Решение по КНАХД №1279/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от В. В. Д., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], чрез адв. И. И. от [област], срещу Решение № 503/25.04.2025 г. по АНД № 4912/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0003243/24.09.2024 г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. По-конкретно касаторът счита, че наказателното постановление не отговаря на изискванията за съдържание по чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН, тъй като липсва пълно описание на нарушението и мястото на извършване на нарушението, което е от категорията на съществени процесуални нарушения и достатъчно основание за отмяна на обжалваното НП. В тази връзка се твърди, че неправилно в АУАН и НП е посочено като място на извършване на нарушението Автогара гр. Варна[населено място], тъй като от диспозитива е видно, че нарушението е за това, че автобусът не е тръгнал от гр. Добрич [населено място], поради което мястото на нарушение би следвало да бъде гр. Добрич[населено място]. При това положение се излагат доводи, че компетентен да издаде НП е бил ООАА-Добрич, респективно настоящият спор е следвало да бъде разгледан от РС-Добрич, а не РС-Варна. Твърди също, че неправилно съдът е приел, че е извършено нарушение само защото автобусът бил на автогарата във Варна и че превозът можело да е извършен с друго МПС. Касационният жалбоподател моли решението на районния съд да бъде отменено и да бъде постановено друго по същество, с което да се отмени наказателното постановление, а в условията на евентуалност делото да бъде върнато за разглеждане от Районен съд – Добрич.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява.

Ответникът в производството, Началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, не е подал отговор, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на жалбата. Пледира решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която е налице правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

ВРС е бил сезиран с редовна жалба от В. В. Д. срещу НП № 23-0003243/24.09.2024 г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. За да се произнесе по спора, въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 22.07.2024 г., около 07:00 ч. служители на ООАА - Варна - свид. В. П. и свид. К. К., инспектори в посоченото учреждение, извършили проверка на територията на Автогара - Варна по спазване на ЗАвтПр и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. В периода от 07:00 ч. до 09:20 ч. същите възприели като престояващ на Автогара - Варна автобус „Mercedes Benz“ с рег.№ ****** от кат. М3, с водач - В. Д., като в 09:20 ч. същият придвижил автобуса до сектор „Заминаващи“. Около 09:34 ч. на територията на Автогара Варна, с адрес гр. Варна [населено място], бул. "Владислав Варненчик" № 15[улица], служителите на ООАА извършили проверка, във връзка с извършвания превоз с автобус „Mercedes Benz“ с рег.№ *****. Въз основа на представените документи от водача, в т.ч. маршрутно разписание, същите установили, че с превозното средство се осъществява международен превоз на пътници по редовна автобусна линия Добрич (България) - Истанбул (Турция). Маршрутното разписание било утвърдено към издадено разрешително № **********/29.03.2024 г. на „ВИП АРДА ТУР“ ООД и съобразно разписанието превозът следвало да се извърши с час на тръгване 08:15 ч. от гр. Добрич [населено място]. За установеното при проверката бил съставен АУАН № 01041/22.07.2024 г., за нарушение на чл. 40 ал. 5 пр. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС - водачът неправилно ползва даденото му Разрешително № **********, като не спазва маршрутното разписание, което е неразделна част от него. Срещу акта е постъпило възражение с рег. № 52-00-10-6104/25.07.2024 г. Като е приел възражението за неоснователно, АНО е издал атакуваното от Д. пред ВРС НП. С НП наказващият орган е преквалифицирал извършеното нарушение като такова по чл. 99 от ЗАвтПр, във вр. с чл. 40 ал. 5 пр. 1 от Наредба 11 на МТС и на основание чл. 99 предл. 3 от ЗАвтПр на Д. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева.

В решението си съдът е изложил мотиви, че процесното НП е издадено от компетентен орган, съгласно Заповед № РД-08-107/29.02.2024 г. на Министъра на транспорта и съобщенията; в хода на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения; НП е издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.

По същество, ВРС е установил, че от събраните по делото доказателства е безспорно установено, че Д. е нарушил реда за ползване на Разрешително № **********/29.03.2024 г., като не е спазил утвърденото разписание, в т. ч. и на часовете за тръгване и началната точка от маршрута, за който е предоставено разрешително за извършване на превоз на пътници, което разписание, съобразно чл. 40 ал. 3 изр. 2 от Наредбата, е неразделна част от разрешителното. Съдът е приел също, че правилно с НП е преквалифицирано деянието, като нарушение на чл. 99 предл. 3 от ЗАвтПр, вместо посоченото такова като съставомерно по чл. 40 ал. 5 пр. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. С тези мотиви съдът е потвърдил НП, като законосъобразно и обосновано.

Обжалваното решение настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно. Същото е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. При постановяването му РС е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 от НПК, приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, като изрично е посочил кои кредитира и защо. Обсъдил е доводите на страните. В мотивите към решението е направено изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящия съдебен състав, като съобразени с приложимите материално-правни разпоредби. Изложените от ВРС мотиви изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл. 221 ал. 2 изр. 2 от АПК.

Наведените в касационната жалба възражения, съдът намира за неоснователни.

Разпоредбата на чл. 99 от ЗАвтП предвижда ангажиране на отговорност на този, който наруши реда за заявяване, предоставяне, ползване и отчитане на разрешителните за извършване на превоз на пътници и товари, чрез налагане на глоба или имуществена санкция в размер на 2000 лв. В случая се касае за нарушение при използването на разрешителното за международен превоз на пътници, неразделна част от което съгласно чл. 40 ал. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари са схемата на маршрута и разписанието.

Споделят се изводите на районния съд, че в случая е било изпълнено изискването на чл. 44 от Наредба № 11 разрешителното, съответно маршрутното разписание, като неразделна част от разрешителното, да се намира в превозното средство, поради което Д., като водач на автобуса, е бил информиран в колко часа и от коя начална спирка е следвало да започне превоза. Като не е съобразил поведението си с маршрутното разписание, той безспорно е извършил вмененото му нарушение виновно, съответно. деянието му е съставомерно, както от обективна, така и от субективна страна.

По възражението в касационната жалба относно подведомственост на делото на Районен съд Добрич, настоящият състав на Административен съд Варна намира, че същото е неоснователно. Мястото на извършване на административното нарушение, изразяващо се в това, че водачът на автобуса не е спазил маршрутно разписание, като вместо в 08:15 часа от [населено място], е потеглил в 09:20 часа от гр. Варна[населено място], правилно е гр. Варна[населено място]. Компетентен да разгледа делото е РС – Варна. Следва да се има предвид и обстоятелството, че жалбоподателят не е направил възражение за подсъдност в първоинстанционното производство, поради което не е налице искане, по което съдът да не се е произнесъл, респективно не е налице допуснатото процесуално нарушение, защото правото на съдебно обжалване е упражнено и не е налице нарушено право на защита.

Касационният състав споделя и извода на въззивния съд, че извършеното от Д. нарушение не е маловажен случай, тъй като същото не се отличава от нарушения от съответния вид, съотвeтно с осъществяването му се засягат правата и интересите на пътниците.

Поради всичко гореизложено, правилно ВРС е приложил закона, като е отхвърлил оплакванията в жалбата и е заключил, че не е налице основание за отмяна на НП, а за потвърждаването му.

Предвид изложеното съдът намира решението на ВРС за правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Същото съответства и на приложимия материален закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Не са претендирани разноски пред настоящата инстанция, поради което съдът не присъжда такива.

 

Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 503/25.04.2025 г., постановено по АНД № 4912/2024 г. по описа на Районен съд – Варна.

 

Решението е окончателно.