Решение по дело №270/2018 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 91
Дата: 11 юни 2019 г.
Съдия: Вера Иванова Иванова
Дело: 20185000500270
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 май 2018 г.

Съдържание на акта

                           ДОПЪЛНИТЕЛНО РЕШЕНИЕ   91

 

                                                 Гр. Пловдив, 11.06.2019 г.

 

                                                 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

         ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение в закрито заседание на  единадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова                                      

ЧЛЕНОВЕ:            Галина Арнаудова                                   

   Румяна Панайотова

 

като разгледа докладваното от съдията В.Иванова в.гр.д. 270 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

         Производство по чл. 250 от ГПК.

         На 22.05.2019 г. е подадена от Б.Д.Б., жалбоподател във въззивното производство и ищец по СПОРА, молба за допълване на решение №74/13.05.2019 г., постановено от ПАС по настоящото гражданско дело.

         Ответникът по молбата Д.А.М. моли тя да бъде оставена без уважение по съображения, посочени с отговор от 6.06.2019 г.

         Пловдивският окръжен съд прецени съгласно чл. 250,ал.2,изр.2 от ГПК с оглед обстоятелствата по делото, че не е необходимо делото да бъде насрочено в открито заседание за разглеждането на молбата, разгледа молбата и намери за установено следното:

         На 13.05.2019 г. съдът е постановил решение по делото № 74. Съобщение за решението заедно с препис от него са връчени на молителя Б. на 15.05.2019 г. и на 22.05.2019 г. той подава молбата за допълване на решението. В нея молителят Б. заявява, че в решението съдът не се е произнесъл по казуса за законните лихви за периода от подаване на исковата молба на 30.06.2017 г. до 21.05.2019 г., както и до окончателното изплащане на присъдената главница, която за посочения период е 97 150 лв. Според молителя тази сума като парична претенция е основателна и той счита, че следва да бъде уважена. Молителят предоставя на преценката на съда следва ли да му бъде уважена мораторна лихва за периода от 14.08.2008 г. - деня на плащане на главницата до деня на подаване на исковата молба 30.06.2017 г., като според него тази лихва също следва да бъде уважена. Заявява, че законните лихви се присъждат в щатски долари, както и главницата. С подадения отговор ответникът по молбата и ответник в първоинстанционното и във въззивното производства Д.М. моли тя да бъде оставена без уважение. Заявява, че молбата е неоснователна, тъй като петитумът на исковата молба не съдържа искане за присъждане на законна лихва върху главницата, такова искане не е правено и в процесуално допустимите срокове и не е разглеждано в съдебното производство, като искането за присъждане на законна лихва, направено с молба, подадена за първи път пред апелативен съд, е недопустимо, поради което моли да бъде оставено то без уважение.

         Съгласно разпоредбата на чл. 250 от ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, като молбата следва да бъде подадена в едномесечен срок от връчването на решението. В случая молителят Б.Б. е жалбоподател във въззивното производство и ищец в производството пред първоинстанционния окръжен съд. С въззивната жалба, подадена от Б.Б. на 24.04.2018 г., той обжалва постановеното от окръжния съд на 12.04.2018 г. съдебно решение. В обжалваното съдебно решение окръжният съд е отхвърлил иска на Б.Б. срещу Д.М. за връщане на сумата 308 000 щатски долара. Окръжният съд не е разглеждал претенция по чл. 86,ал.1 от ЗЗД за присъждане на лихви върху претендираната от ищеца за присъждане сума 308 000 щатски долара, съответно, не се е и произнесъл по такова искане, защото такава претенция не е заявена от ищеца в исковата молба. След като няма заявено от ищеца искане за присъждане на лихви, съответно, след като първоинстанционният съд логично не се е произнесъл относно липсващо такова искане, то в рамките на извършваната от апелативния съд като въззивна инстанция преценка, основана на исковата молба и на обжалвания съдебен акт – решението на окръжния съд, не се установява апелативният съд да не се е произнесъл по цялото искане на ищеца Б., а именно да не се е произнесъл по претенция за присъждане на лихви върху претендираната сума 308 000 щатски долара. Затова няма основания апелативният съд да приеме, че следва да бъде допълвано решението от 13.05.2019 г. Установява се, че подадената молба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

         С оглед на гореизложеното съдът

 

                                                           Р     Е     Ш     И     :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна подадената на 22.05.2019 г. с вх. № 4235 от Б.Д.Б., жалбоподател във въззивното производство и ищец по спора, молба за допълване на решение №74/13.05.2019 г., постановено от ПАС по настоящото въззивно гражданско дело № 270/2018 г., относно присъждане в негова полза на лихви върху сумата 308 000 щатски долара.

         Настоящото решение съгласно чл. 250, ал.3 от ГПК може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд – гр. С. с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните по делото.

          

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                              

ЧЛЕНОВЕ: (1)

                                 

    

 

   (2)