Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 151
гр. Перник, 04.10.2022г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд Перник, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети
септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
при секретар Наталия Симеонова, като разгледа докладваното от съдия
Гоцова административно дело № 167/2022 година по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс.
Образувано е по
жалба на Б.В.Б., с адрес ***, срещу мълчалив отказ на Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР
гр.Перник за промяна в регистрацията на МПС по заявление вх. № УРИ
115800-195/07.01.2022г., след който е последвал изричен отказ, обективиран в
писмо изх.№ УРИ 115800-1175/02.02.2022г. на Началник сектор „Пътна полиция” при
ОД на МВР гр.Перник. Жалбоподателят оспорва както мълчаливия отказ, така и
постановения впоследствие изричен такъв като незаконосъобразен, поради
противоречие с материалноправните разпоредби и съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Иска се неговата отмяна и присъждане
на направените разноски.
Ответникът по жалбата – Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР,
гр.Перник,
чрез процесуален представител намира, че жалбата е неоснователна. Налице са
предвидени в закона пречки, поради които не може да бъде извършена поисканата промяна
в регистрацията.
Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд-Перник, след като се запозна с приложените по делото
доказателства и извърши цялостна проверка относно законосъобразността на
оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с
чл. 146 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Началото на административното производство е поставено със
заявление вх. № УРИ 115800-195/07.01.2022г /л. 8 от делото/ от Б.В.Б. до сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Перник, съдържащо искане за отразяване на
продажбата /промяна в регистрацията/ на следните МПС – товарно ремарке за лек
автомобил с ****, мотоциклет Сузуки с ****, лек автомобил Фиат с ****.
Приложени са 2 броя договори за продажба на МПС - Договор от 14.05.2016г. за
покупко-продажба на товарно ремарке за лек автомобил с **** в превод от немски
език и Договор за покупко-продажба от 10.03.2015г. на мотоциклет Сузуки с ****.
Като място на продажбата в договорите е посочен гр. Р., Г., а купувачите са
съответно **** и ****гражданин. По делото е приложена и справка за адресната
регистрация на жалбоподателя, от която се установява, че към дата 10.09.2015г.
същият е адресно регистриран в гр. Р., Г.. Началникът на сектор „ПП“ не се е
произнесъл по заявлението в рамките на 14-дневен срок, поради което е
депозирана настоящата жалба срещу мълчалив отказ. С писмо изх.№ УРИ
115800-1175/02.02.2022г. на Началник сектор „Пътна полиция” е отказана промяна
в регистрацията на процесните МПС поради наложени запори от частен съдебен
изпълнител и липса на пререгистрация съгласно Директива 1999/37/ЕС. Писмото е
изпратено по пощата на жалбоподателя, няма данни същото да е връчено /л. 24/.
По делото е приложено Уведомление /л. 25/
от ЧСИ С.Б., с район на действие Окръжен съд – Перник до ОД на МВР
Перник, Сектор „ПП“, с което на 23.07.2021г. е наложен запор и са спрени от
движение ППС - товарно ремарке за лек автомобил с ****, мотоциклет Сузуки с ****.
Настоящият състав
приема, че след изтичането на срока по чл. 57, ал. 1 АПК началникът на сектор
„ПП“ се е произнесъл с изричен отказ, обективиран в писмо изх.№ УРИ
115800-1175/02.02.2022г. Съдът не приема доводите на процесуалния представител
на ответника, изразени в хода по
същество, че не се касае за изричен отказ, а за уведомително писмо. По същество
от съдържанието на писмото следва, че се отказва поисканата промяна в
регистрацията. Когато в хода на производството срещу мълчалив отказ
административният орган постанови изричен такъв, счита се за обжалван в същото
производство изричният отказ и съдът дължи произнасяне по него. /Решение №
5647/30.04.2018г. по адм.д.14739/2017г. на ВАС/. В случая изричен отказ е
постановен преди постъпване на жалбата в съда. При това положение и по аргумент
от чл. 58, ал. 3 АПК и чл. 172, ал. 3 АПК предмет на съдебен контрол е постановеният
изричен отказ за промяна в регистрацията, обективиран в писмо изх.№ УРИ
115800-1175/02.02.2022г. на Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР -
Перник.
В хода на съдебното
производство, по искане на ответната страна, е разпитан свидетеля П. М.А. –
служител на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник с месторабота ****, който
заявява, че договорите за продажба на
МПС са били донесени на пункта преди време от жена, която е искала да се отрази
продажбата със задна дата. Свидетелят обяснява, че ежемесечно пристигат файлове
от други държави, с които уведомяват служебно коя кола е регистрирана там. За
процесните автомобили той е направил веднага справка в системата, видял е, че
няма информация за пререгистрация на автомобилите на територията на друга
държава и е уведомил госпожата, че няма такава информация. Жалбоподателят не е
идвал лично, пускал е само жалби. Съдът намира показанията на свидетеля за конкретни,
логични, непротиворечиви и безпристрастни, както и за съответстващи на
останалия събран доказателствен материал, поради което ги кредитира.
При така
установената фактическа обстановка решаващият състав от правна страна намира
следното:
По допустимостта на
жалбата:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването. При наличието на отправено до него искане
административния орган дължи произнасяне. Съгласно установените от АПК правила,
компетентния орган разглежда постъпилото пред него искане и се произнася в
четиринадесет дневен срок. С изтичането на 14-дневния срок по чл. 57 ал.1 от АПК, в рамките на който административният орган е следвало да се произнесе по
депозираното на 07.01.2022г. заявление, са настъпили и условията за
приложението на фикцията по чл.58 ал.1 от АПК. В рамките на законоустановения
едномесечен преклузивен срок по чл. 149 ал. 2 от АПК, Б.В.Б. е упражнил
субективното си право на оспорване, с оглед на което съдът приема, че жалбата,
инициирала настоящото производство е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Настоящият състав
не приема за основателни твърденията на процесуалния представител на
жалбоподателя, че след като са налице договори за продажба на процесните МПС на
територията на държава – членка, следва административния орган да отрази
продажбата въз основа на тях. На ниво общностно право е налице регулация на
въпроса относно пререгистрацията на превозно средство в друга държава-членка. В
чл. 5, параграф 2 от Директива 1999/37/ЕО на Съвета от 29 април 1999 година
относно документите за регистрация на превозни средства (Директива 1999/37/ЕО)
е предвидено, че при пререгистрацията на превозно средство, регистрирано преди
това в друга държава-членка, компетентните органи изискват всеки път
представянето на част I от предишното свидетелство за регистрация и
представянето на част II, ако е била издадена. Тези органи изтеглят от употреба
частта/ите от представеното предишно свидетелство за регистрация и съхраняват
последната в продължение най-малко на шест месеца. В рамките на два месеца, те
уведомяват органите на държавата-членка, която е издала свидетелството за
регистрация, за неговото изтегляне от употреба. Те връщат изтегленото от употреба
свидетелство за регистрация на тези органи, ако последните направят такова
искане до шест месеца от неговото изтегляне. Когато свидетелството за
регистрация се състои от части I и II и част II липсва, компетентните органи в
държавата-членка, където е направено искане за нова регистрация, могат да решат
по изключение да пререгистрират превозното средство, но само след получаване на
потвърждение в писмена или електронна форма от компетентните органи в
държавата-членка, където превозното средство е било регистрирано преди това, че
подателят на искането за регистрация има право да пререгистрира превозното
средство в друга държава-членка.
Смисълът на
цитираните правни норми е да се изключи възможността за едновременното
съществуване на две регистрации на едно и също ПС в различни държави-членки,
тъй като основното предназначение на регистрацията на ПС е неговата
идентификация.
В случая са
представени договори за покупко-продажба на МПС, но не е установено да е
извършена пререгистрация на ПС в Г., в резултат на което за германските
компетентни органи да възникне задължение да
уведомят за това българските компетентни органи. Доказването на посочените обстоятелства е в тежест на
жалбоподателя. При произнасянето си Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР Перник е
съобразил изричният си отказ със служебната
информация, с която разполага по отношение на процесните ПС. В отказа е
посочено, кои са нормите приложими към искането, обосноваващи прилагането на
текстовете от ЗДвП и Наредба № I-45/2000 г.
В допълнение към
изложеното, разпоредбата на чл. 143, ал.
13 от ЗДвП, както и чл. 8, ал. 3 от Наредба № I-45/2000 г. не допускат промяна
в регистрацията на превозни средства с наложен запор или друго законово
ограничение. Такава може да се извърши едва след отмяна или писмено разрешение
на органа, постановил обезпечението или на друг компетентен орган. Налице са
предвидени в закона обстоятелства, които не позволяват да бъде регистриран нов
собственик на автомобила, тъй като върху него са наложени обезпечителни мерки. Административният
орган е обвързан от наложените запори и докато те не бъдат вдигнати не може да
осъществи поисканата промяна в регистрацията. Законът за движение по пътищата,
като специален закон, придава значение на наложените ограничения на правото на
собственост. Те са абсолютна отрицателна предпоставка за промяна в
регистрацията на превозното средство. Административният орган не е компетентен
да извърши преценка дали наложените ограничения продължават своето действие или
са погасени. До заличаването им, те представляват юридическия факт, препятстващ
регистрацията.
В обжалвания отказ са изложени фактическите и правни
основания, въз основа на които административният акт е издаден, поради което
същият е съобразен с изискванията на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК. В случая, са
налице фактическите предпоставки за осъществената от административния орган
преценка за отказ от промяна в регистрацията на МПС. В този смисъл обжалваният
отказ е постановен при правилно приложение на материалния закон, от компетентен
орган – началник сектор „ПП“ при ОДМВР-Перник, и при липса на допуснати в
производството по издаването му съществени нарушения на процесуалните правила.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваният
административен акт е законосъобразен, а подадената срещу него жалба,
като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски е
неоснователна. Тази на ответната страна следва да бъде уважена чрез присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим по препращането на чл. 144 от АПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така
мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Б.В.Б., с адрес *** срещу отказ за промяна в регистрацията на МПС, обективиран в писмо
изх.№ УРИ 115800-1175/02.02.2022г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
- Перник.
ОСЪЖДА Б.В.Б., с адрес *** да заплати на Областна
дирекция на МВР Перник сумата от 100 лв., представляваща разноски в
производството.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
- дневен срок от деня на съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/