в разрешителното се счита: 1. заустването на отпадъчни
води без разрешително освен в случаите, предвидени в Закона за водите; 2. заустването на отпадъчни
води в нарушение на посочените условия в издаденото разрешително за заустване.”,
тъй като състава на чл. 200 ал.1
т.6 ЗВ не съдържа като съставомерен елемент неспазването на
условията на разрешителното за водоползване, вкл. не поставя изискване за
специално качество на субекта на отговорността /така Решение от 23.06.2017г. на АдмС - Стара
Загора по к. а. н. д. № 193/2017г./. Цитираната наредба е издадена на
основание чл.135 ал.1 т.13 ЗВ, съгл. която норма – „министърът на околната
среда и водите издава наредба за издаване на разрешителни за заустване на
отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни
ограничения на точкови източници на замърсяване;“, а не за квалифициране на
субектите на нарушение по чл.200 ал.1 т.2 и т.6 ЗВ. Разликата в емисионни норми
и ИЕО е регламентирана и в ЗВ – чл.120 ал.1, ал.2 : „(1) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) За
опазването на повърхностните води от замърсяване се определят емисионни норми и
индивидуални емисионни ограничения, както и условия за тяхното постигане.; (2)
(Доп. - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) Индивидуалните емисионни ограничения в
разрешителните за заустване на отпадъчни води, издадени по реда на този закон,
и в комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на
околната среда, се определят чрез комбиниран подход и не могат да бъдат
по-малко строги от определените емисионни норми….”.
По изложените съображения касационната
жалба се приема за неоснователна, поради което Административен съд-Пловдив,
XXIV състав,
Р
Е Ш И :
Оставя в сила Решение № 1103 от
16.07.2021г., постановено по АНД № 827 по описа за 2021г. на Районен
съд-Пловдив.
Осъжда РИОСВ-Пловдив да заплати на
Сенсата Технолоджис България ЕООД, гр.София, ЕИК *********, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове :