№ 16256
гр. София, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.ЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г.ЕВА Гражданско дело №
20221110136517 по описа за 2022 година
Предявени са от „Т” ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София,
ул. Ястребец № 23Б, представлявано от . . – изпълнителен директор, срещу П. Ф. В. с ЕГН:
**********, гр. София, Ж.К . 2, бл.268, вх.А, ет.4, ап.10, действаща чрез назначен по делото
особен представител адвокат М. И. със съдебен адрес: гр. София, ул. Веслец № 2, ет. 2, ап. 9,
и Г. Ф. В. с ЕГН: **********, гр. София, Ж.К . 2, бл.268, вх.А, ет.4, ап.10, искове с правна
квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ - за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищеца
сумите, както следва: П. Ф. В. дължи за цена на доставена от дружеството топлинна енергия
сума в размер на 1 112,50 лева, ведно със законна лихва за периода от 28.03.2022 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 17.03.2022 г. в
размер на 156,82 лева, за цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на
19,46 лева, ведно със законна лихва за периода от 28.03.2022 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 31.03.2019 г. до 17.03.2022 г. в размер на 3,72 лева, а Г. Ф. В.
дължи за цена на доставена от дружеството топлинна енергия сума в размер на 1 112,49
лева, ведно със законна лихва за периода от 28.03.2022 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 17.03.2022 г. в размер на 156,83 лева, цена на
извършена услуга за дялово разпределение в размер на 19,45 лева, ведно със законна лихва
за периода от 28.03.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
31.03.2019 г. до 17.03.2022 г. в размер на 3,72 лева.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се в ГР. СОФИЯ, Ж.К..
2,БЛ. 268,ВХ.А,ЕТ.4,АП.10, аб.№ 273593 за процесния период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021
г., но не са изпълнили задължението си да заплатят доставената в имота им топлинна
1
енергия за битови нужди в процесния период. Моли за присъждане на разноски.
Ответната страна П. Ф. В., чрез особения представител, назначен й по делото, е
подала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, като оспорва иска като
недопустими по отношение на този ответник. Сочи, че ответницата не фигурира като
носител на правото на собственост върху процесния топлоснабдяем имот, а собственик на
имота през процесния период е другият ответник – Г. Ф. В.. Счита, че няма пасивна
процесуална легитимация на ответницата. Моли исковата претенция да бъде оставена без
разглеждане спрямо ответницата. При условията на евентуалност, счита иска за
неоснователен и недоказан и моли съда да го отхвърли.
Ответната страна Г. Ф. В. не представя отговор в срока по чл. 131 от ГПК, поради
което губи възможността да упражни правата си по чл. 133 от ГПК като преклудирани.
Същият не е бил намерен в заповедното производство и заповедта е била връчена по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което лицето не е депозирало възражение.
Третото лице-помагач (ТЛП) „Техем Сървисис“ ЕООД не оспорва предявените
искове. Представя писмени доказателства.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията си, като
е образувано ч.гр.д. № 16304/2022 г. на СРС, 120 състав. Заявлението е било уважено,
издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, която е връчена
на длъжниците по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а за лицата няма установена месторабота,
поради което съдът е дал указания на заявителя за възможността да установи вземането си
по исков ред. Това обуславя правния интерес на ищеца от водене на настоящото
производство.
От представените по делото писмени доказателства не се установява ответниците да
притежават процесния топлоснабдяем имот, находящ се в гр. София, ж.к.. 2, бл. 268, вх.А,
ет.4, ап.10, аб.№ 273593 за процесния период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., включително.
Представените документи, приложени към исковата молба, удостоверяват наличие на право
на собственост за лицата Ф. Гюров В. и Седефка Григорова В., както и данни, че ответникът
Г. Ф. В. е предявил иск за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот, идентичен с процесния топлоснабдяем имот, но липсват
каквито и да било данни лицето да е придобило имота и какъв е бил изхода от исковото
производство по чл. 19 от ЗЗД. За ответницата В. липсват каквито и да било данни да има
качеството на потребител на топлинна енергия, доставяна в имота. В тежест на ищеца чрез
пълно и главно доказване е да установи, че всеки един от ищеца има качеството на
потребител, а именно – притежава право на собственост върху имота, притежава вещно
право на ползване върху имота или разполага с право на ползване върху имота на валидно
облигационно правоотношение, при което собственикът е изразил съгласие именно
ползвателя на това правно основание да заплаща доставяната в имота топлинна енергия и
2
останалите разходи към топлофикационното дружество.
С оглед изложеното, съдът счита, че възражението на ответницата В., че не е
собственик на имота и не е пасивно легитимирана да отговаря за процесните задължения, е
основателно и същата не може да бъде ангажирана да заплаща суми за доставяна топлинна
енергия в процесния топлоснабдяем имот, тъй като не се установява същата да има връзка с
имота. Липсват категорични доказателства и за другия ответник. Предвид недоказаността на
твърдението, че ответниците се явяват потребители на топлинна енергия, доставяна в
процесния имот, съдът счита, че исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени,
поради което е ненужно да се обсъждат останалите доказателства, събрани по делото. Тези
изводи се подкрепят и от факта, че в списъка на етажните собственици е вписано трето лице
за спора – Ф. Гюров В. и всички фактури за имота са издадени на името на това лице (л.25-
26, л. 30-32, л. 87-89) от делото. Ето защо, исковите претенции са недоказани и като такива
са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход от спора, само ответниците имат право на разноски, но предвид това,
че ответницата е била представлявана от особен представител, назначен на разноски на
ищеца, а ищецът не е ангажирал доказателства за извършени разходи по делото, разноски не
се присъждат.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от „Т“ ЕАД, ЕИК ., представлявано от . . и Ивайло
Епитропов, със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ №23Б, срещу
П. Ф. В., ЕГН **********, гр. София, Ж.К. . 2, бл.268, вх.А, ет.4, ап.10, действаща чрез
особения представител, назначен по делото адвокат М. И. от САК, с адрес на кантората:
гр. София, ул. Веслец № 2, ет. 2, ап. 9, и Г. Ф. В., ЕГН **********, гр. София, Ж.К. . 2,
бл.268, вх.А, ет.4, ап.10, искове с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ - за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответниците дължат на ищеца сумите, както следва: както следва: П. Ф. В.
дължи за цена на доставена от дружеството топлинна енергия сума в размер на 1 112,50
лева, ведно със законна лихва за периода от 28.03.2022 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 17.03.2022 г. в размер на 156,82 лева, за цена
на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 19,46 лева, ведно със законна
лихва за периода от 28.03.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
31.03.2019 г. до 17.03.2022 г. в размер на 3,72 лева, а Г. Ф. В. дължи за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия сума в размер на 1 112,49 лева, ведно със законна лихва за
периода от 28.03.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2019 г. до 17.03.2022 г. в размер на 156,83 лева, цена на извършена услуга за дялово
разпределение в размер на 19,45 лева, ведно със законна лихва за периода от 28.03.2022 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.03.2019 г. до 17.03.2022 г. в
3
размер на 3,72 лева, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните и третото лице–помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4