РЕШЕНИЕ
№ 270
гр. Пловдив, 03.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело
№ 20225300502065 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение №2003/02.06.2022г. по гр.д.№19755/2021г. по описа на
РС-Пловдив,ХХII гр.с-в от ответника в първоинстанционното производство „АЙЗАЕМ БГ“
ООД,с което е уважена исковата претенция с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД и е
осъден ответника да заплати сумата от 330,26лв.,представляваща недължимо платена сума
по клауза за такса за допълнителна услуга,предвидени в договор за имуществено проучване
и изготвяне на кредитен рейтинг от 19.12.2016г.,което е неразделна част от договор за заем
от 19.12.2016г.Недоволен от така постнановеното решение е останал ответника в
първоначалното производство и моли решението като неправилно и незаконосъобразно да
се отмени и вместо него да се постанови друго,с което исковата претенция да се
отхвърли.Навежда доводи в тази насока,че цялото вземане под формата на главница е
изплатено от длъжника и останалата част е опростена от кредитодателя.
В срока е постъпил отговор на въззивната жалба,като въззиваемата страна Т.
А. счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли
да се потвърди.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото
доказателства,установи следното:
Не се спори между страните,че е налице сключен договор за кредит от
19.12.2016г.Видно от представения договор става ясно,че със същия е отпусната като кредит
1
сумата от 1500лв.,както и сключен договор за имуществено проучване и издаване на
кредитен рейтинг.От съдържанието на спорния договор за имуществено проучване и
издаване на кредитен рейтинг не става ясно каква услуга се предлага на потребителя и каква
е връзката на този договор с договора за кредит,който е основане договор в случая.
Жалбоподателя е финансова институция,която има право да отпуска кредити
със собствени средства,а не посредством набрани от влогове.Следователно същия се явява
кредитор по смисъла на чл.9,ал.4 от ЗПК,а не е спорно,че въззиваемата се явява потребител
по смисъла на чл.9,ал.3 от ЗПК.
Договорът за имуществено проучване и издаване на кредитен рейтинг
оскъпява получения кредит от заемателя,тъй като не посочва извършването на конкретна
услуга от дружеството-кредитодател,а предвижда заплащане на сума,която следва да се
върне на заемодателя за така извършената услуга.Или по своята същност това представлява
услуга,която има за цел заобикалянето на закона и заплащане на по-голямо възнаграждение
на кредитодателя.Следователно тази клауза противоречи на добрите нрави и представлява
нищожна такава,поради което и заплащането на възнаграждение по нея не се дължи.
По делото в първоинстанционното производство е била назначена СИЕ,от
чието заключение става ясно,че сумите по договора за кредит в размер на 1500лв. са
изплатени от заемателя,но по посочената клауза за имуществено проучване и предоставяне
на кредитен рейтинг има надплащане от страна на въззиваемата,което е в размер на
330,26лв.Следователно това надплащане е по нищожна клауза и не се дължи от
ищцата,поради което правилно първоинстанционния съд е преценил,че посочената сума
следва да бъде върната от заемодателя и е осъдил същия да я плати.Настоящата инстанция
намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова следва
да го потвърди.
Пред настоящата инстанция са претендирани разноски по реда на чл.38 от ЗА
и такива следва да се заплатят от страна на жалбоподателя на въззиваемата страна в размер
на 360лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №2003/02.06.2022г. по гр.д.№19755/2021г. по
описа на РС-Пловдив,ХХII гр.с-в.
ОСЪЖДА „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД с ЕИК-***** със седалище и адрес на
управление на дейността:гр.***** да заплати на Т. Н. А. с ЕГН-********** от гр.*****
направените от нея разноски по делото пред настоящата инстанция по реда на чл.38 от
ЗА в размер на 360лв. с ДДС/триста и шестдесет лв./ за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3