№ 3809
гр. София, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20241100512574 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника ЕТ „Аглика – Ц - З.С.“ срещу решение
от 21.03.2024 г. по гр.д. №9847/2023 г. на Софийския районен съд, 30 състав, в частта, в
която на основание чл.124 ал.1 вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.59 ЗЗД е признато за установено,
че жалбоподателят дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 1822,37 лв.,
представляваща главница за дължима цена на доставена от дружеството топлинна енергия
до имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. №176674, за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., с която неоснователно се е обогатил за сметка на заявителя, ведно със
законната лихва за период от 17.03.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по гр.д. №14084/2022 г. по описа на СРС,
90 състав, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за заповедното и исковото
производство.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и необосновано. Сочи, че
индивидуализацията на топлинните уреди в процесния апартамент е сгрешена, както и че не
е установено доставеното количество ТЕ. Предвид изложеното, жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявения иск.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1
ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Далсия” ООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по въззивната жалба.
Решението на СРС в частта, в която предявените срещу ответника ЕТ „Аглика – Ц -
З.С.“ установителни искове главница за дялово разпределение, за лихва за забава върху
1
главниците за топлинна енергия и дялово разпределение са отхвърлени изцяло, и в частта, в
която са отхвърлени изцяло предявените срещу ответника Ц. Б. В.-С. не е обжалвано от
ищеца, и е влязло в сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но частично
неправилно поради следното:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са положителни установителни
искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.59 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД, като ищецът
основава претенциите си на твърдения за липса на сключен писмен договор между страните
за продажба на топлинна енергия за стопански нужди и наличието на неоснователно
обогатяване от страна на ответника, чрез спестяване на разходите за заплащане на топлинна
енергия за процесния период и съответната мораторна лихва. Когато между страните няма
друга обвързаност и по причина на обедняването на едно от страните другата се е обогатила,
обогатилият се дължи да върне на обеднелия онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. В тежест на ищеца по иска с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД е да докаже
както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, а също и общите факти, от
които произтичат обедняването и обогатяването /причинната връзка/.
По делото не е спорно, и се установява от събраните по делото писмени
доказателства, че ответникът е бил съсобственик на процесния недвижим имот през
процесния период. От приетото по делото заключение на СТЕ, което съдът кредитира
напълно, се установява фактът, че сградата – етажна собственост, в която се намира имотът,
е била присъединена към топлопреносната мрежа на ищцовото дружество през процесния
период.
Съгласно разпоредбата на пар.1 т.3а от ДР на ЗЕ, „небитов клиент“ е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди
или природен газ за небитови нужди. Съгласно чл.149 ал.1 т.3 ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия,
сключен между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови
нужди. В настоящия случай няма спор между страните, че такъв договор не е сключван, с
оглед на което между тях не е съществувало договорно правоотношение за продажба на
топлинна енергия за стопански или небитови нужди.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната сума, в първоинстанционното производство са приети основно и
допълнително заключения на СТЕ. От приетото основно заключение на СТЕ се установява,
че процесната сграда е топлоснабдена, като отчитаното е ставало на база топломер, а
топлинната енергия за БГВ - на база едно лице, поради липса на узаконен водомер, което
2
заключение въззивният съд кредитира изцяло в тази му част. По отношение обема на
доставената ТЕ и паричната и равностойност настоящият въззивен състав кредитира изцяло
заключението на допълнителната СТЕ, тъй като същото е изготвено след посещение на
процесния апартамент и установяване на броя отоплителни тела в него, както и вещото лице
посочило действителната и реално потребена ТЕ. От същото се установява, че в процесния
апартамент има 2 бр. панелни радиатори, в банята - 1 бр. лира, като водомерът е без пломба
и не може да служи за изчисляване на действително потребеното количество ТЕ. Вещото
лице сочи още, че за процесния период стойността на доставената за процесния имот
топлинна енергия е в общ размер на сумата от 2359,41 лв., от които: 215,41 лв. – сградна
инсталация, 2028,87 лв. – отопление на имота, и 115,13 лв. - БГВ.
Съгласно разпоредбата на чл.69 ал.2 Наредба №16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, когато липсват водомери за гореща вода или са повредени, или не е
осигурен достъп за отчитане, потреблението се определя при норма за разход на гореща вода
140 л. на обитател за едно денонощие. В конкретния случай в представения от ФДР
формуляр за отчет от 02.06.2021 г. е посочен 1 бр. обитатели. Формулярът носи подпис за
клиента - ответника ЕТ „Аглика – Ц - З.С.“ и съдържа неизгодни за страната факти, поради
което съдът ползва доказателствената му сила – в процесния топлоснабден имот пред
процесния период е разходвана гореща вода за един обитател.
При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че са налице елементите на
неоснователното обогатяване - ответникът се е обогатил чрез спестяване на разходите, които
е следвало да направи за заплащане на цената на доставената от ищеца топлинна енергия,
като обогатяването на ответника и обедняването на ищеца произтичат от едни и същи
факти.
Доколкото се установи, че стойността на доставената за процесния имот топлинна
енергия през процесния период е 2359,41 лв., а ищецът претендира от ответния ЕТ 1/2 от
стойността и, то и ответникът е задължен за сумата от 1179,71 лв., до който размер и
предявеният иск се явява основателен.
Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено за разликата над
сумата от 1179,71 лв. до пълния присъден размер от 1822,37 лв. Решението следва да се
отмени и в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за заповедното
и исковото производство пред СРС за разликата над сумата от 398,43 лв.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззивника на основание чл.78
ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от
12,86 лв., представляваща държавна такса.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер
на сумата от 64,73 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №5069 от 21.03.2024 г., постановено по гр.д. №9874/2023 г. по
описа на СРС, ГО, 90 състав, в частта, в която e уважен предявеният от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“
№23Б, срещу ЕТ „Аглика – Ц - З.С.“, ЕИК *********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
****, офис 208, чрез адв. С., установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 вр. чл.415
ал.1 ГПК вр. чл.59 ЗЗД за разликата над сумата от 1179,71 лв. до пълния присъден размер от
3
1822,37 лв., представляваща главница за дължима цена на доставена от дружеството
топлинна енергия до имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. №176674, за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., с която неоснователно се е обогатил за сметка на заявителя,
ведно със законната лихва за период от 17.03.2022 г. до изплащане на вземането, за която
сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по гр.д. №14084/2022 г. по описа на
СРС, 90 състав, и в частта, в която ЕТ „Аглика – Ц - З.С.“, ЕИК *********, със съдебен
адрес: гр. София, ул. ****, офис 208, чрез адв. С., е осъден да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“
№23Б, на основание чл.78 ал.1 ГПК разноски по делото, включително по заповедното
производство по гр.д. №14084/2022 г. по описа на СРС, 90 състав, за разликата над сумата
от 398,43 лв., и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б, срещу ЕТ „Аглика – Ц -
З.С.“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Ген.
Столетов“ №23, установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 вр. чл.415 ал.1 ГПК вр.
чл.59 ЗЗД за разликата над сумата от 1179,71 лв. до пълния присъден размер от 1822,37 лв.,
представляваща главница за дължима цена на доставена от дружеството топлинна енергия
до имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. №176674, за периода 01.05.2019 г. -
30.04.2021 г., с която неоснователно се е обогатил за сметка на заявителя, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по гр.д. №14084/2022 г. по описа на СРС,
90 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б, да заплати на ЕТ „Аглика – Ц - З.С.“, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Ген. Столетов“ №23, на
основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 12,86 лв., представляваща разноски във въззивното
производство.
ОСЪЖДА ЕТ „Аглика – Ц - З.С.“, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Стара Загора, ул. „Ген. Столетов“ №23, да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“
№23Б, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 64,73 лв., представляваща разноски във
въззивното производство.
Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца
„Далсия” ООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4