№ 22833
гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА
ГАЧЕВА
при участието на секретаря ВАСКА Т. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА ГАЧЕВА
Гражданско дело № 20241110138238 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава двадесет и пета „Бързо производство” на
Гражданския процесуален кодекс (ГПК)
Образувано е по искова молба от непълнолетния М. Т. Р., ЕГН ********** (ищец),
действащ лично у със съгласието на своята майка Т. Й. Р., ЕГН **********, срещу Т. К. Р.,
ЕГН ********** (ответник). Предявен е иск с правна квалификация чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл.
143, ал. 2 от Семейния кодекс (СК). Предявена е и акцесорна претенция по чл. 146 СК.
С молбата се иска съдът да постанови решение, с което да увеличи размера на
определената издръжка на ищеца, като осъди ответника да му заплаща месечна издръжка в
размер на 500,00 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба – 26.06.2024 г. до
настъпване на законна причина, обуславяща нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане. Претендира
разноски.
В преклузивния едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответника.Оспорва иска като неоснователен. В съдебно заседание сочи, че има възможност
да заплаща издръжка в размер до 300,00 лева.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото по свое
вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено следното:
Видно от представеното по делото удостоверение за раждане, непълнолетният М. Т. Р.,
ЕГН **********, е дете на ответника (л. 4 от делото).
С Решение № 3564 от 08.03.2023 г., постановено по гр. д. № 66406/2022 г. по описа на
СРС, Трето гражданско отделение, 158 състав, ответникът е осъден да заплаща на ищеца
1
увеличен размер на издръжка от 280,00 лева (л. 14-л. 17 от делото).
Ищецът е записан като ученик за учебната 2024/2025 г. в осми клас на СУ „П.К.
Яворов“, гр. Пловдив (л. 61 от делото).
Видно от удостоверения за доходи майката на детето, същата е имала брутно месечно
трудово възнаграждение за периода месец ноемрви 2023 г. до месец април 2024 г., в размер
на около 5 112,14 лева (л. 6 и л. 7 от делото). Бащата на ищеца има регистрирани два
действащи трудови договора с основна заплата по двата в общ размер на 2111,00 лева (л. 58
от делото). И за двамата родители на ищеца не са налице данни за подадени декларации за
регистрация на самоосигуряващо се лице, както и данни за получени доходи от
извънтрудови правоотношения (л. 52 и л. 57 от делото/.
Видно от представените по делото проформа фактура и платежно нареждане за ищеца
са направени разходи в размер на 790,00 лева за консултантска услуга (л. 26 и л. 27 от
делото), както и сумата в размер на 349,80 лева за настаняване заедно с майка му в Учебно-
оздравителна база, с. Равда (л. 33 и л. 34 от делото).
Представените по делото касови бонове, съдът не цени, тъй като от същите не може да
се установи за нуждите на кого са направени разходите и кой ги е сторил (л. 30-л.32 от
делото).
Останалите доказателства съдът не обсъжда, тъй като същите са неотносими към
предмета на делото - касаят период преди процесния.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Следователно получаването на издръжката е безусловно, т.е.
не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството
„ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по
друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение,
пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива (така и т. 2 от ППВС № 5 от
16.11.1970 г.). Алиментното задължение на родителя, обаче, не е безусловно що се касае до
размера на даваната издръжка зависи от възможността на същия да предоставя такава – арг.
от чл. 140, ал. 2 СК. Това означава, че родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на
собствените си екзистенциални (жизненоважни) нужди може да отдели средства и за
издръжката на своето дете. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението между
нуждите на лицето, имащо право на издръжка и възможностите на задълженото лице. И тъй
като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил възможност при
промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150
СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно съществено
изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите
2
на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието
на една от алтернативно посочените предпоставки.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения. По отношение на същите страната, която носи
доказателствената тежест, следва да проведе главно доказване, което поради това трябва да
бъде и пълно, т.е. такова, което да създаде у съда сигурно убеждение за тяхното
съществуване. В конкретния случай, обаче, не са представени доказателства, че във
възможностите на ответника е да дава пълния претендиран увеличен размер на издръжката
за детето, въпреки указанията на съда с доклада.
Действително, по делото по безспорен начин бе установено, че за ищецът е настъпила
съществена промяна, след постановяване на Решение № 3564 от 08.03.2023 г., постановено
по гр. д. № 66406/2022 г. по описа на СРС, Трето гражданско отделение, 158 състав. От
присъждане на досегашната издръжка, са изминали около 2 години, през което време детето
е пораснало и с това са се увеличили потребностите му от средства за съществуване и
образование.
От друга страна, в хода на съдебното производство се установи, че ответникът има
регистрирани два действащи трудови договора с основна заплата по двата в общ размер на
2111,00 лева (л. 58 от делото). Поради това, макар и действително, по делото по безспорен
начин да бе установено, че нуждите на ищеца са се увеличили, то не бяха ангажирани
доказателства, че е във възможностите на ответника да дава изцяло претендирания размер
издръжка. Въпреки това обаче, съдът отчита инфлацията и нарасналите нужди на детето,
както и обстоятелството, че ответникът е в работоспособна възраст, не се установи да страда
от заболяване и същият може да реализира доход възлизащ на средната за страната работна
заплата и няма други алиментни задължения (така Решение № 154 от 16.07.2013 г. на ВКС
по гр. д. № 1435/2012 г., III г. о., ГК). Поради, това, съдът намира, че в конкретния случай с
оглед доказателствата по делото, ответникът следва да заплаща на ищеца издръжка в размер
от 350,00 лева.
Предвид гореизложеното, и липсата на доказателства за възможността на ответника да
заплаща увеличение на издръжката на детето в претендирания размер, настоящият съдебен
състав, счита, че предявеният иск с правна квалификация чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2
СК, следва да бъде уважен за сумата от 350,00 лева, като в останалата му част до пълния
предявен размер от 500,00 лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед основателността на главния иск, основателна се явява и акцесораната
претенция за законна лихва по чл. 146 СК.
Издръжката се дължи считано от датата на завеждане на исковата молба – 26.06.2024 г.
до настъпване на законна причина, обуславяща нейното изменение или прекратяване, ведно
със законна лихва върху всяка просрочена вноска.
По изпълнението на решението.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на
3
решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Налице е
следователно призната по право (ex lege) изпълнителна сила на невлезлите в сила решения
относно посочените в закона вземания, за което съдът е оправомощен (има право и
задължение) да се произнесе служебно (ex officio). За това в конкретния случай следва да
бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта му, с която ответникът е
осъден да заплаща на непълнолетното си дете месечна издръжка в размер на 350,00 лева.
Относно направените разноски по делото
Претенция за присъждане на разноски има от ищеца. С оглед изхода на делото
ответникът, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, дължи на ищеца разноски в производството,
съразмерно с уважената част от иска, в размер на 560,00 лева (л. 60 от делото).
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, дължи на Софийския районен съд,
разноски в размер на 100,80 лева, представляващи държавна такса върху увеличението на
издръжката.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, издръжката,
определена с Решение № 3564 от 08.03.2023 г., постановено по гр. д. № 66406/2022 г. по
описа на СРС, Трето гражданско отделение, 158 състав, като
ОСЪЖДА на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 и чл. 146 СК, Т. К. Р., ЕГН
**********, да заплаща на непълнолетния М. Т. Р., ЕГН **********, действащ лично и със
съгласието на своята майка Т. Й. Р., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 350,00
(триста и петдесет) лева, считано от 26.06.2024 г., до настъпване на обстоятелства,
обуславящи нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК,
за разликата над 350,00 лева до пълния предявен размер от 500,00 лева, като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението
в частта за присъдената в полза на М. Т. Р., ЕГН **********, издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Т. К. Р., ЕГН **********, да заплати на
непълнолетния М. Т. Р., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка
Т. Й. Р., ЕГН **********, разноски в размер на 560,00 (петстотин и шестдесет) лева,
представляващи възнаграждение за един адвокат.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Т. К. Р., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд, разноски в размер на 100,80 (сто лева и осемдесет
стотинки) лева, представляващи държавна такса върху увеличението на издръжката.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок,
4
считано от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5