Решение по дело №12942/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                             25.03.2021 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и първа година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ

 

при секретар Д.Шулева

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №12942 по описа на 2020 година ,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №8221/2020 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Т.С. “ ЕАД *** срещу решение №179618 от 18.08.2020 г постановено по гр.д.№47748/19 г на СРС , 58 състав ; в частта , с която са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД да бъде признато за установено , че Д.Г.Л. ЕГН ********** *** дължи разликата над 2027,65 лева до предявения размер от 2838,76 лева –цена на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2015 г – м.04.2018 г ;  за апартамент №45 в гр.София ж.к.*******бл.*******, ведно със законната лихва от 07.02.2019 г до окончателното заплащане на сумата ; и за разликата над 333,42 лева до предявения размер от 466,79 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 14.09.2016 г – 25.01.2019 г ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 27.02.2019 г по ч.гр.д.№7542/2019 г на СРС , 58 състав .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като съгласно чл.33 ал.1 от ОУ /2014 г/ купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимите суми в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача . За публикуването са съставени констативни протоколи от нотариус . Според чл.33 от ОУ /2016 г, в сила от 12.08.2016 г/ купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в 45-дневен срок след изтичане на периода , за който се отнасят . СРС не е съобразил , че сумите по обща фактура от 31.07.2016 г стават изискуеми на 15.09.2016 г и процесните суми не са погасени по давност .

Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба .

Третото лице “Т.с.” ЕООД *** не взема становише по въззивната жалба .

 

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника “Т.С. “ ЕАД *** на 24.08.2020 г и е обжалвано в срок на 27.08.2020 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС  в посочената част .

 

След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна : 

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли частично исковете за СРС е приел , че според ОУ на ищеца дължимите суми за топлинна енергия се заплащат в 30 дневен срок , след изтичане на периода , за който се отнасят . В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 07.02.2019 г , поради което погасени по давност са задълженията за месеците до 31.12.2015 г . По реда на чл.162 ГПК СРС е разделил общата доказана сума за главница от 1216,67 лева на 12 и е счел , че искът е основателен за сумата от 2027,65 лева като се съобрази погасителната давност . Отново по реда на чл.162 ГПК СРС е счел , че се дължат лихви от 333,42 лева .   

Решението на СРС е правилно като краен резултат .  

За процесните спорни задължения от 2015 г са в сила ОУ /2014 г/ , като според чл.33 ал.1 във вр.чл.32 ал.1 месечните дължими сума се заплащат в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на ищеца . Няма данни за публикуване на сметките на ответника на интернет страницата на ищеца . Поради това по отношение на тях е приложим чл.114 ал.2 ЗЗД , според който ако вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня , в който задължението е възникнало. В случая видно от представените писмени доказателства ежемесечните съобщения към фактура са издавани на последния ден от съответния месец . Заявлението за издаване на заповед за изпълнение от 07.02.2019 г и последващото подаване на искова молба по чл.422 ГПК са прекъснали давността за вземанията за периода м.01.2016 г - м.04.2018 г , а вземането за м.12.2015 г е погасено по давност . Издаването на обща фактура няма отношение и не изменя началният момент , от който тече погасителна давност за месечните сметки , а в случая според СТЕ всички изравнителни сметки за били с резултат „за възстановяване“ на ответника .

СРС е кредитирал СТЕ и по реда на чл.162 ГПК е определил размерът на процесните вземания . Във въззивната жалба липсват относими доводи по конкретното дело , а се възпроизвежда уредбата в ЗЕ и ОУ /без конкретика/ . Приложението на ОУ /2016 г / е неотносимо към спора пред настоящия съд .

Само за пълнота трябва да се отбележи , че за периода на действие на ОУ /2014 г/ ищецът не е доказал предпоставките за начисляване на лихви за забава. По делото не са представени доказателства за публикуване на сметките в интернет , нито данни за друга покана до ответника . 

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната част .

На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000 лева настоящото решение не подлежи на обжалване.

По изложените съображения , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №179618 от 18.08.2020 г постановено по гр.д.№47748/19 г на СРС , 58 състав ; в частта , с която са отхвърлени исковете на “Т.С.” ЕАД *** с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД да бъде признато за установено , че Д.Г.Л. ЕГН ********** *** дължи разликата над 2027,65 лева до предявения размер от 2838,76 лева –цена на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2015 г – м.04.2018 г ;  за апартамент №45 в гр.София ж.к.*******бл.*******, ведно със законната лихва от 07.02.2019 г до окончателното заплащане на сумата ; и за разликата над 333,42 лева до предявения размер от 466,79 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 14.09.2016 г – 25.01.2019 г ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 27.02.2019 г по ч.гр.д.№7542/2019 г на СРС , 58 състав.

 

Решението е постановено при участието на “Т.с.” ЕООД *** като трето лице помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД *** .

 

Решението не подлежи на обжалване .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                                              2.