РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Царево, 02.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Антония Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно
наказателно дело № 20232180200273 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 53 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Х. А., ЕГН **********, срещу
Наказателно постановление № 302а-30-2023/ 17.07.2023 г. на Началника на
РУ на МВР- Царево, при ОД на МВР- Бургас, с което за нарушение на чл. 16а,
ал. 2 от ЗЗШОС, на Д. Х. А., ЕГН **********, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 500.00 лева, на основание чл. 34а, ал. 1 от
ЗЗШОС.
В с.з. за жалбоподателят редовно призован, се представлява от
упълномощен представител- адвокат. Пледира се за отмяна на НП.
В с.з. за АНО, редовно призован, процесуален представител не се явява
и не взема становище по делото.
Разпита се актосъставителя.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства намира
следното от фактическа и правна страна:
На 02.07.2023 г. около 00,50 часа в РУ- Царево бил получен сигнал за
силна музика в заведение „Ла Вита“ в гр. Ахтопол, във връзка с който веднага
1
бил изпратен за проверка на място полицейски патрул. При пристигането си
на място полицейският патрул-в състава на който бил актосъставителя-
установили, че в обекта звучи силна музика от озвучителна техника с
дисководещ. С оглед на така установеното, актосъставителя съставил на
място против жалбоподателя АУАН с № 305804/ 02.07.2023 г. Препис от акта
е връчен на жалбоподателя и подписан без възражения.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено процесното НП, в
което нарушението е описано по същия начин и му е дадена същата правна
квалификация, като за извършеното нарушение по чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС на
жалбоподателката е наложена глоба в размер на 500,00 лева на основание чл.
34а, ал. 1 от ЗЗШОС.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок от лице,
което има правен интерес, предвид което е допустима. Разгледана по
същество е основателна, като съображенията на съда са следните:
Настоящото производство е от административно наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали
това деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното
постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно.
Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно
нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не
се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно
правилата на НПК, а съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият (административно
отговорното лице) се счита за невиновен до доказване на противното. (Така и
ППВС № 10/1973 г.). Това означава, че в тежест на административно
наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има
административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното
постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат
спазени и изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на
наказателното постановление.
В конкретния случай с процесното НП е ангажирана отговорността на
жалбоподателя за това, че за това, че в качеството ме на управител на
2
заведението, допуснал озвучаване от озвучителна техника, като се сочи, че с
описаното деяние същия е нарушил разпоредбата на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС,
съгласно която не се допуска озвучаването на открити площи на заведения за
хранене и развлечения, разположени в жилищни зони и курорти, за времето
между 23,00 и 7,00 ч.
На първо място следва да се посочи, че по делото липсват каквито и да
било доказателства, въз основа на които да се установи, че жалбоподателя е
заемал длъжността „управител“ в процесното заведение. Точно обратното-
съгласно приложената справка, същия работи като багерист.
На следващо място следва да се посочи, че в обстоятелствената част на
НП, както и в обстоятелствената част на АУАН липсват каквито и да е било
данни за процесното заведение от какъв вид е- от закрит или открит тип,
както и данни за устройствената зона, в която попада процесното заведение,
което не позволява да се направи категоричен извод, че разпоредбата на чл.
16а, ал. 2 от ЗЗШОС е приложима по отношение на обекта.
Както в НП, така и в съставения АУАН липсват данни въпросното
заведение, независимо че има озвучаване, да е разположено в жилищна зона и
курорт, като доказателства в тази насока не бяха ангажирани от АНО и в хода
на съдебното следствие.
От обстоятелствената част на НП и на АУАН не става ясно, а и по
делото не се ангажираха доказателства в тази насока, в каква устройствена
зона според ОУП на града попада имота, в който се намира процесния обект.
От материалите по делото се установява, че процесния обект е разположен на
морски плаж, изключителна държавна собственост, в Зона „А“ по Закона за
устройство на Черноморското крайбрежие, но по делото липсват данни дали
имотът и изграденият в него обект граничат с жилищна зона. По аргумент от
чл. 8, т. 1 от ЗУТ конкретното предназначение на поземлените имоти се
определя с подробния устройствен план и може да бъде в урбанизирани
територии или в отделни поземлени имоти извън тях- за жилищни,
общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни,
спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки
между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи
(каскади, плавателни канали и други), за движение и транспорт, включително
за велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания, за техническа
3
инфраструктура, за специални обекти и други. Съгласно чл. 106, т. 1 и т. 2 от
ЗУТ с общия устройствен план на община или на част от нея се определят
общата структура на територията, предмет на плана, и преобладаващото
предназначение на съставните и структурните части - местоположението и
границите на териториите за населени места и селищни образувания;
земеделските територии; горските територии; териториите за природозащита;
териториите за културно-историческа защита; нарушените територии за
възстановяване и териториите със специално, с друго или със смесено
предназначение, както и общият режим на устройство на всяка от
териториите по т. 1 със съответните правила и нормативи. Обстоятелството,
че местонахождението на обекта е на плаж, което място е обичайно за
креация, не обосновава категоричния извод за приложимостта на хипотезата
на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС в конкретния случай, доколкото същата е с ясен
обект на защита от шум – жилищни зони и курорти.
В контекста на горното съдът намери, че административно наказващият
орган не е изпълнил своята основна задача в процеса– да докаже по безспорен
начин пред съда, че е налице административно нарушение по чл. 16а, ал. 2 от
ЗЗШОС и то е извършено виновно от нарушителя, поради което
наказателното постановление се явява незаконосъобразно.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 302а-30-2023/ 17.07.2023 г. на
Началника на РУ на МВР- Царево, при ОД на МВР- Бургас, с което за
нарушение на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС, на Д. Х. А., ЕГН **********, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500.00 лева, на
основание чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен
съд- Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
4