№ 2055
гр. София, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110139567 по описа за 2023 година
Предявен е от ищеца Н. Й. В. , ЕГН **********, срещу **************,
БУЛСТАТ *********, отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ************** не е
собственик на поземлен имот с идентификатор *************, съгласно
кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
39/20.07.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес
******************************, с площ от 808 кв.м., трайно
предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване- за
друг вид застрояване, предишен идентификатор- няма, номер по предходен
план- ***, при съседи: *************, *************, *************,
*************, *************, ************* и *************.
Ищецът Н. Й. В., ЕГН **********, твърди, че считано от края на м.
ноември 1989 г. лично ползва и владее като собственик посочения имот и
излага, че с молба – декларация започнал процедура за снабдяване с документ
за собственост, но в хода на процедурата ответникът изгубил подадените от
ищеца документи. Твърди, че след проверка в общината е установил, че за
процесния имот има издаден Акт за частна общинска собственост.Оспорва се
ответникът да е собственик на имота, доколкото ищецът е владял имота лично
непрекъснато, явно и необезпокоявано. Ищецът оспорва владението му да е
било смущавано от трети лица. Моли за уважаване на иска.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът **************, БУЛСТАТ
*********, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че не ставало
ясно по отношение на кой имот е насочена исковата претенция, доколкото не
били описани граници и точни съседи. Поддържа, че е титуляр на правото на
собственост върху процесния имот. Посочва, че издаденият Акт за частна
общинска собственост № **** от 31.01.2000 г. се основава на Акт за държавна
1
собственост № ***/24.03.1978 г., като била проведена отчуждително-
обезщетителна процедура по регулачна преписка № */1977 г. на Софийския
градски народен съвет. Твърди, че бившият собственик бил обезщетен с
двустаен апартамент. Впоследствие бил съставен и Акт за частна общинска
собственост № ****/28.01.2000 г. с което собствеността преминава от
патримониума на държавата в този на ответника. Оспорва ищецът да е владял
явно, необезпокоявано и непрекъснато с намерение да свои процесния имот в
продължение на 10 години. Излага, че реално определени части от
дворнорегулационни парцели не могат да се придобиват по давност. В
условията на евентуалност поддържа, че ищецът не е осъществил владение
върху целия поземлен имот, а дори и да бъде доказано владение то е само
върху част от него. Поддържа, че в претендирания период на владеене
общината се е разпореждала със собствеността и е предприела действия по
изграждане на обекти от обществената инфраструктура в процесния имот.
Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид доводите на страните, заявени в хода на производството, намира
за установено следното от фактическа страна:
По така предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже твърденията, с
които обосновава правния си интерес - наличието на свое защитимо право,
засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича, а
именно, че е упражнявал фактическа власт върху имота, като следва да
докаже осъществяваното непрекъснато, спокойно и явно владение върху
вещта за посочения в исковата молба период, както и манифестиране на
намерението за своене върху вещта спрямо нейния собственик. Ответникът в
настоящото производство следва да изчерпи всички придобивни способи за
притежаване правото на собственост върху процесния имот, като в негова
тежест е да докаже, че са били налице предпоставките за актуване на
процесния имот, т.е. че същият е собственост на общината на посоченото в
актовете за публична и частна общинска собственост основание, като
държавата е станала собственик на конкретното имущество в резултат на
проведена отчуждително-обезщетителна процедура по регулачна преписка №
*/1977 г. на Софийския градски народен съвет- Изпълнителен комитет, след
което е прехвърлила правото на собственост върху процесния имот в полза на
общината. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които
основава изгодни за себе си последици.
Установява се, че ************** е издала Акт № 8366 от 24.03.1978 г.
за държавна собственост, по силата на която на осн. чл. 6 от Закона за
собствеността и чл. 21 от Правилника за държавните имоти е обявен и зает за
държавен имот и сграда, находящи се в *********************** I част,
********************, им. № ***. Посочено е в раздел 2 от акта, че имотът
се одържавява на основание П. № II-****/03.06.1977 г.на СГНС по рег. пр. №
*/77 и декларация на собственика, че е имотно обезщетение в бл. ** в ж.к.
******. Посочено е, че имотът е предаден на СГНС за озеленяване. На гърба
на този акт е отбелязано през 1993 г., че на осн. чл. 6, ал. 2, т. 8 от ЗС, във
връзка с § 7 от ПЗР на ЗМСМА , имотът е общинска собственост.
2
С Акт за частна общинска собственост № **** от 31.01.2000 г. на осн.
чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОС е актуван имот, пл. № ***, ж.п. ****, находящ се в
*********************, съставляващ 785 кв. м. площ, при граници от север
– земеделски земи, от юг – път, от изток – земеделски земи и от запад – път и
земеделски земи с отбелязан бивш собственик на имота Л. С. Т.. В т. 10 е
отбелязано, че имотът се стопанисва и управлява от СО- район *******.
По делото е приложена и преписката по отчуждаване на имота в периода
от 1977 г. – 1978 г., в това число: доклад от 03.01.1977 г. и протокол № 4 по
преписка ДИ *** от 1977 г. до председателя на ИК на СГНС за отчуждаване на
имота, собственост на Л. С. Т., находящ се на ************************* – I
част, имот пл. № *** е предвиден за озеленяване, като ивицата зеленина
отделя жилищният комплекс от гробищата. Предложението за отчуждаване е
мотивирано с това, че имотът, в който живее собственика е в непосредствена
близост до новите гробища, а нивото на новоизградената улица, която
обслужва гробищата е на 30 см. под прозорците на сградата, като жилищните
условия са лоши, освен това непосредствената близост на имота до гробищата
травмира живущите. Имотът е оценен, видно от доклад за оценка от
08.03.1977 г. и сметка, издадена е заповед за отчуждаване на недвижимия имот
№ 1045 от 31.03.1977 г., която е връчена на Л. Т. на 07.04.1977 г. / съобщение
на л. 63 / и е видно от съобщение от 03.06.1977 г., с платежно нареждане от
25.05.1977 г. на името на Л. Т. е изплатена чрез ДСК влог за жилищно
строителство сумата от 5878,40 лева за отчуждения му имот по рег. пр. №
*/1977 г. за озеленяване. За това отчуждаване, Л. Т. е бил съгласен видно от
декларация от 22.01.1977 г. / л. 75/.
От приложена скица на поземлен имот от СГКК издадена на 2023 г. се
установява, че поземлен имот с идентификатор № ************* с адрес:
**************** и площ от 808 кв.м. с номер по предходен план: *** и
отразен собственик: ****************. По делото е приобщена и скица,
издадена от СГНС „Коларовски“ – отдел „Строителство , Арх. и
Благоустройство“, като част от отчуждителната преписка по молба от
23.07.1976 г. за имот, парцел № ***, собственост на Л. С. Т., изчислен по
графически данни съдържа 1000 м2. Видно от тази скица, имотът граничи от
две страни с път и е в непосредствена близост до гробищата. От представена
комбинирана скица, изготвена от ************** /л.84/ се установява, че
кадастралната карта не съвпада с действащия регулационен план, като имот с
идентификатор № ************* попада в улица от две страни.
По делото са приобщени като част от доказателствената съвкупност от
************** и констативен акт № *****/ 10.03.2023 г. за премахване на
незаконен строеж - сграда на допълващо застрояване с идентификатор
*************.1 и констативен акт №****/10.03.2023 г. за премахване на
незаконосъобразно поставен преместваем обект съгласно договор за продажба
в процесното дворно място и издадените въз основа на тях две заповеди от
14.12.2023 г. Подадена е и жалба от ищеца до АССГ. Съгласно договор за
покупко-продажба от 01.03.2002 г., Д. Н. Д. продава на Н. В. метална
конструкция от 25 м2, находящ се в оградено място с метална мрежа и
метални врати 800 м2 на ул. ************* до входа на ***************.
3
От наказателно постановление от 29.08.2012 г. се установява, че е
наложено на Н. Й. В. административно наказание, за това че на 01.08.2012 г.
около 12:40 ч. в имота до входа на ************************ е наложена
глоба, тъй като осъществява търговска дейност - каменоделски услуги без да
е заявил работно време в районната администрация.
От свидетелските показания на Л. Й. Т., доведен от ищеца се
установява, че познава Н. В. от около 10 години. Бил служител на
„*************“ на длъжност „*********“ 8 години до преди 1 година.
Познавал ищеца първо от „*************“, докато работил там и след това
като служител на *************, последните 3 години от посочените 8.
Работил като „*********“ на изхода на бариерата на гробищата на
*************. На 20 метра навън от бариерата била работилницата на Н. В.,
откакто той бил там заварил работилницата. В имота имало работилница и
офис в една сграда, отделно имало навеси и в двора имало паметници. Дворът
бил заграден с мрежа. Н. непрекъснато бил там, не го е виждал да отсъства,
правел паметници в имота. От три страни имотът бил ограден от улици. От
задната страна на имота бил Ц. Г., също каменоделец. Не е виждал някой да
поражда спорове за имота. Познава всички каменоделци в района. Всички
знаели имота като работилницата на Н. В.. Сградата била разположена откъм
изхода на *************.
От разпита на св. И. Б. се установява, че познава Н. В. от 1990 г., той
работел на *************, бил негов колега. Знаел, че Н. стопанисва имот до
входа на гробищата на „Гробищния парк“, улицата била под един номер
цялата – *****************. От изток имотът граничел с парцел на Ц. Г., от
север, юг и запад минавал пътя, улицата, от север бил земен път, а на север от
имота се падали гробищата. Земният път минавал между неговото място и
гробищата. Знае, че Н. е в този имот от около 1990 г., много отдавна. В имота
имало метален контейнер, който Н. ползвал като офис, с метална ограда с
плътни шини от запад, откъм улицата, от другите страни имотът бил ограден с
мрежи. Виждал Н. в имота всеки ден. Той работел там, правел паметници.
Имотът бил ограден отвсякъде, от три страни, освен от страната на Ц. Г..
Откакто свидетелят бил отишъл да работи там, имотът бил ограден, така както
бил в момента. Конструкциите, които се намирали в момента в имота, били
същите, те не били променяни от много години, откакто той ги има. Н. бил
негов колега, и стопанисвал мястото, изглеждало си по същия начин, както е
изглеждало навремето. Знае от него, че е собственик. Няма представа за
документацията за имота.
От разпита на свидетеля К. се установява, че работи в
*********************** от 2007 г., в отдел ****************, на различни
длъжности от ******** до ***********, сега заема длъжността -
***********. Знае за имот с идентификатор *************, тъй като работи и
това е част от нейната работа. За имота имало съставен акт за общинска
собственост. Ръководство било наредило да направи проверка на имотите по
ул. ************ през 2015 г., покрай жп линията. Тя лично отишла на място
и установила, че покрай линията имало много каменоделци, включително и
техния имот, за който става въпрос, бил заграден с ограда. За процесния имот
4
били налице отчуждително-обезщетителни процедури, по искане на бившия
собственик на имота, за което е получил обезщетение с жилище. Знае, че в
имота има една постройка, за която има заповеди на главния архитект за
премахване на тази постройка от 2023 г. През 2022 г., ходила на място за
трасиране на имота, за да го преактуват, защото част от имота попада в улична
регулация, а останалата част е в УПИ. Няма информация дали са предприети
действия от общината спрямо ищеца до 2023 г., във връзка с имота.
Настоящият състав кредитира събраните по делото свидетелски
показания като логични, последователни и достоверни, освен в частта, с която
доведеният свидетел от ищеца заявява, че знае от него, че е собственик,
доколкото пресъздава твърдения на самия ищец.
Видно от писмо от 21.02.2014 г. от **************, ищецът е подал
молба- декларация на 17.12.2014 г. чрез кмета на район „******** “ за
извършване на обстоятелствена проверка за имот № ************* с номер
по предходен план ***, като от Общината са му дали указания за представяне
на документи.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна
страна следното:
Според задължителните указания в Тълкувателно решение № 8/2013 г.
по т. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, правният интерес при отрицателния
установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от
твърдението за наличие на притежавано от ищеца право, което е различно от
спорното право върху същия обект. При съвкупна преценка на събраните в
хода на производството доказателства, съдът приема, че ищецът има правен
интерес от предявяване на настоящия иск, доколкото по делото е установено,
че същият извършва каменоделски услуги от 1990 г. в имот, находящ се на
входа на гробищния парк *************, който имот е ограден от три страни с
улици /водещи към гробищния парк/ и от другата страна със съсед Г., като
имотът е в този вид от 1990 г., а през 2014 г. ищецът е подал молба до
************** за извършване на обстоятелствена проверка за същия имот.
Ето защо съдът приема, че е налице правен интерес у ищеца за водене на
настоящия иск.
Трайно се приема в съдебната практика, че основни индивидуализиращи
белези на недвижимите имоти са местоположението и границите на
недвижимия имот, а площта, видът и предназначението на имота са
несъществени белези, които нямат самостоятелно значение за неговата
индивидуализация. В този смисъл решение № 94 от 2022 г. по гр.д. №587/2022
ВКС , Определение № 85 от 11.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 653/2024 г. В
разглеждания случай, от писмените доказателства: скица от 1976 г. / на л.77/,
скица от 2023 г. / на л. 30/, както и отчуждителната преписка от 1977 - 1978 г.,
се установява, че процесният имот с № ************* представлява имот №
*** по предходен план, което не се оспорва, а се сочи и от самия ищец с
уточнителна молба от 14.11.2023 г.
Ответникът се позовава, че е собственик на процесния имот съгласно
съставен акт за частна държавна и общинска собственост. По въпроса за
5
действието и доказателствената сила на актовете за държавна и общинска
собственост е налице константна практика на ВКС, с която е възприето
разрешението, че актовете за държавна, съответно за общинска собственост,
са официални документи, съставени от длъжностни лица по определен ред и
форма, с които се удостоверява възникването, изменението и погасяването на
държавната, съответно на общинската собственост. Освен описание на имота
и неговото местонахождение, в акта се посочва и основанието - както
правното, така и фактическото, по силата на което имотът е станал държавна
/общинска/ собственост. Това е така, тъй като актовете за държавна
/общинска/ собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират
придобитото по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи за придобиване
правото на собственост. Основанията за придобиване от държавата и
общината на право на собственост следва да бъдат посочени в АДС, респ. в
АОС. В акта следва да се посочи и фактическото основание освен правното.
АДС и АОС се ползват с доказателствена сила, съгл. чл. 5, ал. 2 от ЗОС и ЗДС,
но тя при оспорване може да бъде опровергана, защото самият акт не създава
права за държавата, респ. за общината - чл. 5, ал. 3 от ЗОС. Правото на
собственост за тях възниква с реализиране на фактическото и правно
основание за придобиване правото на собственост, което при оспорване,
подлежи на доказване от държавата, респ. от общината. В този смисъл
практиката на ВКС, обективирана в решение № 321/14.10.2011 г. по гр.д. №
1167/2010 г. на ВКС, I Гражданско отделение, решение № 269/03.08.2012 г. по
гр.д. № 643/2011 г., I Гражданско отделение. Така Решение № 321 от
14.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1167/2010 г., I г. о., ГК.
В представения по делото акта за държавна собственост от 1978 г. е
посочено основание за актуване на имот № ***, находящ се в
******************* – преписка по отчуждаване № */77 г., а в акта за частна
общинска собственост от 2000 г. е посочено, че имот № *** се актува на
основание чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОС. Съгласно посочената разпоредба в
приложимата редакция - чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОС (Изм. и доп. - ДВ, бр. 96 от 1999
г.) общинска собственост са парцелите и имотите, придобити чрез
отчуждителни производства до 1 юни 1996 г., предназначени за жилищно
строителство, обществени и благоустройствени мероприятия на общините.
Съгласно разпоредбата на §7, ал. 1, т. 3 ЗМСМА (обн., ДВ, бр. 77/1991 г.) с
влизане в сила на този закон преминават в собственост на общините
незастроени парцели и имоти в селищните територии, предназначени за
жилищно строителство, обществени, благоустройствени и комунални
мероприятия, придобити чрез отчуждително производство, с изключение на
подлежащите на връщане на предишните им собственици. Съгласно
отчуждителната преписка за имота, същият е предвиден за благоустройствено
мероприятие – „озеленяване“ именно предвид местонахождението му –
непосредствената близост до гробищния парк. За имота е налице влязла в сила
заповед № 1045/31.03.1977 г. по чл. 95 и чл. 98 ЗТСУ, за която няма данни да е
отменена и е изплатено обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 95 от
ЗТСУ (отм.), в действалата редакция (Обн. - ДВ, бр. 29 от 1973 г.),
недвижимите имоти, необходими за мероприятия на държавата, кооперации и
6
обществени организации, се отчуждават с мотивирана заповед на
председателя на изпълнителния комитет на окръжния, съответно на градския
народен съвет, какъвто е и настоящия случай – отчуждаване на имот № *** за
благоустройствено мероприятие- озеленяване. Заповедите по чл. 98 и чл. 100
ЗТСУ/отм/ имат вещен ефект и при липса на доказателства собственикът да е
поискал отмяна на отчуждителната процедура следва, че техният ефект е
настъпил и собствеността е преминала върху държавата, респ. общината. В
този смисъл са постановените по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 6 от
18.02.2015 г. по гр. д. № 4034/2014 г. на ВКС, II г. о., ГК, Решение № 17 от
04.06.2021 г. по гр. д. № 2145/2020 г. на ВКС, I г. о. и др. Следователно по
делото е доказано фактическото и правно основание за придобиване правото
на собственост от държавата в акта за държавна собственост, респективно
общината в акта за частна общинска собственост. Ето защо, предявения
отрицателен установителен иск следва да се отхвърли.
По разноските:
В тежест на ищеца следва да бъдат възложени сторените от ответника
разноски , което на осн . чл. 78, ал. 8 ГПК, съдът определя в размер на 100
лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Й. В. , ЕГН ********** срещу
**************, БУЛСТАТ *********, отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде признато за установено, че
************* не е собственик на поземлен имот с идентификатор №
*************, съгласно кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-39/20.07.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
адрес ******************************, с площ от 808 кв.м., трайно
предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване- за
друг вид застрояване, предишен идентификатор- няма, номер по предходен
план- ***, при съседи: *************, *************, *************,
*************, *************, ************* и *************.
ОСЪЖДА Н. Й. В. , ЕГН ********** да заплати на *************,
БУЛСТАТ ********* сумата в размер на 100 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните .
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7