Решение по дело №1003/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН.

 

Касаторът „Кошин“ ЕООД – [населено място], чрез представителя си, е обжалвал като неправилно решение №158 от 11.11.2024 година, постановено по АНД №391/2024( година по описа на Горнооряховският районен съд, с което е потвърдено наказателно постановление №04-2400056/01.07.2024 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Велико Търново, с което на касатора на основание чл.414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция от 1500 лева, и дружеството е осъдено да заплати на дирекцията разноски от 150 лева юрисконсултско възнаграждение.

Касаторът поддържа, че решението е постановено нарушение на закона и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. Сочи, че са неверни констатациите на съда, че работникът М. не е бил допуснат до работа в обекта чу преди да му е връчено уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ, като това се установява от подписа на работника върху самото уведомление, както и върху екземпляра на трудовия договор от 10.04.2024 година. Всъщност въпросният работник е постъпил на работа на 11.04.2024 година, а не на 10.04.2024 година, както неправилно е приел съда. Моли за отмяна на решението и за отмяна на наказателното постановление.

Ответникът по касация, Директорът на ДИТ – Велико Търново, чрез представителя си, в отговора на касационната жалба заема становище за неоснователност на касационната жалба, като излага подробни аргументи. Претендира разноски.

Прокурорът дава заключение за правилност на съдебното решение и неоснователност на касационната жалба.

Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е основателна.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил наказателно постановление №04-2400056 от 1.07.2024 година на Директорът на Дирекция „ИТ“-В.Търново, с което на касатора е наложена имуществена санкция [рег. номер]. на основание чл.414, ал.3 от КТ за нарушение на чл.63, ал.3 във връзка с ал.1 от КТ. С решението в полза на ответника са присъдени и разноски.

За да постанови този резултат ВТРС е приел от фактическа страна, че от събраните в хода на диренето доказателства се констатира, че на 10.04.2024 година от служители на Дирекцията е извършена проверка относно спазването на трудовото законодателство в обект „Строеж реконструкция на дежурен пункт, подрайон разпределителен, находящ се в [населено място], улица Ц. О. и СМР на строежа. Констатирано е лицето О. М. на длъжност „работник подови облицовки и настилки“, което според проверяващите полагало труд, като разстилало фракция. Същият попълнил декларация, че полага труд за касатора като работодател с работно време от 8 до 17 часа от 10.04.2024 година.

Съответно, извършена е проверка и по документи, като при нея е представен списък на лицата, полагали труд по трудово правоотношение на обекта за процесната дата, който списък е бил заверен от техническия ръководител и представител на работодателя. Представен е и трудов договор с въпросното лице от същата дата, справка за приетите и отхвърлени уведомления по чл.62 от КТ, служебна бележка, Правилник за вътрешния трудов ред, Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа, таблица за явяване на работа. Съответно, за резултатите е съставен протокол, връчен и подписан от техническият ръководител. Безспорно е устанавено, че трудовият договор е регистриран на 10.04.2024 година.

От правна страна съдът е приел в мотивите към решението си, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган с оглед ч416, ал.5 от КТ,а по същество е законосъобразно. Посочено е, че отразеното в трудовия договор досежно началото на изпълнението му е ирелевантно, тъй като началото на изпълнението на същия е 10.04.2024 година, а към момента на проверката на същата дата не е установено да е връчено на работника уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ в релевантната му редакция. Очевидно това е било станало на следващият ден. Прието е, че посоченото нарушава изискването на чл63, ал.2 във връзка с ал.1 от КТ, като е съставомерно по текста на чл.414, ал3 от с.к.

Настоящата инстанция намира, че решението е неправилно.

Както е посочено в решение №200/18.01.2024 година, постановено от касационен състав на АСВТ по КНАХД №10347/2023 година, задължението по чл. 62, ал. 3 от КТ – за изпращане на уведомление за сключването на трудовия договор, цели спазване на трудовото законодателство с оглед недопускане и ограничаване на случаите на прикрито трудово правоотношение, респ. на престиране на труд без сключен писмен трудов договор и в този контекст подаваните при уведомяването данни са тясно свързани с трудовите и осигурителни права на работниците и служителите.

Задължението на работодателя да не допуска работника до работа преди да му предостави копие от регистрираното в НАП уведомление преследва легитимната цел да се спазят правата на работника – като страна по трудовото и осигурително правоотношение.

В случая от приобщените по въззивното дело писмени и гласни доказателства безспорно се установява, а и не се оспорва от страните, че на 10.04.2024г. между касатора, в качеството му на работодател, и работника О. С. М. е сключен трудов договор, като според данните от трудовия договор същият е постъпил на работа 11.04.2024 година, а според декларираното от него,а и от приложеният списък за установени работници и служители при проверката – на 10.04.2024 година. Няма спора, а и от представеното писмено доказателство /лист 8 от първоинстанционното дело/ се констатира, че на същата дата трудовият договор е бил регистриран в ТД на НАП В. Търново, макар и по-късно с оглед представената справка, като от съдържанието и се установява чрез подписи получаването на заверено уведомление по чл.62, ал.5 от КТ от съответните лица, вкл. и посоченото. Т.е. договорът е сключен и е подадено уведомление за него, което е заверено на същата дата, като от същия ден лицето е започнало да престира труда си. Посоченото от своя страна обосновава извод, че санкционираното дружество е изпълнило всички произтичащи от КТ задължения по сключване на трудов договор, регистриране на същия в ТД на НАП, допускане на работника до работа след писмено удостоверяване на това обстоятелство, като на работника са били предоставени всички документи – трудов договор и уведомление. Всички тези действия са станали в рамките на един и същи ден - не по-късно от първия за работника такъв.

С оглед на това правата на работника, в частност - тези по възникналото трудово правоотношение, чиято защита се цели с въвеждането на задължението за регистрация на трудовия договор и връчване на доказателства за това на работника, не са били накърнени.

При това положение не е следвало да се прилага съставът на чл.414, ал.3 от КТ, обратно на приетото от въззивният съд.

В идентичен смисъл са например и решение №1810 от 27.05.2024 г. на АдмС - Велико Търново по к. а. н. д. № 287/2024 г., решение № 1738 от 21.05.2024 г. на АдмС - Велико Търново по к. а. н. д. № 239/2024 г. и други.

Следва решението на районният съд да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление.

По разноските: В касационната жалба е направено искане за разноски, но такива не следва да се присъждат за касационното производство поради липса на доказателства за сторени разноски пред касационната инстанция.

 

Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи касационен състав

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение №158 от 11.11.2024 година, постановено по АНД №391/2024( година по описа на Горнооряховският районен съд, вместо което

ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №04-2400056 от 1.07.2024 година на Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“-В.Търново, с което на „Кошин“ЕООД -- София, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция [рег. номер]. на основание чл.414, ал.3 от КТ за нарушение на чл.63, ал.3 във връзка с ал.1 от КТ.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.